гр. ЛЕВСКИ, _14.11._
Левчански
районен съд в публичното съдебно заседание на _15.10._
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _445_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД
/за връщане на суми получени без основание/.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим
имот, находящ се в ***, че ползваната ел. енергия на адреса се заплаща на ответника
по партида с клиентски №*, заплащана на името на Д.Д.. Твърди се също така, че
на 05.11.2010 г. ответното дружество, е издало четири броя фактури, съответно с
№0077259456; №0077259457; №0077259458 и №0077259459, съгласно които ищецът му
дължи общо сумата в размер на 1 280,43 лв. за консумирана електроенергия
през периода от 29.07.2010 г. до 26.10.2010г. Тъй като ищецът счита, че не
дължи горната сума е възразил срещу начисляването й, твърдейки, че е заплатил в
съответните срокове сметките си за потребена ел.енергия за този период. От
ответното дружество са му отговорили, че не се касае за реално потребена
ел.енергия през този период, а за извършена от ответника корекция на сметките
му въз основа на съставен констативен протокол и в случай на неплащане на
дължимите суми ще следва прекъсване на електрозахранването в имота му. Въпреки
направеното оспорване от страна на ищеца за недължимост на сумите, единствено
под страх, че снабдяването му с ел.енергия ще бъде преустановено, на
01.07.2011г. ищецът подписва споразумителен протокол за разсрочено плащане на сумата
в размер на 1 259,69 лв., съгласно който потребителят се е задължил за периода от 01.07.2011г. до 01.11.2011г. да
внесе на четири равни вноски по 247,62 лв. и една вноска в размер на 269,21 лв.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника – „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД да заплати на ищеца сумата
от 1 259,69 лв., представляваща цена на ел.енергия, за периода от 29.07.2010г.
до 26.10.2010г., начислена въз основа на констативен протокол - като получена
от ответника без правно основание, като се присъди и законната лихва от деня на
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата от ответника.
Претендират се и направените деловодни разноски в това число и договореният и
изплатен изцяло адвокатски хонорар.
Ответникът е представил отговор на исковата молба, в
който е изразил становище по предявения иск. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан и на
същия му бъде присъдено да заплати направените по делото разноски, както и юрисконсултското
възнаграждение в размер от 100 лева.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Видно
от представения по делото с отговора на исковата молба констативен протокол от
26.10.2010 г. е, че със същия е констатирано, че е извършена проверка е
установено, че електромера на абоната се намира в таблото и след отваряне на
същото се вижда, че на дисплея на електромера липсва индикация за наличие на
фаза. Установено е, че след сваляне на контролната капачка на клемен блок се
виждат отместени фабрични пластинки за връзка между токов и напреженов
измерителни контури на фаза. Отразено е, че по този начин консумираната
електроенергия по двете фази не се измерва от техническото средство.
Във
връзка с констатациите в цитирания по-горе констативен протокол по делото са
представени копия от фактури за преизчислена електрическа енергия, дължима от Д.Д.,
в качеството му на абонат на ответното дружество. Последвало е споразумение
между абоната и ответното дружество, видно от представения по делото
споразумителен протокол, с което е договорено разсрочване на задълженията за
периода от 01.08.2010 г. до 25.01.2011 г. – който период включва сумите
съгласно направеното преизчисление на база констативния протокол.
По делото са представени и общите условия на „ЧЕЗ Електро
България” АД и „ЧЕЗ Разпределение България” АД, видно от които, че в чл. 17 от
общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД
/л.39 от делото/ е предвидено продавачът, въз основа на представени от
електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки за начислена
енергия да изчислява и коригира сметките за ползвана от потребителя
електрическа енергия за изминал период, а в чл. 25 ал.2 от общите условия на
договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ
Разпределение България” АД /л.22 от делото/ е предвидено в случаите на
констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху СТИ
електроразпределителното предприятие да изчислява количеството електрическа
енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от него или
друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване до датата
наконстатирането на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да
бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но за не
повече от 90 дни.
По силата на предоставената му
лицензия ответното дружество има господстващо положение на пазара за продажба
на електрическа енергия в съответната територия. Потребителят е в положението
на по-слабата страна в отношенията с ответното дружество – продавач от гледна
точка както на позицията му в преговорите, така и на степента на информираност,
той е в положение, което го принуждава да се съгласява с установените
предварително от продавача /доставчика/ условия, без да може да повлияе на
съдържанието им. При извършване на преценката дали клаузите на чл. 17 и чл. 25
от Общите условия са неравноправни,
респективно нищожни, трябва да се има предвид, че процесните Общи условия не са
били предмет на индивидуално уговаряне между страните по правния спор.
Законодателят е дал възможност на доставчика не ел. енергия да
обвързва съконтрахентите си с изработени от него Общи условия, но техните
разпоредби не следва да нарушават основни принципи и императивни разпоредби на
закона. Разпоредбата на чл. 2 ал.2 от ЗЕ урежда принципите за търговия с
електрическа енергия, един от който е защита интересите на потребителите.
Веднъж получил лицензия за определените дейности в енергетиката, доставчикът на
електрическа енергия – лицензиант е длъжен да осигурява освен надеждно,
качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите с изключение на
определени случаи, също и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез
монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и
назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните
средства. При осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа
енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира
качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия. Съгласно чл. 120
ал.1 от ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на ответника,
поради което последният има задължение да осигури правилното и коректно
функциониране, да констатира своевременно грешката в измерването или
неизмерването.
В случаите, когато отклоненията в показателите на
консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна
на потребителя, доставчикът следва да установи периода на грешното измерване
или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В
противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете
реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и
коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на
доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя
електрическа енергия. Клаузата от договора /Общите условия/, която регламентира
едностранно от доставчика на електрическа енергия коригиране на сметките за
електрическа енергия за предходен период от време без определяне на периода и
без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, следва да се счита
за неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 6 и т.18 от ЗЗП, доколкото въпреки
изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Разпоредбите на чл. 17 и чл. 25 от цитираните по-горе Общи условия нарушават
основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на
потребителите при търговията с електрическа енергия. Липсва защита на интереса
на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал период,
предприета от страна на дружеството – монополист, при неустановен период на
грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия, особено в
хипотезата, когато инкасаторът на района периодично е отчитал доставената и
потребена електрическа енергия за съответния период, за който в последствие е
извършена едностранна корекция на сметките.
В настоящия случай както бе посочено по-горе измервателният уред за
отчитане на доставената и потребена ел. енергия не е бил с нарушени пломби и
няма доказателства по делото ищецът да е манипулирал техническото средство, за
да е налице виновно поведение на ищцовата страна.
По своята същност разпоредбата на чл. 25 и чл. 17 от
цитираните по-горе Общи условия предвиждат санкциониране на потребителя, без да
се изисква виновно поведение на последния. Обективната отговорност е
изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от
неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие единствено на
законодателя. Посочената клауза противоречи и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД,
която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на
договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и е в границите,
посочени в чл. 82 от ЗЗД.
Поради това, че клаузата на чл. 17 от общите условия за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД и клаузата на чл.
25 ал.2 от общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България” АД приети на основание
чл. 98 от ЗЕ са неравноправни по смисъла на чл. 143 т. 6 и т.18 от ЗЗП
противоречи на принципа на равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение, на принципа за защита интересите на потребителите при
търговията с електрическа енергия и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, съдът
приема, че същите са нищожни на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП и чл. 26 ал.1 от
ЗЗД. Поради нищожността на посочените клаузи, същите не обвързват страните и не
намират приложение в техните правоотношения. В този смисъл е и установената
постоянна съдебна практика, обективирана в посочените от ищцовата страна
решения на ВКС /л. 74 от делото/.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При
този изход на делото, следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати на
ищеца направените деловодни разноски в размер на 712 лв. съгласно представения
списък на разноските.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД,
с ЕИК 175133827 със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул.
„Георги Сава Раковски” №
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие
от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: