В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, ІV състав, в съдебно заседание на _двадесет и трети юни_ две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

при секретаря _Янка Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_20_ по описа за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от И.И.И., с адрес:г***, ЕГН **********, срещу НП №19-0241-000396, издадено от Началник група към ОДМВР – Плевен РУ Белене.

Жалбоподателят счита издаденото против него НП за незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил посоченото в НП нарушение, което му е вменено.

Счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато грубо нарушение на процесуалните правила досежно съставянето на АУАН и издаването на обжалваното наказателно постановление, което налагало отмяната му като незаконосъобразно.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление – отменено.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя за това, че на 12.11.2019 г. в 10:05 часа, на път ІІІ-3002, км.21 по посока гр. Свищов към с. Божурлук управлява лек автомобил, посочена марка и рег. номер, собственост на М. Д. от гр. Троян, без да е регистрирана по надлежния ред и автомобилът е с прекратена регистрация по чл. 143, ал.15 от ЗДвП. Същият не представя СРМПС – ІІ част.

Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за извършените нарушения на основание чл. 175, ал.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца, и на основание чл. 183, ал.1, т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.

От показанията на свидетелите Д. и П. *** се установява, че са спрели за проверка лек автомобил, управляван от жалбоподателя. При извършената проверка в дежурната част на РУ – Левски се установило, че колата е дерегистрирана. От справката в КАТ – Плевен се установило, че колата не е регистрирана в законовия срок, поради което автоматично се дерегистрира.

По отношение на жалбоподателя е наложено административно наказание за това, че управлява автомобила, без да е регистриран по надлежния ред – нарушение по чл. 140 от ЗДвП. За да се приеме, че е извършено нарушението, а именно да е налице неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.

Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Жалбоподателят е управлявал МПС, закупено от неговия син и същото е било с поставени регистрационни табели, издадени за същото МПС. За факта на прекратяване на регистрацията на определеното ППС и да се въздържа от действия, нарушаващи разпоредбата на чл. 140, ал.1 т ЗДвП, собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответния сектор „Пътна полиция”.

В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията собственикът, респ. водачът на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията, ако не е уведомен за това. Жалбоподателят е бил уведомен от полицаите, че колата е спряна от движение.

В този смисъл са и събраните по делото доказателства, по – конкретно приложената докладна записка, в която полицаят, изготвил същата е докладвал, че е снето писмено обяснение от водача, който е заявил, че автомобилът е закупен от сина му и не знаел дали е прехвърлен и дали има документ, удостоверяващ покупко – продажбата. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели са попречили на водача да осъзнае извършването на нарушение. Липсата на субективна страна от състава на нарушението прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно, тъй като същият не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога е точно е станало това, поради което не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване. При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да е налице елемент от състава на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено виновно. Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна. Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се отмени.

Съдът намира, че допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице.

И в АУАН и в НП се сочи, че нарушението е извършено на път ІІІ клас 3002, км.21. От изисканата справка от АПИ Областно пътно управление -Плевен се установява, че Републикански път ІІІ-3002, Българене – Стежерово – Божурлук съгласно километрирането на пътя е от км.0+000 до км. 20+652, от което следва, че няма 21 км. Справка с подобно съдържание е изискана и от АПИ Областно пътно управление - Велико Търново, според която Републикански път ІІІ-3002 не попада на територията на област Велико Търново.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, т.3 в АУАН следва да се посочи датата и мястото на извършване на нарушението. Аналогична е и разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно която разпоредба НП от своя страна следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Липсата на място на нарушението винаги е съществено процесуално нарушение, тъй като е част от съставомерните елементи на фактическата страна на нарушението и препятства правото на защита а нарушителя да разбере в какво точно нарушение е обвинен и да се защити срещу него. Освен изложеното, мястото на нарушението определя териториалната компетентност на наказващия орган и местната подсъдност на спора по чл. 59, ал.1 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-0241-000396 от 05.12.2019г, издадено от началник група към ОДМВР – Плевен, РУ - Белене, с което на И.И.И., ЕГН**********, с адрес: ***, на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на триста лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца, и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на десет лева, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: