гр. ЛЕВСКИ, _17.10._
Левченски районен съд в публичното съдебно
заседание на _седемнадесети септември_
при участието на секретаря _В.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _359_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 76 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищците са
баща и дъщеря, а ответникът е съответно син на първия ищец и брат на втората ищца.
Твърди се, че първият от ищците е продал на втората ищца притежаваните от него
идеални части от недвижим имот в *, където
живее ответника, като си е запазил правото на обитаване на имота до края на
своя живот. Твърди се, че втората ищца също има желание да живее в този имот,
предмет на сделката, от който притежава идеални част, но и двамата ищци били
изгонени по насилствен начин от имота от ответника, поради което същите подали
жалба в полицията в гр. Белене и били принудени да заживеят в дома на техен
близък на посочения в исковата молба адрес.
Молят съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да възстанови нарушеното им владение и държане на имота,
находящ се ***. Претендират и направените деловодни
разноски.
Ответникът – в дадения от съда срок е
представил отговор на исковата молба и е изразил становище, че е собственик на
имота и счита предявения иск за неоснователен. Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли предявения иск. Не счита че дължи направените от ищците
разноски и претендира да му бъдат заплатени от тях направените от него разноски
по делото.
Съдът, като
прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Искът по чл. 76 ЗС защитава не само владението, но и
държането на вещи, без значение на какво
основание почива владението или държането и дали същите са правомерни или не, а
за владението – дали е добросъвестно или недобросъвестно. Защитата на чл. 76 ЗС може да бъде предоставена срещу
всеки, чието поведение се квалифицира по посочения в закона начин, вкл. и срещу
собственик. За уважаване на иска е достатъчно да се докажат фактът на
владението, респ. държането и на нарушението. В тази връзка предмет на
доказателствената тежест е фактът, че ищците имат съотвено качеството на владелец или държател на вещ към момента на
твърдяното отнемане, което може да се установи с всякакви доказателствени
средства. Трябва да се докаже че ответникът е отнел вещта или имота чрез
насилие или по скрит начин към определен момент.
Видно от показанията на разпитания по
делото свидетел, признанията на ответника и от приложената към делото преписка
на РУП Белене се установява, че действително двамата ищци и ответника са живели
в имота, находящ се в ***, като първият от ищците е имал качеството на държател, а
втората от тях е имала качеството на владелец, че на 05.06.2012 г. в РУП Белене
е постъпил сигнал от И.П., че синът му Т.П. живущ на същия адрес го е изгонил
от къщата, в която живее, защото била негова. От показанията на разпитания по
делото свидетел се установява, че действително ответникът Т.П. е изгонил от
къщата баща си и сестра си /двамата ищци/, като е сторил това с помощта на
„лопата” и викове, след което отказал да ги допусне отново в дома и те отишли
да живеят на квартира. Макар и свидетелят да няма точен спомен за датата, като
заявява, че това е било „тази година месец април или май”, а според
представената преписка това е станало на 05.06.2012 г., то съдът дава вяра на
показанията му, тъй като свидетелят е възрастен човек, без родство със страните
по делото, напълно незаинтересован от изхода на делото и е житейски обяснимо
след като не е пряко засегнат да не помни точният момент на случилото се.
Относно показанията на свидетеля и отразеното в преписката, съдът констатира,
че същите очевидно касаят един и същи случай и приема твърденията на ищците за
това, че ответникът е отнел държането на първия от тях и владението на втората
от тях по насилствен начин, в резултат на което те са се принудили да заживеят
на квартира, като непосредствено след случилото се са потърсили съдействието на
органите на полицията и своевременно – само броени дни след това са завели
настоящия спор в съда.
Ответникът не оспорва твърдението на
ищците, че действително ги е изгонил от имота, но счита, че той е едноличен
собственик на имота, поради което те нямат право да живеят в същия и не желае
присъствието им там.
Както бе посочено по-горе защитата на чл. 76 ЗС може да бъде предоставена срещу
всеки, чието поведение се квалифицира по посочения в закона начин, вкл. и срещу
собственик.
Предвид
изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен.
При този изход
на делото, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищците направените
деловодни разноски в размер на 314,13 лв., от които 215 лв. заплатени като
възнаграждение за един адвокат и сумата от 69,13 лв. заплатени като д.т. и банков превод.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.П. ***, с ЕГН
********** да възстанови на И.П. ***, с ЕГН ********** отнетото
от последния държане върху недвижимия имот, находящ се в ***, както
и да възстанови на С.П. с настоящ с настоящ адрес:***, с ЕГН **********
отнетото
от последната владение върху недвижимия имот, находящ се в ***.
ОСЪЖДА
Т.П. със сочена по-горе самоличност да заплати на И.П. и С.П. и
двамата със сочена по-горе самоличност направените деловодни разноски общо в
размер на 314,13 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: