О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

Левченски районен съд в закрито заседание на _дванадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМИРА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ:………

изслуша докладваното от съдия Атанасова ГД №_768_ по описа за _2011_г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

В съдебно заседание на девети януари ответниците, чрез процесуалния си представител са оспорили допустимостта на предявения иск, като се твърди, че искът е недопустим, тъй като ищецът не твърди да е собственик на обектите предмет на оспорваните нотариални актове и не е предявил иск с правно основание чл. 108, чл. 109 от ЗС или по чл. 124 ал.1 от ГПК и моли съда да прекрати производството по делото.

Ищецът, чрез процесуалния си представител изразява становище, че искането е неоснователно и счита, че не следва да бъде прекратявано производството по делото.

Съдът, като прецени доводите на страните, приема за установено следното:

Видно от твърденията в исковата молба е, че ищецът основава претенцията си за прогласяване на недействителност на нотариалните актове на неверността на отразените в първия от тях обстоятелства. Същият не претендира той самият да е собственик на обектите предмет на оспорвания констативен нотариален акт.

Съгласно цитираната практика от процесуалния представител на ответниците и определение № 13 от 06.01.2011 г. по ч.пр.д. № 533/2010 г. на ВКС оспорването на констатациите по акта може да бъде извършено само в рамките на спор за собственост на имота, а при установяване на права, различни от удостоверените, актовете подлежат на отмяна или изменяване на основание чл. 537 ал.2 от ГПК, а защитата по чл. 537 ал.2 от ГПК намира приложение само като последица от уважаването на вещен иск, тъй като предмет на тази защита не е нотариалния акт, с който се констатират правата на собственост, а накърненото право на собственост.

Както бе посочено по-горе ищецът не твърди той самият да е собственик на имотите предмет на нотариалните актове – санитарна сграда от 20 кв.м. и естакада от 12 кв.м., а основава своята претенция на твърдението, че констативния нотариален акт отразява неверни обстоятелства. Предвид липсата на засегнато право на собственост на ищеца с оспорваните нотариални актове, съдът приема, че искането на ответната страна за прекратяване на производството по делото е основателно и като такова следва да бъде уважено.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. 768 по описа на РС Левски за 2011 г. като НЕДОПУСТИМО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: