РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _14.02._ 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _шестнадесети януари_ 2020 г. в състав:

Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _826_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по постъпила искова молба от Г.А.В., с ЕГН **********, с адрес: ***,

против А.Й.Т., с адрес: ***, в която ищцата твърди, че е собственик на урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Обнова, обл. Плевен, с площ от 1170 кв.м., съставляващо по регулационния план на селото имот планоснимачен №***, парцел *** – **, в кв. ***, при граници: от две страни улица, наследници на Й. Л. С., П. А. Т. и М. П. Д., заедно с построените в същото дворно място жилищна сграда, стопански постройки и др. подобрения и трайни насаждения. Твърди се, че описаният имот са притежавали бабата и дядото на ищцата – Б. А. Т. и Г.И. Т. от 1933 г., като през 1963 г. са продали част от този имот на Й. Л. С..

Сочи се в исковата молба, че южната граница на имота е била застроена с жилищни сгради и стопански постройки от негов брат – П. А. Т., което е станало около 40 – те години на миналия век.

От тогава досега, както бабата и дядото на ищцата, впоследствие нейните родители, тя и нейният брат В. А. А. владели постоянно, явно, непрекъснато и спокойно имота до жилищните сгради и стопански постройки откъм юг, които бил изградил брата на техния дядо П. Т.. От техния дядо откъм улица Заря – западната граница на имота е имало изграден дувар, който стигал до постройките на неговия брат П. Т.. През 1989-1990г., след смъртта на техния дядо изградили нова ограда с масивна основа до височина до 1 метър и прозирна част, като до оградата засадили и декоративни храсти, играещи ролята на жив плет. Твърди се, че на 07.07.2018г. част от оградата им, която се намира в непосредствена близост до постройките в южната край на двора – тази, която се състои от мрежа и винкели била разрушена от А.Т.. Последният изрязал и част от храстите, за да си осигури достъп до двора им. Това мотивирало ищцата да подаде сигнал до РУ – Левски до кмета на Община Левски. Ищцата предупредила ответника да не нарушава пределите на собствеността й и да възстанови вредите, но той отказал.

Твърди, че на 21.07.2018г. ответникът влязъл в двора й и с други лица започнал да копае канал за полагане на тръби за канализация. Въпреки предупреждението да не предприема строително - монтажни работи в двора, ответникът продължил. Изградил канализацията, като по този начин създал пречки за ищцата да ползва 70-80 кв.м. от двора.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди А.Й.Т. да премахне извършеното строителство в собствения й поземлен имот, находящ се в с. Обнова, обл. Плевен, с площ от 1170 кв.м., съставляващо по регулационния план на селото имот планоснимачен №***, парцел ***, в кв. ***, при граници: от две страни улица, наследници на Й. Л. С., П. А. Т. и М. П. Д., което строителство представлява изградена канализационна инсталация чрез полагане на канализационни тръби в описания имот до южната му граница, като възстанови предишното положение, както и да възстанови целостта на оградата, изградена по западната граница откъм ул. Заря на описания й собствен недвижим имот чрез поставяне на премахнатите винкели и мрежа, заедно с всички законни последици, като съдът го задължи тези действия да извърши в едномесечен срок, считано от датата на влизане на съдебното решение.

Претендират се направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника и е изразено становище по предявения иск.

Ответникът счита, че съдът следва да укаже на ищцата да уточни на какво основание (договорно или извъндоговорно) се претендира сумата от 9000,70 лв. (цена на иска), с оглед адекватното реализиране на правото на защита.

По отношение допустимостта на предявения иск намира същия за недопустим, тъй като съгласно чл. 109 от ЗС, активно легитимиран да предяви иск с такова правно основание е собственикът на процесния имот. В настоящия случай, видно било от представения Протокол за трасиране на границите на УПИ *** ответникът бил собственик на спорната в настоящия случай част от недвижим имот с УПИ -***, находящ се в с. Обнова, обл. Плевен, ул. Заря №23 в стр.кв. ***.

Повод за изготвяне на Протокол за трасиране на границите било оспорване от страна на ищцата, касаещ собствеността на част от имота, находящ се непосредствено зад жилищната му сграда в с. Обнова и след указания на Община Левски за очертаване на граници между съседни имоти.

На спорното място било извършено замерване съгласно ЗУТ ред, което установило, че именно ответникът е собственик на същото. След установяване по безспорен начин правото на собственост на ответника върху него, извършил СМР в собствения си двор, като поставил тръби за канализация.

По отношение основателността на предявения иск:

Алтернативно, ако съдът счете, че искът е допустим, намира, че същият следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен.

Намира, че няма представено нито едно писмено доказателство удостоверяващо, че ищцата е собственик на спорната част, като същата не била индивидуализирана по надлежния ред. Счита, че представените от ищцата договор за доброволна делба акт №***, том ***, вх. рег. №****г., нотариален акт №***, том ***, дело №***г., нотариален акт № ***, том *** нот.д.№ ****. удостоверявали единствено, че ищцата е собственик на недвижим имот, съседен на ответника, но не и на спорната част между съседните имоти.

По отношение на представените с исковата молба скица №34/1963 г. с. Обнова и №272/29.07.2016г., издадена от техническа служба на Община Левски се противопоставя да бъдат приети от съда, тъй като не били актуални и не били издадени по надлежния ред. Строителният протокол №6/26.04.1963г. освен че бил неотносим, бил и незаверен съгласно надлежния ред, поради което не следвало да бъде приет от съда.

Намира за неотносим към настоящия правен спор Постановление за отказ да се образува ДП по преписка №746/2018г. по описа на РП – Левски. Счита, че единствено релевантен за настоящия спор е отговора на кмета на Община Левски.

Моли съда да отхвърли предявения иск, както и претенциите на ищеца за направените по делото разноски.

Моли съда да осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото е приложен нотариален акт за право на собственост на недвижим имот №***, том ***, н.д. №***г., с който Б. А. Т. е признат за собственик на дворно място от 2080 кв.м., находящо се в с. Обнова, съставляващо парцел ***, кв. ***. Установява се, че Г.А.В. и В. А. А. са признати за собственици по наследство с равни права върху дворно място, находящо се в с. Обнова, цялото от 1170 кв.м., съставляващо по регулационния план на с. Обнова пл.н. ***, парцел ***, в кв. ***, с посочени граници, с построените в него жилищна сграда, стопански постройки и др. подобрения и трайни насаждения.

С договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 21.10.2014г. Г.В. и В. А. са поделили имота, като той е получен в дял от Г.В..

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Свидетелят Ч. – съсед, сочи в показанията си, че ответникът А. и св. Т. огледали двора на Г. и отрязали парче от мрежата и храсталаците. Свидетелят се обадил по телефона на ищцата, за да я предупреди, че започват в двора и да правят нещо, но не знае какво. Вечерта след пристигането на ищцата мрежата била сложена, а храсталаците ги нямало. Свидетелят пояснява, че 4-5 дни след като отрязали мрежата идвали и мерили дворовете. Уточнили „до тука е тяхното” и започнали да копаят и полагат ПВС тръбата. Според свидетеля ищцата са наредили камъните и палетата на разстоянието от черницата до оградата, до къщата на ответника. Свидетелят Ц. твърди в показанията си, че храстите са изрязани, телта е махната, за да се влезе. Храстите са били на височина колкото са и сега, колкото са израсли.

Според свидетелката Н. с цел да бъдат естествена ограда към улицата, са били „сложени” храстите, като сега са станали над 2 метра. Свидетелката разбрала от новите съседи на ищцата, че предявили претенции, затова, че искали да си правят ремонт на задната страна на къщата и влезли в имота на ищцата и С. „неправомерно”, като не са искали съгласие при влизане в имота.

Показания е дала и св. В. Т. – майка на ответника. Тя пояснява, че къщата е купувана през 2006г., като към днешна дата къщата е собственост на сина й – ответник по делото. Купувайки къщата, разбрала от предишните собственици, че зад къщата има място, което е тяхно – до черниците – около 70 см., което място било неизползваемо и тя не го искала. Единственият проблем за св. бил, че трябвало да се подменят и направи ремонт на старите тръби, които винаги са били там. Св. попитала Славко може ли да влезе в нейното място, без да стъпва в техния двор, за да си смени тръбите, на което отговорът бил, че няма проблем, дал й разрешение да си влезе в мястото, в двора. Според показанията, „неговите дървета и храсти …, всичко е качено” на къщата и, в резултат на което циглите изпадали. Ответникът А. заедно с братовчед си отрязали храстите, за да направят място, като не било влизано в двора на ищцата, стъпвали само в техните 70 см. След като пристигнал съпругът на ответницата отправил заплахи за убийство към ответника. Извършено било замерване и при второто такова им бил издаден документ на ответника, че мястото е тяхно. Влезли синът на свидетелката заедно с братовчед си и подменили тръбата. Според свидетелката мястото е присвоено от страна на ищеца, който си е направил ограда с жив плет. Свидетелката разяснява, че е поискала съгласие от С., тъй като не е знаела дали съседите имат проблем с тях, не ги познава и защото винаги са имали проблем с тях, без да има представа защо това е така. Тъй като отношението от страна на ищцата и съпруга й към тях било лошо, поискала разрешение да влезе в собствения си имот.

Братовчедът на ищеца св. Т. С. в показанията си обяснява, че освен храстите не са рязали друго, че е била отстранена само телта, която е в имота на А.. Отстранили от оградата само телта, колкото е границата на тяхното, границата, която е отбелязал архитектът. Сочи в показанията си, че след второто замерване подменили канализацията, която била по стената на къщата. В празното място до стената на къщата имало наслагани камъни, които били преместени от свидетеля Т. и А. в имота на съседите, които казали, че са техни.

От назначената съдебно – техническа експертиза, по която са приети две заключения – основно и допълнително, се установява, че поземлен имот с пл.н.*** е ограден по регулационния и кадастрален план на с. Обнова, отреден за УПИ *** в кв. *** граничи по южната граница с имот пл.н. ***. Последният е застроен с жилищни сгради по имотната граница и по уличната регулационна граница, която съвпада с имотната граница на имота. Имот с пл.н.*** е ограден по уличната регулационна граница с ограда, състояща се от плътна част, изпълнена от зидария на височина до 1 м. и ажурна ограда. Към момента на огледа около 76 см от оградата била съборена, храстите изрязани на около 1.40 м. от жилищната сграда.

Установява се, че на разстояние 4.30 м. от улицата е изпълнена канализационна тръба с дължина 19.45 м., която излиза от жилищната сграда, разположена на уличната регулация в имот *** и влиза в новоизградената жилищна сграда на мястото на посочения навес в кадастралния план на с. Обнова. Канализационната тръба е почти на терена при изхода си и на около 20 см. под терена при входа на жилищната сграда. На границата между имоти с пл.н.№*** и ***, на 60 см. от жилищната сграда в имот *** има маркиране с оранжев спрей.

От заключението се установява, че местонахождението на постройките на ответника е по южната граница с имот кадастрален номер ***. Границата между имоти *** и *** минава по северната стена на изградените в имот *** сгради. Двата протокола за трасиране на границите са различни, като няма данни за координати на трасираната регулационна граница и в двата протокола.

Вещото лице разяснява, че според приложените по делото скици №272/29.07.2016г. от община Левски и №184/09.07.2018г. не може да се говори за неточност, тъй като втората е черно - бяло копие на извадка от регулационния и кадастрален план на с. Обнова, но и на двете е видно, че имотните и регулационните граници са на едно и също място. От прегледа на инженерното платно в община Левски е констатирала, че регулационната граница между УПИ *** и УПИ *** в кв. ***, която е ясно изчертана в син цвят на скица №272/2016г е показана като имотна (в черен цвят). От корекциите, нанесени върху кадастралния и регулационен план по отношение на регулацията за УПИ *** в кв. *** е видно, че за там е правено изменение, но не е ясно кога и как.

Според приложените протоколи за трасиране е направен опит да се трасира регулационната граница между УПИ -*** и УПИ *** в кв. ***. Границата е различно трасирана в двата протокола, като причината била изложена в отговора на въпрос 4 от съдебното заседание – няма данни за координати на трасираната регулационна граница и в двата протокола. Същите би трябвало да бъдат взети от трасировъчния карнет към действащия регулационен план от 1980 г.

На място е била констатирана само една маркировка с оранжев спрей на 60 см. от новоизградената жилищна сграда в имот *** по границата между имот *** и ***.

От приетото допълнително заключение на вещото лице се установява, че кадастралната /имотна/ граница между имоти *** и **** не съвпада с жилищните сгради на ответника по делото и се намира на разстояние от тях съответно на границата с улицата на 86 см. от сградата, а по границата между имот *** и *** – на 70 см. съгласно приложения картон №** от кадастралния план на с Обнова за кв.***. Кадастралната /имотна/ граница между двата имота – *** и *** съвпада с регулационната такава.

С иска, основан на чл. 109 от ЗС се търси защита на правото на собственост срещу всяко неоснователно въздействие, което без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението му.

За успешното провеждане на исковата защита по чл. 109 от ЗС с оглед разпоредбата на чл. 154 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи както активната си материалноправна легитимация по иска – правото си на собственост, така и основанията, предизвикали търсената искова защита.

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 109 от ЗС, ищецът носи доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване, че ищецът е собственик на имота и ответникът, без да отнема владението на имота, извършва действия, които ограничават възможността на ищеца да упражнява правото си и които действия ответникът не е длъжен да търпи.

За да се уважи предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС, следва да са се проявили следните материално- правни предпоставки: неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и създаване на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.

Ищецът по предявения иск следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всяка едно от посочените предпоставки. Съгласно ТР №4/2017 г. по т.д. №4/2015г. на ОСГК на ВКС, за уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава на ищеца пречки за ползването на собствения му имот по – големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Пак според цитираното Т.Р. в някои случаи извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.

Съдът приема за безспорно установено, с оглед заключението и на вещото лице, прието като компетентно и пълно и неоспорено от страните по делото, че кадастралната граница между имоти *** и *** не съвпада с жилищните сгради на ответника по делото и се намира на разстояние от тях по границата с имоти *** и *** – на 70 см., поради което съдът приема, че ищецът не е собственик на частта от двора, в която ответникът е извършил поставяне на канализационна тръба. И в показанията си свидетелят Чуманов пояснява, че дърветата – черниците са „гранична линия” и че ищцата са наредили камъните и палетата от черницата, до оградата, до къщата на ответника, а свидетелят Ц. – че не е чувал никой да е владял частта зад къщата – разстояние, където има отрязани дървета и да има ползваемост на земята там. Видно е от показанията на свидетелката Н., че е получила информация от ищцата, че ответникът е влязъл неправомерно в имота на Г. и С..

Поставянето на тръби за канализация само по себе си не представлява действие на ответника, което във всички случаи да пречи на ищеца да упражнява в пълен обем или над допустимите от закона ограничения на своето право на собственост. Във всеки конкретен случай ищецът следва да докаже, че твърдяното от него действие пречи на пълноценното упражняване на правото му на собственост. По делото не се ангажираха такива доказателства от ищеца, който носи доказателствената тежест при пълно и главно доказване да установи наличието на този факт. Не се представиха доказателства, че поставянето на тръби в двора на ответника по делото създават пречки на ищеца за използване на неговия имот по – големи от обикновените, нито какъв е начинът на това ограничаване, нито пък че е налице ограничаване упражняване на правото на собственост на ищеца в пълния му обем.

По отношение искането за възстановяване целостта на оградата, изградена по западната граница откъм ул. Заря.

В исковата молба се твърди, че част от оградата, която се намирала в непосредствена близост до постройките в южния край на двора е била разрушена от ответника. Искането е да се възстанови целостта на оградата, чрез поставяне на премахнатите винкели и мрежа.

От представеното заключение на експертизата се установява, че вещото лице е констатирало, че към момента на огледа около 76 см. оградата е съборена, а храстите изрязани на около 1.40 м. от жилищната сграда. В показанията на разпитания свидетел Ч. се твърди, че било отрязано парче от мрежата и храсталаците. Пак същият свидетел малко по – късно уточнява, че вечерта на същия ден след пристигането на ищцата от София храсталаците били отрязани, а мрежата била сложена.

По отношение на оградата свидетелят Ц. разяснява, че храстите стигали до къщата и че където свършва телената ограда там свършват и храстите. Свидетелката Н. в показанията си пояснява, че някой е изрязал около метър от храстите, а от тела на оградата „се заметна на една страна”.

В показанията си св. В. Т. и Т. С. сочат, че храстите са изрязани от ответника и от братовчед му, за да направят място в техните 70 см., според св. С. – границата, която е отбелязал архитектът.

Предвид изложените съображения съдът приема, че искането в тази му част да се възстанови целостта на оградата, чрез поставяне на премахнатите винкели и мрежа следва да бъде отхвърлено също като неоснователно.

При този изход на делото следва ищцата да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 1030лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, против А.Й.Т., с адрес: ***, иск по чл. 109 от ЗС да бъде осъден А.Й.Т. да премахне извършеното строителство в собствения й поземлен имот, находящ се в с. Обнова, обл. Плевен, с площ от 1170 кв.м., съставляващо по регулационния план на селото имот планоснимачен №***, парцел ***, в кв. ***, при граници: от две страни улица, наследници на Й. Л. С., П. А. Т. и М. П. Д., което строителство представлява изградена канализационна инсталация чрез полагане на канализационни тръби в описания имот до южната му граница, като възстанови предишното положение, както и да възстанови целостта на оградата, изградена по западната граница откъм ул. Заря на описания й собствен недвижим имот чрез поставяне на премахнатите винкели и мрежа, заедно с всички законни последици, като съдът го задължи тези действия да извърши в едномесечен срок, считано от датата на влизане на съдебното решение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Г.А.В., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ А.Й.Т., с адрес: ***, направените разноски по делото в размер на 1030.00 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд гр. Плевен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: