№
гр. Левски, 25.06.2020г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря
Илияна Петрова и в присъствието на прокурора …………, като разгледа докладваното
от съдия Николаева АНД №54 описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.Д.И. *** против Наказателно
постановление №222/09.08.2019г. на Директор на Регионална дирекция по горите –
гр.Ловеч, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.108, ал.1, т.1 от Закона
за горите, на основание чл.275, ал.1, т.2 ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е
наложено административно наказание глоба по чл.266, ал.1, предл. 1, от Закона
за горите в размер на 150 лв. Жалбата е бланкетна, наведени са доводи, че НП е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения
на материалния и процесуалния закон. Иска се същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от упълномощения защитник –
адв.Р.Р., който навежда довод, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като не е извършено пълно
и точно описание на мястото, където е извършено твърдяното нарушение, както и
на обстоятелствата при които е извършено.
Като място на извършване на нарушението било посочено нелесоустроена
гора, до отдел 335, подотдел „г“. Излага аргументи, че понятието
„нелесоусторена гора” няма легална дефиниция и било неясно кой именно орган по
чл.108 от Закона за горите е следвало да издаде писмено позволително за сеч,
тъй като не се съдържала информация в НП дали се касае за държавна горска
територия, общинска или друга такава, предвид на което не било ясно какво точно
позволително за сеч е следвало да бъде издадено. Сочи, че в атакуваното НП е
посочен като нарушен чл.108, ал.1, т.2
от ЗГ, който не съдържал състав на административно нарушение, а визирал
субектите, които могат да издадат писмено позволително. Налице било и нарушение
на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН – непълно описание на конкретните фактически
обстоятелства при които е извършено нарушението, не пълно отразяване на
признаците от състава му. Наведен е довод, че посочените пропуски водели до
неяснота на обвинението и нарушавали правото на защита на обвиненото лице,
ограничавайки възможността му да разбере какво точно нарушение му се вменява,
при какви обстоятелства се твърди, че го е извършил и въз основа на какви
доказателства. Моли атакуваното НП да бъде отменено, като незаконосъобразно,
алтернативно – да бъде намалено наложеното наказание до предвидения в закона
минимум. Позовава се на приложена справка за извършени нарушения по Закона за
горите, съгласно която жалбоподателят нямал други такива. Моли, на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Р.Р. от ПлАК, да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от ответника по жалбата разноски.
Ответната страна по жалбата РДГ - Ловеч не се представлява.
В писмено становище навежда доводи, че НП е законосъобразно, при липсата на
процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство,
които да нарушават правото на защита на санкционираното лице. Изложени са
съображения, че нарушението се установявало от депозираните по делото
свидетелски показания, които били обективни и безпротиворечиви. Изложени са
доводи, че наказателното постановление е издадено в предвидените в чл.34 ЗАНН
срокове. Твърди се, че процесния случай не представлява маловажен такъв по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят имал съставени седем акта от дата
14.01.2019г. и издадени НП. При определяне на наказанието
административно-наказващият орган бил взел предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване, ниската степен на обществена опасност,
количеството дървесина, предвид на което бил наложил наказание близко към
минимума, предвиден за съответното нарушение. Иска се наказателното
постановление да бъде потвърдено. На основание чл.63, ал.3, вр. ал.5 от ЗАНН се
претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 14.01.2019г. свидетелите И.М.Р. и А.В.В., на длъжност горски инспектори
към РДГ – Ловеч към датата на извършване на нарушението, осъществявали
служебната си дейност, като извършвали обход в землището на село Трънчовица,
общ.Левски, обл.Плевен. По време на обхода същите чули звук от моторен трион. Отишли
на място, където установили жалбоподателя И.Д.И., който извършвал сеч с
бензинов моторен трион на акациеви дървета. Свидетелите Р. и В. наблюдавали
известно време И., докато същият отсякъл и товарил отсечената дървесина в
паркиран до него лек автомобил. Горските служители отишли при жалбоподателя за
извършването на проверка, в хода на която била установена самоличността му,
както и че част от отсечената дървесина била натоварена в автомобила, а
останалата част била оставена в близост до него, складирана на купчина,
установено било количеството отсечена дървесина - 1,5 пр.куб.м. Изискани били позволително за сеч, превозен билет,
разрешително за достъп, но такива не били представени. Бензиновият моторен
трион бил намерен захвърлен в храстите, в близост до мястото на извършване на
сечта. За установеното от горските служители по време на извършената проверка бил
съставен Констативен протокол, сер. СЗДП №025193/14.01.2019г.
Въз основа на така констатираното бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение №222/30.01.2019г. за това, че на 14.01.2019г., около 14,30ч. в ТП Държавно
горско стопанство - Плевен, с.Трънчовица, общ.Левски, обл.Плевен,
нелесоустроена гора, до отдел
С писмо от 30.01.2019г. на Директора на РДГ – Ловеч, съставения АУАН бил
изпратен на РП – Левски за преценка относно наличие на престъпление.
С постановление на РП-Левски от 01.03.2019г. било образувано досъдебно
производство – пр.пр. №69/2019г. по описа на РП – Левски.
С постановление от 30.05.2019г. на РП - Левски наказателното производство
по посоченото досъдебно производство било прекратено. Постановлението било
изпратено на Директора на РДГ – Ловеч за ангажиране на
административно-наказателна отговорност по отношение на И.Д.И., както и за
решаване на въпроса с веществените доказателства.
Издадено било обжалваното Наказателно постановление №222/09.08.2019г. на
Директор на РДГ – Ловеч, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.108, ал.1, т.1 от Закона за
горите, на основание чл.275, ал.1, т.2 ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е
наложено административно наказание глоба по чл.266, ал.1, предл. 1, от Закона
за горите в размер на 150 лв., за това, че на 14.01.2019г., в землището на
с.Трънчовица, общ.Левски, нелесоустроена гора – до отдел 335, подотдел „г”, извършва
сеч посредством бензинов моторен трион на 1,5 пр.куб.м. акациеви дърва за огрев
без позволително за сеч.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите И.М.Р. и А.В.В.;
Констативен протокол, сер. СЗДП №025193/14.01.2019г., АУАН №222/30.01.2019г.,
писмо до РП – Левски от Директора на РДГ – Ловеч, Постановление за прекратяване
на наказателно производство на РП – Левски, писма до Директора на РДГ-Ловеч,
Наказателно постановление №225/09.08.2019г.,
Заповед №РД-49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните.
Съдът даде вяра на депозираните по делото свидетелски показания като
логични и безпротиворечиви – вътрешно и помежду си, изхождащи от лица,
незаинтересовани от изхода на делото, даващи показания за непосредствено
възприетото от тях по време на изпълнение на служебната им дейност. Показанията
на свидетелите са еднопосочни, че са възприели непосредствено жалбоподателя,
който отсякъл и натоварил отсечените от него с бензинов моторен трион акациеви
дърва, както и относно установеното от тях количество дървесина, натоварено в
паркирания непосредствено до И. лек автомобил. Липсата на конкретни спомени
относно определени обстоятелства съдът прие, че не се дължи на
недобросъвестност, а отдаде на изминалия период от време от събитието, за което
свидетелите дават показания, както и на еднотипността на служебната им дейност
по извършване на проверки, част от която е и процесното деяние.
Писмените доказателства по делото се кредитираха, като официални документи,
издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред, както и неоспорени от страните. Същите са в
съответствие с депозираните свидетелски показания.
С оглед на така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, е съставено от компетентен орган
предвид представената Заповед №РД-49-199/16.05.2011г. на МЗХ, както и в
предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 ЗАНН.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява от приобщените в
хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства. От свидетелските
показания безспорно се установява, че при извършена проверка в землището на
село Трънчовица, общ.Левски, област Плевен, служителите на ДГС – Плевен са възприели
непосредствено жалбоподателя, докато същият отсичал дървесина от вида акациеви
дърва, посредством бензинов моторен трион, както и че в хода на извършената
проверка същият не представил позволително за сеч. Такова не се твърди да е
налице и не е представено и пред съда в производството по обжалване на
издаденото наказателно постановление.
Правилно осъщественото от И.Д.И. нарушение е квалифицирано като такова по
чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ. Посочената норма съдържа правило за поведение, а
именно предвижда, че провеждането на сечи в горите се извършва въз основа на
писмено позволително, което за горските територии държавна собственост се
издава от директора на съответното държавно горско стопанство или държавно
ловно стопанство или оправомощени от него длъжностни лица с висше лесовъдско
образование. Предвид на това, неоснователен е изложения от защитата довод, че
цитираната разпоредба указва единствено лицата, които са оправомощени да
издават писмено позволително и не съдържа състав на административно нарушение.
В процесния случай жалбоподателят е наказан на основание санкционната
разпоредба на чл.266, ал.1 от Закона за горите, съгласно която се наказва се с
глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице,
което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му
сече дървесина и недървесни горски продукти. Правилно санкционната разпоредба
на чл.266, ал.1 ЗГ е обвързана с нарушената материалноправна норма от същия
закон, указваща изискването за извършване на сеч в горите –наличието на писмено
позволително, съгласно чл.108, ал.1 от Закона за горите.
Неоснователни са изложените от защитата доводи за наличието на съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването на наказателното
постановление, които да са накърнили правото на защита на санкционираното лице,
изразяващи се в непълно описание на твърдяното нарушение. Такива представляват липсата
на който и да било от минимално необходимите реквизити по чл.57, ал. 1–7 ЗАНН
или такова тяхно описание, което не позволява на страните или контролиращата
съдебна инстанция да установят по несъмнен и категоричен начин волята на
наказващия орган. Наличието на съществено нарушение на процесуалните правила при
издаване на наказателното постановление се преценява във всеки конкретен
случай, като пропускът следва да се е отразил върху адекватното упражняване
правото на защита на наказаното лице, което включва възможността нарушителят да
разбере кое именно негово поведение бива санкционирано и въз основа на кой
закон.
В процесния случай описанието на нарушението съдържа всички елементи,
очертаващи състава му – дата и място на извършване на нарушението, както и
обстоятелствата, при които е извършено. Посочено е точно мястото на извършване
на нарушението – землището на село Трънчовица, общ.Левски, до отдел 335,
подотдел „г”, както и че представлява гора, предвид на което попада под обхвата
на Закона за горите. Действително в наказателното постановление е пропуснато, че
посоченото място представлява част от държавно горско стопанство Плевен,
каквото отразяване е налице в АУАН, но същото не накърнява съществено правото
на защита на наказаното лице, доколкото не води до невъзможност да разбере
фактическите и правни рамки на обвинението, включително мястото, където се
твърди да е извършил нарушението, респективно да организира адекватно защитата
си. Описани са всички фактически елементи на нарушението - извършването на сеч,
посредством бензинов моторен трион на акациеви дърва за огрев без позволително
за това, предвид на което несонователно се твърди, че жалбоподателят е бил в
невъзможност да разбере какво точно нарушение му се вменява. Непосочването на
конкретния субект, който е бил оправомощен да издаде позволително за сеч също
не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
накърнило правото на защита на наказаното лице. Достатъчно е фактическото
описание на това в нарушение на кое изискване на ЗГ е била извършена сечта – липсата
на писмено позволително за това.
Предвид на изложеното, издаденото наказателно постановление, с което
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.266, ал.1, предл. първо от Закона
за горите се явява законосъобразно. Осъщественото от И.Д.И. деяние не представлява
маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН. Същото не разкрива по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от същия вид, не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да водят до извод, че приложената административна санкция се явява
несъразмерно тежка на деянието и дееца.
Необосновано обаче административно-наказващият орган е наложил наказание в
размер над предвидения в закона минимален такъв, предвид липсата на отежняващи
отговорността обстоятелства, както и сравнително неголямото количество отсечена
дървесина. Не са налице доказателства преди процесното деяние жалбоподателят да
е бил санкциониран за други извършени от него нарушения на Закона за горите с
влезли в сила наказателни постановления. От изпратеното писмо до РП-Левски се
установява, че Директора на РДГ-Ловеч е посочил, че след извършена проверка в
информационната система на дирекцията не са установени съставяни други актове
на И.И. за нарушение на Закона за горите, освен тези, за констатираното по
време на процесната проверка.
Предвид на изложеното, наказателното постановление следва да бъде изменено
в частта му относно размера на наложеното административно наказание глоба, като
същият бъде намален от 150 лв. на 50 лв. В останалата му част наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл.63, ал.3
и ал.5
от ЗАНН,
основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически
лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за
правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на
възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че защитата в
настоящото производство се изразява в писмено становище относно
законосъобразността на наказателното постановление и основателността на
депозираната жалба, намира, че в полза на РДГ- Ловеч следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл.27е
от Наредбата за
заплащането на правната помощ минимум, а именно 80 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №222 от 09.08.2019г. на Директор на Регионална дирекция по горите
– гр.Ловеч, с което на И.Д.И., ЕГН:**********, адрес: ***, за нарушение на чл.108, ал.1,
т.1 от Закона за горите, на основание чл.266, ал.1, предл. първо от Закона за
горите е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв., като
НАМАЛЯВА размера на наложената ГЛОБА от 150 лв. на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН:**********, адрес: *** да заплати на Регионална дирекция по горите –
Ловеч, *****– директор, сумата от 80 /ОСЕМДЕСЕТ/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: