№
гр. Левски, 13.08.2020г.
РАЙОНЕН СЪД - ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Янка Димитрова, и в
присъствието на прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдия
Николаева АНД №187 описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от М.В.И. *** против Наказателно постановление №20-0293-000487/08.05.2020г.
на ВПД Началник РУ Левски при ОД на МВР-Плевен, в частта му, с която на
жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП / с оглед
направено уточнение на обжалваната част в с.з./.
Наведени са доводи, че НП
е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че било налице противоречие
относно датата на извършване на нарушението, с което било накърнено правото на
защита на санкционираното лице. Наведен е довод, че не била спазена
предвидената в закона процедура за издаване на наказателното постановление.
Иска се същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв.Р.Р. – ПлАК, която поддържа
жалбата по изложените в нея доводи. Твърди още, че процесното нарушение не е
доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Моли
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, както и да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Ответната
страна по жалбата – РУ Левски към ОДМВР – Плевен изразява писмено становище, че
жалбата е неоснователна. Твърди се, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно, издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия
съдържа всички задължителни реквизити. Иска се жалбата да бъде оставена без
уважение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок
и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, предвид на което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото
гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
При работа с
техническо средство – система за видеоконтрол TFR1-M,
свидетелят В.Н.С.
– мл.автоконтрольор при РУ – Левски, установил движение на лек автомобил **** с
рег.№*** по ул.“Цар И. ***, до бензиностанция Лукойл, със скорост 114 км./ч.
при разрешена скорост от 50 км./ч. в населено място.
На 13.04.2020г.
била попълнена декларация от собственика на процесното МПС – Р. М. М., с която
декларирала, че на 28.12.2019г. в 12,00ч. автомобилът бил управляван от
жалбоподателя М.В.И..
На посоченото лице бил
съставен АУАН сер.GA №223518/14.04.2020г. от свидетеля В.С. за
това, че като водач на товарен автомобил **** с рег.№****, на
14.04.2020г., в 16,30 часа, в гр.Левски, ул.“Цар И. Асен II”, при следните обстоятелства: на 28.12.2019г., в 12,57 ч., в гр.Левски,
ул. „Цар И. Асен II”, до бензиностанция Лукойл, с посока на
движение към град Левски, управлява МПС лек автомобил *** с рег.№***,
собственост на Р. М. М. от гр.Левски, със скорост от 114 км./ч. в населено
място при разрешена максимално допустима скорост за населено място до 50 км./ч.
– превишение на скоростта с 64 км./ч. Скоростта е измерена, фиксирана и заснета
със система за видеоконтрол Трафик контрол TFR1-M,
клип с №9306
и радар 586. Наказуема скорост от 111 км./ч. след приспаднат толеранс от -3
км./ч., с което виновно нарушил чл.21, ал.1 ЗДвП. Актът бил подписан от
свидетеля И.С.П. *** и предявен на жалбоподателя на 14.04.2020г., който го
подписал, като посочил, че има възражения.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение било издадено обжалваното Наказателно
постановление №20-0293-000487/08.05.2020г. от ВПД Началник РУ Левски при ОД на
МВР-Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 800 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В наказателното постановление е възприета фактическа обстановка, идентична с
тази в АУАН.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите В.Н.С. и И.С.П., както и
от писмените доказателства – АУАН сер.GA №223518/14.04.2020г., НП
№20-0293-000487/08.05.2020г. на ВПД Началник РУ Левски при ОД на МВР-Плевен,
Декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП от 13.04.2020г., Протокол №6-30-19 от проверка
на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, Протокол №6-30-20 от
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. на МВР, справка за нарушител водач. Съдът даде вяра на
показанията на свидетелите, като последователни, логични и от депозирани от
лица, незаинтересовани от изхода на делото. Кредитираха се и писмените
доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни
лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и
неоспорени от страните.
С оглед на така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Актът и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентни лица, видно от
представената Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на МВР.
Основателен е наведения
от жалбоподателя довод за наличието на съществено процесуално нарушение,
допуснато в хода на административно-наказателното производство, накърнило
правото на защита на наказаното лице.
Установява се, че в акта
за установяване на административно нарушение са посочени две различни дата и
час на извършване на нарушението – 14.04.2020г. в 16,30ч. и 28.12.2019г. в
12,57 ч. Същото противоречие е пренесено и в издаденото въз основа на акта
наказателно постановление. Посоченото води до неяснота относно времето на
извършване на нарушението, което е съществен реквизит на АУАН и НП съгласно
разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, т.5 от ЗАНН.
Неяснотата относно датата
на извършване на нарушението представлява съществено процесуално нарушение,
което е накърнило правото на защита на санкционираното лице. Изискването за
точно описване на всички елементи от състава на нарушението е гаранция за това
санкционираното лице да разбере фактическите рамки на обвинението срещу което,
следва да организира защитата си. От друга страна, датата на извършване на
нарушението е от съществено значение и за преценката относно спазване на
сроковете по чл.34 от ЗАНН, каквато в процесния случай не може да бъде
извършена от съда.
Съдебната практика е
непротиворечива, че допуснатото процесуалното нарушение от
административно-наказващия орган не може да бъде санирано в съдебното
производство по проверка законосъобразността на издаденото наказателно
постановление, включително чрез тълкуване на установените от събраните
доказателства факти.
Предвид на изложеното,
обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора,
основателно е направеното от защитника на жалбоподателя искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.63, ла.3 от ЗАНН. Установява се, че
към жалбата е приложено пълномощно на адв.Р.Р., в което е посочено, че се осъществява
безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА ако в посочената хипотеза в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Предвид на
изложеното, ОДМВР - Плевен следва да бъде осъдена да заплати на адв.Р.Р.
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, изчислено съобразно чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №20-0293-000487/08.05.2020г. на ВПД Началник РУ Левски при ОД на
МВР-Плевен, в частта му, с която на М.В.И. на основание чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 800 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
В останалата му част
наказателното постановление е влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, Областна
дирекция на МВР – Плевен да заплати на адв.Р.Р. ***, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.