В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, четвърти състав, в съдебно заседание на _двадесет и пети юни_ две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

при секретаря _Янка Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_88_ по описа за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е образувано настоящото производство по постъпила жалба от Е.С.Г., ЕГН**********, с адрес: ***. А. Гагарин №4, чрез адв. Р.Р., срещу наказателно постановление №20-0293-000323, издадено на 09.03.2020г. от началника на РУ – Левски, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 2000 и лишаване от право да управлява МПС за срок 30 месеца, за извършено нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Оспорва издаденото наказателно постановление, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, като в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който навежда подробни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Административнонаказателното производство е започнало с издаване на 25.02.2020г. АУАН срещу жалбоподателя затова, че на същата дата в 11:25 часа в гр. Левски, по ул. Братя Миладинови, до Спортен комплекс, с посока на движението към ул. Райна Княгиня, управлява лек автомобил ***, с рег. №***, собственост на П. В. Л., с ЕГН**********, след употреба на алкохол. Направена качествена проба по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. номер ARDM - 0260, като уредът е отчел положителен резултат от 1.14 промила алкохол в издишания от водача въздух. Издаден талон за медицинско изследване с номер 0036944 и осем броя холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата А 013032, седем от които връчени на водача.

Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП – повторно управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 2 на хиляда включително.

За констатираните с АУАН нарушения административнонаказващият орган е издал на 09.03.2020г. обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е на основание чл. 174, ал.2, вр. чл. 174, ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 30 месеца. Административнонаказващият орган се е позовал и на резултата от ХИ №73/28.02.20г. – 0.56 промила. Нарушението е описано като повторно управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда включително.

Така описаната фактическа обстановка се установява от приложените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели. Актосъставителят и свидетелят – служители в РУ – Левски сочат в показанията си, че са изпълнявали служебните си задължения, когато са приближил лек автомобил, водачът на който подал рязко газ след приближаване на патрулния автомобил, което било причина да спрат автомобила със светлинен и звуков сигнал. Била извършена проверка на водача, при която уредът отчел 1.14 промила алкохол. Съставен бил АУАН на жалбоподателя за извършеното нарушение, като е бил даден и талон за кръв.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, които дават добросъвестно показанията си. Същите са логични, непротиворечиви, последователни и кореспондиращи помежду си, дадени въз основа на техните непосредствени възприятия.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение. От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 1.14 промила алкохол в кръвта, установено с техническо средство Дрегер Алкотест. Извършената химическа експертиза сочи на наличие 0.56 промила алкохол в кръвта на жалбоподателя.

Съгласно нормата на §6, т.33 от ДРЗДвП, съдържаща легално определение на понятието „повторно нарушение”, „повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал.2 – в двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

Видно от събраните доказателства, а и от представената от наказващия орган справка за нарушител, представена с изпращане на жалбата, като част от наказателната преписка по реда на чл. 60, ал.2 от ЗАНН, Г. е бил наказан за същото по вид нарушение на ЗДвП – управление след употреба на алкохол – нарушение по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП с влязло в сила на 20.11.2019 г. НП №19-1275-002083/19.09.2019г. от ОДМВР, сектор „ПП” - Велико Търново с глоба от 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Фактите, които се установяват от процесната справка не бяха оборени пред настоящата инстанция.

Повторността на нарушението е обективен факт, за наличието на който е необходимо извършването на второ по ред нарушение в двегодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, което обстоятелство в случая е налице. Процесното нарушение по чл. 174, ал.2 от ЗДвП е извършено и установено на 25.02.2020г., т.е. в рамките на законовия 2 – годишен срок от влизане в сила на наказателно постановление №19-1275-002083/19.09.2019г. от ОДМВР, сектор „ПП” - Велико Търново.

С оглед на така установените факти, правилно административно наказващият орган е преценил, че е налице повторност и е наложил наказание на основание чл. 174, ал.2 от ЗДвП, поради което наказателното постановление е законосъобразно.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице „маловажен случай” на административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства трябва да представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

В хода на производството не се изтъкнаха доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на по – ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.

Видно от справката за нарушител, жалбоподателят е допускал многократни нарушения по ЗДвП, което налага извод, че Г. проявява склонност да не се съобразява с правилата по ЗДвП, както и че наложените до момента административни наказания не са мотивирали същия да спазва ЗДвП.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат изискуемите в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в АУАН, така и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Правната квалификация по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Налице са всички изискуеми от ЗДвП основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Преценявайки поотделно и в съвкупност доказателствата по делото съдът намира, че наказващият орган е приложил правилно материалноправния закон, като е приел, че е налице нарушение по смисъла на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП и е санкционирал жалбоподателя, позовавайки се на санкционната разпоредба на чл. 174, ал.2, вр. чл. 174, ал.1 от ЗДвП.

Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира нарушението за доказано.

Предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че административнонаказващият орган е съобразил обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН при определяне размера на административното наказание, а именно – тежестта на нарушението и най – вече личността на жалбоподателя като водач, поради което не следва да бъде намаляван размерът на наложените наказания.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0293-000323/ 09.03.2020г. на началник група към ОДМВР – Плевен, РУ – Левски, с което на Е.С.Г., ЕГН**********, с адрес: ***. А. Гагарин №4, на основание чл. 174, ал.2, вр. чл. 174, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на две хиляди лева и лишаване от право да управлява МПС за срок тридесет месеца, за извършено нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: