гр. ЛЕВСКИ, _26.04._
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесет и шести март_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _710_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 53 ал.2 от ЗКИР.
В исковата молба се
твърди, че ищецът с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № * е
придобил собствеността върху дворно място от 660 кв.м., находящо се в *, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня
и две стопански сгради, съставляващо имот парцел * по
плана на *, при граници: *,
който имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на *, представлява
поземлен имот с идентификатор * с площ от 705 кв.м..
Твърди се, че на 16.03.1997 г. е закупил от съседа си П.Г.
дворно място от 300 кв.м. на *** за сумата от 70000 лв., че продажба е оформена
с нотариално заверена декларация, от която дата до м. VІІ.2011 г. ищецът
твърди, че е ползвал процесните 300 кв.м., че ги е заградил и ги е приобщил към
собствения си недвижим имот, описан по-горе. Твърди, че е обработвал същите и
през посочения период от време никой не е оспорвал собствеността му върху тях и
не е имало спор с когото и да било за този период от време.
Твърди че, през месец юни
Във връзка с изготвения проект е инициирал административно
производство по реда на чл. 54 от ЗКИР пред Агенция по Геодезия, картография и
кадастър гр. Белене, като депозирал заялнеие с вх. № * с искане за изменение на
одобрените кадастрална карта и кадастрален регистър на *, състоящо се в промяна
на границата между имоти * негова собственост и *, собственост на съседа му К.Г.,
която е закупила недвижимия имот от наследниците на П.Г. с нотариален акт за
покупко-продажба от 27.06.2011 г.,
вписан в Агенция по вписвания гр. Левски с вх. рег. № *.
Моли сдъда да постанови решение, с което на основание чл.
124 от ГПК да признае за установено по отношение на К.Г. правото му на
собственост, придобито по силата на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № * и нотариално заверена
декларация от 16.03.1997 г., от датата на прехвърлянето 16.03.1997 г. върху 300
кв.м. от недвижим имот с идентификатор *, целия с площ от 1357 кв.м., както и
на основание чл. 53 ал.2 от ЗКИР след като, съдът признае за установено по
отношение на К.Г. правото му на собственост посочено по-горе да признае за
установено и правото му да се променят границите на имотите с № * негова
собственост и имот № *, собственост на съседа му К.Г., както и правото му да
бъде допълнен имота в кадастралната карта и кадастралните регистри на *, чрез
нанасянето на процесните 300 кв.м. в границите на съществуващия поземлен имот с
идентификатор *. Претендира направените деловодни разноски.
Ответницата в дадения й от съда срок е представила отговор
на исковата молба и е изразила становище по предявения иск. Заявява, че оспорва
предявения иск за собственост на 300 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *,
находящ се в *, целия с площ от 1357 кв.м. и моли съда да го отхвърли като
неоснователен със законните последици. Твърди, че счита, че ищецът не е
придобил собствеността на процесните 300 кв.м., тъй като нотариално заверената
декларация, на която ищецът се позовава, не е правно основание, годно да
прехвърли собствеността върху недвижимия имот, поради това, че собственост
върху недвижим имот, съгласно чл. 18 от ЗЗД се прехвърля само и единствено с
нотариален акт, като нотариалната форма е такава за действителността на
договора за покупко-продажба на недвижим имот и неспазването й е пречка за
прехвърляне собствеността върху имота. Твърди, че към момента на подписване на
декларацията – 16.03.1997 г., съгласно изричната разпоредба на чл. 59 от ЗТСУ
/сега отменена, но в сила към момента на подписване на декларацията/, реално
определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват по
давност, че с изменението на чл. 59 от ЗТСУ /отм/ в сила от 01.01.2001 г. което
е възпроизведено в чл. 200 от ЗУТ, е предвидена възможност за придобиване на
реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места чрез
правни сделки и по давност, но само при спазване на посочените в горните
разпоредби изисквания и условия, които счита, че в случая не са налице. Твърди
също така, че видно от представените с исковата молба данъчни оценки на двата
имота, ищецът е декларирал и плащал данъци само и единствено за собствения си
недвижим имот, находящ се ***, който е с декларирана площ от 660 кв.м. и нито е
декларирал като свои, нито е плащал данък за процесните 300 кв.м., които са
част от нейния имот.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представения по делото
нотариален акт № *, е че ищецът е придобил собствеността дворно място от 660
кв.м., находящ се в ***, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна
кухня и стопански сгради, съставляващ имот в парцел *, който имот съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, съставлява поземлен имот с
идентификатор № * с площ от 705 кв.м.
Представен е и нотариален акт № *** на
Служба по вписванията гр. Левски, видно от който е, че ответницата е закупила
от Й.Е., Н.К. и Н.П. поземлен имот с идентификатор № * по кадастралната карта и
кадастралните регистри на *, одобрени със Заповед № РД-18-58/24.09.2007 г.,
находящ се в ***, с площ от 1357 кв.м., заедно с построените в него жилищни и
стопански сгради.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели се установява, че към момента на придобиване на имота от
ответницата, южната му част била преградена с ограда от телена мрежа,
разположена по цялото протежение на имота на около
От заключението на вещото лице инж. К.А.
се установява, че ползваната от ищеца част от имота, заключена между
регулационната линия и оградната мрежа е с площ 214 кв.м.
По делото е представена декларация, с
нотариална заверка на подписа на П.Г. – наследодател на третите лица-помагачи,
продали имота на ответницата, въз основа на която декларация ищецът твърди, че
е придобил собствеността на част от имота на Г., състояща се от 300 кв.м.
реално определени части. Декларацията с нотариална заверка на подписа с рег. №
297/16.03.1997 г. на Община Белене е оспорена от третите лица – помагачи
/наследници на Г./ в първото по делото съдебно заседание, с твърдение, че
подписа под декларацията от 16.03.1997 г. не е на техния наследодател П.Г.,
поради което е открито производство по оспорване на същата. Ищецът не е
ангажирал доказателства и по делото не е установено по какъвто и да било начин
оспореният подпис действително да е положен от П.Г.. Предвид това, съдът
приема, че оспорването е успешно и следва да бъде изключена от доказателствата
по делото декларацията, конкретизирана по-горе. Съдът приема за основателни и
твърденията на ответницата, че дори ищецът да бе установил по делото
истинността на подписа на П.Г. върху декларацията от 16.03.1997 г., то въз
основа на същата той не би могъл да придобие собствеността върху процесните 300
кв.м., тъй като нотариално заверената декларация не е правно основание, годно
да прехвърли собствеността върху недвижим имот. Съгласно чл. 18 от ЗЗД
собствеността върху недвижим имот може да се прехвърли само и единствено с
нотариален акт, като нотариалната форма е такава за действителността на
договора за покупко-продажба на недвижим имот.
Действително, видно от показанията на
разпитаните свидетели, от 2000 година до лятото на
Втората възможност за придобиване на
реално определени части от поземлен имот е ако частта на поземления имот се
присъединява към съседен имот при условията на чл. 28 от ЗТСУ /отм./ - при
наличие на сключен договор в нотариална форма, който е вписан, а от 01.03.2001
г. при условията на чл. 17 от ЗУТ – с ПУП при наличие на заявление от
заинтересуваните собственици до общината и предварителен договор с нотариална
заверка на подписите за прехвърляне на собственост. В настоящия случай не е
налице вписан договор, сключен в нотариална форма, нито има доказателства да е
подадено заявление от собствениците на двата съседни поземлени имота до Община
Белене, придружено с предварителен договор с нотариална заверка на подписите за
прехвърляне на част от поземлен имот с идентификатор № * към поземлен имот с
идентификатор № *. Дори да се приеме, че ищцовата страна, счита цитираната
по-горе декларация - подписана от П.Г.,
има характер на предварителен договор, то в тази декларация е заверен
само подписа на П.Г., не и този на П.Ф.. По делото също така няма доказателства
след 01.03.2001 г. при действието на ЗУТ да е подавано заявление от П.Г. и П.Й.
*** за изготвяне на ПУП за присъединяване на част от имота на първия към имота
на втория.
Съдът приема за основателно и
възражението на ответницата, че ищецът макар да е ползвал тази част от имота,
то той не го е владял като свой, тъй като видно от представената данъчна
оценка, то той е декларирал само собствения си недвижим имот от 660 кв.м. и е
плащал данъци само и единствено за него. Няма данни да е декларирал като свой,
нито да е плащал данък за процесните 300 кв.м., с което да манифестира
намерението си да свои ползваната част от съседния имот.
При това положение, съдът приема, че предявеният
иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото следва да
бъде осъден ищеца да заплати на ответницата направените деловодни разноски
съгласно представения списък на разноските, а именно сумата от 500 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Й. ***, ЕГН ********** против К.Г.
***, ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 124 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 53 ал.2 от ЗКИР за признаване за установено, правото му на
собственост, придобито по силата на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № * и нотариално заверена
декларация от 16.03.1997 г., от датата на прехвърлянето 16.03.1997 г. върху 300
кв.м. от недвижим имот с идентификатор *, целия с площ от 1357 кв.м., както и
на основание чл. 53 ал.2 от ЗКИР правото му да се променят границите на имотите
с № * негова собственост и имот № *, собственост на съседа му К.Г., както и
правото му да бъде допълнен имота в кадастралната карта и кадастралните
регистри на *, чрез нанасянето на процесните 300 кв.м. в границите на
съществуващия поземлен имот с идентификатор *. като неоснователен.
ОСЪЖДА
П.Ф. със сочени по-горе данни да
заплати на К.Г. със сочени по-горе данни направените деловодни разноски в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: