№
гр. Левски, 25.06.2020г.
РАЙОНЕН СЪД - ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №71 описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
подадена в Районен съд – гр.Левски жалба от Д.М.Г. *** против Наказателно
постановление №19-0293-001209/11.11.2019г. на Началник РУ - Левски към ОД на
МВР-Плевен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба
в размер на 20лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП.
Ответната страна
по жалбата РУ Левски към ОДМВР – Плевен не изразява становище по жалбата, не се
представлява в проведеното по делото съдебно заседание.
Жалбоподателят се явява
лично, като дава обяснения относно вмененото му нарушение. Твърди, че е спрял
на знак „Стоп”, огледал се е и след като
установил, че няма автомобили, завил на дясно, където бил спрян за проверка от
полицейския патрул. Посочва още, че в близост до знака имало сграда, която
ограничавала видимостта на полицейския патрул. Моли наказателното постановление
да бъде отменено.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация
да обжалва наказателното постановление, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 01.11.2019г., около
09:50 ч., жалбоподателят Д.М.Г. ***, управлявайки товарен автомобил „***” с рег.№В***. Приближавайки пътен знак „Б-2”,
позициониран на кръстовището на ул.”Патриарх Евтимий” и ул.”Кирил и Методий” в
гр.Левски, жалбоподателят намалил скоростта на автомобила без да спира и след
като се огледал за други пътни превозни средства, които да са с предимство,
завил на дясно.
По същото време
свидетелите С.Б.П. и Г.В.А.Х. ***, изпълнявали служебните си задължения по контрол
спазването на ЗДвП, като били позиционирани на ул.”Кирил и Методий” в
гр.Левски, на около 100 метра от знак „Б-2”, намиращ се на кръстовището на
ул.”Кирил и Методий” и ул.”Патриарх Евтимий”. Същите възпрели управлявания от
жалбоподателя автомобил, който не спрял на пътен знак „Б-2”, поради което след
като завил на дясно спрели за проверка.
На Д.М.Г. бил съставен
АУАН сер.АА №210307/01.11.2019г., за това, че на 01.11.2019г. около 09,50ч. в
гр.Левски ул.Кирил и Методий” кръстовище с ул.”Патриарх Евтимий” управлява
товарен автомобил „***” с рег.№***, негова собственост,
като нарушава зоната на действие на пътен знак „Б-2”, като не спира – нарушение
на чл.6, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН
административно-наказващият орган издал обжалваното наказателното постановление,
с което на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 20лв. за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП. В наказателното постановление е възприета фактическа обстановка,
идентична с тази в наказателното постановление.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена от следните гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства: показанията на свидетелите С.Б.П. и В.А.Х., обясненията
на жалбоподателя Д.М.Г. /частично/; АУАН сер.АА №210307/01.11.2019г., НП
№19-0293-001209/11.11.2019г. на Началник РУ - Левски към ОД на МВР-Плевен,
Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, справка
за нарушител/водач.
Не е налице противоречие
в доказателствения материал относно датата и мястото на процесното деяние,
както и че именно жалбоподателят е лицето, управлявало процесното МПС и спряно
за проверка от полицейските служители. В този смисъл показанията на разпитаните
по делото свидетели и дадените от жалбоподателя обяснения са еднопосочни, както
и се подкрепят от приобщените писмени доказателства – съставения АУАН. Налице е
противоречие между показанията на полицейските служители и изложените от
жалбоподателя твърдения относно обстоятелството дали последният е спрял на
знака „Б-2”. Съдът прие, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се
явява установена от свидетелските показания. Същите са еднопосочни, че са
възприели управлявания от жалбоподателя автомобил, който намалил движението си,
но не спрял на знака „Б-2”. Двамата свидетели са категорични, че са имали
видимост към пътния знак, поради което констатирайки нарушението са спрели
автомобила за проверка. Показанията на свидетелите са еднопосочни и
взаимнодопълващи се, по делото не са налице данни за заинтересованост, същите
дават показания за непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на
служебните им задължения, без предходни отношения с жалбоподателя и основание
умишлено да го уличават в извършване на нарушението, предвид на което съдът
приема, че същите са добросъвестно дадени и не е налице основание да не бъдат
кредитирани. Обясненията на жалбоподателя съдът кредитира частично – в частта
им, която не се явява опровергана от останалия събран по делото доказателствен
материал. Даде се вяра и на писмените доказателства, като официални документи,
издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на тяхната дейност и
неоспорени от страните.
С оглед на така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно
постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена
форма, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от компетентни длъжностни лица, съобразно
представената Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи.
Не са налице допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране на наказателната
отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и при последващото му
санкциониране с издаването на обжалваното постановление. Актът е съставен в
присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя и подписан от
него. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз
основа на акта наказателно постановление, нарушението, описано в него
съответства на това в акта.
Изложените факти в обстоятелствената
част на АУАН и на издаденото въз основа на него НП се установяват от събраните
в хода на съдебното производство доказателства, поради изложените по-горе
съображения.
Приетите за установени
факти съответстват на правната квалификация на деянията като нарушение на чл.6,
т.1 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба предвижда, че
участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните
знаци. Описаното нарушение – несъобразяване на поведението с пътен знак „Б-2”,
като не спира, изпълва състава на вмененото нарушение, като бланкетната норма
на чл.6, т.1 от ЗДвП е запълнена с посочването на конкретния пътен знак, с
който участникът в движението не се е съобразил. Съгласно чл.46, ал.2 от
ППЗДвП, знак Б-2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да
спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма
такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново,
водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат
предимство. Навлизайки в кръстовището без да спре автомобила, макар и с
намалена скорост, жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение.
Законосъобразно е
приложена санкционната разпоредба на чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП, предвиждаща
административно наказание глоба в размер на 20 лв. на водач, който не спира на
пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”. Наложената
глоба е във фиксирания в закона размер.
Предвид на изложените
съображения, обжалваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №19-0293-001209/11.11.2019г. на Началник РУ - Левски към ОД на
МВР-Плевен, с което на Д.М.Г., ЕГН:**********,***, на основание чл.183, ал.2,
т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20лв.
за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: