Мотиви към Присъда №17 от 09.07.2020г., постановена по НОХД №83/2020г.
по описа на РС - Левски.
В Районен съд – гр. Левски е внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура – Плевен, с който е повдигнато обвинение против А.Ф. ***, за това,
че на 01.09.2019 г. в гр.Левски, обл.Плевен, по ул.”Райко Даскалов” при
управление на моторно превозно средство ************ с рег.№ ************,
нарушила правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл.20, ал.2 –
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението му и по непредпазливост причинила на Н.М.Я., средна
телесна повреда, изразяваща се в травма на гръдния кош /т.е. счупване на шести
и дванадесети гръден прешлен/, довело до трайно затруднение на движението на
снагата за срок около 7-8 месеца, при нормално протичане на оздравителния
процес – престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от
НК, във вр. с чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата.
След разпоредително заседание на основание чл.376, ал.4 НПК
производството е разгледано по реда на глава 28 НПК.
Прокурор при Районна прокуратура – Плевен поддържа
повдигнатото обвинение, като намира, че същото е доказано по безспорен и
безсъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство писмени
доказателства. Излага доводи относно субективната страна на извършеното
престъпление. Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна, като бъде
освободена от наказателна отговорност, предвид наличието на предпоставките на
чл.78а от НК и на същата бъде наложено административно наказание глоба в
максималния предвиден в закона размер.
Защитникът на подсъдимата – адв.Р.Р., счита, че са налице
предпоставките на чл.78а от НК и моли на подзащитната й да бъде наложено
наказание глоба в минимален размер, както и да не бъде налагано наказание
лишаване от право да управлява МПС. Моли съдът да вземе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимата, семейното й
положение, трудовата й заетост, както и че същата полага грижи за малко дете,
поради което има изключителна необходимост да управлява МПС. Излага
съображения, че подсъдимата не е системен нарушител на ЗДвП, както и че следва
да бъдат отчетени обстоятелствата, че произшествието е било в тъмната част на
денонощието, като пострадалият е бил без светлоотразители и с тъмни дрехи.
Подсъдимата заявява, че е предложила помощ на пострадалия.
Моли да не й бъде отнемана книжката, тъй като има нужда от нея. При упражняване
на предоставеното й от съда право на последна дума моли да й бъде наложено
по-леко наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
както и доводите на страните, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимата А.Ф.С. родена на ***г***, с постоянен адрес
***, и настоящ адрес ***, българка, с българско гражданство, със средно
образование, безработна, разведена, неосъждана, ЕГН:**********. Същата е
правоспособен водач на МПС, притежаваща СУМПС № ***************.
На 01.09.2019г. подсъдимата С. се намирала в гр.Левски.
Управлявала л.а. ************ с peг. № ************. Около 20.30 часа минавала
с автомобила по ул. ************. Било сумрак, свечерявало се, т.е. видимостта
била намалена. В същият момент по улицата в същата посока на движение като
лекия автомобил, с велосипед се движел свидетелят Н.М.Я. ***. Свидетелят Я. бил
облечен със синя риза и черен анцуг, без светлоотразителна жилетка, а
велосипедът, който управлявал не бил оборудван с устройство за излъчване на
бяла или жълта добре различима светлина отпред, червен светлоотразител отзад
или устройство за излъчване на червена светлина отзад. Освен това същият не бил
снабден с бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи
отстрани на колелата.
Велосипедът, управляван от свидетеля Я. *** в посока изхода
на града към с.К.Б. върху полагащата му се източна пътна лента. По същото време
автомобилът, управляван от подсъдимата се движел попътно на велосипеда върху
източната пътна лента, зад него. Вследствие на разликата в скоростите на
движение на двете пътни превозни средства, лекият автомобил застигнал движещия
се попътно велосипед и настъпил удар. Първоначално ударът настъпил с предната
челна част на лекия автомобил /областта на peг. табелата/ и задната част на
велосипеда /заден калник и задна гума/. Във втората фаза на удара,
велосипедистът - свидетелят Н.Я. достигнал последователно предния капак на
лекия автомобил, предното панорамно стъкло, тавана и паднал върху асфалтовата
настилка от дясната странична част на лекия автомобил, а велосипедът нарушил
динамичното си равновесие и паднал върху асфалтовата настилка. В резултат на
удара на Н.М.Я. била причинена съчетана механична травма: глава - натъртване,
кръвоизлив под надкостницата в лявата теменна област /субгалеален хематом/,
счупване на носните кости, мозъчно сътресение; гръден кош - счупване на два
гръдни прешлена /отчупване на костен сегмент от тялото на шести гръден прешлен;
компресионна фрактура на дванадесети гръден прешлен/; охлузвания и охлузни рани
по тялото.
По същото време свидетелят Е.С.К., живущ *** чул удара от
настъпилото произшествие. Бил пред къщата отпред и както бил с гръб, се
обърнал. Видял автомобил, който блъснал велосипедист отзад. Вследствие на
удара, велосипедистът паднал на предния капак на автомобила, като автомобилът
влачил велосипеда няколко метра. След това пострадалият паднал на земята, а
автомобилът спрял след около 3-
На място пристигнал екип на ФСМП Левски. Свидетелката Е.С.
– ординатор при ФСМП Левски, която била на смяна, установила пострадалия, който
бил контактен, седнал, объркан, без спомен за случилото се и в шок. Във връзка
с получените вследствие на произшествието увреждания, свидетелят Я. *** и
настанен в „Клиника по неврохирургия".
На място бил извършен оглед на пътно-транспортно
произшествие. Също така изготвен и приложен албум.
По случая било образувано и проведено настоящото
наказателно производство.
Свидетелят В.С. - служител при РУ Левски, посетил произшествието.
Подсъдимата А.С. била изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство
Дрегер, като уредът отчел 0.44 на хиляда в издишания въздух. След това на
същата бил издаден медицински талон и придружена до ФСМП Левски за даване на
кръвна проба. Съгласно Протокол за химическо изследване №295/03.09.2019г. на
СХЛ към ЦСМП Плевен, в получената за изследване кръв, взета от лицето А.Ф.С. се
доказало етилов алкохол в концентрация 0,22 промила. Съгласно Протокол за
химическо изследване № 296/03.09.2019г. на СХЛ към ЦСМП Плевен, в получената за
изследване кръв, взета от Н.М.Я., се доказало етилов алкохол в концентрация
0,20 промила.
По
доказателствата:
Фактическата обстановка се установява от събраните в хода
на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.378, ал.2 от НПК гласни доказателствени
средства: показанията на свидетелите Е.С.К., Н.М.Я., Е.Н.С., В.Н.С.; писмени
доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на
пътно-транспортно произшествие, ведно със фотоалбум към него, АУАН
№92260/01.09.2019г., 2бр. талон за изследване, 2 бр. протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества и техни аналози, 2бр. протокол за химическо изследване,
справка за регистрация на МПС, справка от Център за спешна медицинска помощ –
гр.Плевен, фиш за спешна медицинска помощ, утчетна форма №257/18747 от
01.09.2019г., разпечатка от Национална система 112 за редактиране на случай
18747/01.09.2019г., копие на журнал за повиквания на ФСМП – Левски от
01.09.2019г., епикриза от клиника за неврохурургия от УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ –
Плевен, Решение №259 от 11.06.2019г. по в.гр.д.№809/2018г. по описа на
ОС-В.Търново, справка за нарушител/водач; заключение на вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза, заключение на вещото лице по
изготвената авто-техническа експертиза, както и приобщените в хода на съдебното
следствие справка за съдимост, удостоверение за раждане, копие на решение №120
от 26.07.2018г. по гр.д.№229/2018г. по описа на РС-Павликени.
Събраният по делото доказателствен материал е
безпротиворечив относно датата и мястото на осъществяване на деянието, както и
че пътно-транспортното произшествие е настъпило между управлявания от
подсъдимата лек автомобил и велосипед, управляван от пострадалия Н.М.Я..
В този смисъл са показанията на разпитаните по делото
свидетели Е.С.К., Н.М.Я., Е.Н.С.,
В.Н.С., които съдът намери, че са добросъвестно дадени и ги кредитира, като
последователни, логични и взаимно допълващи се. Посочените свидетели са
възприели различни факти по време и след настъпилото произшествие, като
съвкупната оценка на показанията им установява посочените по-горе
обстоятелства, приети за установени от съда. От показанията на свидетеля Емил
Конов се установява, че същият възприел настъпилия удар, при който
велосипедистът бил блъснат от автомобил, в резултат на което същият паднал на
предния капак на автомобила, а велосипедът бил влачен няколко метра от
процесното МПС. Впоследствие велосипедистът паднал на земята, а автомобилът спрял
след три-четири метра. От показанията на свидетелката Емилия Станева –
ординатор при ФСМП – гр.Левски се установява, че същата пристигнала на място в
резултат на подаден сигнал тел.112, като била установена самоличността на
пострадалия велосипедист – Н.М.Я., както и неговото състояние, като същият бил
откаран в Бърза помощ – гр.Плевен. В подкрепа на посочените гласни
доказателствени средства са и показанията на пострадалия Н.М.Я., който излага
същите факти в разпита си като свидетел, както и тези на свидетеля В.С. –
служител на РУ – Левски, който бил изпратен на получения сигнал за настъпило
ПТП. Същият установил самоличността на водача на лекия автомобил – подсъдимата
А. С., запазил местопроизшествието, възприел състоянието на пострадалия, който
бил откаран с линейката. От показанията му се установява, че подсъдимата била
изследвана за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство, което отчело
0,44 промила в издишания въздух и била отведена до ФСМП – Левски за кръвна
проба. Показанията на свидетелите Е.К., Е.С. и В.С. са еднопосочни, че пътно –
транспортното произшествие е настъпило привечер, на свечеряване, когато било
сумрачно. От показанията на свидетелите Е.К. и Н.Я. се изяснява, че последният
по време на настъпилото произшествие е бил с тъмни дрехи и не е имал по себе си
и велосипеда светлоотразителни елементи.
По отношение на механизма на настъпване на
пътно-транспортното произшествие съдът даде вяра на заключението на вещото лице
по изготвената авто-техническа експертиза, което се кредитира като изготвено от
компетентно лице, мотивирано, отговарящо пълно, точно и обосновано на
поставените въпроси. От заключението на вещото лице се установява, че
кормилните и спирачните системи на процесиите пътни превозни средства -
участници в произшествието, са били технически изправни и годни за експлоатация
преди и по време на произшествието. Не са били констатирани неизправности по
лекия автомобил, които да имат отношение към ПТП или да са причина за
непредотвратяването му.
Мястото на удара е бил върху източната пътна лента на
ул.************ около перпендикуляра на ОР1 в надлъжно отношение и на
разстояние от
Скоростта на движение на л.а. ************ преди
произшествието е била около
От момента, в който водачът на лекия автомобил е имал
техническа възможност да възприеме велосипеда и велосипедиста, същият е имал
техническа възможност да спре, преди мястото на удара в разстоянието, с което е
разполагал, чрез аварийно спиране. Водачът на лекия автомобил със скоростта, с
която се е движел, е имал техническа възможност да предприеме интензивно
спиране и спре в разстоянието, с което е разполагал.
Процесното ПТП е настъпило в сумрак и дори до тъмно време.
Това обстоятелство определя наличието на намалена видимост. В този случай,
водачът на велосипеда е имал техническа възможност да монтира устройство за
излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред, червен
светлоотразител отзад или устройство за излъчване на червена светлина отзад и
бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на
колелата, а Я. да е облечен със светлоотразителна жилетка и се движи възможно
най-близо до източната граница на ул."Райко Даскалов".
Водачът
на л.а. ************ със скоростта, с която се е движел от около
Вещото лице е направило извод, че събраните данни по
делото, намерените веществени доказателства и направеният анализ дават
основание на експертизата да приеме, че не са открити странични явления /друг
участник, ограничена видимост и др./, които да са предпоставка за реализираното
ПТП.
Даде се вяра и на заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза, като компетентно, пълно и
обосновано. От същото се установява, че при настъпилото ПТП на 01.09.2019г. на
Н.М.Я. е причинена съчетана механична травма:
-
глава -
натъртване, кръвоизлив под надкостницата в лявата теменна област /субгалеален
хематом/, счупване на носните кости, мозъчно сътресение;
-
гръден кош
- счупване на два гръдни прешлена /отчупване на костен сегмент от тялото на шести
гръден прешлен; компресионна фрактура на дванадесети гръден прешлен/;
-охлузвания и охлузни
рани по тялото.
Уврежданията са резултат на тъпа травма, може да са
получени при ПТП /блъскане на велосипедист от догонил го лек автомобил/ - от
падане с удар върху предния капак и предното обзорно стъкло на автомобила,
последващо отхвърляне от автомобила и падане върху пътя.
Относно здравното значение на причинените увреждания е
дадено заключение, че травмата на гръдния кош /т.е. счупването на шести и
дванадесети гръден прешлен/ е довела до трайно затрудняване на движението на
снагата за срок от около 7-8 месеца, при нормално протичане на оздравителния
процес. По наличните данни,
останалите увреждания са
довели до разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота. Данните относно състоянието на Я. непосредствено
след инцидента са недостатъчни за да се приеме, че причиненото му мозъчно
сътресение е протекло със загуба на съзнание, т.е. като разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Писмените доказателства и доказателствени средства се
възприеха изцяло като официални документи, издадени от компетентни длъжностни
лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред.
От правна
страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се
налага изводът, че подсъдимата А.Ф.С. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата.
От обективна страна, на 01.09.2019 г. в гр.Левски,
обл.Плевен, по ул. ************ при управление на моторно превозно средство
************ с рег.№ ************, нарушила правилата за движение,
регламентирани в ЗДвП, а именно: чл.20, ал.2 – Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението - в
резултат на което причинила на Н.М.Я., средна телесна повреда, изразяваща се в
травма на гръдния кош /т.е. счупване на шести и дванадесети гръден прешлен/,
довело до трайно затруднение на движението на снагата за срок около 7-8 месеца,
при нормално протичане на оздравителния процес.
От заключението на вещото лице по авто-техническата
експертиза се установява, че със скоростта, с която се е движела, подсъдимата е
имала техническа възможност да възприеме движещия се пред нея попътно
велосипед. Установява се, че същата е разполагала с техническа възможност да предприеме
спиране или да намали скоростта си, в резултат на което да предотврати сблъсък
с велосипеда. С неосъществяване на посочените действия, подсъдимата е нарушила
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП – и по-конкретно да съобрази скоростта си с
характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост,
така че да бъде в състояние да спре при възникнала опасност, както и
задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението й.
Съгласно заключението на вещото лице по авто-техническата
експертиза може да бъде направен извод, че посочените нарушения от ЗДвП са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Настъпил е предвидения в състава на престъплението по
чл.343, ал.1, б.“б“ от НК престъпен резултат. От заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на
сблъсъка, на пострадалия е причинена травма на гръдния кош /т.е. счупване на
шести и дванадесети гръден прешлен/, довело до трайно затруднение на движението
на снагата за срок около 7-8 месеца, при нормално протичане на оздравителния
процес. По медико-биологичните си характеристики, причиненото увреждане
представлява средна телесна повреда, по смисъла на чл.129, ал.2, от НК. Вещото
лице е посочило, че оздравителният процес при такава е около 7-8 месеца, което
съвпада с критерия за трайност, съгласно константата съдебна практика – повече
от един месец.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на
вината – непредпазливост, под формата й на небрежност. Подсъдимата не е
предвиждала общественоопасните последици на деянието си, но е могла и е била
длъжна да ги предвиди. Същата е правоспособен водач на МПС, който е длъжен да
знае задълженията си съгласно разпоредбите на ЗДвП и да съобразява поведението
си с тях, както и е разполагала техническата възможност да предвиди настъпилото
пътно-транспортно произшествие, съобразно конкретната пътна обстановка.
Предвид на изложеното, съдът призна подсъдимата за виновна
в това да е извършила престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342,
ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2 от ЗДвП.
По
наказанието:
Съдът намери, че са налице са предпоставките на чл.78а от
НК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба.
За престъплението по чл.343, ал.1, б.”б” от НК, в
хипотезата на причинена средна телесна повреда, се предвижда наказание до три
години лишаване от свобода или пробация. Подсъдимата А.Ф. С. е неосъждана. Същата
не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. От
процесното престъпление няма съставомерни имуществени вреди. Деянието не е
извършено в пияно състояние, съобразно установения в съдебната практика
критерий – „съдържание на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда“, видно от
заключението по направеното химическо изследване. Не са налице и останалите
процесуални пречки, предвидени в чл.78а, ал.7 от НК.
Предвид на изложеното, съдът намери, че следва да признае
подсъдимата за виновна в осъществяване на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”
от НК, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.78а от
НК да я освободи от наказателна отговорност, като й наложи административно
наказание Глоба.
При определяне размера на административното наказание глоба
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на
подсъдимата, семейното й положение и че полага грижи за малко дете, както и
обстоятелството, че по време на пътно-транспортното произшествие пострадалият
велосипедист е бил без светлоотразителна жилетка, а велосипедът не е бил
оборудван с устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина
отпред, червен светлоотразител или устройство за излъчване на червена светлина
отзад, с което е съпричинил настъпването на престъпния резултат. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид останалите причинени
на Н.Я. телесни повреди извън съставомерната телесна повреда, а именно:
натъртване на главата, кръвоизлив под надкостницата в лявата теменна област
/субгалеален хематом/, счупване на носните кости, мозъчно сътресение;
охлузвания и охлузни рани по тялото. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства бяха отчетени и наличието на предходни нарушения на ЗДвП, за
които Ф. е била санкционирана по административен ред.
Като взе предвид установените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, както и обществената опасност на конкретното
престъпление, съдът намери, че на подсъдимата следва да бъде наложено
административно наказание към минимума, предвиден в чл.78а, ал.1 НК, а именно
административно наказание глоба в размер на 1500 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.78а, ал.4 НК, съдът, който
налага глобата по ал. 1,
може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова
право е предвидено за съответното престъпление.
В разпоредбата на чл.343г НК е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява МПС при извършено престъпление по чл.343 от
НК. Съдът намери, че за постигане целите на наказанието в процесния случай
следва да бъде наложено и лишаване от право подсъдимата да управлява МПС, като
предвид смекчаващите отговорността обстоятелства определи същото да е в размер
на 3 месеца.
Относно
разноските:
Предвид признаването на подсъдимата А.Ф.С. за виновна в
извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът я осъди да заплати по сметка на ОД на МВР
– Плевен направените по делото разноски в общ размер на 687,60 лева, от които:
117,60 лева за съдебно-медицинска експертиза; 420,00 лева за
съдебно-автотехническа експертиза; 55,00 лева за изследване на кръвта на Н.Я.;
95,00 лева за изследване кръвта на А.С.
Водим от горните
мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: