гр. ЛЕВСКИ, _21.11._
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесет и втори октомври_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _479_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. 443/2012 г. по описа
на РС Левски, съдът е уважил подаденото от ищеца заявление и е разпоредил ответника да заплати
сочените със заявлението суми. Твърди се, че длъжникът е депозирал възражение
по делото, поради което е предявен настоящия иск за установяване на вземането
на заявителя. Твърди се, че дължимата сума представлява продажна цена по
договор за покупко-продажба на лек автомобил, сключен между страните на
12.07.2012 г. в с. Българене за продажбата на лек автомобил „Ауди *”, като
съгласно договореното сутринта на същия ден, в присъствие и на свидетели Г.Ч. е
заплатил напълно и в брой на продавача Г.Г. сумата от 300 лв., а той се е
задължил да му предаде автомобила, което задължение и до подаване на исковата
молба не е изпълнил.
Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответника дължи на ищеца сумите посочени в заявлението за
издаване на заповед – по вид и размер. Претендира и направените деловодни
разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от страна на ответника, който не изразил становище по предявения иск,
не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.
Ответникът се явява лично и с процесуален представител в
съдебно заседание и оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли
съда да постанови решение, с което да го отхвърли.
Съдът, като
прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:
В съдебно
заседание са разпитани двама свидетели, от показанията на които се установява,
че действително между страните е сключен устен договор за покупко-продажба на
посочения в исковата молба лек автомобил, по силата на който договор ищецът е
заплатил на ответника сумата от 300 лв. По делото не бяха представени каквито и
да било доказателства ответника да е предал автомобила за който му е платено на
ищеца, нито пък да му е върнал получената сума.
Предвид свидетелските показания, на които
съдът дава вяра като безпротиворечиви и дадени от незаинтересовани от изхода на
делото свидетели, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
При този изход
на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените
деловодни разноски по настоящото дело в размер на 125 лв., от които сумата от 100
лв. заплатена като възнаграждение за един адвокат и сумата от 25 лв. внесена
като д.т. по настоящото дело.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
НА ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането
на Г.Ч. ***, ЕГН ********** по отношение на Г.Г. с ЕГН ********** ***, съгласно което Г.Г. дължи на Г.Ч.: сумата от 300 лв.- главница, представляваща изплатена му продажна цена
по договор за покупко-продажба на лек автомобил, както и законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 01.08.2012 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Г.Г. със сочена по-горе самоличност да
заплати на Г.Ч. със сочена по-горе самоличност направените деловодни
разноски по настоящото дело в размер на 125 лв..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: