гр. ЛЕВСКИ, _09.07._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет
и втори юни_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора _Чавдар Мънев_, като разгледа
докладваното от съдия Атанасова гр.
дело №
_171_ по описа за _2020_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ.
Ищецът
твърди, че е обвинен в извършването на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2
и 3 и т.7 във вр. чл.20, ал.2 от НК, за което е образувано ДП №2020/2012г. по
описа на Районна прокуратура - Русе. Твърди, че към момента на подаване на
исковата молба производството по делото все още не е приключило, като общата му
продължителност и времето през което е задържан надхвърля разумния срок по
чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧ. Посочва, че във връзка с процесното досъдебно
производство е образувано НОХД №149/2013г. по описа на ОС – Русе, приключило на
10.03.2014г. С Решение на ВКС делото било върнато на АС – Велико Търново. С
определение от 18.06.2015г. на ВКС делото било изпратено по подсъдност на
АС-Варна, която съдебна инстанция върнала производството за ново разглеждане от
първоинстанционния ОС – Русе. Посочва забавяне в продължителността на съдебното
следствие и при изготвяне на мотивите от ОС-Русе. Твърди, че ОС-Русе умишлено
или поради липса на компетентност бавил делото и не бил положил необходимите
усилия за най-бързото му разглеждане. Твърди забавяне на делото по вина на
наблюдаващия по делото прокурор, ОС-Русе и АС-Русе, които не уважили редица
негови процесуални и доказателствени искания, допуснати били и процесуални
нарушения от съда, които обстоятелства били причината за връщане на делото за
ново разглеждане. Посочва, че продължителността на делото и връщането му за
ново разглеждане му влияели психически, почти всяка инстанция излизала с
различен акт относно размера на наказанието, което следва да му бъде наложено,
ищецът не се включвал в различни социални дейности организирани при и по повод
изпълнение на наказанието поради факта, че търпял задържане под специален
режим.
Иска
от съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно сума в размер на
10 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на
нарушаване правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и
изразяващи се в нервно напрежение, дълготраен психически стрес, притеснение и
безпокойство, в периода от привличането му като обвиняем до постановяване на
съдебен акт от АС-Велико Търново.
Ответникът
Прокуратурата на Република България, гр.София, чрез представителя си прокурор
Мая Тончева – прокурор в РП Плевен – представила отговор на исковата молба и
явила се в съдебно заседание, навежда
довод за недопустимост на настоящото производство, поради това, че
наказателното производство срещу ищеца било приключило с влязла в сила присъда.
Оспорва иска като неоснователен, като твърди, че забаване в хода на досъдебното
производство не е налице, а прокуратурата не следва да отговаря за такова, в
хода на съдебната фаза, където процесуалното ръководство е на съда. Излага
факти относно осъществените в хода на производството процесуални действия, като
навежда довод, че не е налице забавяне с оглед предмета на производството,
поведението на страните и техните процесуални представители, фактическата и правна
сложност на делото. Твърди, че ищецът не посочва конкретни вреди, които е
претърпял и не доказва наличието на такива. Алтернативно посочва, че
претендираната сума е завишена по размер и не отговаря на критерия
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, предвид социално-икономическите условия на
живот и обективните причини за забавяне на произовдството. Моли искът да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Ответникът
Окръжен съд – гр. Русе, изразява становище за допустимост, но неоснователност
на иска спрямо него. Твърди, че продължителността на делото пред ОС – Русе в
размер на три месеца и една седмица, била в рамките на разумния срок, с оглед
високата степен на фактическа и правна сложност на делото, поради което правата
на ищеца не били нарушени от съдебния състав, разглеждал делото. Не бил нарушен
разумния срок и при второто разглеждане на делото от първата инстанция, като
общата продължителност на производството, през което ОС-Русе бил разгледал и
решил делото като първа инстанция при съобразяване указанията на АС-Варна –
една година и четири месеца, също била в границите на разумния такъв. Твърди,
че в хода на съдебното производство при новото разглеждане на делото били
извършени множество процесуално-следствени действия, изискващи технологично време
за извършването им – разпитван бил свидетел със защитена самоличност, назначена
била съдебнопсихологична експертиза с място на извършване – Затвора –
гр.Белене, автотехническа експертиза, повторна стационарна, комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична
експертиза с място на извършване Затвора – гр.Ловеч, като преди изготвянето й
на 10.01.2107г. производството по делото обективно не могло да приключи, а
месец по-късно делото било решено с постановяване на присъда. Излага становище,
че описаните действия сочат, че ищецът не бил лишен от правото на справедлив
процес, приключил в разумен срок пред ОС-Русе. Счита, че съставите на съда
разгледали и решили делото пред първа инстанция са сторили това в изключително
кратки срокове предвид фактическата и правна сложност на делото, като връщането
му между различните съдебни инстанции и отводи на съда не може да обоснове
отговорност за необосновано забавяне на процеса от страна на ОС-Русе. Моли
искът да бъде отхърлен като неоснователен, алтернативно, в случай, че съдът
приеме същият за основателен, го оспорва по размер като навежда доводи, че
сумата от 10 000 лв. е прекомерна, с оглед конкретните в процесния случай
обстоятелства относно характера и степента на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност, степен и интензитет, общественото и социалното положение на
ищеца, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Ответникът
Апелативен съд – гр. Велико Търново изразява становище за недопустимост и
неоснователност на иска Твърди, че правото на ищеца на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок не било нарушено, с оглед фактическата и правна
сложност на делото, обусловена от престъплението, за което ищецът бил привлечен
към отговорност – квалифициран състав на убийство при условията на съучастие,
броят на разпитаните по делото свидетели, назначените експертизи и приети
писмени доказателства. Твърди обективни причини за забавяне на производството,
а именно – неоткриване на голяма част от свидетелите, за да им бъдат връчени
съобщения за насрочените съдебни заседания, невъзможност на АС-Велико Търново
да сформира изискуемия по закон съдебен състав и изпращане на делото на ВКС за
произнасяне кой съд да го разгледа, подаването на голям брой молби от страна на
двамата подсъдими и искания за отводи, които били оставяни без уважение. Твърди
още, че разгледждането на делото било отлагано поради неявяване на защитника на
ищеца, отказ на Л. от упълномощения му такъв и назначаването му на служебен
защитник. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият бил допринесъл за
увреждането с оглед цялостното си процесуално поведение, поради което търсеното
от него обезщетение следвало да се намали. Твърди, че исковата претенция е
неоснователна, тъй като не са налице елементи от фактическия състав, обуславящ
отговорността по чл.2б от ЗОДОВ, а именно -
продължителност на производството извън рамките на разумния срок и
претърпени от ищеца вреди, които да са в причинна връзка с „неразумния срок“, в
който било разглеждано делото. Посочва като неоснователно твърдението на ищеца,
че наказателното производство било забавено, поради допуснати процесуални
нарушения. Твърди, че видно от протокол от о.с.з. проведено на 05.12.2014г. по
НОХД №629/2013г. на РОС, съдът бил предоставил възможност на Л. да задава
въпроси на свидетеля с тайна самоличност, като защитникът му се бил възползвал
от същата, поради което неоснователно било твърдението му, че бил лишен от
такава възможност. Излага становище и за неоснователност на твърденията на
ищеца, във връзка с направените от него и защитника му доказателствени искания,
като посочва, че за съда не съществува задължение да допусне поисканите от
страните доказателства, тъй като в негова суверенна преценка е дали същите са
относими, допустими и необходими за изясняване на фактическата обстановка.
Преценката на АС – Велико Търново да отхвърли направените от подсъдимия
доказателсвени искания била обективирана в протоколно определение от
14.07.2014г. по ВНОХД №118/2014г. по описа на съда, като не било допуснато
процесуално нарушение, довело до нарушаване правото за разглеждане и решаване
на делото в разумен срок. Твърдението на ищеца, че делото било върнато за ново
разглеждане поради несъобразяване с доказателствените искания на Л. не
кореспондирало с постановеното от върховната инстанция решение. Твърди, че
всички актове на ВТАС били постановени в предвидените в НПК срокове. През целия
период на досъдебното и съдебното производство били извършвани ефективни
процесуални действия от правозащитните органи, на които законът вменявал
служебно да вземат мерки за разкриване на обективната истина, като не се
установявали такива действия или бездействия, които да са довели до
неправомерно забавяне на производството. Моли искът да бъде отхвърлен спрямо
Апелативен съд – Велико Търново, като неоснователен и недоказан.
В качеството на контролираща страна в настоящото
производство е конституирана РП Плевен, която чрез представителя си прокурор
Чавдар Мънев /явил се в съдебно заседание/ е изразила становище, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан и като такъв е направено искане да бъде
отхвърлен.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Съдът приема, че искът е допустим по следните съображения:
Искът е предявен от процесуално-легитимирана страна, при
наличие на правен интерес, тъй като ищецът има качеството на подсъдим в
наказателното производство, по което твърди че е нарушен разумният срок за
разглеждане. Исковата претенция е насочена срещу пасивно
процесуално-легитимирани лица, тъй като ответниците са органи на съдебната
власт, които съобразно твърденията на ищеца са разглеждали процесното дело.
Съдът приема, че е неоснователен доводът на Прокуратурата за
недопустимост на иска по чл.2б от ЗОДОВ, поради това, че наказателното
производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт и съгласно чл.8, ал.2 от
ЗОДОВ този иск се предявява пред съда само след приключила административна
процедура по Глава 3а от ЗСВ. Към датата на подаване на исковата молба в съда –
06.11.2017г. наказателното производството по делото е било висящо.
Постановената по него присъда, изменена с решения на горните инстанции, е влязла
в сила на 29.08.2018г. Съгласно константната съдебна практика на ВКС
допустимостта на иска по чл.2б ЗОДОВ за обезщетение за вредите от нарушение
правото по чл.6, пар.1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от
изискванията на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ – да е изчерпана административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава 3a от ЗСВ и да няма
постигнато споразумение. /в този смисъл Решение №153/13.06.2018г. по гр.д.
№4658/2017г. на ВКС, IV г.о.; Решение №210/15.06.2015г. по гр.д.№3053/2014г.,
II г.о. на ВКС и др./. Не води до недопустимост на исковата претенция
обстоятелството, че наказателното производство, за което се твърди, че е
нарушен разумния срок е приключило след подаване на исковата молба, въз основа
на която е образувано настоящото гражданско производство. Съгласно цитираната
практика на ВКС, предявяването на иск за обезщетение на вреди, поради нарушение
на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по висящо
производство, е допустимо. Приключването на производството, по което се твърди,
че е допуснато нарушение на чл.6, пр.1 от Конвенцията, след като е предявен иск
за обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване
правото на иск и не е основание за прекратяване на гражданското дело.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Разгледан по същество, предявеният иск е неоснователен по
следните съображения:
За уважаване на предявения иск следва от доказателствата по
делото да бъде установено наличието на следните материално-правни предпоставки
– висящо производство, по което ищецът да е страна, необосновано забавяне на
продължителността на делото, при което да е нарушен разумният срок по смисъла
на чл.6, пар. 1 от ЕКПЧОС, настъпване на преки и непосредствени неимуществени
вреди за ищеца, които да са в причинна връзка с разглеждането на делото извън
разумния срок.
В практиката си ЕСПЧ приема, че разумността на срока на дадено
дело зависи от конкретните обстоятелства, като няма абсолютен срок. Факторите,
които се вземат предвид при преценката на разумността на релевантния период, са
три: сложност на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на
компетентните органи. Сложността на делото се преценява съобразно неговата
фактическа и правна такава. Критерии за това са правната квалификация,
естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броят на обвиняемите и
свидетелите, доказателствата, които следва да бъдат събрани, встъпването на
други лица в процеса и други релевантни обстоятелства. Освен посочените общи
критерии в настоящия случай, следва да бъде отчетено и обстоятелството, че се
касае за наказателно производство, по което обвиняемите са задържани, което
изисква „специална грижа“, по отношение
на времето, съгласно практиката на ЕСПЧ.
В процесния случай общата продължителност на наказателното
производство от датата на привличане на Н.Л. като обвиняем – 06.06.2013., до момента на сезиране на съда с иск
за обезщетение поради нарушаване правото му на разглеждане на делото в разумен
срок е 4 години и 5 месеца.
Видно от приложеното досъдебно производство № 790/2012 г. по
описа на ОП – Русе е, че същото е образувано на 06.07.2012 г. по реда на чл.
212, ал. 2 НПК и е приключило на 02.12.2013 г. с внесен обвинителен акт в ОС –
Русе. В хода на производството са привлечени двама обвиняеми: Пламен Иванов
Миланов – с постановление от 15.07.2012г. за престъпление по чл.115, вр. чл.20,
ал. 2 НК, с постановление от
06.06.2013г. същият е привлечен за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2
и пр. 3 и т. 7, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК и ищецът в настоящото
производство - Н.Р.Л. - с постановление от 15.07.2012 г., предявено на
18.07.2012г., е привлечен за
престъпление по чл.
115, вр. чл.20,
ал.2 НК, с постановление от
06.06.2013 г. Н.Л. е привлечен за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и
пр. 3 и т. 7, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК. По отношение на двамата
обвиняемия е била взета мярка за неотклонение задържане под стража с определение
№ 290/18.07.2012 г. по ЧНД № 480/12 г. по описа на ОС - Русе на обвиняемия
Пламен Иванов Миланов и с определение № 299/20.07.2012 г. на ОС - Русе по ЧНД №487/12г.
на обвиняемия Н.Л.. В хода на досъдебното производство са извършени следните процесуално-следствени
действия: 43 броя разпити на свидетели, включително с тайна самоличност; 2 бр.
разпити преди разпознаване; 1
бр. очна ставка между двамата обвиняеми; 1 бр. Съдебно медицинска експертиза на
труп; 2 бр. ДНК експертизи; 3 бр. Съдебно медицински експертизи на веществени
доказателства; 2 бр. Психологично-психиатрични експертизи; Дактилоскопна
експертиза на чук и револвер; Дактилоскопна експертиза на следи от автомобил; 1
бр. Химическа експертиза на револвер; 1 бр. Балистична балистична експертиза; 3
бр. технически експертизи на телефони; 1 бр. техническа експертиза на диск със
записи от камера; 1 бр. техническа експертиза на телефон и компютър; 1 бр.
техническа експертиза за идентификация на панталон; 1 бр. СЦИЕ на л.а. *******;
1 бр. техническа експертиза за сравнение на ключове и брави. Извършени са 2
претърсвания и изземвания. Изготвени и приложени към досъдебното производство
са 19 бр. протоколи за доброволно
предаване; извършени са 16 бр. огледи на местопроизшествие, 5 бр. огледи на
веществени доказателства и са извършени 2 бр. огледи на лице, а именно на П.М. и
на Н.Л.. Извършен е 1 следствен експеримент.
Взети са 2 бр. образци за сравнително изследване - обтривки от устната
лигавица на двамата обвиняеми; извършено е разпознаване на труп и разпознаване на лица. Разследването е
предявено на Н.Л. на 27.11.2013 г.; на пострадалите лица – на 29.11.2013г., а
на П.М. - на 29.11.2013 г. Срокът за приключване на досъдебното производство е
бил неколкократно удължаван на основание чл.234, ал.3 от НПК с постановление на
съответния компетентен прокурор. Исканията за удължаване са мотивирани и като
съображения за това е сочено несъбирането на всички доказателства по делото и
предстоящи разпити на свидетели и експертизи.
В хода на досъдебното производство обвиняемия и защитника му също са
правили няколко искания за извършване на процесуално-следствени действия,
бележки и възражения, по които съответния прокурор се е произнасял своевременно.
При предявяване протокола за разпит на свидетел с тайна самоличност е направено
искане за задаване на допълнителни въпроси; при предявяване на материалите от
разследването са направени искания за извършване нови и допълнителни разпити на
свидетели, за повторно извършване на огледи, за събиране на писмени
доказателства, за назначаване на нови експертизи, искания за предоставяне на
копия от материали. Направени са възражения относно процедурата по извършване
на определени процесуално-следствени действия, които са били оставени без
уважение. На Л. е бил назначен резервен
защитник, поради невъзможност за явяване на упълномощения от него защитник на насрочени
дати за предявяване материалите от разследването. Това е сторено с оглед гарантиране
правото на защита на обвиняемия и своевременното приключване на производството.
Видно от
приложеното нохд 629/2013 г. по описа на ОС Русе, е че след приключване на
досъдебното производство е внесен обвинителен акт срещу Л. и Миланов в Окръжен съд
Русе на 02.12.2013г., въз основа на който е образувано н.о.х.д. №629/2013г.по
описа на Окръжен съд – Русе. По делото са проведени 3 заседания –на
08.01.2014г., 05.02.2014г., 10.03.2014г., както и две заседания за произнасяне
по искане за изменение на мярка за неотклонение задържане под стража на
подсъдимия Л. - на 09.12.2013г. и 11.12.2013г., на първото от които ход на
делото не е бил даден, поради неявяване на упълномощения защитник на молителя.
Проведените съдебни заседания по същество са били отлагани, поради нередовно
призоваване на част от свидетелите по обвинителния акт, неявяване на редовно
призован свидетел, за което на същият е наложена глоба от съда, както и поради
допускане до разпит на поискани от защитата свидетели. Производството по делото
е приключило на 10.03.2014г. с
постановена присъда, с която съдът признава за виновни П.М. и Н.Л. за
извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 и т.7, вр. чл. 115,
вр. чл. 20, ал. 2 НК и осъжда М. на доживотен затвор, а Л. на 20 години лишаване
от свобода. Със същата присъда са осъдени двамата подсъдими да заплатят
солидарно сумата от 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди и е отхвърлен
гражданския иск в останалата част до 100 000 лева. Мотивите към присъдата са
изготвени в срок по-кратък от предвидения в закона едномесечен срок - на
01.04.2014г.
Срещу присъдата
са подадени протест на ОП-Русе и жалби от двамата подсъдими и от частния
обвинител, поради което след администриране на протеста и жалбите делото е
изпратено на Апелативен съд Велико Търново, където на 16.05.2014г. е образувано
внохд №118/2014г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. По въззивното
дело са проведени 2 заседания – на 30.06.2014г. и 14.07.2014г. С решение № 149 от 11.08.2014г.
ВТАС изменя присъдата на ОС Русе от 10.03.2014 г. по нохд №629/13 г. като
увеличава наказанието на Н. Л. от
Срещу решението
на Апелативен съд гр. Велико Търново по внохд 118/2014 г. са подадени жалби от
двамата подсъдими и техните защитници. Делото е изпратено с постъпилите жалби
във ВКС и въз основа на тях на 01.12.2014г. е образувано КНД №1868/2014г. по
описа на ВКС. Делото пред ВКС е приключило с решение №56/26.05.2015г., с което
е отменено обжалваното решение на Апелативен съд Велико Търново с №149/11.08.2014г.
и делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд. Видно от
мотивите на решението на ВКС е, че причина за отмяна на решението са допуснати
съществени процесуални нарушения при формиране вътрешното убеждение на съда,
изразяващи се в непълни, неясни и противоречиви мотиви.
След изпращане на делото от ВКС на Апелативен съд Велико
Търново, на 28.05.2018г. е образувано ВНОХД №149/2015г. по описа на Апелативен
съд – Велико Търново. Делото е прекратено пред Апелативен съд Велико Търново и
е изпратено на ВКС, поради невъзможност да се сформира изискуемия по чл.28,
ал.2 от НПК съдебен състав. ВКС с определение от 18.06.2015г. на основание
чл.43 от НПК е определил делото да бъде разгледано от Апелативен съд – Варна.
След получаване на делото от ВКС, на 22.06.2015г. в Апелативен
съд Варна е образувано внохд №191/2015г.
Същото е приключило в едно съдебно заседание – на 17.09.2015г. С решение №168/13.10.2015г.
е отменена присъдата на Окръжен съд Русе от 10.03.2014 по нохд №629/13 г. и делото
е върнато на ОС Русе – като първа инстанция за ново разглеждане – от друг
състав на същия съд. Видно от мотивите на решението на Апелативен съд Варна е,
че присъдата на ОС Русе е отменена, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в конституирането на ненадлежни страни в
процеса – конституирането като частни обвинители на сестрите на пострадалия,
както и допуснати нарушения при събирането, проверката и
оценката на доказателствата по делото и формирането на вътрешно убеждение на първоинстанционния съд по фактите, и
неправилен отказ да бъдат събрани относими към предмета на делото
доказателства.
След връщане на делото в Окръжен съд Русе от Апелативен съд
Варна, на 16.10.2015г. е образувано нохд №524/2015г. по описа на ОС Русе. Видно
от приложеното дело е, че по съществото на спора са проведени съдебни заседания
на 09.12.2015г., 10.10.2015г., 14.01.2016г., 10.02.2016г., 11.02.2016г.,
16.05.2016г., 23.01.2017г., 13.02.2017г. Проведени са и няколко съдебни
заседания за произнасяне по искания за изменение на мярка за неотклонение.
Съдебните заседания са отлагани по уважителни причини, а именно: за събиране на
доказателства, поради големия брой свидетели и вещи лица, които се е налагало
да бъдат разпитани, включително и разпит на свидетел с тайна самоличност. В
изпълнение на указанията на Апелативен съд Варна са допуснати и нови експертизи
- съдебно-психологична експертиза с място на извършване Затвора – Белене,
автотехническа експертиза и повторна стационарна комплексна съдебнопсихиатрична
и съдебнопсихологична експертиза с място на извършване Затвора
– Ловеч, касаеща вменяемостта на подсъдимия Л., която е била назначена на
19.02.2016г. и изготвена на 10.01.2017г. Делото е приключило с присъда №8/15.02.2017г.,
с която подсъдимите П.М. и Н.Л. са
признати за виновни и подсъдимият П.М. е осъден на доживотен затвор, а
подсъдимият Н.Л. е осъден на 19 години лишаване от свобода. Мотивите са
изготвени на 10.07.2017г.
Срещу присъдата на Окръжен съд Русе са подадени протест от Окръжна
прокуратура – Русе и жалби от подсъдимите. Делото, заедно с протеста и жалбите
е изпратено на Апелативен съд Велико Търново и там е образувано внохд
№428/2017г. Производството по делото
е приключило в едно съдебно заседание - на 27.11.2017г. Постановено е решение №376/02.01.2018г.,
с което е изменено наказанието на Н.Л. от 19 години лишаване от свобода на доживотен
затвор. Отменена е присъдата в частта, в която е зачетено задържането на Н.Л. и
е потвърдена присъдата на ОС Русе по нохд №524/2015г. в останалата й част.
Видно от приложеното к.н.д. 459/2018 г. на ВКС е, че срещу
решението на Апелативен съд Велико Търново по внохд №428/2017г. са подадени жалби
от двамата подсъдими и техните защитници, поради което същото е изпратено във
ВКС, където е образувано касационно наказателно дело №459/2018г. По делото е постановено решение №156/29.08.2018
г. с което е изменено решение № 376/02.01.18 г. по внохд № 428/2017 г. на Апелативен
съд гр. В. Търново, като са признати подсъдимите М. и Л. за невиновни в това да
са осъществили убийството с користна цел и са оправдани по обвинението касаещо
квалифициращия признак по т.7 на чл.116, ал.1 НК. Изменено е решението в частта
относно наложените наказания на двамата подсъдими, като вместо доживотен затвор,
на всеки от тях е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 20 години.
Присъдата е влязла в сила на 29.08.2018г.
Както бе посочено по-горе общата продължителност на
наказателното производство от датата на привличане на Н.Л. като обвиняем – 06.06.2013., до момента на сезиране на съда с иск
за обезщетение, поради нарушаване правото му на разглеждане на делото в разумен
срок е 4 години и 5 месеца.
Съдът, съобразявайки конкретните обстоятелства по делото, приема,
че неговата продължителност не надхвърля границите на разумния срок.
В практиката си ЕСПЧ приема, че разумността на срока на дадено
дело зависи от конкретните обстоятелства, като няма абсолютен срок. Факторите,
които се вземат предвид при преценката на разумността на релевантния период, са
три: сложност на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на
компетентните органи. Сложността на делото се преценява съобразно неговата
фактическа и правна такава. Критерии за това са правната квалификация,
естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броят на обвиняемите и
свидетелите, доказателствата, които следва да бъдат събрани, встъпването на
други лица в процеса и други релевантни обстоятелства. Освен посочените общи
критерии в настоящия случай, следва да бъде отчетено и обстоятелството, че се
касае за наказателно производство, по което обвиняемите са задържани, което
изисква „специална грижа“, по отношение
на времето, съгласно практиката на ЕСПЧ.
Воденото срещу Л. и М. наказателно производство се отличава с
изключителна фактическа и правна сложност, което обективно е допринесло за
продължителността на производството както на досъдебната фаза, така и на
съдебната. Факторите, довели до усложняване на делото в процесния случай са
правната му квалификация, броят на обвиняемите, обема на събраните
доказателства, големия брой свидетели и експертизи, включително допълнително назначавани
експертизи, сложността на засегнатите правни въпроси. Н.Л. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 116 ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 и т.7, вр. с
чл. 115, вр.чл. 20 ал.2 от НК, за това, че на 25.06.2012 год., в
съизвършителство с другия обвиняем, като извършител, умишлено умъртвил друго
лице, като убийството е извършено с користна цел, по особено мъчителен за
убития начин и с особена жестокост. По делото са привлечени двама обвиняеми. Правната
квалификация на престъплението е убийство, извършено в съучастие и при
наличието на няколко квалифициращи признака. Посоченото обуславя, както
сложността на правните въпроси, които е следвало да бъдат изследвани от
компетентните органи, така и сложността и обема на фактите, които е следвало да
бъдат установени. Последното от своя страна е обусловило големият обем от
доказателства, които са били събрани на досъдебното производство и проверени по
време на съдебната фаза, както и допълнително събраните доказателства в хода на
съдебната фаза. По време на досъдебното производство са били извършени 43 броя разпити на свидетели, включително с
тайна самоличност; 2 бр. разпити преди разпознаване, общо 20 броя експертизи,
както и множество други процесуално-следствени действия - претърсвания и
изземвания, огледи на местопроизшествие - 16 бр.; огледи на веществени
доказателства - 5 бр., освидетелстване, следствен експеримент, вземане на
образци за сравнително изследване, обтривки от устната лигавица на двамата обвиняеми,
разпознаване на труп, разпознаване на лица, очна ставка. В съдебната фаза на
делото освен приобщаване на събрания в хода на досъдебното производство
доказателствен материал чрез разпити на посочените от обвинението свидетели,
изслушване на вещите лица по изготвените на досъдебното производство
експертизи, прочитане на писмени доказателства, оглед на веществени
доказателства, са били събрани и допълнителни доказателства – по искане на
защитата и в изпълнение на задължението на съда служебно да вземе мерки за
разкриване на обективната истина. Разпитани са нови свидетели, назначени са
нови експертизи, които с оглед естеството на поставените задачи са
предпоставили по-продължителен период на изследване.
Съдът приема, че посочените обстоятелства представляват
обективни фактори, които водят до увеличаване разумния срок на разглеждане на
процесното наказателно производство. Обичайно необходимото време за събиране на
доказателства в процеса, следва да бъде отчетено при преценката относно това
дали е налице необосновано забавяне. Като такова може да бъде прието само това
време, което надхвърля необходимото за събиране на доказателства в конкретния
случай /Определение №
97/25.01.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 5537/2015 г., ІІІ г.о./. Разумният срок
следва да бъде определен при баланс на бързина на делото и вземане на всички необходими мерки за
разкриване на обективната истина. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ, в която
се приема, че чл.6 може да налага само такава бързина, която е в съответствие с
правилното правораздаване /дело Boddaert vs. Belgium/.
На следващо място, съдът приема, че продължителността на
наказателното производство не се дължи на необосновано бездействие на
компетентните органи, в лицето на ответниците Прокуратурата, Окръжен съд – Русе
и Апелативен съд – В. Търново.
От приложените към настоящото дело доказателства се
установява, че общата продължителност на досъдебното производство е около 1
година и 5 месеца. В периода, в който делото е било висящо в досъдебната му
фаза не се установява незаконосъобразно бездействие от страна на органите на
разследването. Осъществени са голям обем процесуално-следствени действия,
включително такива, изискващи по-дълго технологично време за извършването им.
Неколкократното удължаване срока на разследването е обосновано и мотивирано с
необходимостта от събиране на нови доказателства. На този етап от
производството са правени множество искания, бележки и възражения от страна на
защитата, по отношение на които компетентният прокурор се е произнасял
своевременно. Взети са мерки за обезпечаване на бързото приключване на
производството, като същевременно е гарантирано и правото на защита на
обвиняемия Л., чрез назначаването му на резервен защитник за предявяване на
разследването, поради неявяване на упълномощения му такъв без уважителни
причини.
Съдът приема, че не е налице необосновано бездействие и от
страна на съдебните органи. Установява се, че всички процесуални действия на
първоинстанционния и въззивния съд са били осъществявани в кратки и разумни
срокове. Ответниците Окръжен съд – Русе и Апелативен съд – Велико Търново са се
произнасяли със съдебни актове в хода на делото и с крайни съдебни актове, с
едно изключение, в рамките на предвидените в закона срокове. Делата са били
отлагани в разумни срокове за събиране на допуснати от съда доказателства или
поради нередовното призоваване и неявяване на свидетели. Вземани са мерки за
дисциплиниране на неявилите се свидетели, чрез налагане на съответна глоба.
Първоинстанционното производство пред ОС – Русе е приключило в
рамките на около 4 месеца. По-голяма е продължителността при второто
разглеждане на делото от първоинстанционния съд, което е образувано на
16.10.2015г. и е приключило с присъда на 15.02.2017г. – т.е. продължило 1
година и 4 месеца. Не се установява обаче същото да се дължи на бездействие на
съда. В изпълнение на дадените от горната инстанция указания са извършени голям обем процесуално-следствени
действия, които с оглед естеството си са изисквали продължителен период от
време. Сред тях са и назначените съдебно-психологична експертиза с място на
извършване Затвора – Белене, автотехническа експертиза и повторна стационарна
комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза с място на извършване Затвора – Ловеч, касаеща
вменяемостта на подсъдимия Л.. Експертизата е била назначена на 19.02.2016г. и
изготвена на 10.01.2017г. Нарушение се установява единствено в срока за
изготвяне на мотивите - около 5 месеца, който е извън предвидения инструктивен
срок в закона, но следва да бъде отбелязано, че делото е с фактическа и правна
сложност, както и с голям обем от доказателства.
Двете производства, проведени пред Апелативен съд – Велико
Търново, приключили с решение в рамките съответно на пет и четири месеца, също
съответстват на обективно необходимото време за разглеждане и решаване на
делото пред тази инстанция, без да се дължат на необосновано забавяне от страна
на съда.
Освен за попълване на делото с доказателства заседанията в
първата и въззивната съдебни инстанции са били отлагани още по молба или поради
неявяване на защитника на подсъдимия Л.. Последните обстоятелства не могат да
бъдат вменени във вина на ищеца, доколкото същите не са пряка последица от
поведението му, а от това на неговия защитник, но от друга страна не представляват
и такива, за които да бъде ангажирана отговорността на държавата за
незаконосъобразно забавяне на висящото производство. Посочените съображения са
относими и по отношение на действията на ищеца Л., с които се твърди от
ответника ВтАС, че производството е било забавено по вина на ищеца, поради
което се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Правените
искания за отводи, оставяни без уважение от съда, както и отказа на Л. от
упълномощения му защитник и назначаването му на служебен такъв, представляват
упражняване от страна на подсъдимия на процесуалните му права, като съгласно
практиката на ЕСПЧ, в наказателните дела подсъдимият не е длъжен да сътрудничи
активно на съдебните органи. Същевременно обаче държавата не отговаря за
забавяне на делото, което се дължи на поведението на жалбоподателя. Макар
подсъдимият да има право да упражнява процесуалните си права, всяко последвало
удължаване на производството не може да се вмени във вина на държавата /Konig
vs. Germany/.
Предвид на изложеното следва изводът,
че продължителността на висящото наказателно производство и в съдебната му фаза
не се дължи на процесуално бездействие на Окръжен съд – Русе и Апелативен съд –
Велико Търново, а е била обективно обусловена от необходимостта от попълване на
делото с доказателства и разрешаването на възникналите процесуални въпроси.
Основателни са твърденията на ищеца,
че в съдебната фаза са били допуснати доказателства, искания за които същият е
бил направил в хода на досъдебното производство или по време на разглеждане на
делото на предходна съдебна инстанция. Не може да се приеме обаче, че с
неуважаването на съответните доказателствени искания се е стигнало до забавяне
на висящото наказателно производство, при което е надхвърлен разумния срок за
разглеждането му. Посоченото не е повлияло на общата продължителност на делото,
която обективно е била удължена с времето за събиране на съответните
доказателства. Безспорно е застъпено в практиката, че в суверенна преценка на
съответния компетентен орган на съдебната власт е дали да уважи определени доказателствени искания, същият не
е длъжен да уважава всички направени от страните такива, а само тези, за които
е направил преценка, че са допустими и относими към предмета на делото.
Нарушенията и пропуските при събирането на доказателствата са били отстранени в
хода на инстанционния контрол.
Действително причина за забавяне на общата продължителност на
производството, представлява връщането на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения,
които не могат да бъдат отстранени от горните инстанции. Въпреки забавянето на
делото по тази причина, общата продължителност на висящото наказателното
производство към момента на сезирането на съда от страна на ищеца от 4 години и
5 месеца не надхвърля границите на разумния срок в процесния случай, съобразно
съвкупната оценка на критериите – фактическа и правна сложност на делото,
забавяне на производството в резултат на поведението на ищеца и поведението на компетентните
съдебни органи. Периодът следва да се преценява с оглед на общата
продължителност на процеса, тъй като е възможно при разглеждане на делото в
повече от една инстанция същото да се върне отново на
първоинстанционния съд, но да не е налице нарушение на принципа за разумен срок
на цялото производство, тъй като е възможно следващата по ред инстанция да
компенсира със своите действия предходно забавяне. В посочения смисъл се
произнася и Съдът в Страсбург, който „толерира“ някои доказани, но малки случаи
на забавяне, при условие, че общата продължителност на производството не е
прекомерна предвид броя инстанции на производството по делото /напр. Pretto с/у
Италия/. В хипотезата на чл.2б ЗОДОВ може да бъде преценявано само доколко са
спазени сроковете, в които са извършени процесуалните действия на съда в
тяхната съвкупност, която дава общата продължителност на процеса, без да може
да се проверява правилността на постановения акт. Затова забавянето не може да
се обосновава с изводите на по-горната инстанция за това какви действия следва
да бъдат предприети от по-долустоящия съд. Проверка на правилността на съдебен
акт може да бъде направена само по реда на инстанционния контрол, а не и в
рамките на настоящото производство /така Решение № 1703 на САС по в.гр.д.
№1684/2016 г. по описа на САС/. Не могат да се определят като процесуално
бездействие, довело до накърняване на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, забавяне, в резултат на упражнени процесуални права по
обжалване на страните, наложили изпращане на материалите в други инстанции.
Предвид изложеното, съдът приема, че
не са налице материалните предпоставки за уважаване на исковата претенция –
необосновано забавяне на висящото наказателно производство, чиято
продължителност да е извън границите на разумния срок към момента на сезиране
на съда. Предвид липсата на нарушение от страна на Държавата, не следва да бъде
обсъждано наличието на причинени на ищеца неимуществени вреди, които да са в
причинно-следствена връзка с нея. Исковете следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани.
Съгласно чл.10, ал.2 ЗОДОВ ако искът бъде отхвърлен изцяло,
съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Тъй като ищецът
е освободен от такси и разноски по реда на чл.83, ал.2 от ГПК,
в тежест на същия не следва да бъде възлагана дължимата се държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявеният от Н.Р.Л., ЕГН **********
от гр.Русе, понастоящем в Затвора – гр.Враца, иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София, бул. „Витоша“ №2, представлявано от Главния
прокурор – Иван Гешев, ОКРЪЖЕН СЪД –
РУСЕ, гр.Русе, ул.“Александровска“ №57, представляван от и.ф. адм.
ръководител – председател Анета Георгиева и
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, гр. В.Търново, ул.“Васил Левски“ №16,
представляван от Янко Янев – и.ф. административен ръководител - председател, за
солидарното осъждане на Прокуратурата на Република България, Окръжен съд Русе и
Апелативен съд Велико Търново да заплатят на Н.Р.Л. сумата от 10 000 лв. -
главница за обезщетение на причинени му неимуществени вреди, в резултат на
нарушаване на правото по чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане и решаване в
разумен срок на висящо към момента на подаване на исковата молба производство
по ДП №790/2012г. по описа на ОП – Русе, н.о.х.д. №629/2013г. по описа на ОС –
Русе, в.н.о.х.д. №118/2014г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, к.н.д.
№1868/2014г. на ВКС, в.н.о.х.д. №191/2015г. по описа на Апелативен съд – Варна,
н.о.х.д. №524/2015г. по описа на ОС – Русе, в.н.о.х.д. №428/2017г. по описа на
АС – Велико Търново и к.н.д. №459/2018г. по описа на ВКС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр. Плевен в двуседмичен срок от връчване на
копие от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: