Мотиви към Присъда №15 от 23.06.2020г., постановенa по НОХД №146/2020г. по описа на РС - Левски.

В Районен съд – гр. Левски е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Плевен срещу Г.Б.Г. за това, че на 27.05.2020 г. в гр.Левски по улиците „А. Стамболийски”, „Гоце Делчев”, „Кирил и Методий” и „Христо Ботев” управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „***” с рег.№ *** – собственост на П. П. К. от гр.Левски, след употреба на наркотични вещества – „метамфетамин”, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000” №ARLK – 0013 и тестови комплект „Дръг Тест 5000 STK 7 с №ARMJ – 0415, проба №177, валиден до 12.2020г. - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

В проведеното по делото публично съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Плевен поддържа повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения, че обвинението е доказано по безсъмнен начин от приобщените по делото гласни и писмени доказателства, както и направеното от подсъдимия самопризнание. Пледира на Г.Б.Г. да бъдат наложени наказания лишаване от свобода и глоба в максималните предвидени в закона размери, както и същият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Сочи, че по делото са налице само отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно многобройните му осъждания, включително за друго престъпление против транспорта по чл.343б, ал.1 от НК, наличието на административни наказания за нарушения на ЗДвП, високата обществена опасност на престъплението, обстоятелството, че между съдебните заседания по настоящото дело същият е управлявал МПС, въпреки че е с отнето СУМПС, като не спрял за извършването на полицейска проверка, за което му било повдигнато обвинение за престъпление по чл.270, ал.1 от НК.

Служебният защитник на подсъдимия – адв.Ю.Д. – ПлАК, излага съображения, че деянието е установено от фактическа страна. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като по делото били налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което предвиденото в закона наказание и в минималния му размер се явявало несъразмерно тежко. Като такива сочи липсата на настъпили вредоносни последици от деянието, направените от подсъдимия самопризнания, изразеното субективно отношение към деянието – съжаление за извършеното, включването на подсъдимия в програма за лечение на наркозависими лица, което щяло да допринесе за поправяне на неговото поведение.

Подсъдимият Г.Б.Г. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Заявява, че действително е управлявал МПС след като бил употребил наркотични вещества. Съжалява за извършеното, заявява, че се е включил в програма за лечение на наркозависими лица. Моли да бъде постановена присъда по преценка на съда. При упражняване предоставеното му от съда право на последна дума заявява, че повече не би направил такава постъпка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Г.Б.Г. роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, с българско гражданство, със средно-специално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН:**********. Същият е правоспособен водач на МПС.

На 27.05.2020г., след като бил употребил наркотични вещества, подсъдимият се качил и управлявал в град Левски МПС – л.а. марка „***“ с рег.№***, собственост на П.П. К. Заедно с него в автомобила се намирало и лицето Д. П. П.

На същата дата свидетелите Д.Х. *** и А.К. *** изпълнявали служебните си задължения по контрол на ЗДвП в гр.Левски, като се движели със служебен автомобил. Около 14,40 часа същите забелязали управлявания от подсъдимия лек автомобил, който се движел по ул.“А. Стамболийски“ с посока на движение към ул.“Гоце Делчев“ в гр.Левски. Автомобилът бил с отворена дясна предна врата, при което полицейските служители възприели пътуващото в автомобила лице Д. П. П., за което им било служебно известно, че е обявено за общодържавно издирване. Поради тази причина, последвали процесното МПС и го спрели пред улица „Гоце Делчев“. Свидетелят А.К. слязъл от служебния автомобил за да извърши проверка на пътуващите в процесното МПС. От последното излязло лицето Д. П. П., който се обърнал към подсъдимия, намиращ се в автомобила с думите „Бягай“. Подсъдимият Г. потеглил с автомобила, при което бил последван с патрулния автомобил от свидетеля Д.Х.. Последният го застигнал на изхода на град Левски за село Градище, до ж.п. прелез, където го спрял. Подсъдимият бил задържан в районното управление в град Левски, където бил изследван за употреба на наркотични вещества от свидетеля С.К. посредством техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000 STK7“ с номер ARMJ – 0415, проба №177, валиден до 12.2020г. Уредът отчел наличие на метамфетамин. На подсъдимия бил съставен АУАН сер.GA №214148/27.05.2020г. и издаден талон за медицинско изследване №0001343 и 8 бр. холограмни стикери с номера А012938. Подсъдимият Г. бил отведен до Център за спешна медицинска помощ, където отказал да даде кръвна проба.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Д.Й.Х., А.С.К., С.Г.К., депозираните от подсъдимия обяснения, както и писмените доказателства и доказателствени средства: АУАН сер.GA №214148/27.05.2020г., Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества рег.№190/27.05.2020г., талон за медицинско изследване с №0001343, справка в Централна база КАТ за регистрация на МПС справка за нарушител/водач, справка за съдимост, приобщеното веществено доказателство - техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000 STK7“ с номер ARMJ – 0415, проба №177, валиден до 12.2020г.

Събраният по делото доказателствен материал не съдържа каквито и да било противоречия относно включените в предмета на доказване обстоятелства.

Съдът даде изцяло вяра на депозираните по делото свидетелски показния, доколкото същите изхождат от лица, незаинтересовани от изхода на делото, излагащи непосредствените си възприятия по време на осъществяване на служебната си дейност, логични и безпротиворечиви са – вътрешно и помежду си. Показанията на разпитаните по делото свидетели взаимно се допълват, подкрепят се от писмените доказателства по делото.

Показанията на свидетелите Д.Х. и А.К. са еднопосочни и безпротиворечиви относно обстоятелството, че именно подсъдимият е лицето, управлявало процесното МПС на инкриминираната дата. От показанията на свидетеля С.К. се установява, че след като бил отведен в РУ, подсъдимият бил изпробван посредством техническо средство за наличие на наркотични вещества, което отчело положителен резултат за метамфетамин, както и че бил отведен до спешния център, където отказал да даде кръвна проба. В подкрепа на свидетелските показания са и писмените доказателства – протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози, талон за медицинско изследване, както и приобщеното веществено доказателство - техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000 STK7“ с номер ARMJ – 0415, проба №177, валиден до 12.2020г.

Така установените факти се подкрепят и от направеното от подсъдимия самопризнание в дадените от него обяснения. Съдът кредитира, като годно доказателствено средство обясненията на подсъдимия, а не само като израз на правото му на защита, тъй като изложените от него факти не се опровергават, а са в съответствие с останалия събран по делото доказателствен материал.

Писмените доказателства се възприеха изцяло като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред.

От правна страна:

С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага изводът, че подсъдимият Г.Б.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.

От обективна страна, 27.05.2020 г. в гр.Левски по улиците „А. Стамболийски”, „Гоце Делчев”, „Кирил и Методий” и „Христо Ботев” управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „***” с рег.№ *** – собственост на П. П. К. от гр.Левски, след употреба на наркотични вещества – „метамфетамин”.

Наличието на наркотично вещество в кръвта на подсъдимия е установено посредством тест с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000 STK7“ с номер ARMJ – 0415, проба №177, валиден до 12.2020г. и на подсъдимия е бил издаден талон за медицинско изследване на основание чл.5 от Наредба №1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Предвид отказа на лицето да даде кръвна проба за химическо изследване, наличието на наркотично вещество в кръвта на Г.Б.Г. следва да се приеме за установено от показанията на техническото средство, в какъвто смисъл е изричната разпоредба на чл.6, ал.9 от Наредба №1/19.07.2017г.

Авторството на деянието е безспорно установено от посочените по-горе гласни доказателствени средства.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че е употребил наркотични вещества, съзнавал е общественоопасния характер на деянието шофиране след употреба на наркотични вещества, предвиждал е неговите общественоопасни последици – нарушаване на обществените отношения свързани с безопасността на транспорта, но въпреки това е целял извършване на деянието с предвиждане настъпването на неговия престъпен резултат.

По наказанието:

За престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, за което подсъдимият бе признат за виновен, се предвижда наказание Лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съдебното минало на подсъдимия, което го характеризира, като личност с висока степен на обществена опасност и установени престъпни навици. Г.Г. е многократно осъждан, включително за друго престъпление против транспорта, търпял е ефективно наказание лишаване от свобода, което не е изиграло своя поправителен ефект върху личността му предвид последващото му осъждане. Установява се, че подсъдимият е склонен към нарушаване обществените отношения, свързани с безопасността по транспорта, предвид данните от приложената справка за нарушител/водач и предходното му осъждане за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и опитът на подсъдимия да се отклони от извършването на проверка на инкриминираната дата, като след спирането му е потеглил с процесното МПС, наложило допълнително следване и преустановяване на движението му с патрулния автомобил. Съдът не отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство изложените от прокуратурата твърдения за последващо шофиране от страна на подсъдимия, след като е бил с отнето МПС и неспиране за проверка от полицейските служители, за което му било повдигнато обвинение за престъпление по чл.270, ал.1 от НК, тъй като по делото не са налице доказателства за посочените действия, осъществени от Г., нито влязла в сила присъда, която да го признава за виновен в посоченото престъпление.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете дадените от подсъдимия обяснения, в които признава вината си, изразената критичност и съжаление към извършеното, включването му в програма за наркозависими лица, видно от представеното копие на карта от Програма за лечение с опиеви агонисти и агонист-антагонисти на лица, зависими от опиоди. Не може да бъде прието като смекчаващо отговорността обстоятелство изложеното такова от защитата за липсата на настъпили вредоносни последици от деянието. Престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е формално такова, на просто извършване, като законодателят е отчел високата му степен на обществена опасност с довършване на престъпния състав – шофиране след употреба на наркотични вещества, дори и без настъпването на вредоносен резултат. Престъплението е с висока степен на обществена опасност, застрашавайки обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта.

Съдът намери, че посочените смекчаващи отговорността обстоятелства не представляват многобройни такива, при които и най-лекото предвидено в чл.343б, ал.3 НК наказание да се явява несъразмерно тежко, с оглед обществената опасност на деянието и дееца.

Като отчете посочените по-горе отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание Лишаване от свобода към средния предвиден в закона размер, а именно за срок от 1 година и 6 месеца, както и наказание глоба в размер на 800 лв., като относно последното бе отчетено и имотното състояние и доходите на Г., съобразно разпоредбата на чл.47, ал.1 НК.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът постанови наказанието лишаване от свобода да се търпи при първоначален строг режим, доколкото не са изтекли пет години от предходно наложено на подсъдимия наказание лишаване от свобода по НОХД №163/2017г. по описа на РС-Левски.

На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3 от НК, вр. чл.49, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, както и с оглед на данните по делото, че подсъдимият е системен нарушител на обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта, съдът наложи наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

Относно веществните доказателства:

Съдът постанови след влизане на присъдата в сила, вещественото доказателство 1 бр. техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000” STK 7 с №ARMJ – 0415, проба №177, валиден до 12.2020 г. след влизане в сила на присъдата да бъде унищожено, като вещ без стойност.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: