гр. Левски, _05.08._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _шести
юли_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № _110_ по
описа за _2020_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В районен съд Левски е постъпила жалба от М.А. ***/02.04.2020 г.
на ВПД Директор – ОД МВР Плевен. Твърди се, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон и се моли съда да постанови решение, с което да отмени като
неправилно и незаконосъобразно обжалваното НП или алтернативно да измени същото
като намали наложеното наказание, с оглед разпоредбата на чл. 3 ал.2 от ЗАНН.
В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата и излага доводи, че е допуснато нарушение на
нормата на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 44 ал.1 от ЗАНН, тъй като НП е
издадено два дни след издаване на АУАН, поради което е отнето правото на
нарушителя да направи възражения в 3-дневен срок от подписване на акта, а
същевременно административно наказващият орган е задължен преди произнасяне по
преписката, да прецени възраженията на нарушителя и по този начин е нарушено
правото на защита. Твърди се също така, че от НП не става ясно в какво точно се
състои неспазването на наложените противоепидемични мерки, като не е посочено
какво точно нарушение се твърди, че е извършил жалбоподателят, както и че не е
конкретизирано кои мерки са нарушени. Твърди се, че от разпита на свидетелите
се установява, че акта е съставен за това, че се били струпали хора на едно
място, но в посочената заповед в АУАН и НП не фигурира такава забрана.
Претендират се направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата в придружителното писмо, с което е
изпратил жалбата, ведно с преписката е изразил становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Твърди се, че обжалваното
НП е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия и съдържа всички задължителни реквизити.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
Видно от приложения
към делото и приет като доказателство АУАН е че същия е съставен на 30.03.2020
г. против М.А.А. затова, че на 30.03.2020 г. около 16 часа в гр.Л. в градска
градина до ********* е нарушил въведена с акт на Министъра на здравеопазването
Заповед № РД-01-143/20.03.20 г. противоепидемична мярка по чл. 63 ал.1 от
Закона за здравето, а именно неспазване наложените противоепидемични мерки.
Посочено е, че е нарушена разпоредбата на чл. 209а ал.1 от ЗЗ. В акта не са
направени възражения и нарушителя се е подписал лично.
По делото е представено и обжалваното НП, от което се
установява, че същото е издадено на 02.04.2020 г. против М.А. *** за това, че
на 30.03.2020 г. около 16.00 часа в гр. Л. градска градина до ****** е нарушил
въведена с акт на Министъра на здравеопазването Заповед № РД-01-143 / 20.03.20
г. противоепидемична мярка по чл. 63 ал.1 от Закона за здравето, а именно не
спазва наложените противоепидемични мерки, с което виновно е нарушил чл. 209а
ал.1 от ЗЗ и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 209а ал.1 от Закона за здравето
му е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 лв.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани П.П.
и В.Х. ***.
От показанията на св. П.П. се установява, че на 30.03.2020
г. е получен сигнал от оперативния дежурен при РУ Левски, че има събрани лица
до джамията, в парка. Св. П. заявява, че са пристигнали на място, установили
лицата и за извършеното от жалбоподателя нарушение му съставили акт, като
колегата му В.Х. е свидетел на акта. Твърди, че актът е съставен във връзка с
въведените противоепидемични мерки, за събиране на много хора на едно място,
тъй като там се били събрали много хора.
От показанията на св. В.Х. се установява, че на датата
посочена в акта, с колегата му П.П. били на работа, че се получил сигнал, че в
района на джамията има струпване на хора, след като са въведени
противоепидемични мерки и установили, че М.А. с намира с още 4-5 лица на близко
разстояние един до друг, за което е съставен акт от колегата му П..
Видно от АУАН и обжалваното НП е че в същите е посочена за
нарушена Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. С тази заповед Министъра на
здравеопазването е въвел няколко противоепидемични мерки на територията на
Република България, считано от 00.00 часа на 21.03.2020 г., а именно: „Преустановяват
се посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и
съоръжения на открити и закрити обществени места”, „забранява се на лица до 60
годишна възраст да посещават хранителните магазини и аптеките във времето от
8.30 до 10.30 часа всеки ден”. Със същата заповед е възложено на органите на
МВР да организират контролно-пропускателни пунктове на входно-изходните пътища
на областните центрове и да извършват проверка на целта на пътуването на
гражданите и е определено преминаването на кои лица да се пропуска и в кои
случаи. В издадения АУАН срещу жалбоподателя не е посочена конкретната
хипотеза, която е нарушена от посочената заповед на Министъра на
здравеопазването. От показанията на разпитаните по делото свидетели, може да се
направи извода, че акта е съставен затова, че са се събрали повече хора на едно
място.Този извод следва от заявеното от св. П., че акта е съставен „за събиране на много хора на едно място, тъй
като там се били събрали много хора” и от показанията на св. Х., който заявява,
че „М.А. с намира с още 4-5 лица на близко разстояние един до друг, за което е
съставен акт” от колегата му П.. Следва обаче да бъде посочено, че не такава е
заповедта на Министъра – в нея няма хипотеза, при която да е забранено да се
събират на едно място 4-5 и повече лица.
Освен, че от изложеното съдържание на акта и на наказателното
постановление не става ясно какво именно нарушение е вменено на жалбоподателя,
то при издаване на НП е допуснато и съществено процесуално нарушение, тъй като
НП е издадено само 2 дни след съставяне на АУАН. Съгласно разпоредбата на чл.
44 ал.1 от ЗАНН нарушителя има право да даде обяснения и да направи възражения
в 3 дневен срок от подписване на акта. В конкретния случай, като НП е издадено 2 дни след
съставяне на АУАН, нарушителя не е имал възможност да упражни своите права
свързани с даване на възражения срещу акта и по този начин е нарушено правото
му на защита. Действително в АУАН в графата за възражения е изписана думата
„не”, но това не лишава лицето, срещу което е съставен АУАН в по-късен момент,
в дадения му от закона срок да направи възражение. Административно наказващият
орган не е изпълнил задължението си да изчака този срок да изтече и едва след
това да пристъпи към преценката на това дали лицето следва да носи
административно-наказателна отговорност и ако следва – какво административно
наказание да му наложи. С неспазването на срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. Нарушаването на правото на защита
във всички случаи води до порочност в издаването на НП, тъй като представлява
съществено процесуално нарушение.
Предвид горното, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото, следва да бъде
осъден административно наказващия орган да заплати дължимото се адвокатско
възнаграждение на адвокат Р. Р. от ПлАК, която видно от представения договор за
правна защита и съдействие е извършила
защитата безплатно на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. По делото е
направено искане за присъждане на дължимото се възнаграждение съгласно Наредба
№ 1 от
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
НА основание чл. 63 от ЗАНН ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2 от 02.04.2020 г., издадено от ВПД
Директор ОДМВР Плевен, с което на М.А. ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание на основание чл. 209а ал.1 от Закона за здравето –
глоба в размер на 5000 лв. - за нарушение, за което е съставен Акт №2 от
30.03.2020 г. - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
на основание чл. 63
ал.3 от ЗАНН ОД на МВР Плевен да заплати на адвокат Р.Р. ***, със съдебен
адрес:*** сумата от 100 лв. представляваща минимално адвокатско възнаграждение
по чл. 18 ал.2 във връзка с чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: