гр.
ЛЕВСКИ, _26.04._
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на
двадесет и шести март
Съдебни заседатели:
Членове:
при
участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа
докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _1002_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание по
чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 12.07.2011 г. е сключил договор за
изработка с ответника, с който му възложил извършване на демонтаж и събаряне на
негова постройка – обект за обществено обслужване с временен статут закусвалня
за бързо хранене със складови помещения, с покрита площ 140 кв.м., находящ се в
***. Твърди, че съгласно чл.7
от договора всички добити при събарянето материали от съборената постройка,
както и цялото налично в нея движимо имущество и инвентар са предадени в
собственост на ответника с отделен списък – приложение към договора, че на
последния било предоставено правото да извърши разпоредителни сделки /продажби/
с тях по минимални цени, определени в двустранно подписан списък /инвентарен
опис/, че с чл. 11 от договора му е било дадено правото да определя по своя
преценка търговски надценки при продажбите на предаденото му имущество, като
получените от тези надценки суми остават за него като възнаграждение за
работата по договора, че в срок до
01.11.2011 г. ответникът, независимо от сключените от него сделки и
реализираните приходи от тях, съгласно чл. 12 от договора се е задължил да
заплати на ищеца стойността на придобитото имущество, съгласно определените в
описа минимални продажни цени и общо дължимата от него сума, съгласно
изготвения опис, възлиза общо на 6915 лв. Твърди се, че от посочените в
протокола вещи на ответника не са предадени 1 бр. фургон на стойност 400 лв. и
една каравана на стойност 700 лв., поради което неговото задължение се намалява
на 5815 лв., както и че от дължимата по договора сума от 5815 лв., въпреки
настъпилия падеж, към момента ответника му е изплатил само сумата от 300 лв.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД да
осъди ответника да му заплати сумата от 5515 лв., представляваща дължимо
изпълнение на задължението му по чл. 12 във връзка с чл. 8 от договора, сключен
на 12.07.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и
всички направени деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна
на ответника, който изразява становище, че предявеният иск е неоснователен.
Оспорва предявения иск и по размер. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск и да му присъди направените деловодни разноски.
Твърди, че вещите, предмет на исковата молба не са собственост на ищеца, а
негова лична собственост, че не са му заплатени разходите по демонтажа,
транспорта и съхраняването на склад на вещите и прави възражение за прихващане
за сумата от 5532,40 лв. Твърди, че е подписал договора и т.н. „инвентарен
опис” на доверие, че същите не отговарят на устните им договорености, съгласно
които ищецът е следвало да заплати на ответника всички разходи, които ще
направи във връзка със спешната задача, поставена от други лица на ищеца – в
много кратък срок да извърши демонтаж на негова постройка. Заявява, че се е съгласил
да извози всички негови вещи в свой склад, да ги съхранява там за цялото време,
през което стане възможно те да бъдат продадени и да му съдейства за това,
както и че продължава да съхранява вещите му в склада си.Твърди, че част от
вещите е закарал в имот на ищеца в село на около
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представения по делото договор – л. 7-8 е, че между страните е
сключен договор, по силата на който ищецът е възложил на ответника, а той е
приел, на свой риск да извърши от името и за сметка на възложителя демонтаж и
събаряне на налична постройка – обект на обществено обслужване /закусвалня за
бързо хранене със складови помещения/, с временен статут, с покрита площ от 140
кв.м., находяща се в ***, срещу контролно-пропускателния пункт на входа на площадката.
Съгласно т. 7 от договора всички добити при събарянето материали от съборената
постройка, както и цялото налично в нея движимо имущество и инвентар на
възложителя се предават на изпълнителя с отделни списъци – приложения към
договора, а съгласно т. 8 от същия договор изпълнителят има право да извърши
сделки на покупко-продажба с това имущество от името на възложителя при
минимални продажни цени, определени в списъците-приложения по предходната
точка. С т. 11 от договора е уговорено правото на ответника да определи
търговска надценка при продажбите на вещите по своя преценка, като получените
от тази надценка суми остават за него като възнаграждение за работата по този
договор. С т. 12 ответникът се е задължил независимо от сключените сделки и
реализираните от него приходи да изплати на ищеца стойността на предаденото му
имущество и вещи съгласно минималните продажни цени, посочени в
списъците-приложения с падеж – 01.11.2011 г.
Договорът е подписан от страните по делото и същият не е оспорен от
ответника.
На л. 9 от делото е приложен инвентарен опис на обект „бързо хранене” на
площадката на *, като в същия са
посочени съответните вещи, тяхното количество, стойност на всяка от вещите и
обща стойност – сумата от 6 915 лв. Положени са отново подписите на ищеца и ответника по настоящото дело и
същия не е оспорен от ответника.
Предвид представените и цитирани по-горе писмени доказателства, съдът
приема, че действително между страните е сключен договор за изработка, по
силата на който ответника след извършен демонтаж и събаряне на постройка на
ищеца е получил посочените в „инвентарния опис” вещи, собственост на ищеца /с
изключение на 1 бр. фургон на стойност 400 лв. и една каравана на стойност 700
лв. – за които вещи ищецът изрично е признал, че не са предадени на ответника/
и вещите получени от ответника са на обща стойност 5815 лв. /получена от
посочената сума в описа – 6915 лв. след приспадане стойността на вещите, за
които ищеца е направил признание, че ответника не е получил – вещи на стойност
1100 лв./.
По делото няма каквито и да било доказателства, от които да се установява,
че ответникът е изпълнил задължението си по договора да плати на ищеца
дължимата му се сума.
Във връзка с възражението на ответника, че същия е направил разходи във
връзка с извършвания демонтаж, съхранение на вещите, опит за тяхната продажба и
др., видно от договора – т. 11 е, че ответникът е получил правото да определи
търговска надценка при продажбите на вещите и получените суми от тази надценка
е уговорено да останат за него като възнаграждение за работата по договора.
Страните са договорили, че независимо от сключените сделки и реализираните
от ответника приходи, той дължи на ищеца минималната продажна цена на вещите,
посочена в инвентарния опис. Т.е. още към момента на сключване на договора
ответникът е знаел и се е съгласил с
това, че неговото възнаграждение е в зависимост от реализираните от самия него
в последствие продажби. Още при подписване на договора е предвидена и възможността
ответника да не реализира приходи и същия подписвайки договора се е съгласил,
независимо от сключените сделки и реализираните приходи да заплати на ищеца
дължимата му се минимална сума, в определянето на която ответника също е
участвал и за размера на която същия е знаел още към момента на подписване на
„инвентарния опис” – на 22.07.2011 г.
Във връзка с възраженията на ответната страна и представения от него
протокол /оспорен своевременно от ищеца/,
в съдебно заседание са разпитани двама свидетели – доведени от страните
по делото. От показанията на свидетеля С.К. се установява, че протокола е
подписан проформа от страните по делото, във връзка с пропускателният режим на
територията на *, тъй като ищецът не е имал възможност да присъства
непрекъснато при извършване на демонтажа и изнасянето на вещите от обекта, той е подписал протокол, че материалите са на
този, който ги извозва, за да могат да се изнесат. От показанията на свидетелят
С.М. /доведен от ответника по делото и нает от него при извършване на демонтажа
и превоза на вещите/ се установява, че действително свидетеля К. е ходил на
обекта, заедно с ищеца и ищецът е бил на обекта само първия ден, като в
последствие демонтажа и извозването на вещите изцяло се е организирало от
ответника. Свидетелите знаят, че работата е възложена от ищеца, като същите не
са видели документите, които се подписват от страните по делото. Съдът дава
вяра и на двамата свидетели. Показанията на същите не са противоречиви, взаимно
се допълват и установяват различни факти по делото.
По отношение на оспорения протокол, съдът приема, че оспорването е успешно
осъществено. По делото не само е установено, че същия е подписан проформа,
единствено с цел безпрепятственото изнасяне на вещите от територията на * в
отсъствие на техния действителен собственик – ищеца по делото. Следва, обаче да
бъде отразено, че дори да не бе осъществено успешно оспорването на протокола,
по делото няма каквито и да било доказателства, от които да се установи, че
вещите посочени в оспорения протокол са същите вещи, които са описани в
„инвентарния опис” - именно които вещи ответника се е задължил да заплати на
ищеца, независимо от това дали е успял да продаде или не.
Предвид представените по делото доказателства и изложеното по-горе, съдът
счита, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен изцяло. Неоснователни и недоказани са твърденията и възраженията на
ответника.
При този изход на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца направените деловодни разноски съгласно представения списък на разноските
– сумата от 690,60 лв.
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА К.К.,***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ
„Ф.” със седалище и адрес на
управление: ***, с ЕИК *, представляван от В.П. от ***, с ЕГН **********сумата
от 5515 лв., представляваща дължимо
изпълнение на задължението му по сключен
между страните договор за изработка на 12.07.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 15.12.2011 г. до окончателното изплащане на главницата, както и направените деловодни разноски в размер на 690,60 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от
връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: