Мотиви към Присъда №10 от 19.05.2020г., постановенa по НОХД №81/2020г. по описа на РС - Левски.

В Районен съд – гр. Левски е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Плевен срещу Ц.Н.Е. за това, че на 02.03.2020 г. в гр.Левски, управлявал МПС – лек автомобил „***” с рег. номер ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,36 на хиляда установено по надлежния ред чрез лабораторно изследване обективирано в Протокол за химическо изследване №81/04.03.2020 г. на специализирана химическа лаборатория към ЦСМП – Плевен – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

В проведеното по делото публично съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Плевен поддържа повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения, че обвинението е доказано по безспорен начин от приобщените по делото гласни и писмени доказателства. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, а при индивидуализация на наказанието да бъдат взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, липсата на други административни наказани, съдействие на полицейските служители в хода на извършената проверка, доброто му процесуално поведение. Като отегчаващо отговорността обстоятелство моли съда да съобрази високата обществена опасност на извършеното престъпление.

Подсъдимият Ц.Н.Е. дава обяснения по повдигнатото му обвинение, в които признава фактите, описани в обвинителния акт. При упражняване правото му на лична защита изразява съжаление относно извършеното. Заявява, че е дългогодишен шофьор, никога не е имал нарушения, не е допускал, че е бил все още под влияние на употребения алкохол от предходната вечер. При упражняване на предоставеното му от съда право на последна дума моли да му бъде наложено минимално наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Ц.Н.Е. е роден на ***г***, с постоянен адрес:***, с настоящ адрес ***, българин, с българско гражданство, с висше образование, разведен, безработен, ЕГН:**********. Подсъдимият е неосъждан.

Вечерта на 01 срещу 02 март 2020г. подсъдимият празнувал и употребил алкохол.

Сутринта на 02.03.2020 година подсъдимият Ц.Е., въпреки че бил консумирал алкохол, се качил на лек автомобил марка "***" с peг. № *** и започнал да го управлява. Около 10.54 часа при движение в гр.Левски, автомобилът, управляван от подсъдимия бил спрян за проверка от служители при РУ - гр.Левски- свидетелят В.Н.С. и неговият колега Г.К.Г.. В хода на проверката полицейските служители установили самоличността на водача – подсъдимия Ц.Н.Е.. На същия бил направен тест за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510" с фабр. № ARDM- 0260. Уредът отчел положителен резултат 1,51 промила. На обвиняемия Е. бил съставен акт за установяване на административно нарушение и му бил издаден талон за медицинско изследване. Ц.Е. се явил и дал кръвна проба във ФСМП- гр. Левски. На 04.03.2020 година на дадената от подсъдимия кръвна проба било извършено лабораторно изследване - химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, изготвен от специализираната химическа лаборатория към ЦСМП- Плевен, съгласно заключението на която съдържанието на алкохол в кръвта на поидсъдимия бил 1,36 промила.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства: показанията на свидетеля В.Н.С., депозираните от подсъдимия обяснения, както и писмените доказателства и доказателствени средства: АУАН, сер.GA №143591 от 02.03.2020г., талон за медицинско изследване с №0036946, ведно с холограмни стикери, протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №81/04.03.2020г., протокол за медицинско изследване и вземане на билогични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, справка за нарушител/водач, характерстична справка, справка за съдимост.

Събраният по делото доказателствен материал не съдържа каквито и да било противоречия относно включените в предмета на доказване обстоятелства.

Съдът даде изцяло вяра на депозираните по делото свидетелски показния, доколкото същите изхождат от лице, незаинтересовано от изхода на делото, излагащо непосредствените си възприятия по време на осъществяване на служебната си дейност, логични и безпротиворечиви са. Показанията на разпитания по делото свидетел се подкрепят напълно от писмените доказателства по делото.

В съответствие със свидетелските показания са и депозираните от подсъдимия обяснения, в които същият признава употребата на алкохол вечерта, както и описаните в обвинителния акт действия по извършената проверка. По делото не са налице каквито и да било доказателства, които да опровергават дадените от Е. обяснения, а същите се подкрепят и от писмените доказателства, поради които съдът ги кредитира като годни гласни доказателствени средства, а не само като израз на правото му на защита.

Гласните доказателствени средства са еднопосочни и безпротиворечиви относно обстоятелството, че именно подсъдимият е лицето, управлявало процесното МПС, както и че направеното изследване с Дрегер е дало положителна проба за наличие на алкохол в кръвта му. В подкрепа на свидетелските показания са и писмените доказателства - АУАН сер, сер.GA №143591 от 02.03.2020г. и талон за медицинско изследване с №0036946, в които е отазено, че при направената проба с техничесо средство – дрегер, било отчетено показание от 1,51 промила концентрация на алкохол в издишания от подсъдимия въздух.

Писмените доказателства се възприеха изцяло като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред. От същите се установява по безсъмнен начин, че на подсъдимият е бил издаден талон за изследване, в който същият е вписал, че приема показанията на техническото средство, явил се е около 30 минути след връчване на талона във ФСМП – гр.Левски, където е дал кръвна проба, както и че при извършеното химическо изследване на дадената проба е била установена концентрация на алкохол в кръвта на Ц.Е. – 1,36 промила.

От правна страна:

С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага изводът, че подсъдимият Ц. Н. Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.

От обективна страна, на 02.03.2020 г. в гр.Левски, подсъдимият управлявал МПС – лек автомобил „***” с рег. номер ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,36 на хиляда, установено по надлежния ред чрез лабораторно изследване обективирано в Протокол за химическо изследване №81/04.03.2020 г. на специализирана химическа лаборатория към ЦСМП – Плевен – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Количеството алкохол било установено по надлежния ред, чрез извършеното химическо изследване на взетата кръвна проба. Установява се, че са спазени всички изискания на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.

Авторството на деянието е безспорно установено от посочените по-горе гласни доказателствени средства.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол, както и общественоопасния характер на деянието шофиране след употреба на алкохол. С оглед правния характер на инкриминираното деяние – такова на просто извършване, не е необходимо умисълът на дееца да е обхващал предвиждането, респективно искането или допускането на общественоопасните последици, като е достатъчно, че същият е съзнавал, че с действията си изменя неблагоприятно обективната действителност – застрашава обществените отношения свързани с безопасността на транспорта.

По наказанието:

За престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, за което подсъдимият бе признат за виновен, се предвижда наказание Лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Съдът, като взе предвид обществената опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите отговорността обстоятелства, намери, че на подсъдимия Ц.Н.Е. следва да бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Като такива съдът отчете чистото съдебно минало на Е., обстоятелството, че въпреки възрастта си – 53 години, както и това, че е работил като шофьор, видно от приложената справка същият няма нито едно нарушение на ЗДвП, освен инкриминираното такова. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете и пълното съдействие на подсъдимия по време на извършената му полицейска проверка и след нея, доброто му процесуално поведение – Ц.Е. дава обяснения и в хода на досъдебното производство, и по време на съдебното следствие, признава вината си, изразява съжаление и критичност относно извършеното. Има добри характеристични данни, видно от приложената характеристична справка. Изложеното сочи, че подсъдимият не е системен нарушител на ЗДвП и настоящото деяние е по-скоро инцидентен акт в живота му, а не израз на незачитане от негова страна на обществения ред и законите в страната. Като взе предвид изложените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства от една страна, и високата обществена опасност на престъплението от друга, съдът намери, че от естество да постигне целите на индивидуалната и генералната превенция е наказание лишаване от свобода, определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК малко под предвидения в закона минимум от една година, а именно наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца. Подсъдимият е неосъждан, като съдът намери, че за постигане целите на наказанието не е необходимо същото да бъде изтърпявано ефективно, поради което отложи на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването му с тригодишен изпитателен срок. Съдът прие, че с оглед данните за личността на подсъдимия, срокът на наложеното му наказание лишаване от свобода и възможността при последващо престъпление, извършено в изпитателния срок, наказанието да бъде търпяно ефективно, сами по себе си са от естество да постигнат необходимия поправителен и възпиращ ефект по отношение личността на Е.. На основание чл.67, ал.2 от НК съдът възложи възпитателните грижи спрямо подсъдимия през изпитателния срок на районен инспектор отговарящ за района на местоживеене на Е..

На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не наложи на подсъдимия Ц.Н.Е. по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието „Лишаване от свобода”. Настоящият съдебен състав намери, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с налагане само на наказанието Лишаване от свобода. Съдът бе мотивиран и от трудовата заетост и финансовото положение на подсъдимия.

На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът постанови лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от девет месеца, като приспадна на основание чл.59, ал.4 от НК времето, през което за същото деяние подсъдимият Ц.Н.Е. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 02.03.2020г.

Относно разноските:

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Плевен направените разноски в размер на 15,00 лева за извършена физико-химична експертиза.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: