№
гр. Левски, 13.07.2020г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна Петрова и в присъствието на
прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №112
описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
подадена в Районен съд – гр.Левски жалба от М.О.М. *** против Наказателно
постановление №6/02.04.2020г. на ВПД Директор на ОД МВР-Плевен, с което на
жалбоподателя на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно
наказание глоба в размер на 5000 лв. В жалбата са наведени доводи, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Иска се наказателното постановление да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
В проведеното по
делото съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощения
защитник – адв.Р.Р. – ПлАК. Наведен е довод, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.4 ЗАНН – преди изтичане на
предвидения тридневен срок за възражения по АУАН, с което е отнето правото на
жалбоподателя да депозира такива съгласно чл.44, ал.1 ЗАНН и e накърнено правото му на защита. Твърди се, че в наказателното
постановление не са описани фактическите обстоятелства на извършеното
нарушение, а именно в какво се изразява неспазването на наложените
противоепидемични мерки. Изложени са съображения, че от приобщените в хода на
съдебното производство свидетелски показания не се установявали факти, които да
съответстват на противоепидемичните мерки, наложени с цитираната в
наказателното постановление Заповед на МЗ. Посочената от
административно-наказващия орган разпоредба на чл.63, ал.1 от Закона за
здравето също не се съдържала противоепидемични мерки, което създавало неяснота
относно това какво точно нарушение е извършено от жалбоподателя. Навежда довод,
че изложеното представлява нарушение на изискването, предвидено в чл.57, ал.1,
т.5 ЗАНН – в НП да бъдат описано нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават. Иска се наказателното
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и в полза на
жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски. Алтернативно е
направено искане наложеното наказание да бъде намалено от 5000 лв. на 300 лв.,
предвид последвалите законодателно промени, с които санкцията е била намалена.
Ответната страна
по жалбата – РУ Левски към ОДМВР – Плевен в съдебно заседание не се представлява,
не изразява становище относно жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок
и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, предвид на което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 30.03.2020г., около
16,00ч. жалбоподателят се намирал, заедно с други, неустановени по делото лица
в градска градина, находяща се до джамията в град Левски. По същото време,
свидетелите В.П. и С.П. *** към ОДМВР – Плевен, били изпратени от дежурен ОДЧ в
градската градина, находяща се до джамията в град Левски по сигнал за струпване
на хора на посоченото място и неспазване на наложени противоепидемични мерки.
При пристигане на място,
бил установен жалбоподателят М.О., установена била самоличността му и на същия
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №6/30.03.2020г.,
за това, че на 30.03.2020г., около 16,00ч. в гр.Левски, в градска градина до
джамията, нарушил въведени с акт на Министъра на здравеопазването – Заповед
№РД-01-143/20.03.2020г. противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от Закона за
здравето, а именно посещение на градска градина – до джамията, с което виновно
нарушил чл.209а, ал.10б от Закона за здравето.
На 02.04.2020г. било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя М.О.М. било
наложено административно наказание глоба в размер на 5000 лв. за това, че на
30.03.2020г., около 16,00ч. в гр.Левски в градска градина до „Джамията“ е
нарушил въведена с акт на Министъра на здравеопазването Заповед
№РД-01-143/20.03.2020г. противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от Закона за
здравето, а именно не спазва наложените противоепидемични мерки, с което
виновно нарушил чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Посочената фактическа
обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели – В.А.П.
и С.Б.П., както и от приобщените по делото писмени доказателства: АУАН
№6/30.03.2020г., НП №6/02.04.2020г. на ВПД Директор на ОД МВР-Плевен, Заповед
№316з-1010/26.03.2020г. на ВПД Директор на ОД МВР – Плевен.
С оглед на установеното
по делото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваното НП, както и АУАН,
въз основа на който същият е издаден, са съставени в предписаната от закона
писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Същите са издадени от компетентни
лица, съгласно разпоредбите на чл.209а, ал.3 и ал.4 от Закона за здравето и
Заповед №316з-1010/26.03.2020г. на ВПД Директор на ОД МВР – Плевен.
Съдът намира за
основателни изложените от жалбоподателя доводи, че при издаване на
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правили, накърнили правото на защита на санкционираното лице, които водят до
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Такова представлява
липсата на който и да било от минимално изискуемите реквизити на наказателното
постановление, предвидени в чл.57, ал.1-7 от ЗАНН. В процесния случай,
обжалваното наказателно постановление не съдържа надлежно описание на
нарушението, което е довело до невъзможност за установяване по несъмнен и
категоричен начин волята на административно наказателния орган. На
жалбоподателя М.О.М. е наложено административно наказание глоба за нарушение на
чл.209, ал.1 от Закона за здравето. Съгласно цитираната разпоредба /в
редакцията й към датата на извършване на нарушението и издаване на
наказателното постановление – ДВ, бр.28 от 24.03.2020г./, наказва се с глоба в
размер на 5000 лв. лице, което наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или ал.2 от ЗЗ, освен ако деянието не
представлява престъпление. В чл.63, ал.1 от Закона за здравето /в редакцията му
към датата на извършване на нарушението и издаване на наказателното
постановление – ДВ, бр.23 от 14.03.2020г./, е предвидено, че при възникване на
извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
Посочените норми са бланкетни, като разпоредбата на чл.209, ал.1 ЗЗ препраща
към чл.63, ал.1 ЗЗ, а последната – към въведена от МЗ противоепидемична мярка,
чието неспазване се санкционира от чл.209, ал.1 ЗЗ. В процесния случай, при
описание на извършеното нарушение в наказателното постановление е посочено, че
жалбоподателят нарушил въведена с акт на Министъра на здравеопазването –
Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 ЗЗ, а
именно „не спазва наложените противоепидемични мерки”. Не е конкретизирано коя
противоепидемична мярка от цитираната заповед на МЗ е нарушена, доколкото
същата съдържа няколко на брой мерки, посочени в три точки от заповедта. Липсват
описани конкретни факти, които да запълват състава на вмененото нарушение,
водещи до невъзможност страните и съда да разберат с какви действия на
санкционираното лице се твърди да е нарушил определена противоепидемична мярка.
Посоченото „не спазва наложените противоепидемични мерки” не изпълва
изискванията на чл.57, ал.1, т.5, пр.1 ЗАНН, с което е накърнено правото на
защита на санкционираното лице. Описаните в АУАН факти не могат да санират
допуснатите в наказателното постановление процесуални нарушения, като
санкционен акт, с който се очертават фактическите и правни рамки на
административнонаказателната отговорност на нарушителя.
За пълнота на изложението
следва да бъде посочен като основателен и изложения довод, че наказателното
постановление е издадено преди изтичане на предвидения в чл.44, ал.1 ЗАНН
тридневен срок за възражения, но доколкото същите са били изложени в съдебното
производство, посоченото не е накърнило съществено правото на защита на
наказаното лице.
Предвид на изложените
мотиви, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено от съда.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА ОД МВР –
Плевен следва да бъде осъдено да заплати на адв.Р.Р. разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 250 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №6/02.04.2020г. на ВПД Директор на ОД на МВР-Плевен, с което на М.О.М.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 5000
лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА Областна
дирекция на МВР – Плевен да заплати на адв.Р.Р. ***, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: