гр. ЛЕВСКИ, _29.06._
Левченски районен съд в
публичното съдебно заседание на _осемнадесети юни_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа
докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _189_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ – за признаване на
уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за
обезщетение при незаконно уволнение по чл. 225 ал.1 от КТ.
В исковата молба ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с
ответника, че до прекратяване на трудовото правоотношение е изпълнявала
длъжността *, участъци „АТЦ”, участък АТЦ Плевен – Левски – Павликени; Ловеч –
Свищов; Попово – Провадия; Шумен – Смядово в *, че
със заповед №56/15.02.2012г., издадена от Директора на Поделение „Сигнализация
и телекомуникации”, че трудовото
правоотношение е било прекратено
на основание чл.328 ал.1 т.2, предл. 2 от КТ – в хипотезата – съкращаване на
щата.
Счита, че при прекратяване на трудовото правоотношение по реда
на чл. 328, ал.1, т.2 предл. 2 от КТ работодателят не е извършил подбор по реда
на чл. 329 от КТ, а алтернативно ако е извършил такъв, същият е
незаконосъобразен и нецелесъобразен при действие на т.р. №3/16.01.2012г. на
ОСГК на ВКС; че не е налице реално извършено съкращение в щата, тъй като не е
преустановена трудовата функция на ищцата.
Твърди, че е нарушена законовата разпоредба на чл. 333 от КТ
относно предварителна закрила при уволнение, тъй като е член на основната
синдикална организация към Браншови железничарски синдикат при ДП „НКЖИ”.
Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя не й е връчена трудовата книжка; че същата е
върната на 22.02.2012г. когато е изтичал
срокът за регистрацията й, касаеща получаване на обезщетение за безработица.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени като
неправилна и незаконосъобразна Заповед №56/15.02.2012г., издадена от Директора
на Поделение „Сигнализация и телекомуникация” на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл.
2 от КТ; на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ да я възстанови на заеманата
преди уволнението длъжност *, участъци „АТЦ” участък АТЦ Плевен – Левски –
Павликени; Ловеч – Свищов; Попово – Провадия; Шумен – Смядово в * при ДП
„Национална компания Железопътна инфраструктура”, *; да
осъди ответника да й заплати обезщетение за оставането без работа в размер на
3342.00 лв. за периода от 15.02.2012г. до 15.08.2012г. вкл., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 226, ал.2 от КТ,
да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 557.00 лв.,
представляващо обезщетение за незаконно задържане на трудовата й книжка, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 78 от ГПК
да осъди ответника да й заплати направените по производството разноски и
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Ответникът в
представения отговор изразява становище, че предявената искова молба следва да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Счита, че съкращението е
извършено като е спазена процедурата на подбор съгласно чл. 329, ал.1 от КТ;
счита за неоснователна претенцията на ищцата, че е член на синдикат, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена на 15.02.2012г.,
което означава че при липса на КТД, ищцата не се ползва от защитата по чл.
333,ал.4 от КТ. Счита, че предявените искове са изцяло неоснователни и следва
да се отхвърлят като такива и претенцията на ищцата за заплащане на сумата от
3342.00лв. е неоснователна. Моли съдът да отхвърли исканото обезщетение по чл.
226, ал.2 от КТ, касаещо незаконното задържане на трудовата книжка след
прекратяване на трудовото правоотношение. Моли съдът да постанови решение, с
което да потвърди законосъобразността на заповедта, с която е прекратено
трудовото правоотношение поради съкращение в щата и отхвърли обезщетението в
размер на 3342.00 лв., за периода 15.02.2012г. до 15.08.2012г. вкл.,ведно със
законната лихва върху тази сума, както и на основание чл. 226, ал.2 от КТ за
заплащане на обезщетение в размер на 557.00 лв. ведно със законната лихва върху
нея, също и направените на основание чл. 78 от ГПК адвокатски разноски по
делото. Моли да му бъде присъдено юрисконсултското възнаграждение.
В хода на производството ищцата е оттеглила предявения иск с
правно основание чл. 226 ал.2 от КТ и производството в тази му част е било
прекратено.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
По
делото е безспорно установено, че между страните е съществувало валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността *.
Видно от представеното по делото
заверено ксерокопие от заповед № 56/15.02.2012 г. е, че на основание чл. 328
ал.1 т.2 пр.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Д.П., считано от 15.02.2012 г.
Към материалите по делото е
представено трудовото досие на ищцата.
Тъй като трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено, поради съкращаване на щата в тежест на работодателя е да докаже, че
към момента на уволнението е премахнато съществувалата дотогава щатна бройка,
предвидена за съответната длъжност, в това число и трудовите функции
изпълнявани от ищцата.
По делото са представени копия от щатни
разписания в сила преди и след уволнението на ищцата, както и заповед №
93/01.12.2011 г. от които се установява, че действително е налице съкращаване
на щата и длъжностите, на една от които е била ищцата от 3 са станали 2.
По делото са представени и доказателства,
че преди прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е извършен подбор
между лицата, приети са предварителни критерии за извършване на подбора и след
извършване на същия е пристъпено към прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата, която е имала най-малък брой точки при извършения подбор. За извършения
подбор се установява, както от представените по делото писмени доказателства – протокол
за извършено класиране – л. 33 от делото, таблица за класиране – л. 34 от
делото, заповед за формиране на комисия за извършване на подбора – л. 35 от
делото, критерии и показатели за извършване на подбор при уволнение – л. 36-37
от делото, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели. От
представените по делото доказателства – цитирани по-горе се установява, че
останалите на работа лица, изпълнявали същата длъжност имат по-голям
професионален опит, придобит на тази или сходна длъжност и при извършената
атестационна оценка във връзка с преценяване кой работи по-добре отново същите
лица имат по-високи оценки. Разпитания по делото свидетел – В.Н. – пряк
ръководител на ищцата заявява, че ищцата не е възразявала срещу атестациите,
които са й провеждани и оценката, която е поставял е била по негови лични
наблюдения.
Предвид изложеното и представените и
посочени по-горе доказателства, съдът приема, че работодателя е извършил
подбор, който подбор се основава на
приетите предварително от работодателя критерии, че при извършване на подбора
са включени всички лица, измежду които е следвало да се извърши подбора, че
преценката е осъществена с оглед на възложената работа, поради което не се
установява обективно несъответствие на оценката по отделните показатели на
обективно проявите професионални качества и квалификация.
По повод твърдението на ищцовата
страна, че прекратяването на трудовото й правоотношение е станало в нарушение
разпоредбата на чл. 333 ал.4 от КТ, съдът приема, че това твърдение е
неоснователно по следните съображения: Действително видно от представените по
делото писмени доказателства – писмо от браншови железничарски синдикат /л.11/
и служебна бележка /л. 12/ е, че ищцата към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение е член на основната синдикална организация към БЖС при
ДП „НК ЖИ” – поделение *, секция *.
По делото е представено /л. 10/ стачно
споразумение от 10.03.2011 г. в което в т. 1
страните по споразумение са се договорили, че „работодателят може да
уволни работник и служител, член на синдикат, страна по КТД, поради съкращаване
на щата, само след предварително писмено съгласие на синдикален орган,
определен от съответния синдикат”.
По делото, обаче не се установява, към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, синдиката, на
който тя е член, да е страна с ответника по КТД. Видно от представените към
делото 2 броя КТД е, че първият от тях е сключен на 14.07.2009 г. и е със срок
на действие две години, който срок е предвиден в параграф 9 от ПЗР на КТД. Това
е и максималният допустим срок по чл. 54 ал.2 от КТ. Следователно действието на
този КТД е изтекло на 14.07.2011 г.
Вторият представен по делото КТД е сключен на 30.03.2012 г., от когато е
в сила неговото действие. Прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е
на 15.02.2012 г. т.е. след изтичане действието на първия КТД и преди сключване
на втория КТД. При това положение, съдът приема, че към момента на прекратяване
на трудовото правоотношение ищцата, макар и да е била член на синдикат, то към
този момент, синдиката, на който е била член не е бил страна по КТД с ответника
и стачното споразумение, на което се основава ищцата към този момент няма
действие по отношение и на нея и не е било необходимо изискването на
предварително писмено съгласие на синдикалния орган, на който същата е била
член.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът с правно основание
по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По предявените искове с правно
основание по чл. 344 ал.1 т.2 и чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от
КТ, съдът намира, че уважаването на тези искове е обусловено от това, дали е
уважен искът с правно основание по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ и тъй като този иск
съдът намира, че следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, то
следва да се отхвърлят и исковете с правно основание по чл. 344 ал.1 т.2 и чл.
344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ като неоснователни и недоказани.
При този изход на делото, следва да
бъде осъдена ищцата да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 240
лв. – представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Д.П., с ЕГН ********** *** против ДП „Национална
компания Железопътна инфраструктура” с ЕИК 130823243 със седалище и адрес на
управление гр. София, район Сердика, бул. „Княгина Мария Луиза” № 110,
Поделение *, с правно основание по чл. 344 ал.1 т.1, 2 и 3 във връзка с чл. 225
ал.1 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Д.П. със сочена по-горе
самоличност да заплати на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура”
със сочени по-горе данни, юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок, който срок съгласно разпоредбата на чл. 315 ал.2 от ГПК
започва да тече от 29.06.2012 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: