гр.
ЛЕВСКИ, _05.06._
Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет
и втори май_
Съдебни заседатели:
Членове:
при
участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело №
_11_
по описа за _2020_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 325 ал.1 от КТ.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово правоотношение
с ответника по делото на длъжността „регистратор” с място на работа в гр.Б.,
ул. **********. Твърди се, че със заповед от 10.05.2019 г. на Управителя на
дружеството на основание чл. 328 ал.1 т.3 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение, поради намаляване обема на работа, считано от 12.05.2019 г., че
с решение от 12.08.2019 г. постановено по гр.д. 478/2019 г. по описа на РС
Левски, съдът е признал уволнението за незаконно и е отменил Заповед от
10.05.2019 г. на Управителя на дружеството, като незаконосъобразна. Твърди се,
че със същото решение на основание чл. 225 ал.1 от КТ, на ищцата е присъдено
обезщетение за оставането й без работа, поради незаконното уволнение за периода
от 12.05.2019 г. – датата на прекратяването на трудовото правоотношение до
06.08.2019 г. – датата на приключване на съдебните прения в размер на 1386,48
лв., като решението в тази му част не е обжалвано и е влязло в законна сила на
26.08.2019 г.
Твърди се, че в резултат на уволнението ищцата не е била заета по трудово
правоотношение през целия шестмесечен период, след като е останала без работа,
а съдебно присъденото е само за периода от 12.05.2019 г. до 06.08.2019 г., до
където се разпростира и силата на присъдено нещо. Твърди се, че за времето от
07.08.2019 г. до 12.11.2019 г. ищцата не е била заета по трудово правоотношение
и не й е присъждано обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ.
Моли се съда да постанови решение, с което на основание чл. 344 ал.1 т.3
във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ да осъди ответното дружество да заплати на
ищцата обезщетение в размер на 2393,45 лв.,
представляваща брутното трудово възнаграждение за времето от 07.08.2019
г. до 12.11.2019 г. през което ищцата е останала без работа, поради незаконното
уволнение, заедно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
10.07.2019 г. – датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на
дължимите суми. Претендират се и направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК
е постъпил писмен отговор от страна на ответника, чрез процесуалния му
представител адв. Е. Р., който е изразил
становище по предявения иск. С отговора се оспорват предявените искове,
тъй като се счита, че претендираното от ищцата обезщетение не се дължи. Ответната страна прави възражение и за
изтекла погасителна давност, тъй като иска е предявен след изтичане на
предвидения в закона давностен срок. Твърди се също така, че през времето, през
което ищцата е останала без работа е получила съответното обезщетение за
безработица от НОИ, а съобразно практиката на ВКС, в такъв случай вредата от
оставането без работа, с оглед възникналото осигурително правоотношение, се
намалява, респ. променя се и паричната сума, необходима за обезщетяването й.
Възразява се и срещу датата, посочена като начало на периода, за който се
претендира законна лихва – 10.07.2019 г., като се твърди, че исковата молба е с
пощенско клеймо 07.01.2020 г., поради което ако искът е основателен, законната
лихва следва да се изчислява от 07.01.2020 г. Твърди се също така, че по гр.д.
478/2019 г. на РС Левски ответникът по делото е направил прихващане между
изплатеното обезщетение на ищцата по чл. 222 от КТ и дължимото обезщетение по
чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ, което прихващане се поддържа,
съобразено е от съда по посоченото дело и е относимо и към настоящия предмет на
делото.
Съдът, като прецени, представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Безспорно между страните по делото е, че между същите е
съществувало трудово правоотношение по силата на което ищцата е заемала
длъжността „регистратор” с място на работа гр.Б. ул. ********** в **********
ЕООД.
Видно от приложеното към настоящото дело гр.д. 478/2019 г.
на РС Левски е, че с влязло в сила решение на 20.09.2019 г. по същото дело,
уволнението на Т.П.Ш. е признато за незаконно и заповедта, с която е сторено
това от 10.V.2019 г. е отменена. Със същото решение на Ш. е присъдено
обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за периода от 12.V.2019 г. до 06.08.2019 г.
По делото /л.4,5/ е представено копие от трудовата книжка
на ищцата, от което е видно, че след 12.V.2019 г. няма вписани други трудови
правоотношения.
Представени са и 2 бр. Служебни бележки от Агенция по
заетостта /приложени на л.7 и л. 33 от делото/ - първата издадена на 30.12.2019
г., а втората издадена на 24.ІІ.2020 г. от които се установява, че ищцата е
регистрирана в ДБТ Никопол като безработна от 13.V.2019 г.
По делото е приета и служебно извършена справка за актуално
състояние на трудовите договори на Т.Ш. от 14.І.2020 г. от служител на РС
Левски /извършена по искане на страните и приложена на л. 29 от делото/, от която
се установява, че след 12.V.2019 г. на която дата е прекратено ТПО с ответника
по настоящото дело, няма регистрирани други трудови договори.
Предвид представените и посочени по-горе писмени
доказателства, съдът приема, че по делото по един несъмнен и категоричен начин
се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е
прекратено със заповед от 10.V.2019 г.,
че уволнението е признато за незаконно и заповедта от 10.V.2019 г. е отменена
от съда с влязло в сила решение на 20.09.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 358 ал.1 т.3 от
КТ давностният срок за предявяване на иска за обезщетение при незаконно
уволнение с правно основание чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ е
тригодишен /в този смисъл решение № 641/21.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №
923/2009 г. ІІІ г.о., ГК/. Тълкувателно
решение № 1/2014 г. на което се позовава ответната страна при възражението си
за предявен иск след изтичане на 2 месечния давностен срок по чл. 358 ал.1 т.2
от КТ не обсъжда искът с правно основание 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225
ал.1 от КТ, а исковете по чл. 344 ал.1 т.1 и т. 2 от КТ, за които изрично е
прието, че се предявяват в 2 месечния срок по чл. 358 ал.1 т.2 от КТ. Другите
решения на ВКС, на които се позовава ответната страна /решение № 283 от
6.04.2010 г. по гр.д. 507/2009 г. на ВКС ГК ІІІ г.о. и решение № 10/09.04.2010
г. по дело № 4163/2008 г. тна ВКС, ГК, ІV г.о./ не разглеждат самостоятелно
предявен иск по чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ /каквото е
цитираното по-горе решение № 641/21.10.2010
на ВКС по гр.д. 923/2009 г., ІІІ г.о. ГК/, а и са постановени преди решение № 641/2010 г. В
решение № 283 и решение № 10 са постановени по предявени съединени искове по
чл. 344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ и в мотивите на същите е прието, че в конкретната
хипотеза срокът за предявяване на
исковете е двумесечен и тъй като с изтичане на давностния срок по чл. 358 ал.1
т.2 от КТ работникът е изгубил правото да претендира съдебна защита срещу
незаконно уволнение, разглеждането за незаконосъобразност и произнасянето по
същество е недопустимо. За разлика от казусите
в решение № 283/2010 и № 10/2010 на ВКС /посочени по-горе/ в настоящия случай
сме в хипотеза на предявен самостоятелен иск за обезщетение по чл. 225 ал.1 от
КТ, след постановен и влязъл в сила друг съдебен акт, с който е признато
уволнението за незаконно и заповедта е отменена /казус идентичен с този по
решение № 641/2010 г. на ВКС/. Предвид изложеното, съдът приема, че
възражението на ответната страна за това, че предявеният иск е погасен по
давност е неоснователно и предявеният иск следва да бъде разгледан по същество.
Разгледан по същество, предявеният иск се явява основателен по следните
съображения: От фактическа страна по делото е установено, че ищцата е била в
трудово правоотношение с ответника, прекратено едностранно от работодателя със
заповед от 10.V.2019 г.; установено е, че с влязло в сила решение уволнението е
признато за незаконно и е отменена заповедта от 10.V.2019 г.; установено е, че
след уволнението ищцата не е започвала работа при друг работодател, поради
което има право на обезщетение, което е в размер на брутното трудово
възнаграждение, изчислено по реда на чл. 228 от КТ, за шест месеца. Установено
е също така, че с влязлото в сила решение по гр.д. 478/2019 г. на ищцата е
присъдено обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ за
периода от уволнението - 12.V.2019 г. до
06.08.2019 г. Тъй като шестмесечния период от уволнението на 12.V.2019 г.
изтича на 12.11.2019 г. по делото са представени доказателства, че през целия
период ищцата не е била в трудово правоотношение, в резултат на което не е
получавала трудово възнаграждение /заплата/, поради което на същата се дължи
обезщетение освен за времето от 12.V.2019 г. до 06.08.2019 г. /за който период
е налице влязъл в сила съдебен акт/ и за периода от 07.08.2019 г. до 12.11.2019 г. По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява, че размера на дължимото се обезщетение за
периода от 07.07.2019 г. до 12.11.2019 г., определен въз основа на полученото
от ищцата брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец
преди уволнението е 2382,48 лв.
Във връзка с възражението на ответната страна, че от това обезщетение
следва да се приспадне сумата изплатена на ищцата от НОИ като обезщетение,
съдът приема, че същото е неоснователно. Съгласно решение № 22/08.04.2020 г. на
ВКС по гр.д. № 1697/2019 г., ІІІ г.о. КГ „Съществено за отговорността на
ответника за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ е дали ищецът след уволнението е
останал незает по трудово правоотношение за срока, установен в закона. При
положителен отговор на този въпрос следва да се присъди обезщетение, независимо
от факта на реализирани доходи в значителен размер за исковия период …, след
като техният източник е съглашение, което не е регламентирано в трудовото
право.”. В настоящия случай се касае до отношения между ищцата и НОИ и право на
НОИ е да потърси евентуално връщане на съответно платените суми. Видно от
данните по делото е, че ищцата вече е възстановила на НОИ добросъвестно
полученото парично обезщетение за безработица за периода от 12.06.2019 г. до
06.08.2019 г. Представена е и вносна бележка от 19.09.2019 г. – видно от която
е, че ищцата е възстановила в ТП на НОИ реално получената от нея сума и за
периода от 07.08.2019 г. до 31.01.2020 г.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и
доказан за сумата от 2382,48 лв. – според заключението на вещото лице, като за
разликата над тази сума до първоначално предявения размер от 2393,45 лв.
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение искането на
ищцовата страна за присъждане на законна лихва от 10.07.2019 г. датата на
предявяване на иска за отмяна на незаконното уволнение, съдът приема, че същото
е неоснователно. Съгласно Тълкувателно решение № 3/19.03.1996 г. по гр.д. №
3/1995 г. ОСГК на ВС „лихва върху обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ се дължи
от деня на поканата по чл. 84 ал.2 от ЗЗД, а ако такава покана не е отправена
от работника, лихва се дължи от деня, в който искът е предявен. В настоящото
производство не са представени доказателства ищцата да е отправила покана до
ответника за заплащане на дължимото й се обезщетение за периода от 07.08.2019
г. до 12.11.2019 г., поради което лихва върху размера на обезщетението за този
период се дължи от датата на предявяване на настоящия иск, а именно от 08.01.2020
г. Действително на 10.07.2019 г. ищцата е предявила иск срещу ответника, но
същия касае обезщетение за друг период от време и за присъденото с решението по
гр.д. 478/2019г. обезщетение на ищцата е присъдена и дължимата й се законна
лихва. За процесния период ищцата е предявила иск едва с настоящата искова
молба и предходни нейни претенции за други периоди, не могат да се приемат като
лихвоносни и за периода по настоящото дело.
Предвид изложеното, съдът приема, че следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата на основание чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл.
225 ал.1 от КТ сумата от 2382,48 лв., представляваща обезщетение за периода от
07.08.2019 г. до 12.11.2019 г., през който период ищцата е останала без работа
в резултат на незаконното й уволнение със заповед от 10.V.2019 г. отменена с
влязло в сила решение по гр.д. 478/2019 г.
на РС Левски, ведно със законната лихва върху сумата от 2382,48 лв.,
считано от датата на предявяване на настоящия иск 08.01.2020 г. до окончателното
й изплащане.
За разликата над сумата от 2382,48 лв. до първоначално
предявената сума от 2393,45 лв. предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищцата направените деловодни разноски в размер на 400 лв., съгласно
представения списък на разноските. Следва да бъде осъден ответника да заплати
д.т. в размер на 4% от стойността на уважения иск, а именно сумата от 95,30 лв.,
както и направените деловодни разноски от РС Левски в размер на 130 лв.
заплатени като възнаграждение на вещото лице от бюджета на съда.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
НА ОСНОВАНИЕ чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ ОСЪЖДА ответника ********** с фирма **********
ЕООД, със седалище и адрес на управление ********************,
представлявано от управителя Н.В.М. да
заплати на Т.П.Ш., ЕГН **********,*** „А” обезщетение за времето, през
което Ш. е останала без работа в резултат на уволнението със заповед от
10.V.2019 г. – отменено с влязло в сила съдебно решение по гр.д. 478/2019 г. на
РС Левски, а именно: сумата от 2382,48
лв., представляваща обезщетение за периода 07.08.2019 г. до 12.11.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска – 08.01.2020 г. до окончателното й
изплащане.
За разликата над
сумата от 2382,48 лв. до първоначално предявената сума от 2393,45 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ответника ********** с фирма ********** ЕООД, със седалище и адрес на
управление ********************, представлявано от управителя Н.В.М. да
заплати на Т.П.Ш., ЕГН **********,*** „А” направените деловодни разноски в
размер на 400 лв.
ОСЪЖДА ответника ********** с фирма ********** ЕООД, със седалище и адрес на
управление ********************, представлявано от управителя Н.В.М. да
заплати по сметка на РАЙОНЕН СЪД град Левски направените деловодни разноски
от РС Левски в размер на 130 лв.– представляващи заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице, както и сумата от 95,30 лв., представляваща държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок, който срок съгласно разпоредбата на чл. 315
ал.2 от ГПК започва да тече от 05.06.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: