В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на _девети януари_ две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_408_ по описа на съда за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е образувано настоящото производство по постъпила жалба от Т.В.Х., ЕГН**********, чрез адв. А.Г., против електронен фиш серия К, №2646992, издаден от ОД на МВР – Плевен, с което е наложено наказание глоба в размер на 800 лв.

Жалбоподателят твърди, че вмененото нарушение не е доказано, обжалваният ел. фиш е необоснован, незаконосъобразен и издаден в нарушение на процесуалните правила. Навежда подробни съображения, като счита, че не е налице една от предпоставките, предвидени в чл. 189, ал.4 от ЗДвП, а именно – нарушението да е установено и заснето в отсъствие на контролен орган и нарушител. Позовава се на задължителните тълкувания, дадени в ТР №1/26.04.2014г. по тълк. Дело №1/2013г. но ОСК на ВАС. Счита, че въпреки настъпилата законодателна промяна, т.р. не било загубило своето значение и с нея не били изменени нормативните изисквания ЕФ да се издава за нарушение, установено и заснето в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Съображенията, изложени в жалбата се, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката е подведено неправилно в ЕФ към уреждаща състава правна норма, не е приложена правилно съответната за нарушението санкционна разпоредба на чл. 182, ал.4 от ЗДвП, тъй като тази санкционна норма се отнасяла за нарушение, което е извършено повторно. Липсвали доказателства деянието да е извършено в условията на повторност, като никъде в обстоятелствената част не било посочено, че деянието е извършено в условията на повторност, като следвало и наказателното постановление или ЕФ да бъде приложено като доказателство за съществуването на квалифицирания съставомерен елемент.

Жалбоподателят моли съда да отмени издадения от ОДМВР Плевен електронен фиш.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител. Изразено е подробно писмено становище по жалбата, като молбата е съдът да потвърди електронния фиш като законосъобразен, а жалбата на Т.В.Х. да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Видно от представените по делото доказателства е, че против жалбоподателя Т.В.Х. е издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К №2646992, за това, че на 02.04.2019г. в 10:57 часа в населено място Път І-3 (Бяла – Ботевград), км. 50, с. Българене, ул. В. Левски, с посока на движение Бяла. Нарушението установено с АТСС TFR1-М585 и отчетен толеранс от – 3 км/ч., с МПС ******, вид товарен автомобил, рег. № ****, е извършено нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR 1-M 585; разрешена скорост - 50 км/ч.; установена скорост - 81 км/ч.; превишение на разрешената скорост - 31 км/ч.

За описаното в електронния фиш нарушение на Т.В.Х. е наложено на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 800 лева.

Ответникът е депозирал в РС – Левски протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система TFR 1 – М 585 на дата 02.04.2019г.; протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол с последваща проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835.

Към електронния фиш е приложен снимков материал, в който е отразена измерена скорост в км/ч. - 84, като от същия не става ясно мястото на извършване на нарушението. В обжалвания електронен фиш е изписано, че разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч, установената – 81 км/ч, превишената – 31 км/ч.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в §6, т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства и системи.

Безспорно е, с оглед приложените от АНО писмени доказателства, че в случая движението на управлявания от жалбоподателя лек автомобил на посоченото място и в посоченото време е заснето с техническо средство за измерване – мобилна система за видеоконтрол тип TFR 1 – М 585.

Това фактическо обстоятелство е съществено, доколкото е свързано с преценка относно възможността при установяване и заснемане на нарушенията на правилата за движение по пътищата чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи да се издава електронен фиш по реда на чл. 189 ал.4 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС, или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините на доброволно й заплащане.

В §6, т.65 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието автоматизирано техническо средство или система, а именно: уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;

б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Както бе посочено, от събраните по делото доказателства, и по – конкретно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване, се установява, че използваното техническо средство TFR1–М 585 представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

Според обстоятелствата, изложени в ЕФ, нарушението е извършено при условията на повторност. Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 182, ал.4 от ЗДвП, който предвижда, че когато нарушението по ал.1, т.1-5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 – предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право де се управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.

В обжалвания електронен фиш не е посочено конкретно по коя от изброените хипотези е извършено повторно нарушението, за да може жалбоподателят да узнае в какво се обвинява, респ. за какво точно е санкциониран. Нарушените законови разпоредби следва да бъдат посочени конкретно, без всякакво съмнение, като не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика.

Нормата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП изрично препраща към предходните три алинеи и поставя допълнителен съставомерен елемент – повторност на деянието, който изисква съответно описание чрез посочване освен на нарушената конкретна норма, но и предходното НП (електронен фиш), с което нарушителят е бил санкциониран в рамките на една година преди извършване на деянието по обжалвания фиш.

В случая в диспозитива на ЕФ липсва конкретно посочване по коя от изброените в нормата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП хипотези на повторност е извършено нарушението и не е ясно на коя разпоредба се е позовал наказващият орган, за да наложи санкция в този размер, което е пречка съдът да извърши преценка за правилност на ЕФ, още повече, че в случая е приета повторност на нарушение, за което не е налице текстово описание.

Съгласно §6, т.33 от ДРЗДвП, повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

Като не е посочил задължителните реквизити в съдържанието на електронния фиш, административнонаказващият орган безспорно е нарушил правото на защита на санкционираното лице.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че издаденият електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане глоба, серия К, №2646992, издаден от ОД на МВР – Плевен, с който на Т.В.Х., ЕГН**********, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на осемстотин лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: