гр. ЛЕВСКИ, _22.06._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и втори май_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _822_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1
от ГПК.
В исковата молба се твърди, че в Районен съд гр. Левски е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано
ч.гр.д. 614/2019 г. на РС Левски и по същото в полза на „Вива Кредит” ООД е
издадена исканата заповед за изпълнение. Твърди се, че срещу издадената заповед
за изпълнение е подадено възражение от длъжника С.С.К. и в указания от съда
срок, ищцовото дружество е предявило настоящия иск.
Твърди се, че на 16.05.2018 г. между С.С.К. и *********** ООД
е сключен договор за паричен заем ***********, по силата на който ***********
ООД е заемодател, а С.К. – заемател. Твърди се съгласно условията на договора,
заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 15 000 лв. със срок на
издължаване 36 месеца, която сума ведно с уговорената лихва в размер на
13 220,64 лв., възлизаща обшо на 28 220,64 лв. заемателят се е
задължил в срок от 36 месеца да изплати на ипотекарния кредитор цялата дължима
сума, по следния начин: 12 погасителни вноски в размер на 507 лв всяка, а
следващите 24 погасителни вноски в размер на 922,36 лв. всяка. Твърди се, че с
нотариален акт № 178 том 2 рег. № 1516 дело № 214 от 16.05.2018 г. на Нотариус Хр. К., с рег. № 021 на НК, с
район на действие РС Левски, вписан в Службата по вписванията гр.Л. към Агенция
по вписванията с дв.вх. рег. № 963, вх. рег. № 963/16.05.2018 г., акт № 18, том
1 дело 434/2018г., партидна книга стр. 2340 е учредена в полза на ************
ООД, договорна ипотека, с която г-жа К. и В.Г.К., в качеството си на ипотекарни
длъжници са обезпечили задълженията си по договора за паричен заем от
16.05.2018 г. към ищцовото дружество.
Твърди се, че с нотариална покана за обявяване на задължение
по договор за паричен заем за предсрочно
изискуемо, с нотариална заверка на подписа с рег. № 5885/08.07-
Твърди се, че съгласно чл. 3 ал.2, ал. 3 и ал. 4 във връзка с
чл. 5 ал. 3 от Договора К. е възложила на заемодателя да прихване от заемната
сума по договора: сумата от 779,87 лв. – задължение на заемателя по договор за
заем № 3179064/19.03.2018 г., към **********; сумата от 993,98 лв.
представляваща парично задължение на заемателя по договор за заем от 07.06.2014
г. към *********** ООД; сумата от 144,10 лв. представляваща парично задължение
на В.Г.К. към *********** ООД по договор за заем от 14.03.2018 г.; сумата от
573,64 лв. – представляваща парично задължение на В.Г.К. по договор за заем №
3208315/24.04.2018 г. към *********** АД; такса за разглеждане на „предложение
за сключване на договор за паричен заем” в размер на 415 лв. и нотариална такса
и такса вписване по договорна ипотека общо в размер на 524 лв. Твърди се също
така, че след прихващане на горепосочените суми съгласно възложеното от К.,
заемодателят е предал остатъка от
заемната сума в размер на 11 569,41 лв. с извършване на банков превод по
банковата сметка, посочена от Заемателя в чл. 3 ал. 6 от Договора. Твърди се,
че към датата на изготвяне на нотариалната покана, г-жа К. в качеството си на
заемател по договора е заплатила изцяло първите шест погасителни вноски и
сумата от 485 лв. частично по седма погасителна вноска, съгласно погасителен
план, приложение № 1 към договора – т.е. платената сума от К. е общо в размер
на 5165 лв., с която е погасила частично договорната лихва и неустойката по чл.
5 ал. 3 по договора. Твърди се, че от датата на изготвяне на нотариалната
покана за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо – 01.07.2019 г. до
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК г-жа К. е направила няколко
частични плащания в общ размер на 600 лв. , от които 100 лв. – представляваща
изцяло дължима неустойка на основание чл. 11 ал.3 от Договора за паричен заем
от 16.05.2018 г. и Нотариалния акт за договорна ипотека посочен по-горе, и 500
лв. – представляваща частично платена неустойка, дължима на основание чл. 11
ал.5 във връзка с ал. 4 от Договора за паричен заем от 16.05.2018 г. и
Нотариалния акт за договорна ипотека.
Твърди се, че след снабдяване с изпълнителен лист и образуване
на изпълнителното производство К. е направила още две плащания, съответно на
18.09.2019 г. сумата от 100 лв. и на 09.11.2019 г. сумата от 100 лв. – с които плащания са погасени още 200 лв. от
начислената неустойка на основание чл.
11 ал.5 във връзка с ал. 4 от Договора за паричен заем от 16.05.2018 г. и
Нотариалния акт за договорна ипотека.
Твърди се, че след изплащане на посочените по-горе суми, са
останали дължими от С.К. следните суми – сумата от 15 000 лв.,
представляваща главница, и договорна лихва за периода от 16.05.2018 г. до
датата на изготвяне на нотариалната покана за обявяване на задължението на К.
за предсрочно изискуемо – 29.07.2019 г. в размер на 3593,78 лв. Твърди се, че К. дължи също така и начислени
разходи и законна лихва за забава по договора за паричен заем от 16.05.2018 г.
както следва: сумата от 132,98 лв. – представляваща начислена законна лихва за
забава, съгласно чл. 11 ал.1 от Договора за паричен заем от 16.05.2018 г.,
изчислена от 3 дни след падежа на
неизплатените погасителни вноски от № 7 до № 13 вкл., съгласно предоставения
погасителен план към Договора към 01.07.2019 г.; сумата от 2628 лв.,
представляваща начислена на 07.06.2018 г. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение на основание чл. 5 ал.1 във връзка с ал. 3 от Договора за
паричен заем; сумата от 270 лв. – представляваща остатък от начислени и дължими
разходи за събиране на просрочените вземания на основание чл. 11 ал.2 от
Договора за паричен заем от 16.
Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено
вземането на ищцовото дружество по отношение на ответницата С.С.К. за следните
суми:
- 15 000 лв. главница по договор за паричен заем от
16.05.2018 г;
- 3593,78 лв., - начислена и
незаплатена договорна лихва по договор за паричен заем от 16.05.2018 г. към
01.07.2019 г.
- 132,98 лв. – представляваща начислена законна лихва за
забава, съгласно чл. 11 ал.1 от Договора за паричен заем от 16.05.2018 г.,
изчислена от 3 дни след падежа на
неизплатените погасителни вноски от № 7 до № 13 вкл., съгласно предоставения
погасителен план към Договора към 01.07.2019 г.;
- 2628 лв., представляваща начислена на 07.06.2018 г.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение на основание чл. 5 ал.1 във
връзка с ал. 3 от Договора за паричен заем;
- 270 лв. – представляваща остатък от начислени и дължими
разходи за събиране на просрочените вземания на основание чл. 11 ал.2 от
Договора за паричен заем от 16.
- 800 лв. – представляваща остатък от начислена и дължима
неустойка на основание чл. 11 ал.5 във връзка с ал. 4 от договора за паричен
заем от 16.05.2018 г. и нотариалния акт за договорна ипотека към 01.07.2019 г.
- законната лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане.
Претендират се направените разноски в настоящото и заповедното
производство.
Ответницата, чрез упълномощения от нея адвокат Е. Р. от ПлАК е
представила отговор в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК и е изразила
становище, с което оспорва всички претендирани от ищеца вземания и по
основание, и по размер и е направено искане за оставяне на исковата молба без
уважение.
В отговора на исковата молба се прави възражение за нищожност
на основанието, въз основа на което са претендирани сумите, предмет на
заповедта за изпълнение, съществуването на вземанията по която се цели да се
установи с настоящото дело.
Твърди се, че видно от самия документ по чл. 417 от ГПК се
касае за Договор за потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския
кредит, че чл. 10, ал.1 от ЗПК въвежда изискване за форма на договора –
всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, а видно от документите, послужили като
основание за издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК същите са изписани с
размер на шрифта 11, а погасителният месечен план с букви и цифри с шрифт дори
по-малък от 11. Твърди се, че в случая не е спазена формата за докумнета,
послужил като основание за издаване на заповедта за изпълнение, а съгласно
разпоредбата на чл. 26 ал.2 от ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва
предписана от закона форма. Моли се съда да приеме, че в случая, поради
нищожност не е налице основанието, на което се претендират сумите, респ.
твърдяното задължение е недължимо - нищожната клауза не поражда задължение. В
тази връзка се иска, съдът да приеме, че нищожна се оказва и учредената ипотека
върху имота, предмет на посочения нотариален акт.
В отговора на исковата молба се твърди, че ответницата не
оспорва обстоятелството, че е получила от ищеца сумата от 11569,41 лв. и моли
да се приеме, че всички платени от нея и съпруга й парични средства за връщане
на дълга й да се считат като такива, които погасяват тази сума, като се прави
изявление за прихващане на претендираната от ищеца като главница сума, която
реално й е превел 11569,41 лв. – с всички суми, които са внесени за погасяване
на претендирания от ищеца дълг и оспорва като неправилни и направени от ищеца без правно основание,
отнасяния на сумите по вноските като погасяващи такси, разноски, лихви и др.
подобни.
Твърди се, че е налице още едно основание за нищожност на
клауза от самия нотариален акт, а именно: видно от нотариалния акт е, че се
касае за заем с посочени параметри, като е отразен договорен годишен лихвен
процент от 40,56 %, респ. дължима възнаградителна лихва 13220,64 лв. при
главница 15000 лв. Твърди се, че тази
разпоредба за възнаградителна лихва се явява нищожна, като противоречаща на
добрите нрави, в какъвто смисъл е и практиката на ПлОС.
По отношение на неустойките се възразява и на още едно
основание, а именно – като прекомерни и се иска от съда ако въобще приеме, че
има уговорени действителни неустойки да бъдат намалени същите по размер.
Твърди се също така, че не са били налице условията за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и в тази връзка се прави
възражение, че ищецът в размер със собствените си права и задължения,
неправилно е обявил кредита за предсрочно изискуем и не се дължат всички тези
суми, които са претендирани, поради настъпила предсрочна изискуемост на
кредита. Изразява се становище, че ако все пак се приеме, че е настъпила
предсрочна изискуемост, то за ищеца тя е с дата 01.07.2019 г., тъй като той е
признал, че към тази дата е изготвил нотариална покана до ответницата за
предсрочната изискуемост, и ако се приеме че е настъпила предсрочна изискуемост
на кредита, дължими остават само възнаградителните лихви, които са предвидени
по плана до датата на твърдяната предсрочна изискуемост – 01.07.2019 г. – тъй
като съгласно Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК, ВКС, такси и
възнаградителни лихви след датата на предсрочната изискуемост не се дължат.
Оспорват се претендираните разноски както по настоящото дело,
така и тези по ч.гр.д. 614/2019 г. на ЛРС, като ответната страна се позовава и
на прекомерност на адвокатските възнаграждения по двете дела.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представения по делото договор
за паричен заем *********** е, че същия е сключен между страните на 16.05.2018
г. по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответницата С.С.К. в
заем сумата от 15000 лв., като е посочен начина на получаване на сумата от К..
Договорено е суми общо в размер на 1773,85 лв. да бъдат преведени за погасяване
на други задължения на К. по други сметки; суми общо в размер на 717,74 лв.да
бъдат преведени по конкретно посочени банкови сметки за погасяване на
задължения на името на В.Г.К., и останалата сума от 12093,41 лв. след заплащане
на дължимите такси за разглеждане на предложението в размер на 415 лв. и прихващане на разноските по учредяване на
договорната ипотека съгласно чл. 6 от договора да бъде преведена по сметка на
ответницата. С договора са
конкретизирани срока на заема – 36, годишният лихвен процент /фиксиран за целия
срок на договора в размер на 40,56%/, годишният процент на разходите и начина
му на изчисляване. Уговорена е поредността на погасяване на задълженията на
заемателя, задълженията на заемателя за предоставяне на обезпечения на
заемодателя, както и дължимите неустойки при неизпълнение на задълженията на
заемателя да предостави съответните
обезпечения и начина на плащане на неустойките. Договора е с нотариално
заверени подписи на 16.V.2018 г.
Към договора е представен и погасителен план на месечните
погасителни вноски подписан от ответницата, като върху същия ръкописно е
изписан текста „запознат съм с погасителния план”, изписани са имената С.С.К. и
има положен подпис, както и дата 17.V.2018 г.
Към делото е представено и копие от нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека от 16.05.2018г. от който се установява, че същия
е сключен в изпълнение на условията на Договора за паричен заем ***********от
16.V.2018 г. и с него С.С.К. – заемател и ипотекарен длъжник и В.Г.К. –
ипотекарен длъжинк са обезпечили вземането на *********** ООД по сключения на
16.V.2018 г. договор за заем в размер на 15000 лв. със срок на издължаване 36
месеца.
Представена е и нотариална покана за обявяване на задължение
по договор за паричен заем *********** от 16.V.2018 г., с която договора е
обявен за предсрочно изискуем и С.С.К. е поканена да заплати дължимите суми, като същите са конкретизирани
по вид и размер към 01.07.2019 г. Нотариалната покана е връчена на 29.07.2019 г. на В.Г.К. – съпруг
на К..
Видно от приложеното към настоящото ч.гр.д. 614/2019 г. по
описа на РС Л. е, че същото е образувано на 17.09.2019 г. въз основа на подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК със заявител ищцовото дружество и
посочен като длъжник – ответника по настоящото дело. По същото е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, с която са
присъдени на кредитора заявените суми. Срещу издадената заповед е подадено
възражение, след което в указания срок заявителя е предявил настоящия иск.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявения иск е подаден
в указания срок, същия е между страните в заповедното производство и касае суми
и основания идентични със заявените по ч.гр.д. 614/2019 г. по описа на РС Л.,
поради което искът е допустим.
От представените и посочени по-горе писмени доказателства по
един несъмнен и категоричен начин се установяват договорните отношения между
страните, както и условията на сключения договор за кредит с ясно и
недвусмислено съдържание. От същия договор и от заявеното от ищцовата страна
твърдение, че действително е получила сумата, съдът приема, че между страните
факта на предоставената в заем сума е доказан.
Спорно между страните е, дали договора е нейдействителен,
предвид твърденията на ответната страна в представения отговор на исковата
молба, дали ответницата дължи суми на ищцовото дружество и ако дължи такива, в
какъв размер.
Във връзка с направеното възражение за недействителност на
договора за кредит, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 10 ал.1 от
Закона за потребителския кредит, поради това, че е с по-малък шрифт от
посочения в чл. 10 ал.1 от ЗПК размер на шрифт не по-малък от 12 и предвид
твърдението, че се касае за договорен годишен лихвен процент в размер на
40,56%, която клауза се твърди, че като противоречаща на добрите нрави е нищожна,
съдът приема, че същото е неоснователно по следните съображения: Видно от чл. 6
ал.1 от договора за паричен заем – сключен между страните е, че за обезпечаване
на задължението за връщане на заема заедно с всички произтичащи от това лихви,
неустойки за неизпълнение на договорно задължение и др. заемателят се е
задължил да учреди в срок до 21.V.2018 г. първо по ред договорна ипотека в
полза на заемодателя върху изрично посочен недвижим имот. На л. 13-14 от делото
е приложен нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека от 16.V.2018 г.,
видно от който е, че в изпълнение на поетото задължение по чл. 6 от договора
ответницата, в качеството й на заемател и ипотекарен длъжник и В.Г.К. в
качеството му на ипотекарен длъжник са учредили договорна ипотека върху
посочения в чл. 6 от договора недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл. 4
ал.1 т.2 от Закона за потребителския кредит разпоредбите на закона не се
прилагат за договори за кредит, които са обезпечени с ипотеки, поради което са
неоснователни наведените доводи от представителя на ответницата за
недействителност на договора тъй като не са спазени изискванията на ЗПК. По отношение на вида договор, сключен между
страните е приложим Закона за кредитите за недвижими имоти за потребители, но в
същия не е налице законова разпоредба, която да изисква размер на шрифта не
по-малък от 12. Не е налице несъответствие на която и да е клауза от договора
сключен между страните със законовите разпоредби на приложимия ЗКНИП.
За установяване размера на дължимите от
ответницата суми по искане на ищцовата страна по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че дължимите суми от
ответницата са в търсения от ищцовото дружество размер. Що се касае до
възражението на ответната страна, че не се дължат неустойки след датата на
предсрочната изискуемост – 01.07.2019 г. съдът приема, че това е така, но в
настоящия случай неустойки след тази дата не се търсят.
На основание
изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото следва да
бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото дружество направените деловодни
разноски както в заповедното, така и в настоящото производство съгласно
представения списък на разноските.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, вземането на
*********** ООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: **********************,
представлявано от управителя Д.С.Д. по отношение на С.С.К., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, за следните суми:
- 15 000 лв. главница по договор за паричен заем от
16.05.2018 г;
- 3593,78 лв., - начислена и
незаплатена договорна лихва по договор за паричен заем от 16.05.2018 г. към
01.07.2019 г.
- 132,98 лв. – представляваща начислена законна лихва
за забава, съгласно чл. 11 ал.1 от Договора за паричен заем от
16.05.2018 г., изчислена от 3 дни след
падежа на неизплатените погасителни вноски от № 7 до № 13 вкл., съгласно
предоставения погасителен план към Договора към 01.07.2019 г.;
- 2628 лв.,
представляваща начислена на 07.06.2018 г. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение на основание чл. 5 ал.1 във връзка с ал. 3 от Договора за
паричен заем;
- 270 лв. – представляваща остатък от начислени и дължими разходи
за събиране на просрочените вземания на основание чл. 11 ал.2 от Договора за
паричен заем от 16.
- 800 лв. – представляваща остатък от начислена и дължима неустойка
на основание чл. 11 ал.5 във връзка с ал. 4 от договора за паричен заем от
16.05.2018 г. и нотариалния акт за договорна ипотека към 01.07.2019 г.
- законната лихва за забава върху главницата от 15 000 лв.
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение –
17.09.2019 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА С.С.К. със сочена
по-горе самоличност да заплати на *********** ООД със сочени по-горе
данни направените деловодни разноски в настоящото дело в размер на 2218,50 лв, както
и направените деловодни разноски по ч.гр.д. 614/2019 г. на РС Л. в размер на
2252,50лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: