РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _30.06._ 2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _22.06._ 2011 г. в състав:

 

                       Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                                Съдебни заседатели:

                                                       Членове:

 

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_344_ по описа  за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен от ищеца е иск  с правно основание по чл. 55 ал.1 пр.2 от ЗЗД /за връщане на суми получени с оглед на неосъществено основание/.

В исковата молба се твърди, че ищецът  и ответникът са сключили предварителен договор за покупко-продажба на МПС, като договорките им били отразени в разписка от 14.06.2010 г.,  че ищецът и ответникът са се договорили продажната цена на автомобила да е 4500 лв., че ищецът е заплатил сумата от 2000 лв. с посочената разписка, а остатъка от 2500 лв. е следвало да заплати в срок до 15.07.2010 г.  Твърди, че на 02.07.2010 г. ищецът е заплатил сумата от 1500 лв., а остатъкът от 1000 лв. е отишъл да заплати две седмици след договорения краен срок за плащане, а именно на 30.07.2010 г. Твърди, че ответникът е отказал да получи тази сума, като е поискал да му бъде заплатена и сумата от 500 лв., представляваща лихва за забавата. Ищецът не се съгласил  да заплати допълнително поисканата му сума, а в последствие разбрал, че ответникът е продал на другиго автомобила.

          Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковата сума от 3500 лв.,  законната лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и направените деловодни разноски.

          Ответникът е представил отговор на исковата молба и в него изразява становище , че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес. Счита, че предявеният иск е и неоснователен.

          Твърди, че разписката не представлява предварителен договор за покупко-продажба на МПС, че ако се приеме, че е налице предварителен договор, правният интерес на ищеца е да иска  обявяване на същия за окончателен. Твърди, че от представената разписка не може да се направи извода, че ответникът дължи сумата от 2000 лв. по представената разписка, защото няма поето задължение в нея за връщането й и при какви условия. Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ал.1 т.4 и ал.2 от ГПК и на основание чл. 129 ал. 1 от ГПК да даде срок за отстраняване на нередовностите на молбата. Ако се приеме, че молбата е редовно, моли съда да приеме, че искът е неоснователен и недоказан.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Видно от приложената по делото разписка е, че на 14.06.2010 г. в гр. Белене ответникът е получил от ищеца сумата от 2000 лв. заплатена авансово за продажба на лек автомобил опел * с рег. № *, подробно описан в разписката. В същата е посочено, че страните са имали уговорка ищецът да заплати остатъка от продажната цена в размер на 2500 лв. на 15.07.2010 г., когато страните да сключат окончателен договор за покупко-продажба на МПС. Разписката е подписана от Д.М..

          В съдебно заседание е разпитан един свидетел, от показанията на който се установява, че е присъствал при последвал опит след 15.07.2010 г.  М.Д. да заплати на Д.М. сумата от 1000 лв., но М. отказал да я получи, поради забавяне на плащането, като поискал лихва в размер на 500 лв. Тъй като ищецът не се съгласил да заплати исканата му лихва, сделката не се е осъществила.

          По делото е представено писмено доказателство за получената от М. сума, която същият е получил  от ищеца. Други доказателства за получени от ответника суми не са представени. Разпитаният по делото свидетел е бил очевидец единствено на безуспешен опит от страна на ищеца да заплати на ответника сумата от 1000 лв. Свидетелят не е бил очевидец на твърдяното от ищеца заплащане на сумата от 1500 лв. и заявява, че за такова плащане е чул от самия ищец.

          Предвид представените по делото доказателства, съдът приема, че следва да бъде осъден ответника да  заплати на ищеца сумата от 2000 лв., която е получил с оглед на неосъществено основание. За разликата над тази сума до предявената от 3500 лв. съдът счита, че предявеният иск е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху уважения размер на предявения иск, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

          Що се касае до твърдението на ответната страна, че не дължи сумата, тъй като ищеца е ползвал автомобила и в резултат на ПТП му е причинил вреди, съдът приема, че тези доводи се навеждат едва в първото по делото съдебно заседание. Същите не са наведени още с отговора на исковата молба и възможността за това на ответника е преклудирана. Нещо повече, ответникът не е предявил своевременно насрещен иск за претендираната от него сума в резултат на причинени вреди по автомобила по време на неговото ползване, не е направил възражение за прихващане на каквито и да било суми, не е уточнявал размер на същите, нито са събирани доказателства в тази насока.

При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска. Направените деловодни разноски от ищеца са общо в размер на 492,34 лв., от които 140 лв. д.т. при завеждане на иска, 2,34 лв. преводна такса и 350 лв. заплатени като възнаграждение за един адвокат. Уваженият размер на иска е 67 % от предявения.  При това положение следва да бъдат   присъдени 67% от направените деловодни разноски, а именно сумата от 329,84 лв.

На основание изложеното, съдът

                                      Р Е Ш И :

          ОСЪЖДА Д.М. ***, ЕГН **********  да заплати на М.Д. ***, ЕГН ********** сумата от 2000лв., представляваща дадена авансово сума за покупко-продажба на лек автомобил „опел *” с рег. № *, поради неосъществяване на сделката, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в РС Левски -20.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

          За разликата над сумата 2000 лв. до първоначално предявената от 3500 лв. отхвърля предявения иск като недоказан.

          ОСЪЖДА Д.М. със сочена по-горе самоличност да заплати на М.Д. със сочена по-горе самоличност направените деловодни разноски в размер на 329,84 лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: