Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Левски, 17.07.2013 год.
Левченският
районен съд, І–ви граждански състав, в публичното заседание на първи юли
през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАША ПАНЧЕВА
при
секретаря И.П. като разгледа докладваното от съдията ПАНЧЕВА
гр.д.№712 по описа за 2012 година, и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „З.“ ЕАД ***, с ЕИК *********, ***, представлявано от К.С., изпълнителен
директор и от К.И. член на Съвета на Директорите чрез юрисконсулт К.Г., против „П.”
ЕООД ***, ***, ЕИК ********* представлявяно П.П. и „Е.“
ЕООД ***, *** представлявано от Г.В., с която са предявени два иска с посочено
правно основание чл.79 и 86 от ЗЗД и цена първия 22369,20 лева и втория 575,87
лева.
Ищецът „З.“ ЕАД
*** редовно призован, не се явява по делото законният представител, представлява се по делото от ЮК Г., който поддържа предяввените
искове.
Ответникът „П.” ЕООД *** редовно призован по делото не се
явява законният представител, представлява се в с.з. от адвокат А.А., който
намира искът за неоснователен, с отговора не е оспорил доказателства и права.
Ответникът „Е.“ ЕООД ***, призован по реда на чл.50, ал.2
ГПК, не се явява по делото, не се представлява, в срока по чл.131 от ГПК няма
постъпил отговор не изразява становище
по молбата.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: От
представените по делото удостоверения за актуално състояние на л.40, 41 и 42,
се установява активната и пасивната легитимация на страните в настоящето
производство.
Безспорно е между страните по
делото, че ответниците са действали като гражданско дружество по ЗЗД.
Не се
спори по делото, че с писмо – заявка от
08.02.2011 година ответниците като гражданско дружество по ЗЗД с наименование „С.”
ДЗЗД възложили на ищеца по делото да им
изработи “възли за гуменотранспортна лента“, която
била придружена от оферта. Договорените механизми били изработени и били
съставени фактури с №0005000487/14.02.2011
г. на стойност 10 600 лева, №0005000517/11.03.2011 г. на стойност 9816
лева, №0005900188/31.03.2011 г. на
стойност 11160 лева и №0005000598/22.06.2011 г. на стойност 4153.20 лева.
Не се спори между страните по делото, че плащания са
постъпвали от страна на ответниците частично по фактурите, като ответниците не
са заплатили на ищците по делото съответно сумата от 240 лева по първата
фактура с№0005000487/14.02.2011 г. на стойност 10 600 лева, сумата от 6816
лева по втората, сумата от 11 160 лева по ф. №0005000517/11.03.2011 г. на
стойност 9816 лева, и сумата 4153,20 лева №0005000598/22.06.2011 г. на стойност
4153,20 лева, или общо на стойност 22 369,20 лева.
Не се спори между страните по делото, че ищецът е
отправил покана до ответниците за доброволно изпълнение на задължението-
плащане на цитираните по- горе дължими суми.
Не се спори по делото, че след поканата за доброволно изпълнение
страните са подписали на
05.05.2011 г. и спогодба, с която П.П.
като представител на ДЗЗД “С.“ се задължил с процесната
сума, но и се постигнала договореност за отсрочване на плащането до 20.06.2911
г.
Не се спори между
страните по делото, че ищецът е търсил защита на правата си, чрез особено
заповедно производство против ДЗЗД “С.“, като било образувано ч.гр.д.№513/2011
г. на ЛРС, издадена Заповед по чл.410 от ГПК, както и че при постъпило
възражение било инициирано и проведено особеното производство по чл.422 от ГПК за признаване
за установено по отношение на ДЗЗД “С.“, че вземането на ищеца за сумата по
заповедта съществува.
Ищецът твърди, че по процесните
фактури и за процесните суми ответника не е платил,
като и ответниците в сроковете по чл.131 не са представили доказателства, че са
платили на ищеца.
Спорен е въпроса: кой е страна и съответно носител на
правата и задълженията по процесните договори:
консорциумът ли, /гражданското дружество/, в което участват ответниците по
делото или самите те в качеството им на сключили ги като търговци и платени ли
са на ищеца процесните суми?
Съдът прецени следните
обстоятелства във връзка с отговора на този въпрос:
По иска с правно основание чл.327 ТЗ, вр. с чл.266, вр. с чл. ЗД от ЗЗД
и с цена – 22 369,20 лева.
По допустимостта:
Гражданското
дружество според правната доктрина и практиката
е неперсонифициран правен субект. С договора по чл. 357 от ЗЗД две или
повече лица обединяват своята дейност за
постигане на обща стопанска цел, но не поемат насрещни права и задължения,
както е при обикновените двустранни договори. Гражданското дружество не е
юридическо лице, поради което като страна в процеса могат да бъдат неговите
съдружници, които запазват своята юридическа самостоятелност. В конкретният
казус, съдът с доклада си по чл.146 от ГПК е прел, че се касае иск с правно
основание чл.327 ТЗ вр. с чл.266, вр.
с чл. ЗД от ЗЗД и с цена – 22 369,20 лева съединен с акцесорен такъв по
чл.86 от ЗЗД за сумата от 575,87лева. Този доклад е направен устно в
проведеното по делото първо съдебно заседание на 14 май 203 година и видно от
неоспорения протокол на л.124-125 по делото
представителят на ответника П. ЕООД в лицето на адвокат А.А. *** не е
възразил по доклада на частта касаеща правната квалификация на предявените
искове,а съгласно разпоредбата на чл. 152 от ГПК “ Протоколът от заседанието е
доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени
действия Предявен е осъдителен иск с
посочено правно основание чл. 327 ТЗ, вр. с чл.266, вр. с чл. ЗД от ЗЗД
и с цена – 22 369,20 лева съединен с акцесорен такъв по чл.86 от ЗЗД за
сумата от 575,87 лева със страни: ищец - „З.“ ЕАД *** и ответници „П.” ЕООД ***
и ответник „Е.“ ЕООД ***. Видно от приложеното гр.д.№599 по описа на ЛРС за
2011 година е, че то е с правна квалификация установителен иск по чл.422, ал.1
от ГПК и страни-ищец „З.” ЕАД *** и ответник
„С.” ДЗЗД със седалище и адрес на управление ***. Ищецът с този си
особен установителен иск по чл.422 от ГПК не е намерил търсената от него правна
защита /Да получи плащане по Договора за изработка на гумени ленти, негово е
правото да реши чрез какъв иск следва да защити правата си, в неговата воля е и
да посочи срещу кого предявява своя иск, ето защо съдът намира, че предявения
иск е различен от иска по гр.д. №599/2011 г. по описа на РС Левски за 2011 г., касае
се до на първо място до иск предявен по реда на общото исково производство – осъдителен
иск с правна квалификация чл.327 ТЗ вр с чл.266, вр. с чл. ЗД от ЗЗД и с цена – 22 369,20 лева съединен
с акцесорен такъв по чл.86 от ЗЗД за сумата от 575,87 лева, а не такъв по
чл.422 от ГПК, на второ място между
различни страни от тези които са били страни по гр.д.№599/2011 г. по описа на
РС Левски за 2011 г. в първия случай страни са ищецът и двамата ответници в
качеството им на търговци, а във делото от 2011 година страна като ответник е
ДЗЗД, а гражданското дружество „С.” ДЗЗД е неправосубекто
лице. Ето защо съдът още с определението
си по чл.140 от ГПК е приел, че
предявеният иск е допустим и е
насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание, като иск насрочен срещу правосубектни лица – двамата ответника в качеството им на
търговци, за разлика от производството
по гр.д. №599/2011 г. където освен че се касае до установителен иск страна по
него е дружество С. ДЗЗД, разгледан по
същество, същият е основателен.
При
преценката на събраните
по делото писмени
доказателства: двустранно подписани фактури с №0005000487/14.02.2011 г.
на стойност 10 600 лева, №0005000517/11.03.2011 г. на стойност 9816 лева,
№0005900188/31.03.2011 г. на стойност 11160 лева и №0005000598/22.06.2011 г. на
стойност 4153,20 лева (заверени ксерокопия), които не са оспорени по реда на
чл.193 от ГПК, съдът приема, че е налице облигационно отношение между ищеца и
двамата ответници по делото които в качеството им на
търговци са сключили договор за изработка, по силата на който ищецът е изработил за ответниците със собствени
средства процесните механизми срещу задължените на
ответниците да заплатят изработеното. Гражданското дружество „С.”
Дружество по Закон за Задълженията
и Договорите не е ЮЛ, то е Дружество по ЗЗД и е неправосубекто
лице, макар и двамата ответници по настоящето
производство да са сключили договор по чл.357 от ЗЗД, то с него те
са обединили своята дейност за постигане на обща стопанска цел, но не са
поели насрещни права и задължения, както е при обикновените двустранни
договори. Гражданското дружество не е юридическо лице, поради което като страна
в процеса могат да бъдат неговите съдружници, които
запазват своята юридическа самостоятелност, поради което като страна в процеса
могат да бъдат неговите съдружници, които запазват
своята юридическа самостоятелност, а това са двамата ответници
по делото. Общата остатъчна сума по 4-те фактури, които, съдът приема като
годно доказателство, е в размер на 22 369,20
лева. Ищецът твърди, че ответника не е изпълнил задължението си да заплати посочената
сума по фактурите стоки. Това му твърдение за отрицателен факт го освобождава
от тежестта на доказване, която е лежала върху ответника, който е следвало да
ангажира доказателства, че е изпълнявал задълженията си, но не е направил това
нито с отговора на исковата молба по чл.131
от ГПК , нито до края на първото. От приетата по делото като неоспорена СИЕ,чието заключение съдът изцяло кредитира като компетентно и
обосновано се установява, че задължението на ответниците към ищеца към дата 05.05.2011
г. /датата на поканата за доброволното изпълнение/ 26 416,00 лева, а
остатъка възлиза на сумата 22 369,20 като неплатени суми по фактури –
плащания – кредитни известия. Въз основа на изложеното съдът намира, че
предявеният осъдителен иск за сумата 22 369,20 лева е основателен и
доказан и следва да бъде уважен като ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата
общо в размер на 22 369,20 лева, представляваща стойността на главница по договор за изработка,
представляваща неизплатена част от
дължими суми по фактура с
№0005000487/14.02.2011 г. на стойност 10 600 лева, № 0005000517/11.03.2011
г. на стойност 9816 лева, №0005900188/31.03.2011
г. на стойност 11160 лева и № 0005000598/22.06.2011 г. на стойност 4153,20
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
делото до окончателното й изплащане.
По иска
с правно основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
С исковата си молба
ищецът е поискал и присъждането на мораторна лихва за
забава върху главницата в размер на 575.87 лв. По своя характер мораторната лихва представлява обезщетение за причинените
на кредитора в резултат на забавеното изпълнение на парично задължение вреди.
Съгласно заключението на вещото лице Т.И. размерът на лихвата за забавено плащане
на сумата 775,71 лв., разбита по отделни пера, за периода от изискуемостта на
всяко едно отделно задължение за главница до датата на подаване на исковата
молба възлиза на 775,71 лв. Доколкото обаче липсва изменение на предявения иск
по реда на чл.214 от ГПК, същият следва да се уважи в размера, претендиран с исковата молба, т. е. за сумата от 575,87лв.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 1973,90лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „П.” ЕООД ***, *** ,ЕИК *********,
представлявано П.П. и „Е.“ ЕООД ***, ***, представлявано от Г.В. да заплатят на „З.“ ЕАД ***, с ЕИК ********* ***, представлявано от К.С.
изпълнителен директор и от К.И. Член на
Съвета на Директорите чрез юрисконсулт К.Г., сумата 22 369,20 лева (двадесет и две хиляди триста шестдесет и
девет лева и двадесет стотинки), представляваща стойността на главница по договор за изработка,
представляваща неизплатена част от дължими суми по фактура с
№0005000487/14.02.2011 г. на стойност 10 600 лева, №0005000517/11.03.2011
г. на стойност 9816 лева,
№0005900188/31.03.2011 г. на стойност 11160 лева и №0005000598/22.06.2011
г. на стойност 4153,20 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на делото 21.11.2012 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА
„П.” ЕООД ***, *** ,ЕИК *********, представлявано П.П. и „Е.“ ЕООД ***, ***,
представлявано от Г.В., да заплатят на „З.“ ЕАД ***, с ЕИК ********* ***,
представлявано от К.С. изпълнителен директор
и от К.И. Член на Съвета на Директорите чрез юрисконсулт К.Г., сумата от 575,87 лв., представляваща
обезщетение за забавено изплащане на главницата от 22369,20 лв. за периода от изискуемостта на
всяко едно отделно задължение за главница до датата на подаване на исковата
молба 21.11.2012 г.
ОСЪЖДА „П.”
ЕООД ***, *** ,ЕИК ********* представлявано П.П. и „Е.“ ЕООД ***, ***,
представлявано от Г.В., да заплатят на „З.“ ЕАД ***, с ЕИК ********* ***, представлявано от К.С.
изпълнителен директор и от К.И. Член на Съвета на Директорите чрез
юрисконсулт К.Г., сумата от 1973,90 лева
представляваща направени деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: