гр. ЛЕВСКИ, _28.02._
Районен
съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _тридесети януари_
при участието на секретаря _Ваня Димитрова_
и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело
№ _737_ по описа за _2019_
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
В РС – Левски е постъпила искова молба от Е.Л.Ц. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния
представител адв. Ралица Рачева от ПАК, срещу ГД „Пожарна безопасност и защита
на населението” МВР, с адрес: гр. София, ул. Пиротска №171А.
В ИМ се твърди, че в
периода от 28.10.2016г. до 28.10.2019г. ищецът е работил на длъжност „водач на специален автомобил" в Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението" гр.Левски при
Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" гр.Плевен
- Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" гр. София
МВР. Трудовата си дейност е осъществявал по
утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00
до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от
ЗМВР. На основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР била осем часа дневно и четиридесет часа
седмично.
Твърди, че редът за организацията,
разпределянето и отчитането на работното време, както и за компенсиране на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определяли с
наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди се, че в процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. /обн. в ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г.,
в сила от 02.08.2016г./, като в нея липсвала изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен, които са били уредени в отменени
подзаконови нормативни актове (Наредба №81213-407 от 11.08.2014г.)
Позовава се на разпоредбата на чл. 46,
ал.2 от закона за нормативните актове, че когато нормативният акт е непълен, за
неуредените в него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни
случаи, ако това отговаря на целта на акта, предвид което следвало да бъде
приложена по аналогия общата законодателна разпоредба относно наличието и
заплащането на нощен труд. Това била разпоредбата на чл. 9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, според която, реално
отработените от ищеца часове нощен труд следвало да бъдат преизчислени с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Заплащането на допълнително възнаграждение
за нощен труд било регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в
дневен труд нямало нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените
часове на тези установени за работното време.
Твърди се, че за процесния период от
28.10.2016г. до 28.10.2019г. ищецът положил нощни дежурства общо в размер на
1776 часа, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на 254
часа, който трябвало да му бъде заплатен допълнително. Счита, че съобразно
заплатата му, часовата му ставка била в размер на 6.87 лв. или за 254 часа труд
му се дължала сумата от 1744.98 лв.
Твърди се в исковата молба също, че
задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд било
част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, като за последното
бил установен срок. Ответникът бил изпаднал в забава, след изтичане на срока, в
който следвало да се изплати съответното възнаграждение, поради което за
периода от падежа на всяко изискуемо вземане до датата на подаване на исковата
молба се дължала законна лихва.
Иска от съда да постанови съдебно решение, с което на
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД да осъди
ответника да му заплати сумата от 1744.98 лв., представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 28.10.2016г. - 28.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до
окончателно изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху
главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до датата на подаване
на исковата молба в размер на 200 лв.
Претендира
направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника. В отговора на ИМ депозиран в РС – Левски, ответникът изразява
становище, с което счита исковете за процесуално допустими. Оспорва така
предявените искове по основание и размер, като навежда съображения, че исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.
Излага подробни съображения защо счита, че претенцията е неоснователна, а
именно - НСОРЗ се прилагала за работниците и служителите по трудово
правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда (Обн. ДВ, бр. 26 от 01.04.1986 г.; посл. изм. и
доп., бр. 92 от 06.11.2018 г.) (КТ) независимо от формата на собственост и
източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово
правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл.
2, ал. 2 НСОРЗ). Сочи, че ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение било уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагала за работещите по
трудово правоотношение, защото в КТ била регламентирана различна нормална
продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на
работното време през деня била до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1,
изречение второ КТ).
Позовава се на разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР , според
която "Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица". Тази разпоредба изрично и императивно определяла нормалната
продължителност на работното време в брой часове - 8 часа. По нейния смисъл „8
часа дневно" означава 8 астрономически часа продължителност на работния
ден, независимо от частта от денонощието, в която е разположен работния ден -
през деня или през нощта от 22:00 до 6:00 часа. Счита, че определението
„дневно" по смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР се отнасяло за
продължителността на работния ден както пред дневната част на денонощието като
„дневен труд", така и през нощта като „нощен труд". Като нощен трудът
на държавните служители в МВР съгласно чл. 187, ал.3, изречение четвърто ЗМВР
се определяло като при работа на смени
било възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като
работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
Твърди, че нормата, регламентираща 8-часова продължителност
на работното време била установена в закон (чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР) и се
ползвала с презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й.
Твърди, че нормата на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР е действаща правна норма и
нейното действие не може да бъде дерогирано или суспендирано, още по-малко от
подзаконов нормативен акт като НСОРЗ, поради което счита, че мотивите на ищеца
за необходимост от субсидиарно прилагане на НСОРЗ са несъстоятелни.
Счита, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по
отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсвало
изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни
с определен коефициент. Налице била и специална нормативна уредба по отношение
отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не можело да
намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. В ЗМВР нямало препращаща норма, която
да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и
издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и.
НСОРЗ. Позовава се на съдебна практика (Решение
№ 405 от 04.11.2019 г. по възз.гр.д. № 548/2019 на Окръжен съд - Русе, Решение
№ 456 от 27.11.2019 г. по възз.гр.д. № 709/2019 на Окръжен съд - Русе).
В отговора на исковата молба се твърди, че елементите на
служебното правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР във връзка със заплащането и
компенсирането, на извънредния труд са уредени от специалния ЗМВР, поради което
общите разпоредби на КТ са неприложими. (Решение
№ 55/07.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5169/2014 г.,ШГ.О.,ГК на ВКС.)
Посочва практика на районни съдилища по аналогични искове.
Твърди се в отговора, че през
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от
02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 8121з-776/29.07.201б г.), че
в чл.З, ал.З от Наредба № 8121з-776/29.07.,2016 г. било предвидено, че „За
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период", което съответствало на регламентацията на този
въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР.
Навежда довод, че в чл. 187, ал. 3 ЗМВР законодателят е
определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова според ответника не
била налице специфична законова уредба, различна от общата, с която била
допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Прави извод, че няма
основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на
работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и
издадената наредба в изпълнение на същия закон.
Сочи се отговора, че нормалната продължителност на дневното
работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а
положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно
съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187,
ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал.
3) била 8 часа : 8 часа, равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7
часа, което е равно на 1,143.
Счита, че за държавните служители, чиито служебни
правоотношения са уредени от ЗМВР, когато положеният нощен труд е в рамките на
8 часова продължителност, той не се трансформирал в дневен такъв, а се заплаща
по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните
работи по 0,25 лв. на час, която била приложена като доказателство по делото и
на Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. (Обн. ДВ, бр. 98 от 08.12.2017 г.,
неофициален раздел), действали през процесния период. Счита, че в този смисъл,
че не било необходимо трансформиране на часовете положен нощен труд, било
виждането и на министъра на вътрешните работи в хода на процедурата по издаване
на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., възприето от Докладната записка peг. № 8121p-20741
от 30.04.2015 г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност" в МВР,
която представя като доказателство. Действително за период от около девет
месеца, който е извън процесния, през който е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се
е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е
било в несъответствие с ЗМВР. Това е поправено с Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. Същият подход бил възприет и при създаването на сега действащата Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. Счита че
твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор са
несъстоятелни и искът му бил неоснователен.
По отношение на искането за заплащане на нощния труд като
извънреден такъв намира претенцията за
неоснователна.
Позовава се на разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, в която
изрично било посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се
състояло от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178
ЗМВР били посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на
служителите, като сред тях в т. 3 било и възнаграждението за извънреден труд.
Намира, че ЗМВР прави разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на
изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в
чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член било посочено, че размерът на
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определял със заповед на
министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд бил определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5
на същата разпоредба изрично било посочено, че извънредният труд представлява
работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите
от категорията на ищеца -служители, работещи на смени, се компенсирал с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят
разграничавал извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден
труд били посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на
вътрешните работи. Заповедите на министъра на вътрешните работи, в които бил
посочен размерът на възнаграждението за нощен труд през процесния период, били
№ 8121з-791/28.10.2014 г., която била приложена като доказателство, и Заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. (Обн. ДВ, бр. 98 от 08.12.2017 г., неофициален
раздел). В т. 1 и на двете заповеди било посочено, че „за всеки отработен нощен
час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв."
Посочва, че извънреден е този труд, който се полага от служителя по
разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя
и който труд попада извън установеното за служителя работно време. Твърди, че
полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не
се явявал извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се
преобразувал в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1),
а се заплащал като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г.
на министъра на вътрешните работи. Сочи, че за да има извънреден труд и за да е
налице право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение
за извънреден труд, било необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд
над/извън установеното работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на
установеното работно време (график на дежурство) от 8 часа била по смисъла на Заповед
№ 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и доколкото при
каквото и да е трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните
щели да бъдат умножени по коефициент 1, не се явявали допълнителни часове за
заплащане. Счита, че часовете в повече, които се получавали при преобразуването
на нощен в дневен труд не се явявали извънреден такъв. Тези часове в повече се
заплащали също по реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация
се явявали именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на
нощния труд. Позовава се на Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП,
приложено като доказателство, и което било задължително предписание за всички
работодатели по трудови правоотношения в качеството на МТСП на орган,
осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство „когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, aл. 3
КТ) и нормална продължителност на нощното работно време 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8
ч./7, ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни бил равен
на 1,143. Целта на този коефициент била да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
трудово възнаграждение за 8 часа, поради което счита, че в тези случаи
работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ.
Сочи, че получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния
труд създавали неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Твърди се в
отговора, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието
съдържание ищецът се позовавал, за да обоснове претенцията си, било недопустимо
преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране
на извънреден труд. Посочва съдебна практика.
Твърди, че за работещите по трудово правоотношение
разпоредбите от НСОРЗ, на които ищецът основавал иска си - чл. 8 и чл. 9, ал.
2, се прилагали едновременно с правилата
за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Твърди, че когато отработените часове
не превишаваьли месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 25 ст. за всеки час положен нощен
труд. Когато обаче, той е отработил в повече от нормата, часовете в повече се
компенсирали с възнаграждение за извънреден труд. Отделно от труда по график
при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и
други подобни, при които се налагала допълнителна мобилизация на човешки
ресурси, се полагал труд по заповед, който се отчитал и заплащал като такъв.
Част от този труд можел да е през нощта и за тези часове се заплащало и
дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд - третият вид положен нощен
труд.
Твърди се в отговора, че за втория и третия вид било
изплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, което се установявало
от приложените към делото доказателства.
По
отношение на претенцията за лихви.
Твърди се, че претенцията за лихви има акцесорен характер и
била в пряка зависимост от дължимостта на главницата. Предвид изложените от
ответника основания за недължимост на главните вземания (възнаграждението за
положен извънреден труд), намира, че претенцията за лихви се явява неоснователна.
По отношение на доказателствените искания възразява на
направеното от ищеца искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза
(СИЕ), тъй като счита, че тя не е необходима.
Ответникът моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Моли съда да не
присъжда поисканите разноски от страна на ищеца поради това, че не е налице
някое от условията за приложимост на чл. 38, ал.1 от Закона да
адвокатурата и поради липса на доказателства за ползване на правна помощ.
В
случай, че ищецът се ползва с правна помощ в съдебно заседание, на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК правят възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Моли съда да приеме
приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства.
Претендират направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер, опреден в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
На основание чл. 214 от ГПК от страна на ищеца е направено
изменение на иска, като иска по чл. 179, ал.1, вр. чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР
се счита предявен за сумата от 1657.66
лв., а по чл.86, вр. чл. 84 от ЗЗД – за сумата от 234.21 лв.
Съдът приема за безспорно, че през
процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника ГДПБЗН – София,
възникнало на основание ЗМВР, като е заемал длъжността водач на специален
автомобил при РСПБЗН - Левски.
Безспорно е, че ищецът е полагал труд на смени при 24
–часов режим, съгласно утвърдени графици и при сумарно отчитане на работното
време, включително и през нощта.
Установява се от представените копия на платежни бележки за
процесния период, че ищецът е полагал труд при режим на нощна смяна от 22:00 до
06:00 часа, като работното време се е изчислявало сумарно, като ищецът е
получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно – счетоводна експертиза, допълнена в съдебно заседание и което
заключение е компетентно, пълно, обосновано, се установява, че за процесния
период от 28.10.2016г. до 28.10.2019г..
ищецът е положил общо 1680 часа нощен труд, който не е бил преизчислен от
ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Същият е бил
заплащан своевременно по 0.25 лв. на час. Вещото лице разяснява, че нощният труд,
приравнен в дневен, с коефициент 1.143 се равнява на 1920.24 часа, като за
разликата 240.24 часа се изчислява брутно трудово възнаграждение в общ размер
на 1657.66 лв., изчислено със средна ставка 6.90 лв. без увеличение от 50%, формирана
от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни
за всеки отработен месец. За целия процесен период ищецът е получил
допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно
Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г., издадени от
Министъра на вътрешните работи, с които е определен размерът на това
допълнително възнаграждение.
Ищецът е държавен служител на МВР,
поради което е приложима разпоредбата на чл. 179, ал.1 от ЗМВР, според която на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 ч., за полагане на труд и за
времето на разположение.
Алинея 2 на същата разпоредба гласи,
че условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по ал.1 се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Разпоредбата
на чл. 187, ал.3 от ЗМВР гласи, че редът за организацията и разпределянето на
работно време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Разпоредбата
на чл. 176 от ЗМВР предвижда, че брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнително
възнаграждение. Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, държавните служители
получават допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 143, ал.1 от КТ,
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното работно време.
Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа месечно
при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на смени – сумирано за
тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън работното време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, чрез заплащане
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
В чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/2014 г. действала в периода
19.08.2014г. – 02.08.2016г. е предвидено, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.
След отмяна на посочената наредба са
издадени последващите Наредба №8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с
решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба №
8121з-779 /в сила от 02.08.2016г./.
Същите обаче не съдържат аналогична
разпоредба на чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014г.,
предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения
коефициент, а е разписан само редът за отчитането на часовете нощен труд.
Налице е празнота в закона, като съдът
намира за основателен наведения от ищеца довод, че при наличието на такава,
следва по аналогия да бъде приложена общата законодателна уредба относно
отчитането и заплащането на нощния труд.
Съгласно чл.46, ал.2 от Закона за
нормативните актове, когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните
начала на правото на Република България.
Съдът
не споделя аргумента на ответника, че нощният труд на служителите на МВР не
следва да се преизчислява с посочения коефициент, доколкото максималната продължителност
на и на дневния и на нощния труд е 8 часа, съотношението между които е 1, а не
1.143, както при нормална продължителност на нощния труд от 7 часа. Това би
довело до поставянето на служителите на МВР в по – неблагоприятно положение.
При
наличието на непълнота специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, чиято разпоредба на чл. 9, ал.2 е предвидено, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Предвид
изложеното съдът намира, че следва да по аналогия да бъде приложена
разпоредбата на чл. 9, ал.2 НСОРЗ и отработените от ищеца часове нощен труд да
бъдат преизчислени с коефициент 1,143.
От
заключението на вещото лице се установява, че за процесния период ищецът е положил
общо 1680 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 се равняват на
1920.24 часа. Положеният от ищеца нощен труд трябва да бъде заплатен в
увеличения размер.
От
заключението на вещото лице се установява, че часовете положен от ищеца нощен
труд не са били преизчислявани, поради което за разликата между реално
положените такива и преизчислените с коефициент 1.143 – 240.24 часа не е било
заплатено възнаграждение.
Съдът
намира за неоснователен наведения от ответника довод, че дължимото се на ищеца
възнаграждение за положения труд е било изцяло и своевременно изпълнено.
Преизчисляването
на нощните часове с коефициент 1.143, при което реално отработените часове
нощен труд се заплащат в увеличен размер не изключва заплащането на
допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд в размер на 0.25 лв. Съдебната
практика възприема, че законодателят е възприел две линии, по които се
реализира увеличеното заплащане на нощния труд - в увеличен размер и
допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд. Тези принципи са уредени в
две различни разпоредби на НСОРЗ – чл. 8 и чл. 9, ал.2 и са дължат на различно
основание.
В
решение №14/27.03.2012г. на ВКС по гр.д. 405/2011г. е посочено, че няма
значение, че при сумарно отчитане на работното време нощните часове се превръщат
в дневни. Посочената методология е с оглед установения по законодателен път
начин за отчитане нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
възнаграждение за нощен труд – 0.25 лв.
на час.
По
делото е безспорно установено, че на ищеца е било заплатено само допълнително възнаграждение
за заработените часове през нощта, но положените реално часове нощен труд не са
били увеличени със съответния коефициент и за така увеличените часове не е било
заплатено възнаграждение, то не може да се приеме, че ответникът е изплатил
изцяло и в срок задължението си спрямо ищеца за положения от него нощен труд.
От
представените платежни бележки за изплатено на ищеца трудово възнаграждение се
установява, че за съответните периоди на сумарно отчитане на същия е бил
начислявано възнаграждение, в което не са били отчетени и заплатени часовете
нощен труд, които се явяват разлика между реално отработените такива и
увеличеният им размер след преизчисляване с коефициент 1.143.
За
тези часове исковата претенция се явява основателна и доказана. По отношение на
размера на претендираното вземане съдът взе предвид заключението на вещото лице
по изготвената съдебно – счетоводна експертиза, съгласно която разликата между
реално положените часове труд и преизчислените с коефициент 1.143 е 240,24
часа, което съобразно изчислената от вещото лице часова ставка възлиза на сума
в размер на 1657,66 лв., поради
което за тази сума искът следва да бъде уважен така както е предявен.
С
оглед уважаване на главната искова претенция основателна се явява и акцесорната
такава за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86
от ЗЗД
В
о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си е направил изменение на иска по чл. 86 от
ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 234.21 лв.
Установява
се от заключението на вещото лице, че лихвата за забава възлиза в размер на 234.21
лв.
Ответникът
е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е следвало да изплати дължимото
се възнаграждение. При съобразяване заключението на вещото лице съдът приема,
че дължимата лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение от първо число
на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи до датата на исковата молба,
съдът приема, че искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в
предявения след изменението размер.
По
отношение разноските по делото:
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски.
От
процесуалния представител на ответника е направено в срок възражение за
прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар, в случай, че
размерът на адвокатското възнаграждение е по – висок от този, определен в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като моли то
да се намали до еднократния размер, предвиден в Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът
намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съобразявайки
цената на предявените искове, съдът намира, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение следва да бъде определен по реда на чл. 7, ал.2,
т.2 от наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Като съобрази
горното и взе предвид платеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
350 лв., се налага извод, че не е налице прекомерност на уговорения и изплатен
хонорар.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски – възнаграждение
за един адвокат в размер на 350 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Левски държавна такса върху
уважената искова претенция в размер на 75.67 лв., както и направените разноски
за възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза
в размер на 150.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”
МВР, с адрес: гр. С*******, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Л.Ц. ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР,вр. с чл. 86 от ЗЗД, сумата от 1657,66 лв. главница, представляваща възнаграждение за извънреден труд за
периода от 28.10.2016г. - 28.10.2019г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, съгласно възникнало между страните
служебно правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба - 28.10.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху главницата за
периода от падежа на всяко месечно плащане до датата на подаване на исковата
молба в размер на 234.21 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”
МВР, с адрес: гр.
София, ул. Пиротска №171А, ДА
ЗАПЛАТИ на Е.Л.Ц. ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 350.00 лв., представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” МВР, с адрес: гр. С*********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен
съд – гр.Левски, сумата 75.67 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху уважената
искова претенция, както и 150.00 лв. разноски за възнаграждение на вещото лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: