гр. ЛЕВСКИ, _23.07._
Районен съд – Левски, ІV състав, в публичното съдебно
заседание на _двадесет и трети юни_
при
участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _444_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от „Национална електрическа компания” ЕАД,
ЕИК:000649348,
против Ш.И.А., ЕГН**********,
с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на НЕК ЕАД е връчено
съобщение, че издадената в тяхна полза заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
за сумата от 1961.96 лв. срещу ответника е връчена по реда на чл. 47, ал5 от
ГПК. Обстоятелствата, на които се основава иска: по силата на договор за наем
от 01.08.2005г. НЕК ЕАД предоставил за
ползване на ответника собствения си недвижим жилищен имот, находящ се в гр.
Белене, жил. бл. №3/72, вх. А, ет.2, ап.6, срещу месечна наемна цена от 89.18
лв. и че поради системно неплащане на уговорения наем договорът бил едностранно
прекратен от страна на НЕК ЕАД с писмо №94-944-1/05.01.2016г. Ищецът се
позовава на разпоредбата на чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД, според която при
прекратяване на наемните отношения наемателят бил длъжен да върне владението на
имота, чрез подписване на приемо -предавателен протокол и връчване на ключове,
по аналогия на конклудентните действия, с които НЕК ЕАД го е предоставил.
Твърди се, че въпреки многократните покани ответникът не е освободил доброволно
апартамента, поради което ищецът предявил по реда на чл. 310 ГПК иск за
опразване на апартамента, като делото към подаване на исковата молба било
висящо. Предвид на горното НЕК ЕАД бил в невъзможност да ползва имота и
съгласно чл. 236, ал.2 от ЗЗД имал право на обезщетение в размер на уговорената
между страните наемна вноска–89.18 лв., като ищцовото дружество издавало
месечни фактури – 22 бр. за периода м. юни 2017г. до м. март 2019г., копие от
които прилагал. Твърди, че до подаване на иска общият размер на дължимото и
неплатено обезщетение достигнал 1961.96 лв. до датата на предявяване на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да постанови
съдебно решение, с което да признае за безспорно и дължимо вземането на НЕК ЕАД
от Ш.И.А. в общ размер на 1961.96 лв., представляващо неплатени месечни
обезщетения по чл. 236, ал.2 от ЗЗД за ползване на имот на ищеца, въпреки
противопоставянето на собственика и отказа му за доброволно освобождаване,
съгласно прекратения договор за наем №400/2005г. и издадените 22бр. фактури за
период от месец юни 2017г. до месец юни
Претендира направените разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, чрез назначения му особен представител адвокат Е.Р., с
който изразява становище, че депозираната искова молба е допустима.
Прави искане съдът да задължи ищцовата страна на представи
приложените към ИМ документи в оригинал, тъй като приложените копия са
нечетливи. Моли след депозиране на оригиналните документи да й бъде дадена
възможност се запознае със съдържанието им и да вземе отношение по тях – дали
са относими или не и да оспори истинността на тези от тях, които счита за
неистински. В случай, че съдът не уважи искането и за да не пропусне
преклузивния срок по чл. 193, ал.1 от ГПК заявява, че оспорва истинността на всички документни, приложени към ИМ и по
ч.гр.д. №268/2019г. на ЛРС, според съдържанието на които в тях се съдържал
подпис на подзащитния й.
Особеният представител оспорва твърдението на ищеца, че
договорената наемна цена е 89.18 лв., че към ИМ не бил приложен документ, от
който да било видно, че страните са договорили промяна в наемната цена по
първоначалния договор – 20.20 лв. Сочи, че в ч.гр.д.268/19г. на л.11 бил
приложен Анекс от 01.08.2009г., според който наемната цена била определена на
89.18 лв., но сравнявайки подписите на подзащитния й, направило й впечатление,
че подписът на А., положен върху Анекса за промяна на наемната цена се
различавал от останалите подписи, поради което оспорва истинността на анекса,
като твърди, че подписът за наемател не е положен от Ш.И.А..
Твърди се в отговора, че няма доказателства А. да е получил
уведомлението за прекратяване на договора, но доколкото по делото за
отстраняване на имота гр.д. 266/2019г. по описа на РС – Левски с влязлото в
сила решение на съда било прието, че с връчването на ИМ по въпросното дело това
уведомление е стигнало до адресата, следвало да се счита, че уведомлението за
прекратяване на договора е стигнало до знанието на А. и респ. договорът бил
прекратен на посочените от съда дати.
Оспорва и размера на всяко месечно обезщетение, което
ищецът търси от ответника, общия претендиран размер за 22 месеца и броя месеци,
за който се търси това обезщетение, т.е. оспорва и срока, за който се твърди,
че ответникът дължи обезщетение.
След приключване на съдебното дирене
особеният представител прави искане съдът да отхвърли исковата претенция.
Навежда съображения, че подзащитният й не се е съгласявал и не е сключвал
анекс, по силата на който наемната цена да е изменена, да е увеличена и счита
за успешно проведено оспорването на подписа на анекса към договор за наем №1.
Счита за преклудирано искането за назначаване на експертиза, тъй като не е било
направено своевременно, както и че към момента на изготвяне на исковата молба
не е направено искане за експертиза, поради което счита, че е налице още един
довод в подкрепа на твърдението й, че претендираното обезщетение е точно, както
е записано в исковата молба – в размер на наемната вноска.
Счита, че съдът следва да приеме, че ако
присъди обезщетение за процесния период, то следва да е на база не на 89.18
лв., а при месечен наем в размер на 23.20 лв.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
По ч.гр.д. №268/2019г. РС – Левски е
издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата от
1961.96 лв. – главница, със законната лихва върху тази сума, считано от
08.04.2019г. до изплащане на сумата.
С решение №152/01.08.2019г. постановено
по гр.д. №266/2019г. РС – Левски е осъдил ответника Ш.А. да опразни наетия по
силата на договор за наем №400/2005г. от 01.08.2005г. недвижим имот,
представляващ апартамент №6, находящ се в гр. Белене, жил.бл. №3/72, вх.А, ет.2
и да предаде държането му на «Национална електрическа компания» ЕАД.
С оглед на събраните по делото
доказателства съдът намира, че между страните по делото е съществувало валидно
правоотношение по договор за наем, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника за временно ползване процесния недвижим имот, а ответникът се е
задължил да заплаща месечна наемна цена.
Договорът е безсрочен, тъй като след
изтичане на наемния срок използването на вещта е продължило без
противопоставянето на наемодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 238 от ЗЗД,
ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже
от него, като предизвести другата един месец по – рано.
На ответника – наемател е връчено
предизвестието за прекратяване на договора за наем, от което следва, че
действието на договора е преустановено и въпреки противопоставянето на ищеца е
продължил да не освобождава процесния недвижим имот.
От заключението по назначената по делото
съдебно – графическа експертиза се установява, че подписът, положен в графа
наемател в договор за наем №400/01.08.2005г.
в графа «за наемателя» в анекс към договор за наем №2/29.12.2009г. в графа
наемател в протокол –опис обекти на експертизата, са подписи, положени от едно
и също лице. Според експертизата, подписът положен в графа «за наемателя» в
анекс към договор за наем №1/01.08.2009г. и подписът в графа «получил» на индигирано копие на фактура
7400009282 от 24.01.2015 г. вероятно не са положени от едно и също лице.
От показанията на разпитаните по делото
свидетел Б. се установява, че тя работи в ищцовото дружество и е имала среща с
ответника, който е помолил за отсрочка на плащането на наема, който е бил в
размер на 89.18 лв. и бил осчетоводяван
от свидетелката. Според показанията й, при нея са се явявали и родителите на
ответника, които също са молели за отсрочване на плащането.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетелката, която макар да е в трудово правоотношение с ищцовото дружество,
дава добросъвестно показанията си, които са последователни, логични и
непротиворечиви.
Съгласно чл. 236 от ЗЗД, ако след
изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без
противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен
срок. А ако наемателят продължи ползването, въпреки противопоставянето на
наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения,
произтичащи от прекратения наемен договор.
Поради системно неплащане на уговорения
наем договорът е едностранно прекратен от страна на НЕК с писмо от 05.01.2016
г. От представеното писмо се установява, че ищецът се е противопоставял на
ползването на имота от страна на наемателя да продължи след прекратяването на
договора. Това не е било сторено с оглед на представените писмени
доказателства. Твърдените от НЕК ЕАД факти и обстоятелства са безспорно подкрепени
с всички събрани по делото доказателства, като ищецът е претърпял вреда за
това, че не е могъл да ползва имота си в процесния период. Според трайната
съдебна практика при продължаване ползването на имота след прекратяване на
договора за наем въпреки противопоставянето на наемодателя, наемателят дължи
обезщетение в размер на средния пазарен наем.
Съгласно чл. 236, ал. ЗЗД наемателят
следва да изпълнява всички свои задължения по прекратения договор, в т.ч.
задължението за плащане на наем. Затова и обезщетението не може да бъде по –
ниско от уговорения наем.
Ищецът представя пазарна оценка на
недвижимия имот. От представените доказателства се установява, че ответникът не
е заплащал наема след като е ползвал имота. Представени са подписани молби и
декларация за настаняване за ползване на имота от семейството, а не еднолично,
като в случаите, когато е заплащан наемът, това се е осъществявало от член на
семейството на ответника, като същият не е заплащал и по – ниската цена, която
е била уговорена в договор №400.
Съдът е назначил съдебно – счетоводна
експертиза, от заключението на което се установява, че средно месечната наемна
цена на апартамент №6, бл. 3/72, вх. А, ет.2, ап.6 за процесния период – месец
юни 2017г. до март
По отношение на съдебно – счетоводната
експертиза съдът не споделя възражението
на особения представител, тъй като още с исковата молба от страна на ищцовото
дружество е направено искане за назначаване на вещо лице, в случай на оспорване
на исковата претенция.
Исковата претенция следва да бъде уважена
като основателна.
Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК и с оглед на
заявената претенция ищецът има право на разноски, които предвид пълното
уважаване на исковете следва да се присъдят изцяло.
Представен е списък на разноските от
страна на пълномощника на ищеца.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 876.24 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на
257.72 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. от ГПК, че Ш.А.И.,ЕГТ **********, с адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Триадица №8, сумата от 1961.96 лв., представляваща
неплатени месечни обезщетения по чл. 236, ал.2 от ЗЗД, за ползването имот на
НЕК ЕАД, въпреки противопоставянето на собственика и отказът за доброволното му
освобождаване, съгласно прекратения договор за наем №400/2005г. и издадените 22
бр. Фактури за периода от м. юни 2017г. до месец юни 2019г.
ОСЪЖДА Ш.А.И.,ЕГТ **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Триадица №8, направените деловодни разноски в размер на 876.24
лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 257.72 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: