гр. ЛЕВСКИ, _02.07._
Районен съд – Левски, ІV състав, в публичното съдебно
заседание на _втори юни
при
участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _104_ по
описа за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от **************
ЕООД, ЕИК: **************,
срещу Г.Е.А., с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е
сключен Договор за кредит №9961854002, по реда на чл. 6 от ЗПФУР, оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във
вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ, като процедурата по сключването на договора за кредит
била подробно описана в Общите условия на ********** ЕООД и била в съответствие
със ЗПФУР и приложимото законодателство. След подаване на заявката, проект за
договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата
на **********. Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме,
като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши", като с
натискането на бутона „Подпиши" от кредитополучателя се считало, че се
подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те
са предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. Навежда довод,
че с подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е
прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния
европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се
съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за
заявка банкова сметка***. Договорът за кредит се считал за сключен и влизал в
сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и
извършването на паричния превод.
Твърди се, че на 30.01.2017г. страните са сключили договор
за кредит под № 9961854002 - втори по
ред договор за кредит между тях. В заявката си ответницата Г.Е.А. заявила
желание да й бъде отпусната сума в размер 60,00 лв., като заявила и
използването на услуга за експресно разглеждане на кандидатурата. Кредитът бил
отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 01.03.2017г., като сумата била
отпусната от кредитодателя чрез паричен превод в ********** АД на 30.01.2017г.
Към датата на падежа - 01.03.2017г. ответникът е следвало да плати сума в общ
размер 80,99 лв., от които: 60,00 лв. - главница, 18,98 лв. - такса експресно
разглеждане и 2,01 лв. - договорна лихва за периода на отпускане на кредита.
Твърди се, че на 31.01.2017г. ответницата Г.Е.А. подала заявка да отпускане на
допълнителен кредит в размер BGN 50,00 лв., ведно с нова услуга за експресно
разглеждане. Ищецът се позовава на т. 8.2., според която получаването на
допълнителен кредит представлявал промяна в съществуващия Договор за кредит,
посредством сключване на нов Договор за кредит, като всички параметри по
съществуващия Договор за кредит, с изключение на Общата дължима сума по Кредита
оставали непроменени. На 31.01.2017г. сумата била отпусната на Г.А. чрез
паричен превод в ********** АД. Към 01.03.2017г., кредитополучателят се задължавал
да върне сума в общ размер 148,79 лв., от които: 110,00 лв. - главница; 35,16
лв. - такси за експресно разглеждане и 3,63лв. — договорна лихва за периода на
отпускане на кредита. В исковата молба се твърди, че на 04.02.2017г. Г.Е.А.
подала нова заявка да отпускане на допълнителен кредит в размер 100,00 лв.,
ведно с нова услуга за експресно разглеждане. На 04.02.2017г. сумата била
отпусната на ответницата чрез паричен превод в ********** АД. Към 01.03.2017г.,
кредитополучателят се задължавал да върне сума в общ размер 275,19 лв., от
които: 210,00лв. - главница; 58,76 лв. - такси за експресно разглеждане и 6,43
лв. - договорна лихва за периода на отпускане на кредита. Сочи се, че на
07.02.2017г. ответницата Г.Е.А. подала нова заявка да отпускане на допълнителен
кредит в размер 100,00 лв., ведно с нова услуга за експресно разглеждане. На
07.02.2017г. сумата била отпусната на Г. А. чрез паричен превод в ********* АД.
Към 01.03.2017г., кредитополучателят се задължавал да върне сума в общ размер
400,02лв., от които: 310,00 лв. - главница; 81,13 лв. - такси за експресно
разглеждане и 8,89 лв. - договорна лихва за периода на отпускане на кредита.
Ищецът сочи, че на 14.02.2017г. Г.Е.А. подала нова заявка
да отпускане на допълнителен кредит в размер на 100,00 лв., ведно с нова услуга
за експресно разглеждане. На 14.02.2017г. сумата била отпусната на Г. А. чрез
паричен превод в ********* АД. Към 01.03.2017г., кредитополучателят се задължавал
да върне сума в общ размер 520,43лв. от които: 410,00 лв. - главница; 99,87лв.
- такси за експресно разглеждане и 10,13 лв. - договорна лихва за периода на
отпускане на кредита. На 16.02.2017г. Г.Е.А. подала нова заявка да отпускане на
допълнителен кредит в размер на 60,00 лв., ведно с нова услуга за експресно
разглеждане. На 16.02.2017г. сумата била отпусната на Г. А. чрез паричен превод
в „Изипей" АД. Към 01.03.2017г., кредитополучателят се задължавал да върне
сума в общ размер 591,18 лв., от които: 470,00лв. - главница; 110,62 лв. -
такси за експресно разглеждане и 10,56 лв. - договорна лихва за периода на
отпускане на кредита.
С настъпване на падежа на договора, Г.Е.А. се възползвала
от правата си и поискала да бъде удължен срокът за връщане на кредита, което
представлявало допълнителна услуга, която се предоставяла по искане на
Кредитополучателя, при съгласие на Кредитора, съобразно Тарифата на Кредитора.
Съгласно упражненото право, срокът за връщане на кредита бил удължен до нова
падежна дата - 08.03.2017г. Въпреки това с настъпването на падежа по договора -
08.03.2017г., кредитополучателят не погасил дължимите суми. ********* ЕООД ******
започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния
лихвен процент, определен от БНБ. На ответника били изпратени три бр.
напомнителни писма на адреса, посочен в договора за кредит, с информация за
просрочения кредит. В периода 24.04.2017г.-10.08.2017г. ответницата извършила
плащания в общ размер на 470 лв., което покривало разходите и лихвите за
просрочие на задължението, такси и главницата до размер на 198.32 лв. На
23.11.2018г. ********** ЕООД сключил с ищеца договор за прехвърляне на
вземания, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по
договор №9961854002 в общ размер на 371.20 лв., от които: главница – 198.32
лв., наказателна лихва – 152.88 лв. и отписани такси за събиране – 20лв.
Ищецът прави искане да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца следните суми: 198.32лв. – главница по договор
за кредит №9961854002 и законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се направените деловодни
разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на ответника, в който счита предявения иск за допустим и като
такъв следва да бъде разгледан. Ответницата не оспорва предявения срещу нея
иск. Не възразява да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства.
Прилага платежно нареждане и моли делото да бъде
прекратено.
От страна на ищеца е постъпило писмено становище, в което
се твърди, че ИМ е постъпила в РС – Левски на 14.02.20г., а извършеното плащане
от страна на ответната страна в размер на 198.32 лв., покриваща единствено
главницата, е постъпило на 24.02.2020г. плащането е постъпило след подаване на
исковата молба в съда и след образуване на гражданското дело. Поради това
становището на ищеца е, че се дължат направените разноски – 50 лв. д.т. и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. ищцата чрез пълномощника си е направено възражение
за изтекла погасителна давност, както и че уведомлението за прехвърляне на
вземането не е връчено надлежно на ответника.
Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба.
Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира следното:
На 30.01.2017 г. между *********** и ответника е сключен
договор за кредит по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Страните са сключили договор за
кредит, отпуснат за 30 дни, с падеж 01.03.2017г. Съгласно заявката на ответника
е отпусната сумата чрез паричен превод в *********** на 30.01.2017г. На датата
на падежа – 01.03.2017г. ответникът е следвало да заплати дължимата сума.
Впоследствие на 31.01.2017г., на 04.02.2017г., на 07.02.2017г., на 14.02.2017г.
и на 16.02.2017г. са отпуснати нови суми, с непроменена падежна дата.
Ищецът твърди, че с настъпване на падежа, по искане на
ответницата е удължен срокът за връщане на кредита до 08.03.2017г., като
кредитополучателят не е погасил дължимите суми, поради което е изпаднал в
забава.
На 23.11.2018г. ********** ЕООД, в качеството си на цедент
е сключил договор с ************* ЕООД, в качеството си на цесионер, договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът е прехвърлил на
цесионера вземанията по Договор
№9961854002 в общ размер 371.20 лв., от които: главница 198.32 лв., наказателна
лихва – 152.88 лв. и такси за събиране – 20 лв.
Цесионерът е упълномощен да уведомява длъжника от името на
цедента за прехвърлянето на задълженията му. Ищецът е изпратил уведомление за
цесията, получена от ответницата.
На 21.02.2020 г. е извършено плащане на главницата от
198.32 лв. по сметка на ищеца.
В проведеното първо съдебно заседание по делото е направено
от страна на ответника възражение за настъпила погасителна давност на „всички
искания и приложени номера на договори за кредит“.
В срока по чл. 131 ответникът чрез пълномощника си е подал
отговор на исковата молба, в който не е навел възражения срещу исковете, своевременно
в срока за отговор според изискването на чл. 133 от ГПК правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност. По смисъла на цитираната разпоредба
чл. 133 от ГПК правото на ответника да наведе възражение за изтекла погасителна
давност е преклудирано.
Навеждането на възражение за изтекла давност в съдебно
заседание е процесуално недопустимо, поради което не подлежи на разглеждане,
още повече, че съдът не може да прилага служебно института на погасителната
давност. Съдът следи за изтичане на давността само по изрично възражение на
заинтересованата страна.
Не е спорно по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за кредит.
Безспорно установено е, а не се и оспорва от страна на
ищеца, че по негова сметка е заплатена сумата от 198.32 лв. – главница.
Плащането е станало след подаване на исковата молба.
Ищецът претендира разноски за производството по настоящото
дело в размер на 50 лв. – заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се
приложи последицата на посочената разпоредба. Сумата е заплатена след подаване
на исковата молба и образуване на настоящото дело.
При този изход на делото в тежест на ответника следва да
бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от
ищеца разноски общо в размер на 150 лв., от които 50 лв. държавна такса и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Г.Е.А., с ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на ************** ЕООД, с
ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление: ****************************,
с управител Р.Х.В., направените разноски в настоящото производство общо в размер
на 150.00 лв., от които 50 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, за предявения от **************,
иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, 86 от ЗЗД и чл.
99 от ЗЗД, с който се претендира сумата от 198,32 лв., заплатена от ответницата
Г.Е.А. на ищеца ************** ЕООД, след подаване на исковата молба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС
в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: