РЕШЕНИЕ
гр.
ЛЕВСКИ, 12.08.
Районен съд –
Левски, четвърти състав, в съдебно заседание на _двадесет и осми юли_
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_168_
по описа за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
В
Районен съд - Левски е образувано настоящото производство по постъпила жалба от
М.С.Ш., ЕГН**********, с адрес: ***, срещу
наказателно постановление №19-0293-001312, издадено на 06.01.2020г. от началник
група съм ОДМВР Плевен, РУ – Левски, с което на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.3 от
ЗДвП и глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок 12
месеца, на основание чл. 175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят
оспорва издаденото наказателно постановление, като счита, че при съставяне на
АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, което водело до
незаконосъобразност на издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Навежда
подробни съображения.
В
съставения АУАН бил посочен само един свидетел, но не било посочено дали този
свидетел е свидетел на извършването на нарушенията, свидетел при установяване
на нарушенията или свидетел при съставяне на АУАН, което представлявало
съществен процесуален порок, нарушаващ правото му на защита и било невъзможно
да бъде преодолян в съдебното производство.
По
отношение на вмененото нарушение по чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП, твърди, че
текстово било посочено, че като водач превозва пътник, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан. Както в АУАН, така и в НП не
била посочена самоличността на пътника, както и дали л.а. бил оборудван с колани,
предназначени за пътниците, пътуващи на задните седалки. Липсата на колани на
задните седалки поставяла в обективна невъзможност пътниците да изпълнят
задълженията си да ги поставят (липса на умисъл), респ. не съставлявало нарушение
на чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП.
Административният
орган, който установил административно нарушение и е съставил АУАН, не изпълнил
задължението си да установи причините, поради които пътникът не е поставил
предпазен колан, както и дали не се касае за изключение при изпълнение на
задължението за поставяне на предпазен колан, предвидено в чл. 137а от ЗДвП,
поради което следвало да се приеме, че посочените в АУАН и в НП дата, час и
място не е било налице безусловното задължение за използване на обезопасителен
колан. Този пропуск било невъзможно да бъде преодолян, поправен, саниран,
поради което следвало да се приеме, че нарушението не е извършено виновно.
Жалбоподателят
твърди, че АУАН не отговаря на императивните изисквания на чл. 42, т.3 и т.4 от
ЗАНН, тъй като от описанието на същия не ставало ясно къде точно е извършено
нарушението, тъй като било описано, че нарушението е извършено в гр. Левски, на
ул. Ал. Стамболийски, на кръстовище с ул. Гоце Делчев, но никъде в АУАН и в НП
не била посочена посоката на движение на управлявания автомобил. Атакуваното НП
страдало от същия порок. Твърди се, че фактическата обстановка, отразена в АУАН
и НП не била установена по достатъчно категоричен начин, като била налице
непълнота при отразяването от страна на актосъставителя и наказващия орган,
което представлявало съществен процесуален порок, нарушаващ правото му на
защита, който е невъзможно да бъде преодолян в съдебното производство.
В
частта, в която било посочено и в АУАН и в НП, че е извършено нарушение на чл.
104б, т.2 от ЗДвП ,АУАН не отговарял на изискванията на чл. 42, т.3 и т.4 от
ЗАНН, тъй като не била посочена посоката на движение на управлявания от
жалбоподателя автомобил. Фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП не била
установена по достатъчно категоричен начин, като била налице непълнота при
отразяването от страна на актосъставителя и наказващия орган, което било съществен
процесуален порок, нарушаващ правото на защита на жалбоподателя.
Освен
изложеното, в НП липсвали данни за направена преценка на
административнонаказващия орган за наличието на предпоставки за приложимостта
на чл. 28 от ЗАНН.
Моли
съда да отмени обжалваното наказателно постановление, тъй като счита, че
предупредителните и превъзпитателни цели на наказанието щели да бъда постигнати
и само с предупреждение от административнонаказващия орган, че при повторно
извършване ще му бъде наложено административно наказание.
За
административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено
становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана
по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
В
проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административнонаказателното
производство е започнало с издаване на АУАН на 18.12.2019г. срещу жалбоподателя,
затова че на същата дата, около 23:15 часа в гр. Левски, по ул. Александър
Стамболийски, на кръстовище с ул. Гоце Делчев, управлява лек автомобил ****, с
посочен рег. номер, собственост на С. Ш., като управлява посоченото МПС, като
на кръстовището не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие
с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършва резки рисковани
маневри, като подаване рязко газ и повишаване оборотите на двигателя, с което
превърта движещите колела на автомобила, завърта в кръгово автомобила и
преднамерено го извежда извън контрол;
-
превозва пътник на задна седалка без да използва обезопасителния колан, с който
е оборудван автомобилът.
Посочени
като нарушени са разпоредбите на чл. 104б, т.2 и чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП
За
констатираните с АУАН нарушения административно наказващият орган е издал на 06.01.2020г.
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание
чл. 183, ал.4, т.7 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и на
основание чл. 175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Така
описаната фактическа обстановка се установява от приложените писмени
доказателства и показанията на разпитаните свидетели. Актосъставителят твърди в
показанията си, че на посочената в акта дата са изпълнявали служебните си
задължения заедно с колегата си И.П., когато пред тях излязъл движещ се бързо
автомобил, който се завъртял на кръстовището с ул. Гоце Делчев. Свидетелите
последвали автомобила, като водачът направил опит да избяга, но бил настигнат.
Извършили проверка и за констатираните нарушения бил съставен акт. Установява
се от показанията му, че водачът не е бил сам в автомобила. Имало е още три или
четири лица. На задната седалка на автомобила е имало пътник без поставен
предпазен колан, което е отразено в акта. Проверени били и личните карти на
лицата. Според свидетеля управлявания от жалбоподателя лек автомобил е с
монтирани предпазни колани на задната седалка. Установява се от показанията на
актосъставителя, че в автомобила не е имало лица със здравословни проблеми,
които да са освободени от задължението да ползват предпазни колани.
Според
показанията на свидетеля П. *** е работел нощна смяна с колегата си С., когато
пред тях един автомобил се е завъртял на пресечката с ул. Гоце Делчев.
Последвали го, спрели и бил съставен АУАН за констатираните нарушения, като
същият е свидетел и на нарушението и на съставяне на акта.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите, които дават добросъвестно показанията
си. Същите са логични, непротиворечиви,
последователни и кореспондиращи както на писмените доказателства, така и
помежду си, дадени въз основа на техните
непосредствени възприятия.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че констатациите в акта
за установяване на административно нарушение съответстват на действителното
положение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
От
материалите по делото и по – конкретно от събраните в хода на
производството гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите, се установява, че жалбоподателят е управлявал лекия
автомобил, като на ул. Ал. Стамболийски, на кръстовище с ул. Гоце Делчев не е използвал
пътя отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за
превоз на хора и товари, като е извършвал резки и рисковани маневри, чрез
подаване рязко газ и чрез повишаване оборотите на двигателя, превъртал колелата
на автомобила, завъртал го на кръстовището и преднамерено го извеждал извън
контрол.
От
изложеното се налага извода, че водачът не е използвал пътя, отворен за
обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора
и товари.
Съдът
намира, че деянието се установява по безспорен начин именно от разпита на
свидетелите, които са се намирали в служебния автомобил и пряко са възприели
поведението на водача и извършваните от негова страна маневри.
Правилен
е изводът на административнонаказващия орган, че водачът е допуснал виновно
опасно шофиране, което не представлява използване на път с обществено ползване
в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава
живота и здравето на останалите участници в движението, поради което се
характеризира с висока степен на обществена опасност.
Поради
изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата
на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
Нарушението
правилно е подведена към уреждащата състава му правна норма, изложени са
обстоятелствата на нарушението.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му.
Съдът
намира, че правилно административнонаказващият орган е приложил и съответната
на нарушението санкционна разпоредба на чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП,
предвиждаща за нарушението по чл. 104б, т.2 от ЗДвП административни наказания
глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца. Цитираната санкционна норма
предвижда конкретни по вид и размер наказания – глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца, каквито са наложени
на М.Ш., като наказанията не могат да бъдат ревизирани.
В хода
на административното производство съдът не констатира допуснати нарушения от
категорията на съществените, които да опорочават наказателното постановление и
да налагат отмяната му като незаконосъобразно.
По
отношение на доводите, че в АУАН е посочен само един свидетел И.С.П., за който
не било посочено дали е свидетел на извършване, установяване на нарушенията или
свидетел при съставяне на акта.
Съгласно чл. 40, ал.1-3 от ЗАНН, актът за
установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване
на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след
покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие. При
липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се
съставя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбелязва
в него.
Законодателят е употребил понятието
„свидетели” в множествено число не
защото изисква тези свидетели задължително да са повече от един. Задължението в
АУАН за посочване на двама свидетели произтича от разпоредбата на чл. 40, ал.3
от ЗАНН, приложима в хипотезата, в която липсват свидетели присъствали при
извършване или установяване на нарушението или когато не е възможно да се
състави акт в присъствието на такива свидетели.
В конкретния случай АУАН е съставен в
присъствие на жалбоподателя и освен подписа на актосъставителя, съдържа подписа
на един свидетел, който е свидетел очевидец на извършеното нарушение и свидетел
при съставяне на акта. Съдът намира, че с посочването на един свидетел, та дори
и работещ в РУ – Левски не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй
като не е налице засягане на правото на защита на санкционираното лице.
Посоченият в АУАН свидетел е индивидуализиран, посочен с трите му имена, ЕГН и
адрес. Същият е очевидец на извършеното нарушение и свидетел при съставяне на
акта.
Административнонаказателното производство
се образува със съставяне на акта за установяване на административно нарушение.
Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът счита, че и актът и
наказателното постановление съдържат изискуемите от закона реквизити.
Според съда случаят не може да се
квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното
нарушение не се характеризира с по – ниска степен на обществена опасност от
всяко друго нарушение от този вид и не са ангажирани доказателства за
многобройни или изключителни смекчаващи административната отговорност
обстоятелства.
В хода
на производството не се изтъкнаха доводи и не се ангажираха доказателства,
които да сочат на по – ниска степен на обществена опасност на извършеното
нарушение в сравнение с обикновените случаи.
Имайки
предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира
нарушението за доказано.
С
разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП е предвидена санкция за водач на
МПС, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан, както
и в случай, че превозва пътник, който не е изпълнил задължението си за
използване на предпазен колан.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установяват описаните в
АУАН и НП факти – водачът превозва пътник, който не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан – нарушение по смисъла на чл. 183, ал.4, т.7 от
ЗДвП. Нарушението е типично за този вид и не се отличава с по – ниска степен на
обществена опасност. Осъществяването на деянието е свързано със създаване на
опасност за живота и здравето на пътуващите в автомобила лица, поради което засягат
обществени отношения, поставени под засилена защита, поради което не може да се
квалифицира като малозначително, нито като маловажно. Вмененото нарушение – по
чл.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0293-001312/
06.01.2020г. на началник група към
ОДМВР – Плевен, РУ – Левски, с което на М.С.Ш.,
ЕГН**********, с адрес: ***, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на петдесет лева,
и на
основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на три хиляди лева и лишаване от право да управлява МПС за срок дванадесет месеца, за извършено нарушение
по чл. 104б, т.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: