№
гр. Левски, 13.07.2.2020г.
РАЙОНЕН СЪД - ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря
Илияна Петрова, и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от
съдия Николаева АНД №108 описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
подадена в Районен съд – Левски жалба от А.Е.Г. *** срещу Наказателно
постановление №20-0293-000365/20.03.2020г. на Началник РУ - Левски към ОД на
МВР-Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.3 ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.
Наведени са
доводи, че наказателното постановление е нищожно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения.
Твърди се, че съставеният акт не съдържал всички предвидени в чл.42 ЗАНН
реквизити. Не били посочени всички съставомерни обстоятелства на нарушението от
обективна страна. Актът бил съставен от некомпетентен орган. Нарушени били
процесуалните правила при съставянето и връчването му. Същият бил необоснован,
предвид липсата на доказателства за твърдяното нарушение, налице било
противоречие между описаното нарушение и правната му квалификация. Изложени са
доводи и за наличието на съществени процесуални нарушения при издаване на НП –
не били изследвани спорните обстоятелства и събрани необходимите доказателства
в нарушение на чл.52 от ЗАНН, липсвали императивно предвидените в чл.57 ЗАНН
реквизити, не били изложени всички съставомерни признаци от обективна страна на
нарушението, неправилно бил приложен закона, НП било издадено от некомпетентен
орган. Липсвали мотиви относно наличието на предпоставки за прилагане на чл.28
ЗАНН. Иска се обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява. Представени са писмени бележки от упълномощен защитник, в които
се поддържат доводите за издаване на НП от некомпетентен орган и наличието на
предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Изложени са съображения за липсата на
достатъчна конкретизация на мястото на извършване на нарушението, не
индивидуализиране на превозвания пътник, категорията на управлявания автомобил
и дали същият е бил в движение, както и непосочване на нарушената
материално-правна норма от ЗДвП, което накърнявало правото на защита на
наказаното лице. Твърди се, че автомобилът не бил собственост на посоченото в
НП лице. Иска се наказателното постановление да бъде отменено поради изложените
доводи.
Ответната страна
по жалбата – РУ – Левски към ОДМВР – Плевен не се явява и не се представлява,
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок
и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, предвид на което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 03.03.2020г. на
жалбоподателя А.Е.Г. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение сер.GA №212741/03.03.2020г., за това, че на 03.03.2020г., около 22,21ч. в с.Градище, общ.Левски, ул.„Генчо Хичев” с посока на движение град Левски,
управлява лек автомобил *** с рег.№****, собственост на Е. А. Г., като извършва следното: превозва пътник, който не използва
обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът, с което виновно нарушил
разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.
Актът бил съставен от св.В.С.
– мл. автоконтрольор при РУ – Левски към ОДМВР - Плевен и подписан от свидетеля
Л.Л.. АУАН е предявен и подписан от жалбоподателя без възражения.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение било издадено обжалваното Наказателно
постановление №20-0293-000365/20.03.2020г. на Началник РУ - Левски към ОД на
МВР-Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.3 ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. В наказателното
постановление е възприета фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН.
В съдебно заседание в
качеството на свидетели са разпитани актосъставителят В.Н.С. и свидетеля по
акта Л.Н.Л.. Същите и след предявяване на съставения АУАН заявяват, че нямат
спомени за случая, потвърждават, че поставените в АУАН подписи са техни.
Като писмени
доказателства по делото са приети АУАН сер.GA №212741/03.03.2020г., Наказателно постановление №20-0293-000365/20.03.2020г.,
Заповед №8121з-515/14.05.2018г., справка за нарушител-водач, които съдът
кредитира като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в
кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и неоспорени от
страните.
С оглед на така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно
постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена
форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Същите са издадени от компетентни
длъжностни лица, видно от представената Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи във вр.с чл.165, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.189, ал.1 и
ал.12 от ЗДвП.
Неоснователни са
изложените от жалбоподателя доводи за наличието на процесуални нарушения, при
съставянето на АУАН и НП, касаещи описанието на мястото на нарушението и
категорията на автомобила. Мястото на извършване на нарушението е в достатъчна
степен индивидуализирано с посочването на населеното място, улицата и посоката
на движение. Непосочването на конкретен номер не е накърнило правото на защита
на санкционираното лице и не е довело до невъзможност за установяване на
мястото на нарушението. Предвид характера на вмененото нарушение – превозване
на пътник без поставен обезопасителен колан, не е довело до накърняване правото
на защита на санкционираното лице и непосочването на категорията на автомобила.
В достатъчна степен е индивидуализирано, че е управляван лек автомобил, с
посочени модел, марка и регистрационен номер, предвид на което същият се явява
установен в хода на административно-наказателното производство.
Неоснователно е и
възражението за непосочване на нарушената материално-правна норма. Разпоредбата
на чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП предвижда както правилото за поведение на водачи на
МПС – да не превозват пътник, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан или носене на каска, така и санкцията за неизпълнение на
посочената забрана. В ЗДвП не се съдържа друга материално-правна норма, която
да указва посоченото задължение за водачи на МПС. Разпоредбата на чл.137а, ал.1
от ЗДвП предвижда, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Същата съдържа обаче правило за поведение насочено към водачите и самите пътници
– да използват обезопасителни колани, но не и забраната за водачите, да
превозват пътник, не изпълнил посоченото задължение, визирана именно в чл.183,
ал.4, т.7 ЗДвП.
Съдът намира за
основателен наведения довод, че непосочването на самоличността на пътника,
представлява съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на
санкционираното лице. Неиндивидуализацията на пътника, води до неяснота на
фактическата част на обвинението и невъзможност жалбоподателя да организира
правото си на защита, включително предвид посочените в чл.137а, ал.2 ЗДвП
изключения относно задължението на пътниците да използват обезопасителен колан
за определена категория лица. Контролиращите органи са имали възможност при
извършената проверка да установят не само самоличността на водача, но и тази на
пътника и да го индивидуализират. Липсата на посочени фактически обстоятелства представлява
съществено процесуално нарушение, допуснато при съставяне на АУАН и при
издаване на НП, което е накърнило правото на зашита на наказаното лице.
На следващо място,
вмененото на жалбоподателя нарушение се явява недоказано от събраните в хода на
съдебното производство доказателства.
В тежест на
административно-наказващия орган е да докаже всички обстоятелства, включени във
фактическия състав на вмененото нарушение. В процесния случай от показанията на
разпитаните свидетели, които нямат спомени за извършената проверка на
посоченото в акта лице, не могат да бъдат установени по категоричен начин датата
и мястото на управление на МПС, обстоятелството, че същото е било управлявано
именно от жалбоподателя, както и наличието в автомобила на пътник, който да е
бил без поставен обезопасителен колан. Изложените в АУАН факти и обстоятелства
са предмет на доказване в хода на производството пред съда. По отношение на
процеса по доказване по административно-наказателни дела намират субсидиарно
приложение правилата на НПК, предвид разпоредбата на чл.84 ЗАНН. Съгласно
чл.14, ал.2 НПК, доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат
да имат предварително определена сила. Предвид на това, съдът не е обвързан с
презумптивна доказателствена сила на АУАН. Същият се ползва за установяване на
фактите по нарушението единствено от административно-наказващия орган при
упражняване на правомощията му по чл.52 и следващите от ЗАНН.
Предвид на изложените
съображения, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ОД МВР – Плевен следва да бъде осъдено да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №20-0293-000365/20.03.2020г. на Началник РУ - Левски при ОД на
МВР-Плевен, с което на А.Е.Г., ЕГН:**********, с адрес: ***, на
основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 50 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на А.Е.Г.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: