гр. ЛЕВСКИ, _29.07._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _двадесет и девети юни_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа
докладваното от съдия Атанасова а.н.дело № _149_ по описа за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 495369-F535859/17.02.2020
г. на Директора на ТД на НАП гр. Велико
Търново, на ************** ЕТ, представляван от С.А.Й. е наложена на основание чл.
185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС административна санкция -
имуществена санкция в размер на 600 лв. затова, че при извършена проверка на 23.01.2020
г. в 12,00 часа в търговски обект – магазин
за хранителни стоки, находящ се в ************, стопанисван и експлоатиран от ЕТ
**************** е установено, че всяка промяна на касовата наличност извън
случаите на продажби не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите
„служебно въведени” или „служебно изведени” суми в касата. От фискалното
устройство и разчетена наличност в брой в размер на 7.00 лв. и 0.00 лв. са
служебно въведени във ФУ и 0.00 лв. са служебно изведени от фискалното
устройство, съгласно изготвения опис на паричните средства в размер на 506,1-
лв. Установената разлика между разчетената наличност по документи и
фактическата наличност към момента на проверката е в размер на 499,10 лв.,
които не са отразени чрез фискалното устройство. Проверката е документирана с
ПИП № 0371986/23.01.2020 г., в който подробно са отразени констатациите от
проверката. Отразено е, че извършеното нарушение е за първи път и представлява
нарушение по чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Недоволен
от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят ЕТ ************, който чрез представителя си
го обжалва и моли съда да го отмени.
Ответникът
по жалбата – редовно призован – се представлява в съдебно заседание от
юрисконсулт Ж., която изразява становище, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Излага съображения за
законосъобразност на съставения акт и издаденото наказателно постановление.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана
по същество, жалбата се явява частично основателна.
Съдът,
като прецени представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Видно
от представените по делото доказателства е, че на 23.01.2020 г. служители на
НАП гр. В.Т., офис П., извършили проверка
в обект магазин за хранителни стоки стопанисван от ЕТ ***********. В хода на
провдерката установили, че не всяка промяна на касовата наличност извън
случаите на продажби се регистрира във фискалното устройство, чрез операциите
„служебно въведени” или „служебно
изведени” суми в касата. В хода на проверката констатирано, че обекта има
фискално устройство и от същото е разчетена
наличност в брой в размер на 7 лв., а фактическата касова наличност в обекта,
преброена по банкноти и монети е вписана в опис лично от представляващия
едноличния търговец – С.Й. и е в размер на 506,10 лв. В хода на проверката е установена разлика
между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента
на проверката в размер на 499,10 лв. , които не са отразени чрез фискалното
устройство като „служебно въведени” в касата суми.
Извършената
проверка била документирана с протокол за извършена проверка /представен към
делото и посочен в АУАН/, в който подробно са отразени констатациите от
проверката. Същият е съставен на основание чл. 110 ал. 4 във връзка с чл. 50 от
ДОПК.
По повод
горното свидетелката К.П.Б. съставила АУАН № F535859/29.01.2020 г., който е предявен и връчен на представляващия
едноличния търговец. В АУАН като обяснение представляващия е изписал „имам
вересии”.
Въз
основа на съставения акт, на 17.02.2020
г. е издадено атакуваното НП, с което на едноличния търговец е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 600 лв. за
нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
В
съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани К.Б.
/актосъставител/, М.К. /присъствала
както при извършване на проверката, така и при съставяне на акта/ и А.Й. –
съпруга на представляващия едноличния търговец.
От
показанията на свидетелите К.Б. и М.К. – служители в ТД на НАП гр.В.Т.ърново,
офис П. се установява факта на извършената проверка, както и установеното при
извършване на проверката. Показанията на свидетелите Б. и К. относно
констатациите съответстват както по между си, така и на представените по делото
писмени доказателства /протокола за извършена проверка, описа на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката/. От показанията на
св. К. се установява, че същата е присъствала както по време на проверката и
съставяне на протокола, така и към момента на съставяне на акта, за което и
същата се е подписала върху акта.
Действително
в акта не са посочени трите имена и адрес на свидетелката М.К., но същата
разпитана в хода на съдебното следствие в качеството на свидетел очевидец
категорично заявява, че е възприела лично фактите относно установената разлика между
разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на
проверката, като заявява, че в касовия апарат са регистрирани 7 лв. от
продажби, а в касата са намерени доста повече към 500 лв. и това е описано в
протокола, а описа на наличните пари е съставен от С.Й. Действително
свидетелката К. заявява в съдебно заседание, че не е проверявала написаното от
колежката й и не е чела акта, в резултат на което не е видяла тогава, че името
й го няма изписано в акта, но между нейните показания относно установените
факти и отразеното в акта относно същите факти не са налице каквито и да било
различия или противоречия. Свидетелката е категорична, че е присъствала както
по време на проверката, така и при съставяне на акта.
Както бе
посочено по-горе към материалите по делото е представен и съставения по време
на извършване на проверката протокол за извършена проверка, който има характер
на официален документ и който наказващият орган е използвал, за да обоснове
изводите си за извършено нарушение. При това фактическо положение по силата на
чл. 40 ал. 4 от ЗАНН, когато нарушението е установено въз основа на официални
документи, актът може да бъде съставен в отсъствие на свидетели и възражението
на жалбоподателя, че като не е посочено името и адреса на свидетеля е допуснато
съществено процесуално нарушение, е неоснователно.
В
съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитана и А.Й. – съпруга на
представляващия едноличния търговец. Свидетелката Й. дава противоречиви
показания. Веднъж в показанията си заявява, че когато проверяващите са казали
да се дадат всички пари „оборотните пари” тя извадила от джоба си „цяла пачка с
щипка”, тъй като чакала стока и взела парите и ги дала, а след това заявява, че
ги пуснала в касовия апарат и ги щракнала. В последствие свидетелката заявява,
че не знае за какво става въпрос, че се стреснала. Заявява също така, че
съпругът й Светлин и казал нещо, че той не разбрал и викал „защо даваш тези
пари” а тя „викам защото ги искат”, оборотните пари”. След това заявява, че
тези пари, „от вкъщи ги взех, защото чаках да дойде стока и да платя с тях”.
Показанията на св. Й. противоречат и на отразеното от самия представляващ
едноличния търговец – С.Й., който е посочил в акта, че това са пари от
„вересии”. Това е и твърдението му пред служителите от НАП – видно от
показанията на свидетелката Б.. Съдът не дава вяра на показанията на св. Й.,
очевидно е, че същата се опитва да помогне с показанията си на своя съпруг, и тъй
като незнае кое би било по-добре за него в показанията си се обърква и противоречи както на собствените си показания,
така и на дадените от съпруга й обяснения.
Предвид
изложеното по-горе, съдът приема, че по делото по един несъмнен и категоричен
начин е установен факта на извършеното нарушение.
Разпоредбата
на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ гласи „извън
случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми…” . От
материалите по делото е видно, че в търговския обект на едноличния търговец – жалбоподател
е налично фискално устройство. От представените като писмени доказателства
протокол за извършена проверка, междинен финансов отчет, опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката, а и от събраните в
хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
К.Б. и М.К. се установява по безспорен начин, че е била налице разлика между
фактическата наличност в касата и тази, разчетена от фискалното устройство в
размер на 499,10 лв. В резултат съдът приема, че правилно административно
наказващият орган в НП е приел, че е извършено нарушение по чл. 33 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и правилно е приложена санкцията на чл. 185
ал.2 изречение последно от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС, тъй като нарушението не е довело до
неотразяване на приходи, поради което имуществената санкция следва размерите по
чл. 185 ал.1 от ЗДДС.
Съдът
приема, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
нарушението на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е резултатно –
установена е разлика между разчетната наличност по документи и фактическата
наличност към момента на проверката. Нарушението е първо за жалбоподателя, но
въпреки това, не може да се приеме, че неговата тежест представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид.
Съгласно
разпоредбата на чл. 27 ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. Административният орган е трябвало да изложи мотиви защо налага
имуществена санкция в размер на 600 лв. т.е. над минималния допустим размер по
предвидената от правната норма санкция в диапазон от 500 до 2000 лв.
Съдът
намира, че се касае за първо нарушение от такова естество, тъй като по делото
няма данни търговеца да е извършвал вече такова нарушение и да му е била
налагана санкция. По делото също така няма данни за наличие на други отегчаващи
отговорността обстоятелства.
След съобразяване с разпоредбите
на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, съдът намира, че имуществена санкция в размер на
минимално предвидения 500 лв. ще съответства на извършеното административно
нарушение. В този смисъл следва да бъде изменено наказателното постановление.
На
основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН Наказателно постановление № 495369-F535859/17.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново,
с което на жалбоподателя ЕТ *********** със седалище и адрес на управление ***********,
представлявано от С.А.Й., с ЕГН ********** е наложена на основание чл. 185 ал.2
от ЗДДС, във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 600
лв. за нарушение по чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ –
установено с АУАН № F535859/29.01.2020
г. като
НАМАЛЯВА
размера
на наложената имуществена санкция от 600 лв. на ПЕТСТОТИН ЛЕВА.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Плевен в 14-дневен срок от
връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: