Мотиви по НОХД 85/2020 г.

Срещу подсъдимия И.А.А. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 05.03.2020 г. в с.Аспарухово, област Плевен, община Левски, от частен дом, намиращ се на ул.„Христо Ботев” № 19, при условията на повторност, в немаловажен случай, отнел чужда движима вещ – 1 брой мобилен телефон марка ************ със сим карта на **********”, на стойност 150,00 лв., от владението на М.Х.И. от с.с., собственост на С.З.И. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и да му наложи съответно наказание.

Подсъдимият и защитникът му в съдебно заседание са направили искане да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 от НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимият И.А.А. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, с българско гражданство, със завършен пети клас, неженен, осъждан, ЕГН **********.

Св. С.З.И. закупила мобилен телефон марка ************ от Англия преди година, който телефон предоставила за ползване на майка си св. М.Х.И., живуща ***.

На 05.03.2020 г. около 15.20 часа св. М.И. отишла да работи в градината на дома си в с. А. на ул. *********** и оставила телефона, закупен от дъщеря й, заедно с находящата се в него СИМ карта на една тръба, за да не падне от джоба й. В този момент покрай дома й минал подсъдимия А. и видял оставения мобилен телефон. Огледал се и след като видял, че на около няма никой решил да влезе в двора на къщата и да открадне телефона. Отворил външната врата, която не била заключена, влязъл, взел телефона и го сложил в джоба си. След като излязъл от двора изключил телефона и го скрил в един улук в съседен двор.

Св. С.И. направила опит да се свърже с майка си по телефона, но същия бил изключен. Поради тази причина веднага отишла в дома им и попитала майка си защо телефона е изключен. Потърсили го, но не го открили, след което св. С.И. прегледала записите от камерите за видеонаблюдение и видяла, че съседът им подс. А. влязъл в двора, след което излязъл с телефон в ръка. И. сигнализирала органите на РУ на МВР Левски. След установяване на извършителя от служителите на РУ на МВР Левски, А. ***, където с протокол за доброволно предаване А. предал процесния мобилен телефон, ведно с находящата се в него СИМ карта на „Теленор”.

В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-оценителна експертиза и от заключението на вещото лице се установява, че стойността на открадния телефон, заедно със СИМ картата е 150 лв.

Срещу А. е повдигнато обвинение и същия е разпитан, като се признава за виновен, дава обяснения и съжалява за стореното.

Тази фактическа обстановка се установява от пълните признания на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показания на разпитаните по досъдебното производство свидетели, протокола за доброволно предаване, назначената по досъдебното производство експертиза и другите писмени доказателства.

Предвид изложеното, съдът е приел, че подсъдимия е извършил престъплението за което му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 195, ал.1, т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК за което следва да носи наказателна отговорност. Деянието е извършено от подсъдимия при условията на повторност. Видно от данните по делото е, че същия е осъден с влязло в сила на 27.02.2020 г. определение, с което е одобрено споразумение по нохд № 48/2020 г. на РС Левски на наказание пробация. Деянието по настоящото производство е извършено само няколко дни, след като подсъдимият е бил осъден по посоченото по-горе производство.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства, а именно ниската стойност на отнетото имущество, пълните признания и съдействието, което подсъдимият е оказал за разкриване на обективната истина, съжалението което изразява и е приел, че и най-ниското предвидено в закона наказание за този вид престъпление би било несъразмерно тежко, поради което е приложил разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК и му е наложил минималното предвидено в закона наказание, а именно три месеца лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим.

Съдът не е приложил разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК, тъй като е приел, че по отношение на него по-благоприятно е приложението на разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК.

При този изход на делото, подсъдимият е осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 73,20 лв., дължими на ОД на МВР Плевен – за извършената съдебно-оценителна експертиза и 40 лв. – дължими на РС Левски – включващи възнаграждения на съдебни заседатели.

Воден от горните мотиви, съдът е постановил присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: