Мотиви към Присъда №11 от 19.05.2020г., постановена по НОХД №44/2020г. по описа на РС - Левски.

В Районен съд – Левски е внесен обвинителен акт, с който на Я.М.К. ***, е повдигнато обвинение за това, че:

1. на 29.09.2019 г. в Затвора гр.Белене, в сграда, находяща се на Трети обект, в съучастие с л.св.В.Ш.М., като извършител, извършил действия на полово удовлетворение (проникване с пениса си в устната му кухина) с лице от същия пол – л.св.Г.Н.М., като употребил за това сила (дърпане на главата му към пениса си и нанасяне на удари с шамари и юмруци) – престъпление по чл.157, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2 от НК.

2. на 29/30.09.2019 г. в Затвора гр.Белене, в сграда, находяща се на Трети обект, в съучастие с лишените от свобода В.Ш.М., М.Н.М.и Е.А.М., като извършители, извършил следното: причинил на л.св.Д.Б.С., ЕГН:**********, лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, извън случаите на лека телесна повреда по смисъла на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в разстройство на здравето, временно и неопасно за живота – кръвонасядане в областта на дясната ребрена дъга, оток и разкъсно-контузна рана по десния лакът, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

3. на 29/30.09.2019 г. в Затвора гр.Белене, в сграда, находяща се на Трети обект, в съучастие с лишените от свобода В.Ш.М., М.Н.М.и Е.А.М., като извършители, извършил следното: причинил на л.св.Р.Г.И., лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в разстройство на здравето, временно и неопасно за живота – отоци, охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузна рана по лицето, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Със същия обвинителен акт на В.Ш.М. *** е повдигнато обвинение за това, че:

1. на 29.09.2019г. в Затвора гр.Белене, в сграда, находяща се на Трети обект, извършил следното: в съучастие с л.св.Я.М.К., като извършител, извършил действия на полово удовлетворение (проникване с пениса си в устната му кухина) с лице от същия пол – л.св.Г.Н.М., като употребил за това сила (нанасяне на удари с шамари по лицето) и извършил полово сношение с лице от същия пол – л.св.Г.Н.М., като употребил за това сила (нанасяне на удари с шамари по лицето, хващане за кръста) – престъпление по чл.157, ал.1, пр.2 и пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

2. на 29/30.09.2019 г. в Затвора гр.Белене, в сграда, находяща се на Трети обект, в съучастие с лишените от свобода Я.М.К., М.Н.М.и Е.А.М., като извършители, извършил следното: причинил на л.св.Д.Б.С., лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, извън случаите на лека телесна повреда по смисъла на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в разстройство на здравето, временно и неопасно за живота – кръвонасядане в областта на дясната ребрена дъга, оток и разкъсно-контузна рана по десния лакът, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

3. на 29/30.09.2019 г. в Затвора гр.Белене, в сграда, находяща се на Трети обект, в съучастие с лишените от свобода Я.М.К., М.Н.М.и Е.А.М., като извършители, извършил следното: причинил на л.св.Р.Г.И., лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в разстройство на здравето, временно и неопасно за живота – отоци, охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузна рана по лицето, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива по реда на глава XXVII от НПК - съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК.

Районна прокуратура – Плевен поддържа повдигнатите срещу подсъдимите обвинения. Навежда довод, че обвинението е доказано по безсъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които си кореспондират изцяло и помежду си, както и от направените от подсъдимите самопризнания. Излага съображения, че от субективна страна подсъдимите са съзнавали обективните елементи от съответните престъпни състави, съзнавали са общественоопасните последици от извършените от тях престъпления, като са целяли престъпния резултат. Пледира подсъдимите Я.К. и В.М. да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения. При индивидуализация на наказанието моли като отегчаващи отговорността обстоятелства да бъдат взети предвид утвърдената престъпна дейност на двамата подсъдими и високата обществена опасност на извършените от тях престъпления. Като смекчаващо отговорността обстоятелство счита, че следва да бъде отчетено цялостното обективно проявено в хода на досъдебното производство процесуално поведение на двамата подсъдими, спомогнало за своевременното разкриване на престъпленията, като се позовава на ТР №1/2009г. на ВКС. Пледира на подсъдимите да бъдат наложени наказания около средния размер, предвиден в НК, които на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а от НК да бъдат намалени с 1/3. Предлага на съда веществените доказателства по делото да бъдат отнети в полза на държавата, а направените по делото разноски да бъдат присъдени в тежест на двамата подсъдими.

Защитникът на подсъдимите – адв.С.Х. – ПлАК моли съда да вземе предвид, че в хода на досъдебното производство подсъдимите изцяло са съдействали за разкриване на обективната истина по делото, дали са подробни обяснения, изразяват съжаление за стореното. Моли на Я.М.К. и В.Ш.М. да бъдат наложени наказания към минимума, предвиден в НК, които да бъдат редуцирани.

Подсъдимият Я.М.К. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за извършеното. При упражняване на предоставеното му от съда право на последна дума моли да му бъде наложено наказание под минимума.

Подсъдимият В.Ш.М. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Извинява се за извършеното и моли съдът да вземе предвид, че досега не е осъждан за престъпления против половата неприкосновеност, като процесното деяние е било осъществено в резултат на употребен алкохол. Заявява, че желае да се прибере по-скоро при семейството си. При упражняване на предоставеното му от съда право на последна дума моли да му бъде наложено наказание към минимума.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, направените от подсъдимите самопризнания и доказателствата по делото, които го подкрепят, на основание чл.373, ал.3 от НПК приема за установена изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, а именно:

От фактическа страна:

Подсъдимият Я.М.К. е роден на ***г***, българин, с българско гражданство, с адрес с****, понастоящем в Затвора гр.Белене, със средно образование, неженен, осъждан, с ЕГН: **********, понастоящем в Ареста към Затвора Плевен.

Подсъдимият В.Ш.М. е роден на ***г***, ЕГН:**********, с ромски произход, с българско гражданство, с основно образование, неженен, с постоянен адрес:***, осъждан, понастоящем в Ареста към Затвора Плевен.

Към 29.09.2019г. свидетелите Г.Н.М., Д.Б.С. и Р.Г.И. ***, били настанени в спално помещение на Трети обект - „Кравекомплекс". В същата сграда, но в друга стая, били настанени свидетелите Е.А.М. и М.Н.М.. Също така в стая на същия комплекс в Трети обект били настанени подсъдимите Я.М.К. и В.Ш.М..

На 29.09.2019г. около 20.55 часа приключила вечерната проверка. Свидетелят Г.М. тръгнал към спалното помещение, свидетелят М. и подсъдимият М. го спрели в близост до сградата, където е спалното му помещение. Свидетелят М. му казал, че имали три телефона - два на свидетеля М. и един негов, които надзирателите намерили и взели. Свидетелят М. обвинил свидетеля М., че той заедно със свидетелите С. и И., са ги издали и телефоните им били взети.

Около 21.15 часа подсъдимият М. казал на свидетеля М. да влиза в общото помещение и го тикнал вътре. Там били свидетелите Е., М., двамата подсъдими, както и свидетелите Р., Д. и В. Т. Н. Свидетелят М. взел един caп /дръжка от лопата/ и ударил свидетеля Д.С. силно в ребрата. Последният паднал на земята и подсъдимите К. и М., както и свидетелите М. и М. го удряли с ръце и крака по тялото. Тогава свидетелят Н. взел сапа от земята, излязъл отвън и го хвърлил в храстите около сградата.

След като нанесли побой над Д.С., четиримата - двамата подсъдими и свидетелите М. и Е., нанесли побой и на свидетеля Р.И. с ръце и крака по цялото тяло.

Последвал побой и над свидетеля Г.М.. Подсъдимият Я.К. го ударил с юмруци и крака по гърдите, гърба, главата, вследствие на което той паднал на земята. След това и останалите – подсъдимият В.М. и свидетелите М. и Е. му нанесли удари с ръце и крака по тялото. Последните спирали, пушили, пиели алкохол. Свидетелят В. Н. бил само наблюдател.

Около 10.25 часа подсъдимият В.М. продължил да нанася шамари по лицето с ръце на свидетеля Г.М.. В следващия момент подсъдимият М. извършил действия на полово удовлетворение, като проникнал с пениса си в устната кухина на свидетеля Г.М., като употребил за това сила - дърпал му главата към пениса си, продължавайки да му нанася удари с шамари по лицето. През това време другият подсъдим Я.К. нанасял удари на Г. по лицето от другата страна. В резултат на ударите от двамата обвиняеми, свидетелят М. бил принуден насила, против волята си да прави фелацио на подсъдимия М., като през това време подсъдимият К. му нанасял удари с юмруци в ребрата. В следващия момент подсъдимият Я.К. хванал свидетеля Г.М. за косата, след това за ушите и му дръпнал главата към пениса си. С тези си действия подсъдимият К. извършил действия на полово удовлетворение, като проникнал с пениса си в устната кухина на свидетеля М., като употребил за това сила - дърпане на главата му към пениса си нанасяне на удари с шамари и юмруци. Свидетелят Е. М. правил видео, като снимал с телефон. Около 23.00 часа подсъдимият В.Ш.М. пожелал от свидетеля Г.М. извършване на сексуални услуги. Последният не се съгласил, но подсъдимият М. го хванал за кръста и насила го качил на една пейка. Насила му свалил гащите и извършил полово сношение - осъществил с него хомосексуален полов акт (анален), като употребил за това сила - нанасяне на удари с шамари по лицето, хващане за кръста. Свидетелят М. изпитвал болка по време на акта, викал да спре, че го боли и ревял. След около 15-20 минути подсъдимият М. извадил пениса си.

Тогава подсъдимият Я.К. взел едно шише - пластмасово, усукано и го допрял до ануса на свидетеля Г.М., като го ритнал, но шишето не могло да влезе в ануса му и паднало на земята. Подсъдимият К. вързал едно въже около врата на Г. и го завързал на щанга, която била на земята в помещението. Взел един фитнес колан и започнал да го бие с колана по гърба. Също така дръпнал въжето силно, докато било на врата на Г.. Подсъдимият К. взел една вилица и я опрял до окото на свидетеля М., като го заплашил, че ще му извади окото и щял да го изяде.

На 29/30.09.2019г. / след полунощ / двамата обвиняеми и двамата свидетели М. и М. нанасяли удари на Г., както и на свидетелите Д.С. и Р.И., с което им причинили телесни увреди.

За случилото се бил уведомен свидетелят М. Т. - служител в ГДНП МВР СООМЛС София.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от направеното от подсъдимите Я.М.К. и В.Ш.М. самопризнания и събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.

В съответствие с разпоредбата на чл.372, ал.1 НПК, вр. чл.371, т.2 от НПК съдът разясни на подсъдимите правото им да признаят изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както им разясни, че в този случай направените от тях самопризнания ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата без да се събират доказателства за тези факти.

Подсъдимият Я.М.К. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Подсъдимият В.Ш.М. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Направените самопризнания се подкрепят напълно от гласните и писмени доказателства и доказателствени средства по досъдебното производство, събрани по реда и начините, предвидени в НПК и съставляващи годни източници на доказателствена информация, а именно: показанията на свидетелите Г. Неджет М., Р.Г.И., Д.Б.С., М.С.Т., В. Т. Н., Е.А.М., М.Н.М.; дадените от подсъдимите Я.М.К. и В.Ш.М. обяснения в хода на досъдебното производство; протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, 4 бр. протоколи за доброволно предаване, лист за преглед на пациент и допълнителен лист за преглед на пациент на Г. Н. М., лист за преглед на пациент Д.Б.С., лист за преглед на пациент Р.Г.И., формуляри за регистриране на травматични увреждания за лишени от свобода/задържани под стража, справки за съдимост; заключение на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза на Г. Н. М., заключение на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза на Д.Б.С., заключение на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза на Р.Г.И.; приобщените веществени доказателства: 1 бр. кожен колан, тип спортен със сива вътрешна и черна външна страна, на която има надпис „FULL MAX”; 1 бр. дървен сап; 1 бр. въже бяло на цвят с шарки по него; 1 бр. пластмасова бутилка олио с надпис на нея „Златно Добруджанско олио”; 1 бр. мобилен телефон марка и модел „Samsung J1” бял с ИМЕИ *** със сим карта на Теленор – 1 бр.

Изброените по-горе кредитирани доказателства са непротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъпленията и напълно подкрепят направените пред съда самопризнания от подсъдимите.  

От правна страна:

С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага изводът, че подсъдимият Я.М.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.157, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, а подсъдимият В.Ш.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.157, ал.1, пр.2 и пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, за които са им повдигнати обвинения.

1) От обективна страна, на 29.09.2019 г. в Затвора гр.Белене, в сграда, находяща се на Трети обект, подсъдимия Я.М.К., в съучастие с подсъдимия В.Ш.М., като извършител, извършил действия на полово удовлетворение (проникване с пениса си в устната му кухина) с лице от същия пол – л.св.Г.Н.М., като употребил за това сила - дърпане на главата му към пениса си и нанасяне на удари с шамари и юмруци.

От обективна страна, на 29.09.2019г. в Затвора гр.Белене, в сграда, находяща се на Трети обект, подсъдимият В.Ш.М., в съучастие с подсъдимия Я.М.К., като извършител, извършил действия на полово удовлетворение (проникване с пениса си в устната му кухина) с лице от същия пол – л.св.Г.Н.М., като употребил за това сила (нанасяне на удари с шамари по лицето) и извършил полово сношение с лице от същия пол – л.св.Г.Н.М., като употребил за това сила (нанасяне на удари с шамари по лицето, хващане за кръста).

Престъплението по чл.157, ал.1 от НК в инкриминираната му форма е двуактно, резултатно престъпление, което се явява довършено с осъществяването на действията на полово сношение или полово удовлетворение с лице от същия пол. За съставомерността на деянието е необходимо действието на полово сношение / полово удовлетворение да са съпроводени с принуда – упражнена сила или заплашване, която да е във функционална връзка с него.

В процесния случай прониквайки с пениса си в устната кухина на пострадалия, подсъдимият К. е извършил действие на полово удовлетворение. Същото е осъществено против волята на пострадалия Г.М., който бил принуден за това чрез хващане за косата и ушите и дръпване на главата му към пениса на К. от последния, както и чрез упражненото спрямо него насилие – нанасяне на удари по лицето от страна на двамата подсъдими. Налице е функционална връзка между упражнената принуда и действието на полово удовлетворение, тъй като същата е целяла да сломи съпротивата на пострадалия.

Прониквайки с пениса си в устната кухина на пострадалия Г.М., подсъдимият В.Ш.М. извършил действия на полово удовлетворение, а извършвайки анален полов акт – извършил полово сношение с лице от същия пол. Действията на полово сношение и полово удовлетворение са осъществено против волята на пострадалия Г.М., който бил принуден за това чрез дръпване на главата му към пениса на М. от последния, както и нанасяне на удари от страна на двамата подсъдими по лицето и удари от подсъдимия К. с юмрук в ребрата му. По отношение на действието на половото удовлетворение принудата е осъществена чрез нанасяне на удари с шамари по лицето и хващане за кръста. Налице е функционална връзка между упражнената сила и действията на полово удовлетворение и сношение, тъй като същата е целяла да сломи съпротивата на пострадалия.

Престъпленията са осъществени в съучастие между подсъдимите К. и М., при условията на съизвършителство, тъй като в изпълнителните им деяния са участвали и двамата подсъдими. Тъй като престъплението е двуактно, достатъчно е съучастникът да е участвал в реализирането на един от двата акта, при съзнание, че наред с него за постигане на целта действа и друго лице. В процесния случай всеки от съучастниците е използвал принуда с цел реализиране действията на полово удовлетворение осъществени от двамата, възползвал се е от принудата, упражнена от другия, съзнавали са връзката на действията си с тези на другия съизвършител. Предвид на това, налице е общност на умисъла.

От субективна страна всеки от подсъдимите е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Я.К. и В.М. са съзнавали общественоопасния характер на извършеното от всеки от тях деяние и са желаели настъпването на неблагоприятните последици от него.  Субективният елемент на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпната проява, в предшестващите и последващите същата събития и действия на подсъдимите. Същите са знаели, че нямат съгласието на пострадалия за извършване на действия на полово удовлетворение/сношение с него и поради тази причина са употребили спрямо него принуда под формата на сила.

2) От обективна страна, на 29/30.09.2019 г. в Затвора гр.Белене, в сграда, находяща се на Трети обект, в съучастие с подсъдимия В.Ш.М. и свидетелите М.Н.М.и Е.А.М., като извършители, подсъдимият Я.М.К. причинил на л.св.Д.Б.С., лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се в разстройство на здравето, временно и неопасно за живота – кръвонасядане в областта на дясната ребрена дъга, оток и разкъсно-контузна рана по десния лакът, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

От обективна страна, на 29/30.09.2019 г. в Затвора гр.Белене, в сграда, находяща се на Трети обект, в съучастие с подсъдимия Я.М.К. и свидетелите М.Н.М.и Е.А.М., като извършители, подсъдимият В.Ш.М. причинил на л.св.Д.Б.С., лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се в разстройство на здравето, временно и неопасно за живота – кръвонасядане в областта на дясната ребрена дъга, оток и разкъсно-контузна рана по десния лакът, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

Телесното увреждане е настъпило за Д.Б.С. в резултат от едновременни удари с ръце и крака по тялото на пострадалия, осъществени от подсъдимите К. и М. и свидетелите М. и М., както и от удар със сап /дръжка от лопата/ в ребрата, осъществено от свидетеля М.. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че на Д.Б.С. са били причинени кръвонасядания в областта на дясната ребрена дъга, оток и разкъсно-контузна рана по десния лакът. Уврежданията са в резултат на тъпи травми, може да са получени по време и начин, както се съобщава с материалите по делото, съответно: кръвонасядането по ребрената дъга – от удар с твърд, тъп, издължен тесен предмет, възможно дръжка на сечиво (сап); травмата в областта на дясната лакътна става – от удар с посочения предмет, крак или при падане на земята. Причинените на С. увреждания са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота. Раната представлява нарушаване на анатомичната цялост на кожата, при нормално протичане на оздравителния процес зараства и оплакванията преминават за около 2 седмици.

Престъплението подсъдимите К. и М. са извършили в съучастие като извършители, тъй като всеки един от тях, заедно със свидетелите М. и М., е участвал в самото изпълнение на престъплението. Побоят е нанесен заедно от посочените лица, същите са действали едновременно и последователно, като нанесените телесни повреди са резултат от едновременните действия на подсъдимите К. и М. и на свидетелите М. и М.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, проявена от двамата подсъдими, доколкото всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието - от естество да накърни телесния интегритет на Д.С., предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици – целял е пострадалият да претърпи някакво телесно увреждане. Всеки от подсъдимите К. и М. е съзнавал, че осъществява деянието съвместно с другите лица, които също действат с пряк умисъл, поради което съдът приема, че е налице общност на умисъла. Всеки от подсъдимите е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другите и е искал от тяхната обща дейност да бъдат причинени телесни увреждания на пострадалия. В този случай не е необходимо да бъде установено кой от подсъдимите какви точно телесни увреждания е причинил на пострадалото лице, тъй като и двамата са нанасяли удари на пострадалия, като всеки един от тях е съзнавал, че осъществява деянието съвместно с другите лица и е искал от тяхната обща дейност да бъдат причинени телесните увреждания на С..

Деянието е осъществено по хулигански подбуди. Въпреки, че част от участниците в побоя – свидетелите М. и М., са имали предшестваща вражда с пострадалия С., когото обвинили, че ги е издал на надзирателите в затвора за притежавани от тях мобилни телефони, личен мотив за извършения побой не е бил налице по отношение на подсъдимите К. и М.. Не на последно място, личният мотив не изключва хулиганските подбуди, когато е съпроводен с грубо нарушаване на обществения ред и явно неуважение на обществото. В настоящия случай, процесното деяние изразява грубо нарушаване на обществения ред и незачитане на законите в страната, доколкото е осъществено в място, където подсъдимите изтърпяват наказание лишаване от свобода, в общо помещение, където е могло да стане достояние на други лица, каквото е станало за свидетеля В.Т. Н.. Действията им надхвърлят рамките на личната вражда и целят да изразят явно неуважение към обществото и безнаказаност. Посягайки върху телесната неприкосновеност на свидетеля С., на практика при липса на мотив по отношение на тях, подсъдимите К. и М. са били мотивирани и са изразили явното си неуважение към установените обществени ценности и ред.

3) От обективна страна, на 29/30.09.2019 г. в Затвора гр.Белене, в сграда, находяща се на Трети обект, в съучастие с подсъдимия В.Ш.М. и свидетелите М.Н.М.и Е.А.М., като извършители, подсъдимият Я.М.К. причинил на л.св.Р.Г.И., лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в разстройство на здравето, временно и неопасно за живота – отоци, охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузна рана по лицето, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

От обективна страна, на 29/30.09.2019 г. в Затвора гр.Белене, в сграда, находяща се на Трети обект, в съучастие с подсъдимия Я.М.К. и свидетелите М.Н.М.и Е.А.М., като извършители, подсъдимият В.Ш.М. причинил на л.св.Р.Г.И., лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в разстройство на здравето, временно и неопасно за живота – отоци, охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузна рана по лицето, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

Телесното увреждане е настъпило за Р.Г.И. в резултат от нанесен побой с ръце и крака по цялото тяло на пострадалия от подсъдимите К. и М. и свидетелите М. и Мухарем. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че на същия са били причинени отоци, охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузна рана на лицето. Уврежданията са в резултат на тъпи травми, може да са получени по време и място, както се съобщава в материалите по делото – удари с ръце и крака. Причинените на И. увреждания са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. Раната представлява нарушаване на анатомичната цялост на кожата, при нормално протичане на оздравителния процес зараства и оплакванията преминават за около 2 седмици.

Престъплението подсъдимите К. и М. са извършили в съучастие като извършители, тъй като всеки един от тях, заедно със свидетелите М. и М., е участвал в самото изпълнение на престъплението. Побоят е нанесен заедно от посочените лица, същите са действали едновременно и последователно, като нанесените телесни повреди на пострадалия Р.М. са резултат от едновременните действия на подсъдимите К. и М. и на свидетелите М. и М..

От субективна страна престъплението е извършено от всеки от двамата подсъдими при форма на вината пряк умисъл, доколкото всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието - от естество да накърни телесния интегритет на Р.И., предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици – целял е пострадалият да претърпи някакво телесно увреждане. Всеки от подсъдимите К. и М. е съзнавал, че осъществява деянието съвместно с другите лица, които също действат с пряк умисъл, поради което съдът приема, че е налице общност на умисъла. Всеки от подсъдимите е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другите и е искал от тяхната обща дейност да бъдат причинени телесни увреждания на пострадалия. В този случай не е необходимо да бъде установено кой от подсъдимите какви точно телесни увреждания е причинил на пострадалото лице, тъй като и двамата са нанасяли удари на пострадалия, като всеки един от тях е съзнавал, че осъществява деянието съвместно с другите лица и е искал от тяхната обща дейност да бъдат причинени телесните увреждания на И..

Деянието е осъществено по хулигански подбуди. Въпреки, че част от участниците в побоя – свидетелите М. и М., са имали предшестваща вражда с пострадалия Р.И., когото заедно с другия пострадал Д.С. обвинили, че са ги издали на надзирателите в затвора за притежавани от тях мобилни телефони, личен мотив за извършения побой не е бил налице по отношение на подсъдимите К. и М.. Не на последно място, личният мотив не изключва хулиганските подбуди, когато е съпроводен с грубо нарушаване на обществения ред и явно неуважение на обществото. В настоящия случай, процесното деяние изразява грубо нарушаване на обществения ред и незачитане на законите в страната, доколкото е осъществено в място, където подсъдимите изтърпяват наказание лишаване от свобода, в общо помещение, където е могло да стане достояние на други лица, каквото е станало за свидетеля В. Т. Н.. Действията им надхвърлят рамките на личната вражда и целят да изразят явно неуважение към обществото и безнаказаност. Посягайки върху телесната неприкосновеност на пострадалия Р.И., на практика при липса на мотив по отношение на тях, подсъдимите К. и М. са били мотивирани и са изразили явното си неуважение към установените обществени ценности ред.

По наказанието:

Производството по делото се разви по реда на глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, поради което, на основание чл.373, ал.2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите за индивидуализация на наказанието, визирани в Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.

Относно извършените от Я.М.К. престъпления:

За престъплението по чл.157, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства това, че подсъдимият К. е многократно осъждан, дързостта при извършване на престъплението – в затвора, където изтърпява наказание лишаване от свобода, сочещи, че същият е личност с висока степен на обществена опасност, по отношение на когото упражнената до момента наказателно-правна репресия не е имала необходимия поправителен ефект и възпиращо действие относно извършване на нови престъпни прояви. Престъплението е извършено едва няколко месеца преди да изтърпи предходно наложеното му наказание лишаване от свобода и да бъде освободен от затвора. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете цялостното му процесуално поведение в хода на досъдебното производство, чрез даването на подробни обяснения, спомогнало за разкриване на обективната истина по делото, както и изразеното съжаление относно извършеното. Предвид на изложеното, и при отчитане на високата степен на обществена опасност на осъщественото престъпление против половата неприкосновеност, съдът намери, че на подсъдимия Я.М.К. следва да бъде наложено наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства – към средата, предвидена в чл.157, ал.1 от НК, а именно наказание лишаване от свобода от 4 години и 3 месеца. На основание чл.58а от НК, вр. чл.373, ал.2 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3, като постанови подсъдимият да изтърпи наказание лишаване от свобода от две години и десет месеца при първоначален строг режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС.

За престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1 от НК, осъществено по отношение на пострадалия С. се предвижда наказание до три години лишаване от свобода. Като отегчаващо отговорността обстоятелства съдът отчете, че подсъдимият К. е многократно осъждан, по отношение на когото упражнената до момента наказателно-правна репресия не е имала необходимия поправителен ефект и възпиращо действие относно извършване на нови престъпни прояви. Престъплението е извършено едва няколко месеца преди да изтърпи предходно наложеното му наказание лишаване от свобода и да бъде освободен от затвора. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете цялостното му процесуално поведение в хода на досъдебното производство, чрез даването на подробни обяснения, спомогнало за разкриване на обективната истина по делото, както и изразеното съжаление относно извършеното. Предвид на изложеното съдът намери, че съответно на индивидуализиращите обстоятелства и от естество да постигне целите на чл.36 от НК е наказание лишаване от свобода от 1 година. На основание чл.58а от НК, вр. чл.373, ал.2 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3, като постанови подсъдимият да изтърпи наказание лишаване от свобода от осем месеца при първоначален строг режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС.

За престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1 от НК, осъществено по отношение на пострадалия Р.И. се предвижда наказание до три години лишаване от свобода. Като отегчаващо отговорността обстоятелства съдът отчете, че подсъдимият К. е многократно осъждан, по отношение на когото упражнената до момента наказателно-правна репресия не е имала необходимия поправителен ефект и възпиращо действие относно извършване на нови престъпни прояви. Престъплението е извършено едва няколко месеца преди да изтърпи предходно наложеното му наказание лишаване от свобода и да бъде освободен от затвора. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете цялостното му процесуално поведение в хода на досъдебното производство, чрез даването на подробни обяснения, спомогнало за разкриване на обективната истина по делото, както и изразеното съжаление относно извършеното. Предвид на изложеното съдът намери, че съответно на индивидуализиращите обстоятелства и от естество да постигне целите на чл.36 от НК е наказание лишаване от свобода от 1 година. На основание чл.58а от НК, вр. чл.373, ал.2 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3, като постанови подсъдимият да изтърпи наказание лишаване от свобода от осем месеца при първоначален строг режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС.

Престъпленията, за които подсъдимият Я.М.К. бе признат за виновен с постановената по делото присъда, са осъществени при условията на реална съвкупност, по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, поради което съдът определи едно общо най-тежко наказание, измежду тях, а именно – две години и десет месеца лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален строг режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК съдът приспадна при изпълнение на наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода от две години и десет месеца, времето, през което Я.М.К. е бил с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 22.11.2019г.

Относно извършените от В.Ш.М. престъпления:

За престъплението по чл.157, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства това, че подсъдимият М. е неколкократно осъждан, дързостта при извършване на престъплението – в затвора, където изтърпява наказание лишаване от свобода, сочещи, че същият е личност с висока степен на обществена опасност, по отношение на когото упражнената до момента наказателно-правна репресия не е имала необходимия поправителен ефект и възпиращо действие относно извършване на нови престъпни прояви. Престъплението е извършено едва няколко месеца преди да изтърпи предходно наложеното му наказание лишаване от свобода и да бъде освободен от затвора. Съдът взе предвид и начина и формите на осъществяване на престъпното деяние, изразяващи се в действия на престъпно удовлетворение и такова на престъпно сношение с лице от същия пол. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете цялостното му процесуално поведение в хода на досъдебното производство, чрез даването на подробни обяснения, спомогнало за разкриване на обективната истина по делото, както и изразеното съжаление относно извършеното. Предвид на изложеното и при отчитане на високата степен на обществена опасност на осъщественото престъпление против половата неприкосновеност, съдът намери, че на подсъдимия В.Ш.М. следва да бъде наложено наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства – към средата, предвидена в чл.157, ал.1 от НК, а именно наказание лишаване от свобода от 4 години и 6 месеца. На основание чл.58а от НК, вр. чл.373, ал.2 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3, като постанови подсъдимият да изтърпи наказание лишаване от свобода от три години при първоначален строг режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС.

За престъплението по чл. чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1 от НК, осъществено по отношение на пострадалия С. се предвижда наказание до три години лишаване от свобода. Като отегчаващо отговорността обстоятелства съдът отчете, че подсъдимият М. е неколкократно осъждан, по отношение на когото упражнената до момента наказателно-правна репресия не е имала необходимия поправителен ефект и възпиращо действие относно извършване на нови престъпни прояви. Престъплението е извършено едва няколко месеца преди да изтърпи предходно наложеното му наказание лишаване от свобода и да бъде освободен от затвора. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете цялостното му процесуално поведение в хода на досъдебното производство, чрез даването на подробни обяснения, спомогнало за разкриване на обективната истина по делото, както и изразеното съжаление относно извършеното. Предвид на изложеното съдът намери, че съответно на индивидуализиращите обстоятелства и от естество да постигне целите на чл.36 от НК е наказание лишаване от свобода от 1 година. На основание чл.58а от НК, вр. чл.373, ал.2 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3, като постанови подсъдимият да изтърпи наказание лишаване от свобода от осем месеца при първоначален строг режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС.

За престъплението по чл. чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1 от НК, осъществено по отношение на пострадалия Р.И. се предвижда наказание до три години лишаване от свобода. Като отегчаващо отговорността обстоятелства съдът отчете, че подсъдимият М. е неколкократно осъждан, по отношение на когото упражнената до момента наказателно-правна репресия не е имала необходимия поправителен ефект и възпиращо действие относно извършване на нови престъпни прояви. Престъплението е извършено едва няколко месеца преди да изтърпи предходни наложеното му наказание лишаване от свобода и да бъде освободен от затвора. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете цялостното му процесуално поведение в хода на досъдебното производство, чрез даването на подробни обяснения, спомогнало за разкриване на обективната истина по делото, както и изразеното съжаление относно извършеното. Предвид на изложеното съдът намери, че съответно на индивидуализиращите обстоятелства и от естество да постигне целите на чл.36 от НК е наказание лишаване от свобода от 1 година. На основание чл.58а от НК, вр. чл.373, ал.2 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3, като постанови подсъдимият да изтърпи наказание лишаване от свобода от осем месеца при първоначален строг режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС.

Престъпленията, за които подсъдимият В.Ш.М. бе признат за виновен с постановената по делото присъда, са осъществени при условията на реална съвкупност, по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, поради което съдът определи едно общо най-тежко наказание, измежду тях, а именно – три години лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален строг режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК съдът приспадна при изпълнение на наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода от две години и десет месеца, времето, през което В.Ш.М. е бил с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 23.12.2019г.

Относно веществените доказателства:

Съдът отне в полза на държавата веществените доказателства: 1 бр. кожен колан, тип спортен със сива вътрешна и черна външна страна, на която има надпис „FULL MAX”; 1 бр. дървен сап; 1 бр. въже бяло на цвят с шарки по него; 1 бр. пластмасова бутилка олио с надпис на нея „Златно Добруджанско олио”; 1 бр. мобилен телефон марка и модел „Samsung J1” бял с ИМЕИ **** със сим карта на Теленор – 1 бр.

Относно разноските:

Предвид постановената осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Я.М.К. да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 79,80 лева за съдебно-медицински експертизи, както и осъди подсъдимия В.Ш.М. да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 79,80 лева за съдебно-медицински експертизи.

Предвид на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: