В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _двадесет и трети април_ две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМИРА АТАНАСОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Я.Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело №_15_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 232 ал.2 във връзка с чл. 228 във връзка с чл. 79 от ЗЗД - за претендираните суми по сключения договор за наем и по чл. 86 от ЗЗД – за претендираните лихви, както и евентуален иск с правно основание чл. 236 ал.2 от ЗЗД

В исковата молба се твърди, че на 21.03.2006 г. е сключен договор за наем между ищците Е.В. и Е.С. от една страна като наемодатели и ответника – от друга страна като наемател, по силата на който са предоставили на наемателя за временно ползване съсобствения си урегулиран поземлен имот в строителните граници на *** – имот подробно описан в нотариален акт за собственост № *. Твърди се, че според договора за наем имотът се предоставя на наемателя от 21.03.2006 г. и е за срок от 3 години, като наемната цена е 220 лв. месечно, платима до 30-то число на всеки месец, че съгласно чл. 8 от същия договор, всяка от страните по договора може да отправи до другата страна писмено предложение за продължаване на действието му, но не по-късно от един месец преди изтичането му, в противен случай договорът се счита за подновен и за следващата календарна година.

Ищците твърдят също така, че нито до 21.02.2009 г., нито до края на 2010 г. е било отправено към тях волеизявление от страна на наемателя за прекратяване на договора, поради което и силата на чл. 8, договорът е подновен съответно и за след 21.03.2009 г., като наемателят е продължил да ползва имота, че считано от м. април 2010 г. ответникът е преустановил да плаща на ищците съответната на идеалните им част наемна цена.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им плати дължимите суми, представляващи главница, произтичаща от неплатена, но дължима наемна цена за периода 01.04.2010 г. до 31.12.2011 г. вкл., както и лихва за забава, за периода от 01.05.2010 г. до 31.12.2011 г. вкл. както следва:

- на М.И., която притежава 6/24 идеални части от отдадения под наем имот - сумата от 1154,16 лв. представляваща главница и сумата от 99,64 лв., лихва за забава,

- на Т.С., който притежава 3/24 идеални части от отдадения под наем имот – сумата от 577,08 лв. главница и сумата от 49,63 лв. лихва за забава,

- на С.С., който притежава 3/24 идеални части от отдадения под наем имот – сумата от 577,08 лв. главница и сумата от 49,63 лв. лихва за забава,

и на С.М., която притежава 4/24 идеални части от отдадения под наем имот – сумата от 769,44 лв. главница и сумата от 66,14 лв. лихва за забава.

Претендира се и законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимите суми.

При условията на евентуалност е предявен иск от същите лица, за същите суми, като се твърди, че главницата представлява обезщетение за ползването на имота на база наем.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, в който е изразено становище по предявения иск.

Твърди се, че първият от предявените искове – за заплащане на наем за процесния период е изцяло неоснователен, тъй като в договора за наем няма клауза за продължаването му за всяка последваща календарна година, а само еднократно, поради което договора за наем е прекратен, считано от 21.03.2010 г.

По отношение на предявения иск, при условията на евентуалност се твърди, че действително се дължи обезщетение за ползването, но съответстващо на правата на собственост върху терена – само по отношение на този, върху който са ситуирани обектите – лична собственост на ответницата и нейния съпруг, т.е. само върху 80 кв.м. площ, която в действителност се ползва.

Твърди се също така, че правата на съсобственост не са така, както са посочени в исковата молба, а същите се редуцират, както следва: на 10/72 ид.ч. за М.И., на 1/72 ид.ч. за Т.С. и на 1/72 ид.ч. за С.С., тъй като в периода след снабдяване с констативния нотариален акт, приложен към исковата молба е установено, че в полза на наследниците на Г.Г. *** – баща на Е.Г. *** и на Е.С. *** и дядо на ищцата С.М. е направено публично завещание, в чийто предмет е включена и 1/3 идеална част от процесното незастроено място, поради което дяловете на Е.В. и Е.С. /които не са сред ищците, предявили настоящия иск/ са се увеличили с по 1/9 за всяка от тях.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представения по делото договор за наем, е че ищците, заедно с останалите съсобственици на имота – Е.В. и Е.С. са предоставили на ответника за временно ползване собствения си урегулиран поземлен имот в строителните граници на ***, с площ от 450 кв.м. във връзка с построената в имота закусвалня с площ от 80 кв.м. Договорът е сключен на 21.03.2006 г. и в същия е посочено, че е за срок от 3 години, т.е. срокът на договора е до 21.03.2009 г. В чл. 8 от договора е предвидено, че „по отношение срока на договора всяка от страните може да отправи до другата страна писмено предложение за продължаване действието му, но не по-късно от един месец преди изтичането му, в противен случай договора се счита за подновен и за следващата календарна година”. По делото няма представени доказателства между страните да е постигната друга договореност във връзка с продължаването или прекратяването на договора. Представени са гласни доказателства, от които се установява, че и към момента на последното по делото съдебно заседание наетият имот се ползва от ответника. Предвид изложеното, съдът приема, че на 21.03.2009 г. се е задействала клаузата на чл. 8 от договора и същия е бил продължен до края на следващата календарна година, а именно до 31.12.2010 г., след тази дата съгласно чл. 236 от ЗЗД договора за наем от срочен се е превърнал в договор за наем за неопределен срок, при което, за да се прекрати съгласно чл. 238 от ЗЗД е необходимо едномесечно предизвестие.

По делото е представена нотариална покана, получена от ищците на 21.03.2011 г., от която се установява, че представител на ответника ги е уведомил, че договора за наем не е продължен и е прекратен считано от 21.03.2010 г. Видно от представеното с нотариалната покана пълномощно на представителя на ответника /л.9 от делото/ е, че едноличния търговец му е предоставил правото да прекрати договора за наем, но считано от 21.03.2011 г., а не както е посочено в нотариалната покана, считано от 21.03.2010 г. Нещо повече, представителя на ответника не само е действал извън представителната си власт, но и в противоречие с разпоредбите на закона, тъй като съгласно чл. 238 от ЗЗД всяка от страните може да се откаже от договора за наем, но като предизвести другата един месец по-рано, а не една година по-късно както е сторено от представителя с поканата.

По делото е представена нотариална покана, с която ищците канят ответника да заплати дължимата наемна цена за времето от месец април 2010 г. до месец май 2011 г. и са възразили на ответника, че не считат договора за прекратен.

Ответника не отрича, че не е платил дължимия наем на ищците за времето от месец април 2010 г., както и не отрича факта на продължилото ползване на имота. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които установяват, че ползването на имота продължава и към последното по делото съдебно заседание. Съгласно трайно установената практика на ВКС „щом като наетата вещ не е предадена на наемодателя след изтичане на наемния срок, наемното правоотношение продължава да съществува”. В тежест на наемателя е да докаже, че е върнал имота, но такива доказателства по делото няма представени, а няма и наведени доводи в тази насока. Ответникът признава, че продължава да ползва имота, но счита, че не дължи наемна цена, а обезщетение за ползването на имота, тъй като ползва имота въпреки противопоставянето на наемодателя. Доказателства в тази насока, че ответника ползва имота въпреки противопоставянето на наемодателя няма. Напротив от събраните по делото доказателства се установява, че ищцовата страна е предприемала действия за приканване на ответника да заплати дължимите суми за наем и не е сторила каквото и да било, за да се противопостави на ползването. Нещо повече, дори и да се приеме, че ответника дължи обезщетение, според собственото му твърдение, то това обезщетение съгласно трайната съдебна практика се определя според действителните пазарни наемни цени, но не по-малко от уговорения преди това с договора наем.

Предвид изложеното, съдът приема ответника дължи уговорения с договора наем, тъй като е налице валидно сключен договор за наем, който договор към 31.12.2011 г. не е прекратен.

По отношение твърдението на ответника, че следва да бъдат редуцирани дължимите се суми на ищците съобразно представеното от него публично нотариално завещание, като счита, че със същото правото на собственост на наследниците на Д.Д. не е според отразеното в нотариален акт № *. Макар съгласно трайната съдебна практика в настоящото производство да не могат да се противопоставят възражения за собственост, то в настоящия случай този въпрос следва да се изследва, с оглед определяне конкретно дължимата част от наема на всеки един от наемодателите и в частност - ищците.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на Д.Д. /приложено на л. 44 от делото/ е, че същият е починал на * и е оставил за свои законни наследници М.И., Т.С., С.С., С.М., Е.С. и Е.В..

Представено е публично нотариално завещание № *, от което се установява, че на 23.03.1946 г. Д.Д. е завещал на своя син Г.Г. 1/3 идеална част от къща-хотел на три етажа с други постройки и малко дворче, находящо се в *.

С решение от 14.02.1949 г. /приложено на л. 45 от делото/ е отчужден хотела в *, построен върху 350 кв.м., с двор от около 100 кв.м., пренадлежащо на Д.Г., а с акт от 30.10.1951 г. /л.46/ имота е взет за държавен.

По делото е представено решение № 330/26.06.2000 г. на ПлОС по ахд № 571/99 г. /л. 47-48/, от което се установява, че съдът е признал на основание чл. 2 ал. 5 от ЗОСОИ, в полза на наследниците по закон на бившия жител *** Д.Д. право на обезщетение чрез отделяне на общински имот * и реално връщане на наследниците на дворно място от 450 кв.м., който имот е именно отдадения под наем имот на ответника.

От изложената по горе хронология следва, че имота предмет на делото е бил отчужден приживе на завещателя, който е починал повече от 10 години след одържавяването му и към момента на неговата смърт имота не е бил част от наследството му. Макар към момента на завещанието /23.03.1946 г./ имота да е бил на наследодателя, то към момента на неговата смърт /*/, той не е бил част от наследството, поради посоченото по-горе одържавяване, независещо от волята на собственика, поради което завещанието досежно този имот не е произвело присъщите му правни последици. Предвид изложеното, следва да се приеме, че дяловете на собствениците са така, както са посочени в приложения на л. 6 от делото нотариален акт № * и на ищците М.И., Т.С., С.С. и С.М. се дължат суми за наем съобразно притежаваните от тях дялове, а именно за 6/24 идеални части на М.И., за 3/24 идеални части на Т.С. /като единствен законен наследник на А.С., който съгласно наследствените си права притежава 3/24 идеални части от имота/, за 3/24 идеални части за С.С. и за 4/24 идеални части за С.М. .

От заключението на вещото лице в отговора по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установяват и конкретно дължимите суми за наем и лихва на всеки един от ищците за периода 01.04.2011 г. – 31.12.2011 г., които по главница съответстват на търсените суми, а по лихва с по-няколко стотинки надхвърля търсената сума, но тъй като не е направено изменение на размера на исковете за лихви до датата на предявяване на иска, то дължимите суми за лихва следва да бъдат присъдени според заявената искова претенция.

Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че предявените искове за присъждане на суми за дължим наем и лихви са основателни и доказани и като такива следва да бъдат изцяло уважени.

При този изход на делото следва да бъдат присъдени на ищците направените деловодни разноски съобразно представения списък на разноските, а именно сумата от 638,47 лв.

С представената по делото писмена защита ответната страна е поискала на основание чл. 241 от ГПК, съдът да разсрочи задължението на ответника към ищците. Съгласно разпоредбата на чл. 241 ал.1 от ГПК съдът при постановяване на решението може да отстрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. Предпоставките за допускане разсрочване на изпълнението са важни, съществени обстоятелства относно имотното и материалното състояние на молителя в смисъл финансово. По делото обаче, няма доказателства за имотното състояние на ответника и тъй като съдът не може да го съобрази следва да отхвърли това искане като неоснователно и недоказано. Твърдението, че ответника погасява заем с ипотека и е налице намалена посещаемост на заведението не е достатъчно основание, за да се приеме, че ответника като цяло се намира в тежко имотно, материално и финансово състояние.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЕТ „С.” ***, представляван от собственика В.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да заплати на М.И. ***, ЕГН ********** сумата от 1154,16 лв. – главница, представляваща неплатен наем с оглед притежаваните от нея идеални части от недвижимия имот предмет договор за наем между страните, сключен на 21.03.2006 г., за периода от 01.04.2010 г. до 31.12.2011 г. вкл., лихва в размер на 99,64 лв., за периода от 01.05.2010 г. до 31.12.2011 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.01.2012 г., до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА ЕТ „С.” ***, представляван от собственика В.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да заплати на Т.С. ***, ЕГН ********** сумата от 577,08 лв. – главница, представляваща неплатен наем с оглед притежаваните от него идеални части от недвижимия имот предмет договор за наем между страните, сключен на 21.03.2006 г., за периода от 01.04.2010 г. до 31.12.2011 г. вкл., лихва в размер на 49,63 лв., за периода от 01.05.2010 г. до 31.12.2011 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.01.2012 г., до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА ЕТ „С.” ***, представляван от собственика В.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да заплати на С.С. ***, ЕГН ********** сумата от 577,08 лв. – главница, представляваща неплатен наем с оглед притежаваните от него идеални части от недвижимия имот предмет договор за наем между страните, сключен на 21.03.2006 г., за периода от 01.04.2010 г. до 31.12.2011 г. вкл., лихва в размер на 49,63 лв., за периода от 01.05.2010 г. до 31.12.2011 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.01.2012 г., до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА ЕТ „С.” ***, представляван от собственика В.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да заплати на С.М. ***, ЕГН ********** сумата от 769,44 лв. – главница, представляваща неплатен наем с оглед притежаваните от нея идеални части от недвижимия имот предмет договор за наем между страните, сключен на 21.03.2006 г., за периода от 01.04.2010 г. до 31.12.2011 г. вкл., лихва в размер на 66,14 лв., за периода от 01.05.2010 г. до 31.12.2011 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.01.2012 г., до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА ЕТ „С.” ***, със сочени по-горе данни да заплати на М.И.,Т.С., С.С. и С.М. – всички със сочена по-горе самоличност направените деловодни разноски в размер на 638,47 лв.

ОТХВЪРЛЯ искането на ЕТ „С.” *** с правно основание чл. 241 от ГПК – за разсрочване изпълнението на решението, като неоснователно и недоказано.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: