Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Левски, 02.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№704 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София против Т.И.В. ***, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.92 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, следните суми: 833,69 лв. – главница по договор за паричен заем; 128,95 лв. - договорна лихва за периода от 24.07.2017г. до 30.04.2018г.; 733,10 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 24.07.2017г. до 30.04.2018г.; 129,18 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.07.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №238 от 04.07.2019г. по ч.гр.д. №462/2019г. по описа на РС-Левски.

Ищецът твърди, че на 01.10.2018г. между праводателя му - „Агенция за събиране на вземания” ООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., по силата на който вземане на цедента „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от сключен договор за паричен заем №2800979/29.04.2017г., било прехвърлено в полза на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, при наличие на изрична клауза в договора за заем, предвиждаща правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. За цесията длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с уведомително писмо от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на изрично пълномощно от цедента. Уведомителното писмо било изпратено с известие за доставяне, чрез „Български пощи” ЕАД до посочения в договора за кредит и постоянен адрес на длъжника, като писмото се върнало в цялост. Изпратено било второ уведомително писмо до длъжника, чрез куриерска фирма, като писмото отново било върнато в цялост, тъй като получателят не бил намерен на адреса.

Твърди се сключен на 29.04.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, като заемодател и Т.И.В., като заемател, Договор за паричен заем №2800979/29.04.2017г., по силата на който на последния била предоставена в заем сума в размер на 1000 лв. – главница. Същата била реално предадена на заемателя на датата на подписване на договора, като по силата на уговореното между страните, договорът имал силата на разписка по отношение на посоченото обстоятелство. Заемателят се задължил да върне на заемодателя заетата сума на 26 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 45,84 лв. всяка, като падежът на първата вноска бил 15.05.2017г., а падежът на последната вноска – 30.04.2018г. Същите включвали главницата по кредита, ведно с надбавка, представляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора. Общата сума на договорната лихва била в размер на 191, 84 лв., а общата стойност на плащанията по договора за кредит 1191,84 лв. Твърди се, че с подписване на договора за заем заемателят бил декларирал, че е уведомен подробно за всички клаузи от договора, съгласен е с тях и желае да го сключи, както и бил запознат с Тарифата за таксите на „Изи Асет Мениджмънт”.

Твърди се, че по силата на чл.4, ал.1 от договора, ответникът се задължил в тридневен срок от подписването му да предостави на заемодателя обезпечение, а именно две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на подробно изброени в договора условия, като поръчителите подписват договори за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30дни след крайния му срок. Посочва, че поради неизпълнение от заемателя на посоченото задължение за предоставяне на обезпечение, на същия, съгласно предвидена в договора клауза, била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 913,90 лв., която страните постигнали съгласие да бъде разсрочена на 26 равни вноски, всяка в размер на 35,15 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателя се увеличила на такава в размер на 80,99 лв.

На ответника била начислена и лихва за забава в размер на 129,18 лв., представляваща законната лихва за забава за периода от 25.07.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, върху всяка падежирала неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.

Твърди се, че заемателят бил погасил само частично задължението си по договора за заем. Платена била сума в обща размер на 455,00 лв., с която били погасени неустойка за неизпълнение в размер на 180,80 лв., такса разходи в размер на 45,00 лв., договорна лихва в размер на 62,89 лв., главница в размер на 166,31 лв. Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска – на 30.04.2018г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Непогасени останали главица в размер на 833,69 лв., договорна лихва в размер на 128,95 лв., неустойка в размер на 733,10 лв., обезщетение за забава в размер на 129,18 лв., или обща сума в размер на 1824,92 лв. За посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д №462/2019г. по описа на РС – Левски.

Иска се от съда да уважи предявените искове като признае за установено дължимостта на процесните вземания от ответника, както и да осъди последния да заплати направените от ищеца разноски в хода на исковото и заповедното производство.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, който в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор. В проведеното по делото съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Установява се от приложеното ч.гр.д. №462/2019г. по описа на Районен съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №238 от 04.07.2019г., с която е разпоредено длъжникът Т.И.В. да заплати на ищеца в настоящото производство „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 833,69 лв. – главница; 128,95 лв. - договорна лихва за периода от 24.07.2017г. до 30.04.2018г.; 733,10 лв. –неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 24.07.2017г. – 30.04.2018г.; 129,18 лв. – обезщетение за забава за периода 25.07.2017г. – 03.07.2019г. – по Договор за паричен заем №2800979 от 29.04.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ и Т.И.В., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски в размер на 86,50 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Установява се от Договор за паричен заем №2800979/29.04.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника Т.И.В., че на последния е предоставена в заем сума в размер на 1000 лв., която същият се е задължил да върне при следните условия: за срок от 52 седмици, чрез заплащането на 26 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 45,84 лв., платими на посочени в договора падежни дати на всяка погасителна вноска, последната от която с падеж на 30.04.2018г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,00 %, годишен процент на разходите 41,17%, обща, дължима от заемателя сума в размер на 1 191,84 лв.

Съгласно клаузата на чл.3 от договора, с подписването му от страна на заемателя, същият удостоверява, че е получил изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предаване и получаване на заемната сума.

С разпоредбата на чл.4 страните са договорили, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: 1) две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетен размер на осигурителния доход – 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 "Редовен", поръчителят подписва банкова гаранция, или 2) банкова гаранция с бенефициер заемодателя, за сумата по чл.2, т.7 от договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. В ал.2 на същата разпоредба е уговорено, че в случай на неизпълнение на посоченото задължение за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 913,90 лв. Страните са уговорили дължимата се неустойка да се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера им се добавя сума в размер на 35,15 лв.

В чл.8, ал.2 от договора е уговорено, че в случай на забава на плащане на задълженията на заемателя по договора, същият дължи законна лихва върху дължимата сума за всеки ден забава.

Съгласно разпоредбата на чл.10 от договора за заем, страните са постигнали съгласие, че заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице.

Съгласно чл.1 от договора, страните заявяват, че на заемателя е бил представен предварително стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем. По делото е представено подписано от ответника предложение за сключване на договора за паричен заем, съдържащо общи параметри на бъдещия договор за заем – размер, брой погасителни вноски.

Установява се от Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. и Приложение №1/01.10.2018г. към него, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД вземането си срещу ответника Т.И. В., произтичащо от договора за заем №2800979.

От служебна справка в Търговския регистър се установява, че ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД.

По делото е представено писмено потвърждение за прехвърляне на вземанията по договора от цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Установява се от пълномощно от 09.09.2015г., че цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания“ АД да уведоми съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжниците, чиито вземания са прехвърлени по силата на рамковия договор.

По делото са представени 2 броя уведомителни писма до длъжника Т.И.В. от цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД и от правоприемника „Агенция за събиране на вземания“ АД, с които длъжникът се уведомява за извършеното прехвърляне на вземането му по договора за заем. Видно от приложените към уведомителните писма обратни разписки, същите са били върнати, с отбелязване, съответно, че адресатът е преместен, и че няма връзка с получателя.

Изслушано е заключение на вещо лице, по допусната съдебно-счетоводна експертиза. В табличен вид вещото лице е дало размера на дължимите погасителни вноски по дати, съобразно уговореното в договора, включващи главница и договорна лихва, както и разсроченото задължение за неустойка с падеж на падежните дати на всяка вноска. Установено е, че за периода от 05.06.2017г. до 31.03.2018г. са внесени суми в общ размер на 410,00 лв., с които са направени погашения по погасителния план със следната поредност: неустойка, лихва, главница. След подаване на исковата молба са внесени 150,00 лв., с които е било погасено задължение за неустойка. Установява се, че общо е платена сума в размер на 560 лв., като от тази сума 330,80 лв. са били съотнесени за погасяване на неустойка, 62,89 лв. за погасяване на лихва и 166,31 лв. за погасяване на главница. Дадено е заключение, че остатъкът от задължението на ответника по договора за заем е в размер на 1674,92 лв., от които 833,69 лв. – главница, 128,95 лв. – договорна лихва за периода 24.07.2017г. – 30.04.2018г., 583,10 лв. – неустойка, 129,18 лв. – лихва за забава за периода 25.07.2017г. до 01.06.2019г. Посочено е, че за периода от 02.07.2019г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до 18.10.2019г. – датата на подаване на исковата молба, лихвата за забава е в размер на 25,24 лв.

С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявените установителни искове по чл.422 от ГПК са процесуално допустими. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предвид връчване на издадената по ч.гр.д. №462/2019г. заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена в срока по чл.422 от ГПК.

Разгледани по същество, исковете са частично основателни, поради следните съображения:

Основателността на предявените искови претенции е обусловена от кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки: валиден договор за паричен заем между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника, по силата на който ответникът да се е задължил за посочените в исковата молба главница, лихви; валидна неустоечна клауза; изпълнение на задълженията на заемодателя по договора; валиден договор за прехвърляне на вземания между „Изи Асет Мениджмънт” АД и праводателя на ищеца, по силата на който в полза на последния да е прехвърлено вземането спрямо ответника; съобщаване прехвърлянето на вземането на длъжника.

В процесния случай от доказателствата по делото безспорно се установява наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем между ответника Т.И.В. и „Изи Асет Мениджмънт” АД.

Налице е подписан между страните писмен договор, чиято автентичност не е оспорена, безспорно е установено предаване на паричната сума, предмет на договора за заем, предвид направеното в него вписване, имащо характера на разписка. Съгласно заключението на вещото лице, са налице частични плащания по договора за заем, включително след подаване на исковата молба, които ценени в съвкупност с останалия доказателствен материал представляват извънсъдебно признание, за наличието на облигационно правоотношение по договора за заем между страните. Процесният договор за паричен заем има характера на потребителски кредит по смисъла на ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в редакцията му, приложима към датата на сключване на договора – ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. Съгласно константната съдебна практика съдът следи служебно за нищожност на договора или клауза от него, поради противоречието й с императивни разпоредби на ЗПК, както и поради нейната неравноправност и поради противоречие с добрите нрави. В процесния случай се установява, че са изпълнени изискванията на чл.5 от ЗПК, за представяне на потребителя на необходимата преддоговорна информация, под формата на стандартен европейски формуляр, както и предвидените в ЗПК изисквания за формата и съдържанието на договора.

Установява се, че вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД спрямо ответника е било валидно прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД, чиито правоприемник е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - по силата на сключения рамков договор за прехвърляне на парични вземания и Приложение №1 към него, включващо и вземането на ответника по процесния договор за заем. Уведомлението за извършената цесия е надлежни връчено на длъжника с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея, на основание чл.46, ал.1 и ал.2 от ГПК. Не съществува спор в съдебната практика, че връчване на уведомлението за цесията ведно с книжата по делото в хода на съдебното производство е допустимо и следва да бъде взето предвид от съда, като настъпил в хода на процеса правно-релевантен факт, съгласно чл.235, ал.3 ГПК /Решение №123/24.06.2009г. по т.дело№12/2009 - IIт.о. ВКС, Решение №3/16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г. на I т.о. на ВКС/.

По силата на принципа на свободата на договаряне предвидена в чл.9 от ЗЗД, предишният кредитор (цедентът) може да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал. 4 ЗЗД ( в този смисъл Решение №123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение №96 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр.д. №3049/2017 г., IV г.о., Решение №114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т.д. №362/2015 г., II т.о.). Такъв е и процесният случай, доколкото по делото е представено изрично пълномощно от цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД за уведомяване на длъжниците от цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД.

Предвид на изложеното, съдът приема, че ищецът е титуляр на претендираните с исковата молба вземания за главница и договорна лихва, възникнали по силата на процесния договор за потребителски заем. Установява се, че страните по договора са уговорили фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 35,00 % и годишен процент на разходите в размер 41,17 %, представляващ съгласно чл.19, ал.1 ЗПК общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид). Така уговорената клауза не противоречи на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, в приложимата му редакция, съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, която към датата на сключване на договора за заем 29.04.2017г. е в размер на 50% - 5 х 10,00%(основният лихвен процент на БНБ 0,00% + 10 пункта). Уговорената възнаградителна лихва, представляваща нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора, за това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, не е в противоречие с добрите нрави, съобразно изведените в практиката критерии за еквивалентност на престациите в този случай, при отчитане стойността на отпуснатия заем, срока, за който се уговаря връщане на заетата сума, дали заемът е обезпечен.

Съдът намира обаче, че не е налице валидна неустоечна клауза, по силата на която ответникът да дължи претендираното вземане за неустойка. Същата е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. С оглед служебното начало при съблюдаване от съда на добрите нрави и императивните правни норми, не е необходимо релевиране на възражение от страна на ответника за нищожност на клаузата,. Задължението на съда да следи служебно за спазването на добрите нрави изисква при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелно преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й /в този смисъл Решение №299 от 21.01.2013г. по т.д. №1050/2011г. на II т.о. на ВКС/. Съгласно дадените в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС критерии за нищожност на неустоечна клауза поради противоречието й с добрите нрави, нищожна се явява такава неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочените от ОСГТК критерии - естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

В процесния случай в договора е предвидена неустойка за неизпълнение задължението на заемателя в 3-дневен срок от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: 1) две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетен размер на осигурителния доход – 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 "Редовен", поръчителят подписва банкова гаранция, или 2) банкова гаранция с бенефициер заемодателя, за сумата по чл.2, т.7 от договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. В ал.2 на същата разпоредба е уговорено, че в случай на неизпълнение на посоченото задължение за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка във фиксиран размер на 913,90 лв. Предвидено е дължимата се неустойка да се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера им се добавя сума в размер на 35,15 лв.

Съдът намира, че така уговорена, клаузата за неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, за неизпълнение на задълженията на длъжника по договора за заем, като противоречи на добрите нрави, както и на императивните разпоредби на ЗПК.

Така уговорената клауза за неустойка не обезщетява претърпени от кредитора вреди поради неизпълнение на договора за заем. Същата не обезпечава основните задължения на длъжника, като част от същественото съдържание на договора за заем, а е предвидена за неизпълнение на акцесорно, вторично задължение за представяне на обезпечение. Изпълнението на последното не представлява такова, произтичащо пряко от предоставената в заем сума, а би следвало да е от значение за кредитора при преценката му относно това дали да отпусне заем и при какви условия, с оглед липсата или наличието, вида на представено от длъжника обезпечение. Сключването на договора за заем и без предоставяне на посоченото обезпечение и изискването му едва в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума, за неизпълнение на което задължение се предвижда заплащане на неустойка, води до извод за излизане на неустоечната клауза извън присъщите й функции, поради което същата противоречи на добрите нрави. Такъв извод следва и от заложените критерии относно исканото обезпечение, което ги прави отнапред невъзможни за изпълнение в уговорения срок, както и изначалното предвиждане за разсрочване на задължението за неустойка и включването му като част от месечните погасителни вноски. Последното води до извод за неправомерно, скрито увеличаване на сумата, която следва да бъде върната от заемателя, което е още едно основание за нищожност на неустоечната клауза, съгласно императивната разпоредба на чл.21, ал.1 ЗПК, предвиждаща нищожност на всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон. На следващо място, налице е нееквивалентност на престациите. Уговореният размер на неустойката – 913,90 лв. е близък до размера на отпуснатата в заем сума от 1000 лв., което води до увеличаване на задълженията по договора, почти двукратно.

Предвид на изложеното, съдът приема, че претендираното вземане за неустойка следва да бъде отхвърлено, като неоснователно. Дължими по договора за заем се явяват задълженията за главница, договорна и законна лихва за забава. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, платена от ответника сума в общ размер на 330,80 лв., е била съотнесена от кредитора за погасяване на задължението за неустойка. Предвид липсата на валидно възникнало задължение за неустойка, така платените суми, следва да бъдат приспаднати от задълженията на ответника за лихви и главница. Установено е, че след направените частични погашения са останали дължими главница в размер на 833,69 лв., договорна лихва в размер на 128,95 лв. и законна лихва за забава в размер на 129,18 лв. След съотнасяне на платената сума от 330, 80 лв. към посочените задължения, съобразно поредността уговорена в чл.75 ЗЗД, следва да се приеме, че са погасени задълженията за лихви в размер на 128,95 лв. и 129,18 лв., а остатъкът от 72,67 лв., да бъде съотнесен за погасяване на неплатената главница от 833,69 лв., при което дължима остава главница в размер на 760,93 лв.

Предвид на изложеното, следва да бъде уважена исковата претенция за главница до сумата от 760,93 лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, а в останалата й част, до пълния претендиран с исковата молба размер от 833,69 лв. да бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да бъдат отхвърлени изцяло и исковите претенции за договорна лихва в размер на 128,95 лв. и законна лихва за забава в размер на 129,18 лв., както и това неустойка в размер на 733,10 лв., поради изложените по-горе съображения.

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Съобразно изхода на спора по настоящото дело, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски по ч.гр.д. №462/2019г. по описа на РС – Левски, съразмерно на частта от вземането по заповедта за изпълнение, признато за установено в хода на исковото производство, или сума в общ размера на 36,07 лв., от които 15,22 лв. за държавна такса и 20,85 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в хода на исковото производство, съобразно уважената част от исковите претенции, а именно сума в общ размер на 276,66 лв., от които 47,33 лв. за държавна такса, 83,39 лв. за възнаграждение на вещо лице и 145,94 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД и чл.99 ЗЗД в отношенията между страните, че Т.И.В., ЕГН:**********, с адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, ет.2, офис 4, сума в размер на 760,93 лв. – главница по Договор за паричен заем №2800979/29.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №238 от 04.07.2019г. по ч.гр.д. №462/2019г. по описа на РС-Левски, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния претендиран с исковата молба размер от 833,69 лв., като неоснователна.

ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, ет.2, офис 4, против Т.И.В., ЕГН:**********, с адрес: ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 128,95 лв. - договорна лихва за периода от 24.07.2017г. до 30.04.2018г.; 733,10 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение услуги за периода от 24.07.2017г. до 30.04.2018г.; 129,18 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.07.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, по Договор за паричен заем №2800979/29.04.2017г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №238 от 04.07.2019г. по ч.гр.д. №462/2019г. по описа на РС-Левски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и чл.78, ал.8 ГПК Т.И.В., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, ет.2, офис 4, сума в общ размер на 36,07 лв., представляваща направени разноски по ч.гр.д. №462/2019г. по описа на РС – Левски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на частта от вземането, признато за установено в исковото производство, както и сума в общ размер на 276,66 лв., представляваща направени в исковото производство разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: