№
гр. Левски, 23.03.2020г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря
Илияна Петрова, и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от
съдия Николаева АНД №7 описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от С.Г.Д. ***, против Наказателно постановление №12/30.05.2019г. на
Началник РУ - Белене към ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя на
основание чл.45, ал.3 от ЗЗДет. е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева за нарушение на чл.8, ал.4 от ЗЗДет.
Наведени са
доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради допуснати
съществени нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения,
довели до опорочаване на административно-наказателното производство и
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Твърди се, че с обжалваното
наказателно постановление било наложено наказание за нарушение разпоредбата на
чл.8, ал.4 ЗЗДет., но в обстоятелствената част били описани два различни
състава на нарушение – че жалбоподателката не била придружила, както и че не
била осигурила пълнолетно дееспособно лице за придружител на непълнолетния си
син, предвидени като задължения, респективно в разпоредбите на ал.3 и ал.4 на
чл.8 ЗЗДет. По този начин било накърнено правото на защита на санкционираното
лице, за което не било ясно кое задължение от ЗЗДет. било нарушено. Наведен е
още довод, че след като била посочена като нарушена разпоредбата на чл.8, ал.4
от ЗЗДет., това водело до извод, че задълженията по ал.3 били изпълнени.
Изложени са съображения, че изпълнителното деяние по чл.45, ал.3 ЗЗДет.
включвало в условията на кумулативност, неизпълнение на задълженията на
родителя, както по ал.3, така и по ал.4 на чл.8 ЗЗДет. При изпълнение на едно
от задълженията, не било налице нарушение. При условията на алтернативност, са
изложени съображения за маловажност на случая, поради наличието на множество
смекчаващи отговорността обстоятелства – липсата на други нарушения на чл.8,
ал.4 ЗЗДет., изразено искрено съжаление и разкаяние на жалбоподателя относно
случилото се, деянието било установено само 45 минути след нормативно
установения вечерен час, към деня на издаване на процесното наказателно
постановление синът на жалбоподателката нямал регистрирани противообществени прояви,
имал отличен успех в училище, нямал неизвинени отсъствия, което показвало добър
възпитателен надзор. Твърди се, че на процесната дата синът на жалбоподателката
имал нейното разрешение да пренощува при своите баба и дядо, живеещи на улица,
съседна на мястото на установяване на нарушението. Същият бил с приятели и към
момента на проверката, макар и малко след установения вечерен час се прибирал
към дома на своите баба и дядо. Тъй като бил оставен на грижите на своите баба
и дядо, обстоятелството, че синът й се намирал на обществено място след 22,00
часа, не било отразено в съзнанието на жалбоподателката, поради което липсвала
субективната страна на вмененото нарушение. Иска се наказателното постановление
да бъде отменено.
Ответната страна
по жалбата – РУ Белене към ОДМВР – Плевен не изразява становище по жалбата и не
се представлява в съдебно заседание.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок
и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, предвид на което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 11.05.2019г., след
22,00ч., свидетелите И.С.П., М. Н. П. и Н.К.М.,***,
изпълнявали служебните си задължения, като във връзка с план за провеждане на
специализирана полицейска операция извършвали проверки на непълнолетни лица,
които се намирали извън домовете си след установения вечерен час в гр.Белене.
Около 22,45 ч., на ул.“Войнишка“ в гр.Белене, същите спрели за проверка няколко
лица, сред които бил и синът на жалбоподателката – П. И. П.. При извършената проверка било установено, че лицето е непълнолетно и се
намирало на общественото място без родител или друг придружител. Непълнолетният
бил отведен в РУ – Белене, където на жалбоподателката С.Г.Д., в качеството й на
негов родител, бил съставен АУАН №12/11.05.2019г., за това, че на 11.05.2019г.,
в гр.Белене, ул.“Войнишка“, при извършена служебна проверка се установило, че
не е придружила и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за придружител на
непълнолетния си син П. И. П. ***, на обществено
място след 22,00ч., с което виновно нарушила чл.8, ал.4 от ЗЗДет. Актът бил
връчен лично на жалбоподателката на 11.05.2019г., а детето й било предадено от
полицейските служители, за което била съставена разписка. Срещу съставения АУАН
били депозирани писмени възражения от жалбоподателя.
На основание акта за
установяване на административно нарушение било издадени обжалваното Наказателно
постановление №12/30.05.2019г. на Началник РУ - Белене към ОД на МВР-Плевен, с
което на жалбоподателя на основание чл.45, ал.3 от ЗЗДет. е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.8, ал.4
от ЗЗДет. В НП административно-наказващият орган възприел фактическа обстановка
идентична с тази в съставения АУАН.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите И.С.П., М. Н. П. и Н.К.М., както и от писмените доказателства – АУАН №12/11.05.2019г.,
писмени възражения срещу АУАН, №12/30.05.2019г. на Началник РУ - Белене към ОД
на МВР-Плевен, Разписка за предадени на родителите дете, доведено в РУ –
Белене, План за провежда на СПО от 16.01.2019г., Заповед №316з-947/06.04.2016г.
Съдът даде вяра на
показанията на свидетелите, като последователни, логични и безпротиворечиви,
изхождащи от лица незаинтересовани от изхода на делото, а даващи показания за
непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им
задължения, както и в съответствие с останалия доказателствен материал.
Кредитирани бяха и приобщените по делото писмени доказателства, като официални
документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и
по предвидения в закона ред, както и неоспорени от страните.
С оглед на така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно
постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на което същият е издаден, са съставени от компетентни лица, видно от
Заповед №316з-947/06.04.2016г. и План за провеждане на СПО от 16.01.2019г., в
предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Актът е
съставен в присъствието на свидетели, съдържа всички необходими реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя и
подписан от него. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и
издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Налице е съответствие
между описаните факти в обстоятелствената част на акта и наказателното
постановление.
Фактическата обстановка,
приета за установена от административно-наказващия орган се доказва от
събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе, поради изложените от съда
доводи. Недоказани останаха наведените в жалбата твърдения за допълнителни
факти, свързани с обстоятелствата относно сина на жалбоподателката към момента
на проверката. Въпреки изричните указания на съда, с които е предоставена
възможност да бъдат посочени доказателства във връзка с изложените в жалбата
твърдения, такива не бяха посочени до приключване на делото, поради което
твърденията в жалбата останаха недоказани.
Съдът намира обаче за
основателен наведения довод за наличие на съществено нарушение на процесуалните
правила в хода на административно-наказателното производство, което е довело до
накърняване правото на защита на санкционираното лице. Настоящият съдебен
състав възприема изложените в жалбата съображения, че в наказателното
постановление са описани съставите на две нарушения, предвидени в ЗЗДет., поради
което за санкционираното лице, както и за съда, е невъзможно да разбере за кое от
двете нарушения С.Д. е наказана.
Санкционната разпоредба
на чл.45, ал.3 от ЗЗДет., на основание на която на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба, предвижда, че родител, настойник, попечител
или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл.8, ал.3, или родител, попечител
или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител
по чл.8, ал.4, се наказва с глоба или
имуществена санкция от 300 до 500 лв. Видно е, че разпоредбата съдържа в себе
си два отделни състава на административно нарушение, а именно нарушаване на
разпоредбата на чл.8, ал.3 и тази на чл.8, ал.4 от ЗЗДет. Нарушаване на която и
да било от двете разпоредби е основание за ангажиране отговорността на
родителя. В чл.8, ал.3 ЗЗДет. е предвидено задължение за родителите да
придружават на обществени места непълнолетното си дете след 22,00 ч., а в ал.4
на същата разпоредба е предвидено задължение за същите, в случай, че не могат
да го придружат, да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител
на обществени места след 22,00 ч. В процесния случай, както в АУАН, така и в НП
са изписани словесно нарушения на двете разпоредби, намиращи се в условия на
евентуалност, като нарушението е квалифицирано като такова по чл.8, ал.4 от
ЗЗДет. Посоченото накърнява правото на защита на санкционираното лице и води до
невъзможност да разбере фактите, въз основа на които е ангажирана неговата
административно-наказателна отговорност. Задължение на
административно-наказващият орган е да опише конкретни факти, изпълващи състава
на определено нарушение и да квалифицира същите, като посочи съответстващата им
правна норма. Не става ясно дали не е изпълнено основното задължение на
родителя, предвидено в чл.8, ал.3 ЗЗДет. да придружи непълнолетния след 22,00
ч. на обществено място, или предвиденото при условията на евентуалност в чл.8,
ал.4 задължение, в случай на невъзможност да го придружи, да осигури
пълнолетен дееспособен придружител на детето, за което следва да бъдат описани
съответните факти.
Поради изложените
съображения, наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №12/30.05.2019г. на Началник РУ - Белене при ОД на МВР-Плевен, с
което на С.Г.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл.45, ал.3
ЗЗДет. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.