В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на _дванадесети февруари_ две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_399_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от К.Л.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу НП №19-0293-001127/28.10.2019г. на началник група към ОДМВР – Плевен РУ - Левски.

Твърди се в жалбата, че с обжалваното НП е наложена санкция по ЗДвП на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв.

Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Навежда съображения, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили административнонаказателното производство, които не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53 ал.2 от ЗАНН.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, като навежда подробни съображения в представените писмени бележки.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Административнонаказателното производство против жалбоподателя е започнало с АУАН, с посочена дата на съставяне 09.10.2019г., за това, че на 09.10.2019г., около 11:55 часа, в гр. Левски, на ул. Хан Аспарух, като водач на МПС лек автомобил „***”, с рег. №***, паркира на по – малко от 5 метра преди пешеходна пътека тип ЗЕБРА. Посочва се, че АУАН е съставен на основание „възраждане” с посочен рег. номер от 11.10.2019г. за наложена глоба с фиш с номер 9918 от 09.10.2019г. Посочено е, че нарушението е заснето с РСОД с номер **** и приложен снимков материал.

Посочена като нарушена е разпоредбите на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП №19-0293-001127/28.10.2019 год. от началник група към ОДМВР - Плевен, РУ - Левски, с което на жалбоподателя за извършеното нарушение, на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят В.Н.С. и свидетелите Л.Н.Л. и И.С.П..

Установява се от показанията на актосъставителя, че изпълнение на служебните си задължения констатирал два автомобила, паркирани неправилно, на които водачите не били на място. Поставил уведомление и издал фиш. Направил снимки на нарушението. Няколко дни след това от единия водач постъпила жалба, че иска фишът да бъде анулиран и да бъде съставен акт за нарушението. В деня, когато е следвало да се яви, но не го направил, актосъставителят посетил адреса същия ден и съставил акт в присъствие на двама свидетели – негови колеги. Според показанията на актосъставителя, автомобилът е спрян по посока на движение, с предната част към пешеходната пътека. С. не бил установявал името на водача, като уточнява, че не е знаел чий е автомобилът. Извършили проверка и установили, че автомобилът е собственост на жалбоподателя Х.. Актосъставителят не конкретизира датата, на която е съставен актът, като заяви, че не си спомня. Самият той твърди в показанията си, че към 09.10. не е установил водача на автомобила, както и че не е имало никого в автомобила. Установили кой е собственикът на автомобила и актът бил съставен на него.

От показанията на актосъставителя се установява, че е в конфликт с жалбоподателя и че води срещу него дела за „оклеветяване”.

Свидетелите Л. и П. са свидетели при съставяне на АУАН.

Показания е дал и свидетелят Г., който е свидетел при установяване на нарушението, който заявява, че няма конкретен спомен, нито има лични впечатления за случая. Не помни на датата на съставяне на акта – 09.10. бил ли е на работа, нито помни датите, на които е бил на смяна. Уточнява, че фишът се издава на собственика на автомобила, правела се справка за собственост и се издавала на собственика.

Разпоредбата на чл. 186 ал.3 от ЗДвП предвижда, че фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В този случай фишът се издава на собственика на моторното превозно средство, като първият екземпляр от фиша му се изпраща, а вторият и третият екземпляр остават на съхранение в службата за контрол.

Самият актосъставител заявява, че не е установил водача на автомобила, тъй като не е имало никого и не знае кой го е управлявал.

В приложената докладна записка, рег.№293р10341/24.10.2019г. от В. С. сочи, че на 09.10.2019г. е бил на работа с неговия колега Г., когато е констатирал неправилно паркирани автомобили и е съставил фишове. На 19.10.2019г. съставил АУАН на Х. за нарушение по чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП, направил опит да анулира фиша, но не успял, тъй като не е имал правомощие.

От цитираната докладна записка се установява, че на процесната дата и час е изпълнявал служебните си задължения съвместно с колегата си Г.Г., който е станал свидетел – очевидец на твърдяното нарушение. Но в съставения АУАН като свидетели са посочени други лица – св. Л. и П..

Допуснато е нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, а именно, че АУАН не е съставен в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН е въведено изискване за съставяне на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН – да са посочени двама свидетели, се прилага в хипотезата, когато липсват свидетели или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, като това изрично се отбелязва в него.

В конкретния случай са налице особености в производството, които не са били отчетени от актосъставителя, а именно АУАН е бил издаден преди анулиране на фиша – 23.10.2019г. в какъвто смисъл са доказателствата по делото.

Нормите на чл. 39, ал.2, ал.2а и ал.3 от ЗАНН предвиждат процедура при оспорване на нарушението или несъгласието на нарушителя да заплати глобата, наложена с фиш – за нарушението трябва да се състави акт, въз основа на който да се издаде наказателно постановление, което подлежи на обжалване пред съда. При това положение административнонаказващият орган е следвало да анулира издадения фиш и да разпореди съставяне на АУАН по общия ред и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Налице са и други процесуални нарушения, които следва да бъдат отбелязани. Става въпрос за необходимите реквизити, лимитирано изброени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Както бе посочено, АУАН е с посочена дата на издаване 09.10.2019г., като не е възможно датата на съставяне на АУАН да е вписаната, доколкото се установи, че АУАН е съставен въз основа на направено от страна на жалбоподателя възражение от 11.10.2019г. за наложена с фиш глоба от 09.10.2019г. Посочената дата на съставяне на АУАН не отговаря на действителната дата на съставянето му и вписаната от актосъставителя дата на издаване на АУАН е опровергана от събраните доказателства, поради което съдът намира, че липсва предвиденият в чл. 42, т.2 от ЗАНН реквизит – дата на съставяне на акта. Налице е липса и в НП на реквизита, посочен в чл. 57, ал.1, т.3 от ЗАНН – датата на акта, въз основа на който се издава.

Погрешното посочване на датата на съставяне на АУАН, дори да се дължи на техническа грешка, е винаги неотстраним порок, водещ до незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено въз основа на него.

В АУАН, и впоследствие в НП е посочено, че твърдяното нарушение е извършено на 09.10.2019г. и се изразява в това, че в гр. Левски, на ул. Хан Аспарух като водач на МПС лек автомобил Пежо 508, с посочен рег. номер, паркира на по – малко от 5 метра преди пешеходна пътека тип Зебра. И в АУАН и в НП не е посочено мястото на извършване на нарушението, каквито си изискванията на чл. 42, т.3 и чл. 57, т.5 от ЗАНН. И АУАН и НП не съдържат пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Не са посочени както точното местонахождение на пешеходната пътека, така и разстоянието, на която е паркиран автомобилът от пешеходната пътека, нито каква е била посоката на автомобила – разположението на улицата.

Разпоредбата на чл. 98, ал.1 т.5 от ЗДвП гласи, че престоят и паркирането са забранени на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по- малко от 5 метра преди тях.

Съдът намира, че не е доказано извършеното нарушение.

Според разпоредбата на чл. 189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Приложените към делото снимки не съдържат датата и точния час на нарушението.

В показанията на свидетеля С. се твърди, че фишът, който е съставен на място е на собственика на МПС, като видно от представените писмени доказателства и във фиша, и в АУАН се сочи, че са съставени на водача на автомобила. Същият свидетел уточнява, че не са в добри отношения с жалбоподателя, както и че се водят дела, като С. съди жалбоподателя Х. за „оклеветяване”.

Двамата свидетели при съставяне на АУАН не са присъствали при установяване на нарушението., а свидетелят Г., който бил на установяване на нарушението заявява, че няма никакъв спомен, нито има лични впечатления от случая, като не си спомня и дали на дата 09.10.2019г. е бил на работа.

Констатациите в акта за установяване на административно нарушение не се считат за установени до доказване на противното, като в случая чрез допустимите от закона доказателства, в хода на съдебното следствие не се установи безспорно административното нарушение, вменено на жалбоподателя Х. и обстоятелствата, при които е извършено.

Следва да се посочи, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже фактическите констатации, изложени в АУАН и в НП.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а ответникът РУ – Левски да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените деловодни разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното, съдът счита, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Представен е договор за правна защита и съдействие, както и отбелязване, че договорената сума за процесуално представителство и защита по а.н.д. №399/19г. по описа на РС – Левски е заплатена, поради което следва ответникът РУ – Левски да бъде осъден да я заплати.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление 19-0293-001127/28.10.2019г., издадено от началник ГРУПА към ОДМВР – Плевен, РУ – Левски, с което на К.Л.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на петдесет лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА РУ – Левски към ОДМВР – Плевен да заплати на К.Л.Х., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300 лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: