Мотиви по НОХД 45/2020 г.

Срещу подсъдимия А.Д.А. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 02.11.2019 г. в частен дом, находящ се в с.Асеновци, община Левски, на ул.„Раковска” № 31, извършил действия – скъсване на роклята, вдигане на краката и опипване по тялото, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – А.А.У., ЕГН **********,***, чрез употреба на сила, изразяваща се в привеждане в легнало положение, притискане на тялото й с неговото тяло и разтваряне на краката й чрез използване на безпомощното й състояние, изразяващо се в заболяване, довело до левостранна централна хемипареза, тежка по степен, без възможност за самообслужване и придвижване – престъпление по чл.150, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и да му наложи съответно наказание.

Подсъдимият и защитника му в съдебно заседание са направили искане да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

Защитникът на подсъдимия моли съда да му наложи минимално наказание, като на основание чл. 66 от НК отложи изпълнението на същото.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 от НПК и предвид обстоятелството, че съдът е установил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание 373 ал.2 от НПК съдът не е извършвал разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът на основание чл. 373 ал. 3 от НПК, като прецени направените самопризнания, които се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:

На 02.11.2019 г. подсъдимият отишъл до дома на своята баба по майчина линия - св. У. ***. Тя била вдовица и неподвижна, поради което за придвижване се ползвала от помощта на инвалидна количка. Обвиняемият й предложил да я изведе навън и я настанил в инвалидната количка, след която я извел навън. Св. У. му казала да я остави там, но А. й казал, че ще я заведе в дома си на ул. *************, за да й покаже нещо на компютъра. Св. У. му заявила, че не желае, но той не я слушал, завел я в домът си, въвел я в стаята си и въпреки нейното нежелание я свалил от количката и я сложил на леглото. Св. У. била облечена с рокля и блуза, без да носи бельо. В следващия момент А. легнал до нея на леглото. Баба му, му заявила, че няма място до нея, но той се метнал върху нея и започнал да я опипва по тялото. Тя започнала да пиши, вика и ръкомаха, тъй като с действията си А. ясно й показал намеренията си – да извърши полово сношение с нея. У. се съпротивлявала, но А. продължавал с действията си, като скъсал роклята й, притискал я с тялото си и в един момент стискайки я с ръце, използвайки сила, разтворил бедрата й. У. продължавала да го блъска и да го моли да я остави, но А. не спрял. В един момент свидетелката усетила, че подсъдимият еякулирал между краката й, без да се стига до полово сношение. Св. У. продължавала да пиши. След като приключил А. скочил, преместил я от леглото в количката и я извел навън. Тръгнал към дома й, и в близост до дома й я оставил, след което избягал. У. отново започнала да вика. На виковете й се отзовал сина й св. М., който приближавайки към нея, видял подсъдимия да се отдалечава бягайки. У. била в шок, пищяла и плочела. Св. М. я вкарал в домът им и след като свидетелката му разказала какво се е случило, веднага сигнализирал на тел. 112.

Тази фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели, извършените експертизи, както и от събраните веществени доказателства.

При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 150 ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност. От обективна страна подсъдимият на 02.11.2019 г. в с. *********, общ. ********* в частен дом, находящ се на ул. *************1, извършил действия – скъсване на роклята, вдигане на краката и опипване на тялото, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лице навърило 14 годишна възраст – А.А.У., с ЕГН **********, чрез употреба на сила, изразяваща се в привеждане в легнало положение, притискане на тялото й с неговото тяло и разтваряне на краката й, чрез използване на безпомощното й състояние, изразяващо се в заболяване довело до левостранна централна хемипареза, тежка по степен, без възможност за самообслужване и придвижване. От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл. Видно от извършените по досъдебното производство експертизи е, че А. е с лека умствена изостаналост, която не представлява медицинска пречка и него лишава от възможността да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си по време на инкриминираното деяние. От експертизата се установява, че при А. е изразена неуравновесеност на възбудните и задръжни процеси, прибързано вземане на решения и лесното им превключване в действия при нисък интелектуален коректор върху поведението, но той е могъл да възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда конкретно-образно факти и има изградена и съхранена психична годност да разбира смисъла на действията си. Установява се също така, че сексуалното насилие от старана на А. би могло да бъде интерпретирано като декомпенсаторна реакция с бърз интензитет на емоциите на фона на скъсен самоконтрол и отреагиране с цел разреждане на кумулирано сексуално напрежение на фона на подценяване на социално негативните последици от поведението и неговата наказуемост.

Предвид изложеното, съдът е признал подсъдимия за виновен.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът е съобразил заключението на вещите лица по изготвената тройна комплексна съдебно-психологична и съдебно-психиатрична експертиза, от което се установява, че спрямо А. може да се реализира наказателна отговорност, че същия към момента на деянието е могъл да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, а към настоящия момент разбира смисъла на извършваните следствени действия спрямо него и може да участва пълноценно в наказателния процес, както и може да разбира смисъла на наказателната мярка от съдебната инстанция. Съобразява и заключението на вещите лица, че А. е с изразена неуравновесеност на възбудните и задръжни процеси, прибързано вземане на решения и лесното им превключване в действия при нисък интелектуален коректор върху поведението в резултат на леката си умствена изостаналост. Съобразява и доброто процесуално поведение на подсъдимия, обстоятелството, че съжалява и искрено се разкайва за стореното. Съдът съобразява като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия и тежкото му социално положение. Предвид това, съдът е приел, че и най-лекото предвидено в закона наказание за този вид престъпление, би било несъразмерно тежко и е приложил разпоредбата на чл. 55 ал.1 т. 1 от НК, като е определил наказание под минимума за този вид престъпление, а именно наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца.

Макар и подсъдимият да не е осъждан, съдът е приел, че по отношение на него за постигане целите на наказанието изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде изпърпяно при общ режим и не биха могли да бъдат реализирани с прилагане института на условното осъждане.

Тъй като подсъдимият е бил задържан непосредствено след извършване на деянието, а именно на 02.11.2019 г., съдът е постановил приспадане на времето, през което е бил задържан под страна по мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 02.11.2019 г. при изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

Съдът е постановил веществените доказателства – подробно описани в присъдата след влизане в сила на присъдата да се унищожат. Веществените доказателства, които представляват дрехи са изцапани и разкъсани, негодни за употреба, а останалите вещи, съдържат биологичен материал, както от подсъдимия, така и от свидетелката У. и следва да бъдат унищожен.

При този изход на делото, съдът е осъдил подсъдимият да заплати направените деловодни разноски общо в размер на 1045,77 лв., от които 40 лв. – платими по сметка на РС гр.Левски, а сумата от 1005,77 лв. /от които 107,07лв. за изготвена съдебно-медицинска експертиза на ВД; 92,30 лв. – за изготвена съдебно-медицинска експертиза; 806,40 лв. – за изготвена тройна комплексна съдебно-психологична и съдебно-психиатрична експертиза/- платими по сметка на ОД на МВР гр.Плевен.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: