Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Левски, 28.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдията Николаева гр.д.№672 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179,
ал.1 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД от А.И.Г. *** срещу Главна дирекция „Гранична полиция”
към Министерство на вътрешните работи - гр.София.
Ищецът твърди, че в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019г. е работил
на длъжност младши инспектор в Стационарен пост за техническо наблюдение в гр.
Белене към ГПУ – Свищов при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Русе –
Главна дирекция „Гранична полиция” София
на МВР. Трудовата си дейност осъществявал
по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до
06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното
време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Позовава се на
разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, съгласно която нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа
седмично. Посочва, че редът за организацията, разпределянето и отчитането на
работното време, както и за компенсиране на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивки
на държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешни
работи. Твърди, че в процесния период действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г./обн.
в ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./, като в нея липсвала
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, които са били
уредени в отменени подзаконови нормативни актове /Наредба №81213-407 от
11.08.2014г/. Позовава се на
разпоредбата на чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, съгласно която,
когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Предвид това, следвало да бъде приложена по аналогия общата законодателна
разпоредба относно наличието и заплащането на нощен труд - разпоредбата на
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/, според която реално отработените от ищеца часове нощен труд, следвало
да бъдат преизчислени с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че за
процесния период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019г. бил положил общо 1720 часа
нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на 246
часа труд, който трябвало да му бъде заплатен допълнително като извънреден
труд. Съобразно заплатата му, часовата ставка била в размер на 6.87 лв., поради
което за 246 часа труд му се дължала сумата от 1690,02лв. Навежда довод, че
задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд
било част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за
последното бил установен срок. На основание чл.84, ал.1 от ЗЗД ответникът
изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати
съответното възнаграждение, поради което за периода от падежа на всяко
изискуемо вземане до датата на подаване на исковата молба се дължала законна
лихва.
Моли съдът да осъди ответника
Главна дирекция „Гранична полиция” да заплати на ищеца на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР и
чл.86 от ЗЗД сумата от 1754,21 лв. /след
допуснато на основание чл.214, ал.1 ГПК изменение размера на иска в о.с.з. на
28.01.2020г./, представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода
01.10.2016 г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1.143, съгласно възникнало между страните служебно
правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и
обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко месечно
плащане до датата на подаване на исковата молба в размер на 238,60 лв. /след допуснато на основание чл.214, ал.1 ГПК изменение размера на
иска в о.с.з. на 28.01.2020г./.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил
отговор на исковата молба от ответника Главна дирекция „Гранична полиция” към
Министерство на вътрешните работи гр.София, чрез гл.юрисконсулт Й.С., с който предявените
искове са оспорени по основание и размер. Не оспорва, че през периода
15.10.2016 – 30.09.2019г. ищецът бил служител на МВР, както и че приложимият
закон, уреждащ това служебно правоотношение е ЗМВР, който се явявал специален
по отношение на ЗДСл и КТ. Твърди, че на ищеца бил заплащан положеният от него
нощен труд с увеличението от 0,25лв., съгласно Заповеди №8121з-791/14.10.2014г.
и №8121з-1429/23.11.2017г., както и положеният от него извънреден труд. Навежда
довод, че не била налице твърдяната в исковата молба празнота в нормативната
уредба, относима спрямо служебното правоотношение на ищеца, която да обоснове
препращане по аналогия към Кодекса на труда и НСОРЗ. Посочва, че държавните
служители в МВР, чиито статут се уреждал със ЗМВР, били специфична категория
служители, извършващи специфични дейности, със специфична насоченост, като за
изпълнение на тези специфични дейности била създадена и специална организация
на работния процес - работни смени с различна продължителност, със смесване на
дневно и нощно работно време, при големи температурни разлики, при опасни за
здравето условия и т.н., поради което служебните им отношения се уреждали от
специален закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Специална била и уредбата за полагане на нощен и извънреден
труд. Навежда довод, че съгласно чл.2, ал.2 от НСОРЗ, на която се позовавал
ищецът, същата била приложима за работниците и служителите по трудово
правоотношение, а съгласно текста на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, нормата
се прилагала, когато продължителността на нощния труд била по-малка от
продължителността на дневния, каквато продължителност в общия случай установявал
КТ – 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. Посочва, че за служителите в МВР,
за които се прилагали разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, била
установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд, а именно 8
часа. Позовава се на становище от проф. д. ю. н. В. М. в изготвена от
него писмена консултация от 27.09.2019г., както и на становища на експерти от
МТСП, съдържащи разяснения по въпроса кога следва да се прилага чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, съгласно които, когато нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време била еднаква, като тази, установена за служителите на МВР,
преизчисляване не се прилагало. Като допълнителен довод за липсата на основание
за заплащане на извънреден труд посочва, че в хипотезата на превръщане на
нощните часове в дневни, работникът или служителят не работел извънредно по
смисъла на чл.143, ал.1 КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на
дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за наличието на извънреден
труд, който би бил налице само ако работниците и служителите действително
работели извън установеното за тях работно време. Позовава се на разпоредбите
на чл.143 от КТ, Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. - чл. 18, ал.1, чл.22, ал.1 от Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г., съгласно които извънреден бил трудът, положен извън установеното
работно време, като държавните служители изпълняват служебните си задължения
извън редовното работно време въз основа на заповед за полагане на труд извън
редовното работно време. Позовава се още на
чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
4.03.2003г. Навежда довод, че часовете, които биха се получили чрез преизчисляването
на положения нощен труд по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, не били включени в
изчерпателно изброените в чл.22, ал.1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.
хипотези, поради което работата при тези хипотези пораждала задължение за
работодателя да заплати на служителя съответното основно възнаграждение.
Моли съдът да се произнесе с решение с
което да отхвърли исковете с правно основание чл.179, ал.1, вр. с чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, като недоказани по основание и размер. В
допълнителна писмена молба вх.№59/07.01.2020г. е направено възражение относно
началната дата на процесния период посочен в исковата молба и приет в
изготвения от съда проекто-доклад. Направено е възражения, че периодът
01.10.2016г. – 15.10.2016г. излиза извън тригодишния такъв, предвиден в
разпоредбата на чл.111, б.”а” от ЗЗД, поради което вземането за този период
било погасено по давност.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през процесния период ищецът е
бил в служебно правоотношение с ответника Главна дирекция „Гранична полиция” –
МВР, възникнало на основание ЗМВР, на длъжност старши полицай в група „Охрана
на държавната граница” на ГПУ Свищов при Регионална дирекция „Гранична полиция”
– Русе към Главна дирекция „Гранична полиция” – МВР, както и че през процесния
период е полагал труд на смени при 12-часов режим на работа съгласно графици,
при сумарно отчитане на работното време, включително труд през нощта (22.00 –
06.00ч.).
Установява се от
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза,
което съдът кредитира като компетентно, обосновано и пълно, че с оглед
характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд
през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно. Установено е, че положеният нощен труд не е бил
преизчислен от ответника с коефициент
1.143 за превръщането му в дневен труд.
Същият е заплащан своевременно по 0.25 лв./час. За целия процесен
период, видно от платежните ведомости на ответника, ищецът е получил
допълнително заплащане по 0.25 лв. на
час за положен нощен труд съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед
№8121з-1429/23.11.2017г., издадени от Министъра
на вътрешните работи, с които е определен размерът на допълнителното възнаграждение. Съобразно
задачата, поставена от ищеца, вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към
дневни с коефициент 1.143, съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. В писменото
заключение и при изслушване на вещото лице в съдебно заседание са дадени два
варианта на изчисление – съобразно поставената в исковата молба задача и при съобразяване
направеното от ответника възражение за погасяване на част от вземането по
давност.
Направено е изчисление,
че за периода 15.10.2016г. – 30.09.2019г. ищецът е положил общо 1704 часа нощен труд. Нощният труд,
приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1947,672 часа, като за разликата 243,672 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 1698,39 лева, изчислено със средна
ставка 6,97 лв., формирана от основната заплата на ищеца по периоди и
нормативно определените работни дни за всеки отработен месец. Изчислението е
съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за извънреден труд.
Лихвата за забава върху посочената главница е в размер на 223,04 лв.
Положените часове за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019
г. са 1760 часа, които
приравнени с коефициент 1,143 се равняват на 2011,68 часа, съответно разликата между положените часове нощен
труд и приравнените са 251,68 часа.
За последните часове е изчислено съобразно посочената по-горе ставка брутно
възнаграждение в общ размер на 1754,21
лева. Размерът на лихвата за забава е 238,60
лева.
В табличен вид са
дадени реално отработените часове нощен труд, преизчислените такива с
коефициент 1,143, както и нормата за всеки тримесечен период, включен в
исковия. От извършената проверка е установено, че след като към общо
отработените часове се прибави разликата от преизчисляване на нощните часове с
коефициент 1,143 и се извади нормата за отчетния период и часовете, за които на
ищеца е изплатено възнаграждение за извънреден труд - часовете, които се явяват
над нормата са именно тези, за които ищецът не е получил възнаграждение - от
преизчисляване на нощни към дневни часове. Всички отработени часове труд, които
са извън нормата и са извънреден труд са заплатени на ищеца. Дадените в
заключението неизплатени часове за нощен труд са само от преизчисляване на
нощни към дневни часове с коефициент 1,143, а не от работа на ищеца извън
графика.
При така установените факти и
липсата на спор между страните относно полагането от страна на ищеца на нощен
труд през процесния период, правният спор е концентриран относно приложимите по
отношение заплащането на нощния труд в процесния случай нормативни актове.
Спорно между страните по делото е налице ли е основание за преизчисляване на
отработените часове нощен труд с коефициент 1,143, респективно дължи ли се
допълнително възнаграждение върху разликата между преизчислените с посочения
коефициент часове и реално отработените такива, както и представляват ли те
извънреден труд.
Доколкото ищецът е държавен
служител на МВР, за него приложима е разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР, съгласно която на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до
6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на
Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. В чл.178,
ал.1, т.3 ЗМВР е определено, че държавните служители получават допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл.187,
ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи.
През процесния
исков период - 01.10.2016г. – 30.09.2019г., е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
/обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./ уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С посочения
подзаконов нормативен акт е уредена нормална продължителност на работното време
на държавните служители - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Предвидена е работа на смени с полагане на труд през нощта между
22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период. В приложимата
към процесния период наредба липсва изрична разпоредба, предвиждаща
преизчисляване на реално отработените часове нощен труд с коефициент 1,143, а е
разписан само редът за отчитането на часовете нощен труд.
Такава разпоредба е
била предвидена в чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. – отм., съгласно
която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. След
отмяната на горепосочената наредба – в последващите Наредба №8121з-592 в сила
от 01.04.2015 г. и процесната Наредба №8121з-779, в сила от 02.08.2016г.
такава разпоредба липсва.
Налице е
празнота в закона, като съдът намира за основателен наведения от ищеца довод,
че при наличието на такава, следва по аналогия да бъде приложена общата
законодателна уредба относно отчитането и заплащането на нощния труд. Увеличеното
изчисляване на нощния труд е предвидено, както в отменената Наредба №8121з-407
за служителите на МВР, така и в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, издадена въз основа на КТ. Липсата на изрично предвиждане в
последващите наредби към ЗМВР не следва да се тълкува като забрана за такова
преизчисление, а като празнота в закона, която следва да бъде преодоляна по
правилото на чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно цитираната разпоредба, когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните
начала на правото на Република България. В процесния случай, ЗМВР, уреждащ
полагането на труд от страна на държавните служители в структурата на МВР, се
явява специален по отношение на КТ – общ, уреждащ трудовите правоотношения
между работник или служител и работодател в страната. По същия начин се отнасят
и Наредбата, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители
в Министерството на вътрешните работи и общата Наредба за структурата на
работната заплата към КТ.
В
чл.9, ал.2 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (чл.136, ал.3 КТ
и чл.140 КТ), установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място или 8ч.:7ч. = коефициент 1,143. Същият коефициент е бил възприет
и в отменената Наредба № 8121з-407 от 2014г. към ЗМВР, но формулиран по друг
математически начин, който обаче води до същия резултат - при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, при което се получава същият коефициент
1,143.
Изложеното
води до извод, че в отменената наредба към ЗМВР е бил възприет подход,
идентичен с този установен в Кодекса на труда и в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Възприемането на
изложения от ответника довод за липсата на основание за преизчисление на нощния
труд, предвид липсата на изрична разпоредба в този смисъл в приложимата наредба,
би довело до поставянето на служителите на МВР, полагащи нощен труд, в
по-неблагоприятно положение спрямо работници по трудови правоотношения, които
са урегулирани от общия закон – КТ. Посоченото не съответства на целта на
нормативния акт и е в разрез с принципите на Конституцията на Република
България, предвиждаща полагането на труд от всички граждани при равни условия и
права.
Целта
на посочената разпоредба, е именно нощното работно време да се заплаща в
увеличен размер спрямо дневното работно време – поради спецификата на нощния
труд, като по-неблагоприятен за работника спрямо дневния, за което са
предвидени и редица други компенсации. Съобразявайки посоченото, лишен от
логика е аргументът, че нощният труд на служителите в МВР не следва да се
преизчислява с посочения коефициент, доколкото максималната продължителност и
на дневния и на нощния труд е 8 часа, съотношението между които е 1, а не
1,143, както при нормална продължителност на нощният труд от 7 часа. Така
изложеното би довело до поставянето на служителите на МВР в по-неблагоприятно
положение, при което могат да полагат повече часове нощен труд, за което няма
да получават възнаграждение в увеличен размер спрямо дневния такъв.
Коефициентът 0,143 в отменената наредба към ЗМВР не е бил обвързан със
съотношение между дневен и нощен труд, а е бил посочен като конкретна цифра,
като по тази начин и в общата и специалната наредба положеният нощен труд е бил
заплащан с увеличена ставка в еднакъв размер.
Настоящият
съдебен състава намира за неоснователен и наведения от ответника довод, че
дължимото се на ищеца възнаграждение за положения от него нощен труд е било
изцяло и своевременно изпълнено, тъй като за отработените от него часове нощен
труд своевременно му било заплащано допълнително възнаграждение в размер на
0,25 лв. за всеки час нощен труд. Съгласно чл.179 от ЗМВР, на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта
от 22,00 до 6,00 ч., като условията и редът за това се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Издадена е
Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г. от Министъра на вътрешните работи,
съгласно която за всеки отработен час през нощта или за част от него между
22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер 0,25 лв. Преизчисляването на нощните часове с визирания
по-горе коефициент 1,143, при което реално отработените часове нощен труд се
заплащат в увеличен размер, не изключва заплащането на допълнително
възнаграждение за всеки час нощен труд в размер на 0,25 лв. Доктрината,
както и съдебната практика възприема, че законодателят е възприел две линии, по
които се реализира увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно отчитане на
работното време – 1) заплащане на часовете положен нощен труд в
увеличен размер и 2) допълнително възнаграждение за всеки час
нощен труд (в този смисъл – Решение №14
от 27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г., IV гр.о., Коментар на Кодекса
на труда, 12 издание, В.Мръчков, К.Средкова, А.Василев, стр.831). Посочените принципи за допълнително заплащане
на нощния труд са уредени в две различни разпоредби на НСОРЗ чл.8 и чл.9, ал.2
и се дължат на различно основание. В цитираното Решение №14 от 27.03.2012 на
ВКС по гр.д. №405/2011г. е посочено, че няма значение, че при сумарно отчитане
на работното време нощните часове се превръщат в дневни. Посочената методология
е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане нормата
фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата
за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително възнаграждение за нощен труд – 0,25 лв./час.
Доколкото от заключението на вещото лице по неоспорената от страните и приета
от съда съдебно-икономическа експертиза по делото е безспорно установено, че на
ищеца е било заплатено само допълнително възнаграждение за заработените часове
през нощта, но положените реално часове нощен труд не са били увеличени със
съответния коефициент и респективно за така увеличените часове не е било
заплатено възнаграждение, не може да се приеме, че ответникът е изплатил изцяло
и в срок задължението си спрямо ищеца за положения от него нощен труд.
От заключението на вещото
лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че за исковия
период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е положил реално 1760 часа, които приравнени с коефициент 1,143 се равняват на 2011,68 часа, съответно разликата между
положените часове нощен труд и приравнените са 251,68 часа. От експертизата се установява, че за посочените часове
на ищеца не е било заплатено възнаграждение.
Същите се явяват извънреден труд и следва да бъдат
заплатени като такъв. Извънреден труд е налице,
когато е положен труд извън установеното работно време - когато продължителността
на работното време надвишава нормалната такава. При сумарно изчисляване на
положения труд, извънреден труд ще е налице в случай, че отработеното време за
съответния отчетен период /с увеличението на часовете положен нощен труд/
надхвърля нормата работни часове за отчетния период. От заключението
на вещото лице се установява, че в процесния случай при съпоставка на нормата
работни часове за всеки отчетен период и отработените часове с преизчислението
на нощния труд с коефициент 1,143, часовете вповече, които се получават след преизчисляване
на нощни към дневни часове надхвърлят нормата работни часове за отчетния период и се явяват такива извън установеното работно време, респективно
следва да бъдат заплатени като извънреден труд. За незаплатените 251,68
часа за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
е изчислено брутно възнаграждение за извънреден труд в общ размер на 1754,21 лева. Размерът на лихвата за
забава е 238,60 лева.
Съдът намира, че направеното от
ответника с допълнителна молба вх.№59/07.01.2020г. възражение за погасяване на
вземането по давност на основание чл.111, б.”а” от ЗЗД за периода от
01.10.2016г. до 15.10.2016г., като излизащо извън тригодишния период преди
депозиране на исковата молба, се явява преклудирано, поради което не следва да
бъде взето предвид от съда при постановяване на решението. Съгласно чл.120 ЗЗД
давността не се прилага служебно, а при направено възражение от длъжника. На
основание разпоредбата на чл.133 ГПК възраженията на ответника се преклудират
ако не са направени в срока за отговор на исковата молба, освен ако пропускът
се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В процесия случай с отговора на
исковата молба не е направено възражение за изтекла погасителна давност.
Възражението за погасяване на част от вземането по давност е направено след
срока по 131 ГПК – с допълнителна молба, след разпореждането на съда, с което
делото е насрочено в о.с.з. и е изготвен проектодоклад.
Следва да се отбележи още, че независимо, че чл.9г
от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, в една от редакциите си през
процесния период - за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., е предвиждал, че
отработените часове от служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ пред Инспекцията по
труда без превръщане на нощните часове в дневни, настоящият съдебен състав
намира, че тази разпоредба не следва да се отчита при преценка на заплащането
на тези часове. Тя касае единствено отчитането на извънреден труд пред друг
държавен орган – Инспекция по труда, но не променя характеристиката на труда,
положен и изчислен чрез превръщане на нощния в дневен такъв, като извънреден, в
случай че надвишава нормативно определения брой часове за периода. Цитираната
разпоредба само определя начина на регистрация в Инспекцията по труда на
отработените над установената норма за отчетния период часове работно време.
Принципът, който е възпроизведен в разпоредбата, е наложен от практиката, че в
Инспекцията по труда като извънреден труд се отчитат действително отработените
часове, без да се превръщат нощните часове към дневни. В случай, че при
сумираното изчисляване на работното време за съответния период се установи, че
чрез превръщане на нощния труд в дневен, работникът е положил повече от
нормативно определените часове труд, тази разпоредба не забранява неговото
заплащане. На още по-силно основание следва да се отчете, че тази разпоредба е
обща за всички работници, които работят при сумирано изчисляване на работното
време по чл.142, ал.2
КТ, и не касае
индивидуално работещите в системата на ЗМВР, а липсва спор в
практиката, че положеният нощен труд за всички работещи се превръща в дневен
такъв по описаното правило на чл.9, ал.2
от НСОРЗ.
След като се установи положен извънреден труд, независимо от начина на
отчитането му в ИТ, той следва да бъде заплатен от работодателя.
Поради гореизложените доводи исковете
следва да бъдат изцяло уважени, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1754,21 лв.,
представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода 01.10.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143, съгласно възникнало между страните служебно правоотношение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава
върху главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до датата на
подаване на ИМ в размер на 238,60 лв.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ - МВР, гр.София,
бул.”***”№*, представлявана от гл.комисар С. И. К.– директор, ДА ЗАПЛАТИ
на А.И.Г., ЕГН:********** ***, на основание чл.179, ал.1,
вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата от 1754,21 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд за
периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1.143, съгласно възникнало между страните
служебно правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане
на вземането, както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 238,60 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от падежа на всяко месечно плащане до датата на подаване на исковата
молба – 15.10.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция “Гранична
полиция“ - МВР, гр.София, бул.”***”№*,
представлявана от гл.комисар С. И. К.
– директор, ДА ЗАПЛАТИ на А.И.Г., ЕГН:********** ***,
сумата от 600лв., представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция “Гранична полиция“ - МВР, гр.София, бул.”***”№*, представлявана от гл.комисар С. И. К. – директор, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Левски, сумата в размер на 120,17 лв., представляваща държавна такса върху уважените искове, както и направените разноски за възнаграждение на вещо лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза в размер на 150,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: