№
гр. Левски, 25.06.2020г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от
съдия Николаева АНД №70 описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б.Е.Ч. *** против Наказателно
постановление №19-0938-005686/05.01.2020г. на Началник Сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.638, ал.3 от Кодекса на
затраховането е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление. Твърди се, че към датата на издаване на НП
жалбоподателят нямал отнети контролни точки. Управляваният автомобил бил
собственост на друго лице, поради което същият нямал отношение към привеждането
му в съответствие с нормативните изисквания, за което бил уверен от
собственика. Твърди, че управляваният от него автомобил имал сключена
застрахователна полица, с разсрочено плащане, като се оказало, че дължимата
вноска не била внесена в срок. Непосредствено след връчването на АУАН бил
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
упълномощен защитник – адв. П.Т. – АК-Пловдив.
Защитникът навежда доводи, че процесният случай
представлява маловажен такъв, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Позовава се на това,
че санкционираното лице е студент, сравнително млад шофьор, видно от
показанията на свидетеля инцидентно е карал процесния автомобил – чужда
собственост, тъй като бил притежание на баща му, не бил преценил, че
автомобилът нямал валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Налагането на
глобата в предвидения размер щяла да затрудни начина на живот на жалбоподателя,
тъй като същият не получавал трудови доходи, предвид на това, че бил студент.
Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят не дава обяснения. Поддържа заявеното от защитника. Моли да
бъде отменено наказателното постановление.
Ответната страна по жалбата не се представлява. В писмено
становище молят същата да бъде оставена без последствие и да бъде потвърдено
наложеното административно наказание.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради
което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Б.Е.Ч. е роден на ***г***, с постоянен адрес:***, и настоящ адрес:***, българин, с
българско гражданство, неженен, студент, неосъждан, ЕГН:**********
На 27.12.2019г., Ч. бил
помолен от свидетеля А. Х.Д. да го закара от село С. до град Б.. Поради тази причина, на 27.12.2019г., около 13,30 ч. същият управлявал
лек автомобил „***” с рег.№***, собственост на неговия
баща Е. М. Ч. *** до гр.Б..
По същото време
свидетелите И.С.П. и П.К.П.,***, изпълнявали служебните си задължение по контрол
спазване на правилата за движение по пътищата, като се намирали на територията
на Община Б., на път III
На жалбоподателя бил
съставен АУАН №АА25531029/27.12.2019г. за това, че на 27.12.2019г., около 13,30
ч., в община Белене, на път III –
След съставяне на АУАН за
процесния лек автомобил била сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите - Застрахователна полица №BG/06/119003541713 от 27.12.2019г. със срок
на валидност от 27.12.2019г., 15.08ч. до 26.12.2020г. 23.59ч.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение административно-наказващият орган издал
обжалваното наказателното постановление, с което наложил на Б.Е.Ч. на основание
чл.638, ал.3 от КЗ административно наказание глоба в размер на 400 лв. за това,
че на 27.12.2019г., около 13,30 ч., в община Белене, на път III –
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите А. Х. Д., И.С.П. и П.К.П., както и от писмените доказателства – АУАН
АУАН №АА25531029/27.12.2019г., НП №19-0938-005686/05.01.2020г. на Началник СПП при ОД
на МВР-Плевен, Заповед рег.№316з-770/18.03.2016г. на Директора на ОД МВР –
Плевен, проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от
Гаранционен фонд, справка в регионална база данни – КАТ относно МПС, рег.№***, Застрахователна полица №BG/06/119003541713 от 27.12.2019г.
Съдът даде вяра на
показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, логични, не са в
противоречие помежду си, както и с останалия доказателствен материал.
Показанията на разпитаните полицейски служители съответстват на показанията на
водения от защитата свидетел. Съдът намери същите за
добросъвестно дадени, тъй като изхождат от лица, незаинтересовани от изхода на
делото, даващи показания за непосредствено възприетото от тях по време на
изпълнение на служебните им задължения. Липсата на точни и подробни спомени
съдът намира, че се дължи на еднотипността на фактите, за които дава показания,
с останалите такива, част от служебната им дейност. Изложените от свидетелите
факти се подкрепят напълно от приобщените по делото писмени доказателства, на
които съдът даде изцяло вяра, като официални документи, издадени от компетентни
длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както
и неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в
предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. НП е
съставено от компетентно лице, видно от представената Заповед №316з-770/2016г.
Директора на ОД МВР - Плевен. Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
процеса на ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя със
съставения АУАН, както и при последващото му санкциониране с издаването на
обжалваното наказателно постановление. Актът е съставен в присъствието на
свидетел, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на
чл.42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя. Всички предвидени в чл.57 от
ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно
постановление.
Описаната в АУАН и НП фактическа обставновка се установява безпротиворечиво
от събрания по делото доказателствен материал. Безспорно се установява от
писмените доказателства по делото, че към момента на извършване на проверката
13,30 ч. на 27.12.2019г. за процесния автомобил не е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност”. Такава е сключена едва след проверката – в 15,08ч. на
същата дата. Посоченото обстоятелство не се отрича от жалбоподателя, а напротив
такива твърдения са изложени и в жалбата. Авторството на деянието се установява
от разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители, извършили
проверката, които посочват, че именно жалбоподателят е лицето, управлявало
автомобила, както и от показанията на свидетеля А. Д., пътувал заедно с жалбоподателя
в процесното МПС. Установява се от приложената справка за собственост на МПС,
че лекият автомобил е собственост на лице, различно от водача – Е. М. Ч.
Предвид на изложеното безспорно се установява, че на процесната дата,
жалбоподателят управлявал лек автомобил, който не е негова собственост и за
който не е налице сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че
е нарушена разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането,
предвиждаща, че лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието
притежание и използване няма сключен и действащ договор задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв. Посочената норма е едновременно материално-правна и санкционна такава –
съдържа както правилото за поведение – забрана за управление на МПС, на което
водача не е собственик и за което няма валидна застраховка, така и санкцията,
която се налага за нарушаването му.
От субективна страна нарушението е осъществено при форма на
вината непредпазливост – престъпна небрежност. Като водач на процесното МПС
жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да се увери, че по отношение на същото е
налице сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, но въпреки това е управлявал автомобила без да провери наличието на такава.
Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28
ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
типичните нарушения от същия вид, нито са налице многобройни или изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство. Не водят до изключителност на случая
обстоятелствата, че Б.Ч. е управлявал инцидентно автомобила, помолен от свой
познат, тъй като въпреки това е бил длъжен да се увери в изрядността на
документите му. Не представлява изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство и фактът, че жалбоподателят е студент и няма постоянни трудови
доходи.
Наложеното административно наказание глоба е във фиксирания в
чл.638, ал.3 от КЗ размер от 400 лв.
Предвид на изложените съображения, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0938-005686/05.01.2020г. на Началник Сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР Плевен, с което на Б.Е.Ч., ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: