Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Левски, 04.07.2013 год.
Левченският районен съд, І –ви граждански
състав, в публичното заседание на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАША ПАНЧЕВА
при секретаря И.П.
като разгледа докладваното от съдията ПАНЧЕВА гр.д. №9 по описа за 2013 година, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 211, ал. 5 т. 2,
предложение първо,вр.6 ЗМВР, чл.86, ал.1 ЗЗД, чл. 67 ал. 5 т. 1 ЗДСл, чл. 86 ал. 1 от ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК,
чл. 211, ал. 5 т. 2, предложение второ ЗМВР. Постъпила е искова молба от М.К., ЕГН ********** *** чрез адв.И.А. ***, ***
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието
гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, в която се твърди, че ищецът М.К. работи
при ответната Дирекция като държавен служител на длъжност * с място на работа Затвора-*.
Твърди се, че ищецът изпълнява работата
си на 24-часови смени при сумарно тримесечно отчитане на труда. Нормалната
продължителност на работното време за този период на отчитане е 504 часа, като
спорният твърдян от ищеца като положен извънреден и нощен труд се отчита за
същия тримесечен период.
ЗИНЗС и отмененият ЗИН, както и ППЗИНЗС
препращат към чл.211 от ЗМВР при отчитане на работното време. Съгласно тази
норма нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните
служители се изчислява в дни-подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период.
Твърди се, че работата извън работното
време, съгласно чл.211, ал.5 ЗМВР се компенсира с:
1.
допълнителен
платен годишен отпуск за работа в работни дни и с възнаграждение за работа в
почивни и празнични дни – за служителите по ал.4 на чл.211 ЗМВР;
2.
възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен
отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал.3 от чл.211
ЗМВР – какъвто е ищецът М.К..
На основание чл.211, ал.6 ЗМВР
извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
трудово възнаграждение, което за ищеца през претендирания период е непроменяно
и в размер на 607,00 лв.
І. Твърди се, че претендира заплащане на извънреден труд на следните
основания:
1. На основание чл.301, ал.5 от ППЗИНЗС при 24-часов график на
дежурство /по каквото работи ищецът/ до 20 часа са постова служба. Служителите
от наряда, които не изпълняват постова служба, са на разположение на главния
надзирател, а в ареста – на командира на отделение или дежурния по арест. Те
имат право да почиват без да се събличат, и не могат да напускат района на
поделението. Това означава, че извън 20-часовата постова служба доверителят ми
също е изпълнявал трудовите си функции на работното място, с униформено
облекло, и е имал задължението да е на разположение на съответния главен
надзирател без право да напуска района на поделението, поради което и четирите
часа, определени формално за почивка, и в което ищецът е на разположение и
готовност да изпълнява трудови функции са работно време за него. Въпреки, че
доверителят ми е работил на 24-часови смени, работодателят е отчитал само 20 часа
положен труд за дежурство. За всяко тримесечие ищецът е бил задължен да полага
23 дежурства от 24 часа, или реално е отработвал на тримесечие по 552 часа в
24-часови дежурства, вместо нормативните 504 часа, като разликата от 48 часа на
тримесечие не му е заплащана като извънреден труд. За да отработи „недостигащите” според работодателя 4 часа от
дежурство отчитано като 20-часово, освен даваните 23 бр. вместо 21 бр.
дежурства на тримесечие /достатъчни за достигане на законовия норматив от 504
ч./, ищецът е бил задължен да се явява на работа и по време на тридневната си
почивка след 24-часово дежурства, като е отработвал допълнително не по-малко от
още 44 часа на тримесечие. Така
пресметнато ищецът претендира, че е положил по 92 часа извънреден труд на тримесечие,
считано от 31.12.2009г. до 31.12.2012 г., т.е. за 12 тримесечия, и общо 1104
часа за периода на исковата претенция.
Твърди се, че работодателят отказва
изплащането на положения извънреден труд, позовавайки се на Заповед
№ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието, съгласно която времето
за почивки и управление при кризи, и отбранително-мобилизационна подготовка, не
се включва, и не се отчита като работно време.
2. Ищецът М.К. претендира, че е положил и допълнителен, извън посочения
по-горе, извънреден труд от общо 54 часа за 12-те тримесечия /01.10.2009г. до
30.09.2012 г./, който труд представлява време
на извършвани обиски и претърсвания на помещенията на Затвора-* за
недопустимо внесени предмети и вещества, и тези му действия като възложени по
служба са извършвани от ищеца един път месечно /3 пъти на тримесечие/ с
продължителност от не по-малко от час и половина при всяко, като обиските и
претърсванията са правени след приключване на 24-часовите дежурства на ищеца.
Така положеният допълнително труд обаче
също не е отчитан като извънреден, и съответно не е заплащан, въпреки че
е положен в повече от нормативно определените за тримесечие 504 часа.
Твърди се, че за действията по обиски и
претърсвания в Затвора-* следва да са издавани нарочни заповеди на основание и
от лицата, посочени в чл.86, ал.1 и 2 от ППЗИНЗС.
3.
Ищецът прави допълнителни твърдения и съответно претендира, че в исковия период
е полагал и друг вид извънреден труд, извън графика на дежурствата му, който
също не му е заплащан, и е свързан с изпълнение на възложени му задачи за
конвоиране на лишени от свобода до лечебни заведения извън Затвора-* с честота
веднъж на тримесечие с продължителност по 12 часа.
Твърди се, че общият размер на положения извънреден труд в претендирания период с
оглед изложените горе твърдения по точки 1, 2 и 3 на този пункт е 1302 часа, но
поради ограничението за заплащане на извънреден труд до 50 часа на отчетен
период, то претеднираният размер обезщетението за положен от ищеца извънреден
труд е 3252 лева за периодите по ИМ, и лихва в общ размер за 12-те отчетни
периода – 474,31 лева.
4. Твърди се, че
доколкото на основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР на ищеца се дължи заплащане за
извънреден труд до 50 часа за отделните тримесечни отчетни периоди на положен
труд, т.е. общо само за 600 часа за 12-те тримесечия в периода от 31.12.2009г.
до 31.12.2012 г., то М.К. претендира и установяването спрямо ответната ГДИН, че
има право на компенсация с допълнителен отпуск на основание чл.211, ал.5, т.2 предл.
второ от
ЗМВР в размер на 702 часа, представляващи разликата между общия размер на
положен извънреден труд от 1302 часа и претендирания за заплащане общо 600 часа
за исковия период /с пр.основание чл.211, ал.5, т.2 предл. първо от ЗМВР/.
ІІ. Твърди се , че ищецът има и друга претенция спрямо ответника - за
заплащане на допълнително възнаграждение за всеки час труд, положен през нощта
в 24-часовите му дежурства, за времето от 22.00 до 6.00 ч. в периода 24.11.2009
г. – 01.01.2011 г. В този период заплащането на допълнително възнаграждение за
нощен труд на държавните служители, какъвто е ищецът, е регламентирано по основание в чл.67, ал.3,
т.4 на Закона за държавния служител /ЗДСл/ и чл.202, ал.4 ЗМВР в действащата тогава
редакция на двата закона, и по размер – в чл.22 от Наредбата за служебното
положение на държавните служители. Ако се приеме, че разпоредбата на чл.202,
ал.1 ЗМВР лимитивно изброява допълнителните
възнаграждения, които се изплащат на държавните служители в системата на ГДИН,
по сега действащата редакция на ЗМВР сред тях не е предвидено възнаграждение за
нощен труд. За доказване правото на ищеца за заплащане на положения от него
труд през нощта, следва да се проследят редакциите на чл.202 ЗМВР във
времето, за което ищецът е поискал заплащането на нощен труд в периодите на ИМ.
Така в редакцията на чл.202 ЗМВР, действала от 24.11.2009 г. /ред. ДВ,
бр.93/2009г./ до 01.01.2011 г. /ред. ДВ, бр.88/2010 г./, е въведена и действала
нова ал.4, съгласно която извън възнагражденията, изброени в ал.1 на чл.202
ЗМВР, на държавните служители се изплащат и допълнителни възнаграждения,
определени със закон или с акт на Министерския съвет, без значение от системата
на съответно министерство и ведомство, в което полагат труд. В периодите,
предмет на претенцииите по ИМ е действала редакцията на чл.67 от ЗДСл (24.11.2009
г. – 01.01.2011 г.) , предвиждаща заплащането на допълнително възнаграждение за
труда на държавните служители, полаган през нощта, предвид което този вид претенция
на ищеца е основателна поне за този период /времето от 24.11.2009 г. до
01.01.2011 г./. Разпоредбите на Закона
за държавния служител за задължителност на заплащането на допълнително
възнаграждение за положен нощен труд от доверителя ми, не са дерогирани с
чл.302, ал.1 от ППЗИНЗС /обн., ДВ, бр. 9 от 2.02.2010 г., в сила от 01.02.2010
г./, който игнорира правото на
служителите от надзорно-охранителния състав да получават компенсация за
полагания от тях труд през нощта, като нормата не определя дори вида на
компенсацията. Тази разпоредба на Правилника обаче противоречи на актове от
по-висока степен, какъвто е ЗДСл и ЗМВР, предвид което при решаването на
основателността на спора, Съдът на основание чл.15, ал.3 от Закона за
нормативните актове следва да зачете като решаваща силата на разпоредбата на
чл.67, ал.3, т.4 от ЗДСл, във вр. с чл.202, ал.4 ЗМВР /в горепосочената
редакция/, като нормативни актове от по-висока степен спрямо ППЗИНЗС по материя
и по време на действие. С горните аргументи ищецът твърди, че периода
24.11.2009 г. – 01.01.2011 г. е положил 808 часа нощен труд, за който се
дължи по 0.25 лв. на час, и претендира общ размер на допълнително
възнаграждение от 202,00 лева като главница, като претендира и 50,42 лв.
лихви върху тези възнаграждения за труд, съобразно изискуемоста им от
първия ден след изтичането на съответните тримесечия като отчетни периоди до
предявяване на ИМ, и за периода 24.11.2009 г. – 01.01.2011 г.
В Заключение моли Съда:
1. Да осъди
ответника да заплати на М.К. за положения от него извънреден труд в периода от
31.12.2009 г. до 31.12.2012 г. на
основание чл.211, ал.5, т.2, предл.първо от ЗМВР допълнително възнаграждение до 50 часа на тримесечие
за извънреден труд с размер на главница 3252,00 лева, и лихва за забава върху
тази сума по тримесечия в общ размер 474,31 лв. до предявяване на исковата
претенция, и законна лихва от подаването на ИМ до окончателното плащане на
вземанията;
2. Да осъди
ответника да заплати на ищеца възнаграждение за положения от него нощен труд в
периода от 24.11.2009г. до 31.12.2010 г. с главница в размер на 202,00 лева, и
лихва за забава до завеждането на ИМ – в общ размер на 50,72 лв., както и
законна лихва от подаването на ИМ до окончателното плащане на вземанията по
тримесечия;
3. Да признае за установено по отношение
на ГДИН, че ищецът има право на компенсация с допълнителен отпуск за 702 часа
на основание чл.211, ал.5, т.2, предл.второ от ЗМВР за положения от него труд в
периода 31.12.2009 г. до 31.12.2012 г. над претендираните за осъждане на
ответника с парично обезщетение за заплащане на основание чл.211, ал.5, т.2,
предл. първо от ЗМВР до 50 часа на тримесечие.
Претендира заплащане на разноски,
представя доказателства, прави и доказателствени
искания.
Производството по делото
е оставяно без движение, като с молба /н. уточняваща/ ищецът е заявил, че
уточнява претенциите си за предявения акцесорен иск за заплащане на
законни лихви в общ размер 558,51 лева за неизплатени главници за положен
от ищеца извънреден труд по тримесечия в периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012г.,
като претендираните лихви по периоди и
размери, са както следва:
- от 01.01.2010 г. до
предявяване на исковата молба /02.01.2013 г./ - 84,20
лева за неизплатено възнаграждение за положен извърнреден труд за четвъртото
тримесечие на 2009 година, върху главницата от 271 лева;
- от 01.04.2010 г. до
предявяване на ИМ – 77,24 лв. за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 271 лева
- от 01.07.2010 г. до
предявяване на ИМ – 70,26 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 271 лева
- от 01.10.2010 г. до
предявяване на ИМ – 63,21 лв. за третото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 271 лева
- от 01.01.2011 г. до
предявяване на ИМ – 56,16 лв. за четвъртото тримесечие на 2010 г. върху
главницата от 271 лева
- от 01.04.2011 г. до
предявяване на ИМ – 49,25 лв. за първото тримесечие на 2011 г. върху главницата
от 271 лева
-
от 01.07.2011 г. до предявяване на ИМ – 42,26 лв. за второто тримесечие на 2010
г. върху главницата от 271 лева
- от 01.10.2011 г. до
предявяване на ИМ – 35,21 лв. за третото тримесечие на 2011 г. върху главницата
от 271 лева
- от 01.01.2012 г. до
предявяване на ИМ – 28,14 лв. за четвъртото тримесечие на 2011 г. върху
главницата от 271 лева
- от 01.04.2012 г. до
предявяване на ИМ – 21,17 лв. за първото тримесечие на 2012 г. върху главницата
от 271 лева
- от 01.07.2012 г. до
предявяване на ИМ – 14,22 лв. за второто тримесечие на 2012 г. върху главницата
от 271 лева
-
от 01.10.2012 г. до предявяване на ИМ – 7,19 лв. за третото тримесечие на 2012
г. върху главницата от 271
лева
2.
Уточнено е, че с ИМ е предявен акцесорен иск за заплащане на законни лихви в
общ размер 50,72 лева за неизплатени главници за положен от ищеца нощен труд по
тримесечия в периода 24.11.2009г. до 31.12.2010г., като претендираните лихви по периоди и размери, са както следва:
- от 01.01.2010 г. до
предявяване на исковата молба /02.01.2013 г./ - 5,59 лева за неизплатено възнаграждение за
положен нощен труд за четвъртото тримесечие на 2009 година върху главницата от
18 лева;
- от 01.04.2010 г. до
предявяване на ИМ – 13,06 лв. за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 46 лева
- от 01.07.2010 г. до
предявяване на ИМ – 11,88 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 46 лева
- от 01.10.2010 г. до
предявяване на ИМ – 10,69 лв. за третото
тримесечие на 2010 г. върху главницата от 46 лева
- от 01.01.2011 г. до
предявяване на ИМ – 9,50 лв. за
четвъртото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 46 лева
3.
Уточнил, е че претендираните с исковата
молба законни лихви върху претендираните главници за положен от ищеца
извънреден и нощен труд, са считано от подаване на исковата молба – 02.01.2013 г. до окончателното изплащане на
главниците /претендираните лихви до предявяване на ИМ са посочени в предходните
пунктове/.
4. Уточнил е, че претендира 714 часа допълнителен
отпуск, за който съда да признае за установено спрямо ответната ГДИН,
ищецът че има право, тъй като тези часове не следва да се заплащат на
основание с чл.211, ал.5, т.2, предл.
първо от ЗМВР, като труд положен над обезщетимите парично до 50 часа на
тримесечие.
В с.з от 04.06.2013 ищецът е направил изменение на исковите си
претенции чрез увеличението.Съдът с протоколно определение от 15.05. 2013
година е приел изменение на иска на
основание чл.214 ГПК по отношение размера на исковите претенции, без изменение
на основанията им, като исковете да се считат предявени както следва:
1. Да осъди ответната ГДИН да заплати на М.К. за положения от него извънреден труд
в периода от 01.01.2010г. до 31.12.2012 г. на
основание чл.211, ал.5, т.2, предл.първо от ЗМВР за 50 часа на
тримесечие и общо за 551 часа за исковия
период, с общ размер на главници -
2983,51 лева, и лихва за забава
върху главниците от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане;
2.
Да осъди ответника да плати на М.К. сумата от 456,81 лева, представляваща сумарен размер на
лихвите за забава на осн. чл.86, ал.1
ЗЗД върху съответните главници по тримесечия за положения от ищеца извънреден
труд до петдесет часа на тримесечие, считано от 01.04.2010 г. до предявяване на
исковата молба, както следва по тримесечия:
-
от 01.04.2010 г. до предявяване на исковата молба – 77,17 лева за неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за четвъртото тримесечие на 2009
година, върху главницата от 270,98 лева;
-
от 01.07.2010 г. до предявяване на ИМ – 70,19 лв. за първото тримесечие на 2010
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.10.2010 г. до предявяване на ИМ – 63,15 лв. за второто тримесечие на 2010
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.01.2011 г. до предявяване на ИМ – 49,20 лв. за третото тримесечие на 2010
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.04.2011 г. до предявяване на ИМ – 56,10 лв. за четвъртото тримесечие на
2010 г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.07.2011 г. до предявяване на ИМ – 42,21 лв. за първото тримесечие на 2011
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.10.2011 г. до предявяване на ИМ – 35,17 лв. за второто тримесечие на 2010
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.01.2012 г. до предявяване на ИМ – 28,09 лв. за третото тримесечие на 2011
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.04.2012 г. до предявяване на ИМ – 21,12 лв. за четвъртото тримесечие на
2011 г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.07.2012 г. до предявяване на ИМ – 14,17 лв. за първото тримесечие на 2012
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.10.2012 г. до предявяване на ИМ – 0,07 лв. за второто тримесечие на 2012
г. върху главницата от 2,71 лева
-
от 01.01.2013 г. до предявяване на ИМ – 0,15 лв. за третото тримесечие на 2012
г. върху главницата от 270,98 лева;
3. Да осъди ответника да заплати на
ищеца М.К. възнаграждение за положения от него 600 ч. труд през нощта в периода от 24.11.2009г. до 31.12.2010 г. с
общ размер на главници по тримесечия - 150,00 лева, и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й заплащане;
4. Да осъди ответника
да плати на М.К. сумата от 36,57 лева, представляваща сумарен размер на лихвите
за забава на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД на изплащането на съответните главници по
тримесечия за положения от ищеца нощен труд, считано от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата
молба, както и законна лихва от предявяването на ИМ до окончателното заплащане
на вземанията, както следва:
- от 01.04.2010 г. до
предявяване на ИМ – 9,74 лв. за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 34 лева
- от 01.07.2010 г. до
предявяване на ИМ – 9,37 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 36 лева
- от 01.10.2010 г. до
предявяване на ИМ – 8,79 лв. за третото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 38 лева
- от 01.01.2011 г. до
предявяване на ИМ 8,71 лв. за четвъртото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 42 лева;
5.
Да признае за установено по отношение на ГДИН, че М.К. има право на компенсация с допълнителен отпуск от
1693 часа на основание чл.211, ал.5,
т.2, предл.второ от ЗМВР за положения от него труд в периода 01.01.2010г. до
31.12.2012 г. над претендираните за осъждане на ответника с парично обезщетение
за заплащане на основание чл.211, ал.5, т.2, предл. първо от ЗМВР до 50 часа на
тримесечие.
Претенцията по т.5 е разликата между
положения общо труд за исковия период, установен от ВЛ на 2244 часа извънреден
труд, и подлежащите на заплащане по т.1 - 551 часа.
В срокът по 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор , като ответника не признава исковете по основани и размер и моли
същите да се отхвърлят, като представя доказателства- Заповед н Министъра на
правосъдието .
Ищецът М.К. ЕГН ********** ***, редовно призован по делото се явява лично в
съдебно заседание и се представлява от адв.И.А.
***
Ответникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, чрез своя процесуален представител с писмена молба ,
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна. Моли, да му бъдат
присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Безспорно установено между
страните е, че през процесния период между тях и съществувало служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността * с място на
работа затвора *.
Безспорно установено между страните е, /
което е видно и от приложената към писмо
№ 1191/ 25.03. 2013 г на
Началника на Затвора * , че със Заповед
№ 239/ 25.7.
1997 г. ищецът е бил
назначен на длъжността * със звание * с място на работа Затвора *, и е
встъпил в длъжност на 02.08. 1999 г. с Акт за стъпване в длъжност от 23.07. 1997 г., като през процесния период между тях
и съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността * и израстнал на място до
длъжността * с място на работа затвора *.
Спорно между страните е дължи ли се
заплащане на ищеца на извънреден труд, поради неправилно отчитане на работното
време при 24-часови дежурства и неотчитане изобщо на времето, през което е извършвал
претърсвания и обиски извън работно време и конвоиране на лица извън Затвора *
и нощен труд.
В тежест на ищеца е да представи
доказателства в полза на твърденията си, че е положил посочените в исковата
молба часове извънреден труд, формирани чрез 24-часови дежурства през процесния
период, както и от времето, през което е извършвал претърсвания и обиски извън
тези дежурства и конвоиране на лица извън Затвора *.
За установяване на спорните обстоятелства
по делото са приобщени писмени доказателства представени с исковата молба и изискани по
реда на чл. 192 от ГПК, събрани са гласни доказателства и е изслушано заключение на вещо лице.
Установява се по делото от приложената по делото заповед №
ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието на РБ /представена с
отговора на исковата молба/, от т. т. 16
на същата заповед, че времето за почивка по време на даваните дежурства
не се е отчитало като работно време т.е установява се по делото от това доказателство
, че за всяко 24 – часово дежурство през
процесния период на ищеца са отчитани само 20 часа работно време, което съвпада
с времето на постовата служба, като е възприето от работодателя, че останалите
4 часа са почивка.
Установява се по делото от представените
и приети като доказателства по делото
, доказателствата представени
с писмо № 1192/25.03.2013 г. на Началника на Затвора * / Приложени в
отделен том /, че на ищеца по делото са
вменявани задължения да участва в планови и изнпланови обиск, претърсване и
изземване, да конвоира лица извън Затвора */ до различни лечебни заведения / и
дава постове в тях по охраната на лишените от свобода в тях , като са
издадени 35 бр. заповеди за периода
01.01.2010 г. до 31.12.2012 година, посочени конкретните номера на
издадените заповеди ,конкретно са посочени и номерата на автомобилите, с които
да се осъществи вмененото задължение, както и заповеди относно откриване на
пост за охрана на лишени от свобода извън Затвора * конкретно посочени като
номера и всички упоменати по- горе проверени на място в Затвора * от вещото лице.
Установява
се от приетата по делото съдебно- икономическа експертиза, която съдът
кредитира като обоснована и компетентно дадена, че ВЛ В. Ч.- К. е посетила на
място Затвора * и е извършила проверка на място на Ведомостите за работна
заплата, Ежедневната ведомост с часови графици, Заповедите на Началника на Затвора
* свързани с прилагането на чл.291, т.2
от ППЗИН ЗС и чл. 85 ЗИНЗС, План графиците на Главния надзирател утвърдени от
началника на Затвора * за процесния период,Заповедите на Началника на Затвора *
за плановите месечни обиск, претърсване и изземвмане ,
заповед за назначаване, акт за встъпване в длъжност , молби и заповеди на
Началника на Затвора * за разрешен отпуск / т.ч и поради времена нетрудоспособност /.
Установява се от заключението, че
брутното трудово възнаграждение
на ищеца за процесният период е
било в размер на 607,00 лева формирано
като: 270 лева за длъжност + 337,00 допълнителни трудови възнаграждения. Часовата ставка на труд при това брутното
трудово възнаграждение е 3.61 лева
. Размерът на часовата ставка на ищеца
за извънреден труд съгласно чл. 211 ал. 6 от ЗМВР с 50% увеличение е в
размер на 5,42 лева.
Установява
се също така от заключението на ВЛ по коригиращата експертиза , че ищецът
е отработвал по 21 дни в месеца , при 8 часова продължителност на
работният ден и при 8 дневна
продължителност на работната седмица , при което часовата ставка за извънреден труд е 5,42 лева. Установява
се още и че за периода 01.01.2010 г. до
31.12.2012 година ищецът е дал 226 броя 24 часови дежурства посочени конкретно по месеци, извършил е 2
бр. конвоиране на лишени от свобода
от по 12 часови дежурства, от
които 1 бр. по заповед за конвоиране 4 бр. по 12 часа дежурства и 1 бр.
конвоиране до лечебни заведения от по 12 часа, участвал е в 36 бр. обиски
претърсвания посочено по месеци от по
1,5 часа продължителност. Установява се, че за процесният период е дал 198 бр.
дежурства от по 8 часа и е ползвал 136
бр. отпуск. Установява се, че на ищецът
ищеца за процесният период от време
са начислени общо заработени
часове в размер на 8291,5часа труд, в
които са включени часовете над 20 часа
при 24 –часовите дежурства, включени часове за обиск, претърсвания и
изземвания на ЛС и местата, в които
изтърпяват наказанията си. Установено от
експерта, че от тях труд по
законов норматив по тримесечия са 6048 часа, лимит от извънреден труд на
тримесечие до 50 часа,за тримесечие по 504
часа на тримесечие, положен в повече труд от 551 часа. Трудът по
норматив за процесният период е в размер на
504 часа за 50 часа на тримесечие,а е положен и такъв над норматива в размер на 551 часа .Вещото лице установява
, че при средна часова ставка от 5,42 лева на час, /с
предвидимите 50 % увеличение при
часова ставка от 3,61 лева за периода/, стойността му е
3083.782983.51 лева. Видно от заключението на ВЛ е, че е даден и втори вариант без
включени часове по дежурства за обиск, претърсване и изземане и
конвоиране на лица като трудът е 8225,5 часа от тях по норматив 6048 часа, като размерът
на положения труд над норматива от 504 часа на тримесечие е 550 часа за 2980,80
лева. Посочено е в заключението че
и по двата варианта съгласно нормата на чл. 211, ал.5, т.2 ЗМВР на
заплащане подлежат до 50 часа извънреден труд, а за горницата се дължи отпуск
по компенсация от 1693 часа, като в заключението е посочено, че труд не е заплащан, нито е компенсиран с отпуск.
Установява
се също така, че така положеният допълнително труд обаче също не е отчитан
изобщо, не е отчитан и като извънреден, и съответно не е заплащан, въпреки че е
положен в повече от нормативно определените за тримесечие 504 часа. От заключението се установява, че дължимото
възнаграждение за положен извънреден труд при извършване на обиски,
претърсвания за 36 броя, като са
проверени нарядите по Книга за ежедневните наряди /приложени и по
делото и Месечните графици за планови обиск, претърсване и изземване,
Заповедите на Началника на затвора касаещи тези дейности на ищеца по делото/ за
периода 27.10.2009 г. до 07.09.2012 година е за 54 часа е в размер.
Видно от заключението на вещото лице е, че ищецът е положил
общо 24 часа труд за пост на конвоиране на лишени от свобода в болнични /лечебни /заведения.
Установява се от заключението на вещото лице, че ищеца има
право на компенсация с допълнителен отпуск по чл.211, ал. 5, т.2 в размер на 1693
часа, представляващо разлика между общия размер на положен извънреден труд и
претендирания за заплащане труд.
Установява се от заключението на вещото лице, че при
направената проверка по графиците и книгата за ежедневните наряди ищецът е
положил 600 часа труд през нощта за
периода от 24.11.2009 г. до 31.12.2010 г. на
стойност 150 лева.
Установява се от заключението на вещото лице, че дължимата
лихва за забава за положения от ищеца извънреден
труд до петдесет часа на тримесечие, е:
за периода от
01.04.2010 г. до предявяване на исковата молба е 77,17 лева за неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за четвъртото тримесечие на 2009
година, върху главницата от 270,98 лева;
за
периода от 01.07.2010 г. до
предявяване на ИМ е 70,19 лв. за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 270,98 лева
за
периода от 01.10.2010 г. до предявяване на ИМ е 63,15
лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева
за периода от 01.01.2011 г. до предявяване на ИМ е
49,20 лв. за третото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева
за периода от
01.04.2011 г. до предявяване на ИМ е 56,10 лв. за четвъртото тримесечие на 2010
г. върху главницата от 270,98 лева
за периода от 01.07.2011 г. до предявяване на ИМ е
42,21 лв. за първото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 270,98 лева
за периода от01.10.2011 г. до предявяване на ИМ е
35,17 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева
за периода от01.01.2012 г. до предявяване на ИМ е
28,09 лв. за третото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 270,98 лева
за периода от01.04.2012 г. до предявяване на ИМ е 21,12
лв. за четвъртото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 270,98 лева
за периода от 01.07.2012 г. до предявяване на ИМ е
14,17 лв. за първото тримесечие на 2012 г. върху главницата от 270,98 лева
за периода от 01.10.2012 г. до предявяване на ИМ е 0,07
лв. за второто тримесечие на 2012 г. върху главницата от 2,71 лева
за периода от01.01.2013 г. до предявяване
на ИМ е 0,15 лв. за третото тримесечие на 2012 г. върху главницата от 270,98
лева, считано от 01.01.2010 г.,а по втори вариант –върху главница от 2980.80лева
лихвата е 456.74 лева подробно посочени .
От заключението на
съдебно икономическата експертиза се установява, че лихвата за забава за положения от ищеца нощен
труд е :
за периода от 01.04.2010 г. до предявяване на ИМ е 9,74 лв. за
първото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 34 лева
за периода от от 01.07.2010 г. до предявяване на ИМ – 9,37 лв.
за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата от 36 лева
за периода от от 01.10.2010 г. до предявяване на ИМ – 8,79 лв.
за третото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 38 лева
за периода от от 01.01.2011 г. до предявяване на ИМ 8,71 лв. за
четвъртото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 42 лева;
Установява
се от заключението на вещото лице, че М.К. е положил 2243,5 часа извънреден
труд, от които 551 часа подлежат на заплащане, а за останалите 1693 часа за
положения от него труд в периода 01.10.2010 г. до 31.12.2012 г. над
претендираните за осъждане на ответника с парично обезщетение за заплащане на
основание чл.211, ал.5, т.2, предл. първо от ЗМВР до 50 часа на тримесечие се
следва компенсация с отпуск.
От показанията на свидетели Л.Т. и О.Й.,които съдът
кредитира като еднопосочни, логични и в съответствие с останалия събран по
делото доказателствен материал се установява, че ищеца е полагал труд на 24
часови дежурства като през това време, в тъмната част на денонощието той има
право да почива на територията на затвора, без да си съблича униформата и е на
разположение на главният надзирател. От показанията на свидетелите се
установява, че се е случвало да се извършват обиски и претърсвания извън
дежурствата и извън графика за тези дежурства, след приключване на дежурството
и сдаване на поста на следващият дежурен за наряда за постовата
служба по график и извън плановите по график дежурства,като след
приключване на постовата служба продължителността е час и половина,. От
показанията на свидетелите се установява
също така, че на ищецът е било вменено задължение със Заповед на Началника
да се явява на работа по време на почивките по закон
след 24-часовото дежурство, наричано от свидетелите “ на първа почивка,
“на втора почивка“, за извършване на
конвоиране на лишени от свобода извън територията на Затвора * до Здравни и
лечебни заведения, и даване на дежурства до явяването на друг полицай, което да встъпи на поста по охраната на конкретното лице.Установява
се, че ищецът е полагал и нощен труд.
Въз основа на така
събраните доказателства гласни и писмени и заключение на вещо лице ,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност
съдът прави следните изводи от
правна страна:
По иска с правно основание чл. 211 ал. 5 т.
2, предложение първо, вр. ал.6 ЗМВР.
Предвид наличието на служебно правоотношение между страните
приложими при регулирането на същото са разпоредбите на ЗИНЗС и правилника за
неговото приложение и субсидиарно ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.211, ал.3 от ЗМВР работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени- сумирано за тримесечен период. В ал. 5 т. 2 на
същата разпоредба е предвидено, че работата извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на
отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за
служителите по ал. 3, а съгласно ал. 6
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбите на чл. 301 ал. 5 и ал. 6 от ППЗИНЗС
при 24- часов график на дежурство до 20 часа са постова служба като служителите
от наряда, които не изпълняват постова служба са на разположение на дежурния
главен надзирател, респ. на командира на отделение или дежурния по арест, нямат
право да се събличат и да напускат района на поделението. Аналогичен е смисълът
на разпоредбата на чл. 317 ал. 1 от ППЗИНЗС, според която дежурният главен
надзирател, командирът на отделение или дежурният по арест при 24- часов режим на работа могат да почиват до
4 часа през нощта, без да се събличат. В хода на
съдебното дирене са разпитани свидетелите
Р.Г. и В. , от показанията на които се установява, че ищецът е работил с
тях като старши надзирател. Свидетелите твърдят, че работата им е протичала на
дежурства при 24 часов режим, от които
20 часа били постова служба и 4 часа почивка. Според свидетелите тази 4-
часова почивка протичала в обособено помещение в затвора, като през това време
нямали право да напускат затвора и да си свалят униформата и често били викани
за изпълнение на определени служебни задачи.Установява се също така , че ищецът
е полагал извънреден труд след приключване на 24-часовите смени за обиск на
лишени от свобода и претърсване и изземване на помещения на лишени от свобода.
При преценката на цитираните по- горе разпоредби и събраните
по делото гласни доказателства съдът не възприема тезата на ответника по делото
развита в отговора и писмената защита
и приема, че четирите часа, определени
за почивка в рамките на 24- часовото дежурство, нямат белезите на същинска
почивка, която да не се включва в работното време, тъй като през времетраенето
им ищецът не е имал право нито да напуска работното си място, нито да съблече
униформата си и следвало да бъде в готовност да изпълнява задълженията си.
Казано с други думи, ищецът е бил на разположение на работодателя през всички
часове от дежурството, като през четири от тях изпълнението на задълженията му
е било ограничено, но не и напълно преустановено. Ето защо съдът не споделя
доводите на ответника изложени в
писмената защита и отговора Оттам следва
изводът, че тези четири часа съставляват част от работното време на ищеца и
доколкото последното надхвърля отчитаното сумарно работно време /отчитано като
20- часово дежурство/ това време съставлява извънреден труд и следва да бъде
компенсирано чрез заплащането на определено възнаграждение.
Друга част от
претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд касае време за извършване на обиски и претърсвания на помещения
в Затвора * , като се претендира че
е положил и
допълнителен, извън посочения по-горе, извънреден труд от общо 54 часа за 12-те
тримесечия /01.10.2009г. до 30.09.2012 г./, който труд представлява време на
извършвани обиски и претърсвания на помещенията на Затвора-* за недопустимо
внесени предмети и вещества, и тези му действия като възложени по служба са
извършвани от ищеца един път месечно /3 пъти на тримесечие/ с продължителност
от не по-малко от час и половина при всяко, като обиските и претърсванията са
правени след приключване на 24-часовите дежурства на ищеца. Така положеният
допълнително труд обаче също не е
отчитан като извънреден, и съответно не е заплащан, въпреки че е положен в
повече от нормативно определените за тримесечие 504 часа.По делото се представи нарочна книга,и други писмени
доказателства представени по реда на чл.
192 от ГПК от Началника на Затвора * и
приложени по делото , а и проверени /, и
по изричното разпореждане на съда проверени на място в Затвора * от назначеното вещо лице установяващи по безспорен
и категоричен начин участието на ищеца К. в такива обиски и претърсвания
изземвания. В подкрепа на тези
доказателства са и показанията на разпитаните по делото свидетели Т. и Й. и назначената по делото СИЕ.Съдът кредитира
напълно показанията на тези свидетели, тъй като те се подкрепят и от
приобщените по реда на чл. 192 от ГПК писмени доказателства приложени по делото
в опис с писмо № 1192 /25.03. 013 год. на Началника на Затвора *, проверени и
от вещото лице на място в Затвора *
по изричното разпореждане на съда
приложени по делото.
При това положение съдът приема, че ищецът успя и проведе пълно и главно доказване на твърдения от него
факт за положен от него извънреден труд под формата на 24 часови дежурства, за
положен от него труд за извършени обиски и претърсвания извън работно
време, за положен от него труд за конвоиране и пост при лица в лечебни
заведения извън Затвора *, като в тази му част предявеният осъдителен иск се
явява основателен и следва да бъде
уважен.
За определяне размера на дължимото се на ищеца възнаграждение
по делото е изготвено и прието заключение на съдебно- икономическа
експертиза. Съдът кредитира
варианта от СИЕ , в който е включен и
извънреден труд под формата на 24 часови дежурства, труд за извършени обиски и претърсвания извън работно
време, за конвоиране и пост при лица в лечебни заведения извън Затвора *. В същото е посочено, че за процесния период 01.1.2012 г. до 31.122012 г.
незаплатени от работодателя са останали 551
часа. При
часова ставка за извънреден труд от 5.42 лева размерът на възнаграждението,
което следва да бъде заплатено на ищеца, възлиза на сумите :270.98 лв . +270.98
лв.+ 270.98 лв. +270.98 лв.+270.98 лв. +270.98 лв.+270.98 лв.+.270.98
лева+270.98 лв.+ 2.71 лв.+ 270.98 лв. = 2983.51лева
и следва да бъде
присъдена със съдебното решение, ведно със законната лихва,върху всяка
просрочена главница считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В заключение може да се обобщи, че претенцията с правно
основание чл. 211 ал. 5 т. 2 от ЗМВР следва да бъде уважена
за
сборна сума в размер на 2983.51лева,за труд повече
от 50 часа на тримесечие , която сума представлява възнаграждение за 551 часа положен извънреден труд през периода от 01.1.2010г.
до 31.12.2012г. , ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на
подаване на исковата молба / 2.01. 2013 година до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 67 ал. 5 т.
1 ЗДСл
Съдът
счита, че горната разпоредба не може да намери приложение при регулирането на
служебното правоотношение на ищеца и по- конкретно при определянето на
елементите на дължимото му се възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от
ЗДСл този закон урежда възникването, съдържанието и прекратяването на
служебните правоотношения на държавните служители, доколкото друго не е
предвидено в специален закон. В случая ищецът е бил държавен служител при ГД
„ИН” и законът, уреждащ служебното му правоотношение, е бил ЗИНЗС, а по силата
на чл. 19 ал. 2 от същия и субсидиарно
приложимия ЗМВР. В разпоредбата на чл. 202 ал. 1 от ЗМВР лимитативно са
изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните
служители, но сред тях не е предвидено възнаграждение за нощен труд. От друга
страна в чл. 302 ал. 1 от ППЗИНЗС
изрично е посочено, че служителите от надзорно- охранителния състав не
получават компенсация за нощен труд. При тези обстоятелства е явно, че
специалните разпоредби на чл. 202 ал. 1 от ЗМВР и чл. 302 ал. 1 от ППЗИНЗС
дерогират общата разпоредба на чл. 67, ал. 5, т.1 от ЗДСл, поради което в полза
на ищеца не е възникнало правото да претендира заплащане на нощен труд. Поради
това предявеният осъдителен иск за сумата от 34.00 лева за положен нощен труд от 136 часа за периода от 01.01.2010 г до
31.03. 2010 година ; иск за сумата от 36 лева за положен нощен труд от 144 часа за периода от 01.04.2010 г до
30.06. 2010 г ;иск за сумата от 38.00 лева за положен нощен труд от 152 часа за периода от 01.07.2010 г до 30.09.
2010 година ; иск за сумата от 42.00 лева за положен нощен труд от 168 часа за периода от 01.10.2010 г до 31.12.
2010 година общо за 600 часа нощен труд
и общо за сумата от 150.00лв.
и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й заплащане, представляваща
възнаграждение за 600 часа нощен труд през периода от 01.01.2010г. до
31.12.2012 г.се явява изцяло неоснователен и
следва да се отхвърли.
По исковете с правно основание чл. 86 ал. 1
от ЗЗД.
Възнаграждението
за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок /месечно или тримесечно сумарно
отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след
изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение.
При съобразяване на заключението на вещото лице и чрез използването на ЕПИ
електронен калкулатор съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от :270.98 лв . ;270.98 лв.; 270.98 лв. ;270.98
лв.;270.98 лв. ;270.98 лв.;270.98 лв. ;270.98 лева;270.98 лв.; 2.71 лв.; 270.98
лв. = 2983.51лева е са както
следва :
за периода от 01.04.2010 г. до предявяване на
исковата молба е 77,17 лева за неизплатено възнаграждение за положен извънреден
труд за четвъртото тримесечие на 2009 година, върху главницата от 270,98 лева;
за периода от 01.07.2010 г. до предявяване на ИМ е
70,19 лв. за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева
за периода от
01.10.2010 г. до предявяване на ИМ е 63,15 лв. за второто тримесечие на 2010 г.
върху главницата от 270,98 лева
за периода от 01.01.2011 г. до предявяване на ИМ е
49,20 лв. за третото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева
за периода от
01.04.2011 г. до предявяване на ИМ е 56,10 лв. за четвъртото тримесечие на 2010
г. върху главницата от 270,98 лева
за периода от 01.07.2011 г. до предявяване на ИМ е
42,21 лв. за първото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 270,98 лева
за периода от01.10.2011 г. до предявяване на ИМ е
35,17 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева
за периода от01.01.2012 г. до предявяване на ИМ е
28,09 лв. за третото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 270,98 лева
за периода от01.04.2012 г. до предявяване на ИМ е
21,12 лв. за четвъртото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 270,98 лева
за периода от 01.07.2012 г. до предявяване на ИМ е
14,17 лв. за първото тримесечие на 2012 г. върху главницата от 270,98 лева
за периода от 01.10.2012 г. до предявяване на ИМ е 0,07
лв. за второто тримесечие на 2012 г. върху главницата от 2,71 лева
за
периода от01.01.2013 г. до предявяване на ИМ е 0,15 лв. за третото тримесечие
на 2012 г. върху главницата от 270,98 лева, считано от 01.01.2010 г.
В тези
размери и за тези периоди
предявените искове следва да се
уважат.
Предвид извода за недължимост на възнаграждение за нощен труд
изцяло следва да се отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на мораторна
лихва в размер на сумата от 10.61 лева
лихва за неизплатено възнаграждение за
положен нощен труд за първо тримесечие на 2010 година върху главницата от 34
лева както и законната лихва върху сумата , считано от датата на подаване на
исковата молба -02.01.2013 г.- до окончателното изплащане на вземането ;сумата
от 10.31 лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен
нощен труд за второто тримесечие на 2010
г. за периода - от 01.04.2010 г. до 02.01.2013 г-.датата на предявяване на
исковата молба върху главницата от 36 лева както и законната лихва върху сумата
, считано от датата на подаване на исковата молба -02.01.2013 г.- до
окончателното изплащане на вземането;сумата от
9.77 лв. лихва за неизплатено
възнаграждение за положен нощен труд за трето тримесечие на 2010 г. върху
главницата от 38 лева-за периода от
01.07.2010 г. до 02.01.2013 г-.датата на предявяване на исковата молба както и
законната лихва върху сумата , считано от датата на подаване на исковата молба
-02.01.2013 г.- до окончателното изплащане на вземането;
сумата
от 9.81 лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен
нощен труд за четвърто тримесечие на
2010 г. върху главницата от 42 лева- за периода от 01.10.2010 г. до 02.01.2013
г-.датата на предявяване на исковата молба както и законната лихва върху сумата
, считано от датата на подаване на исковата молба -02.01.2013 г.- до
окончателното изплащане на вземането, с общ размер на главници по тримесечия – 150.00
лева, и лихва за забава
върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
заплащане .
По иска с правно основание 124, ал.1 ГПК,
вр.чл. 211 ал. 5 т. 2, предложение второ
ЗМВР.
Установи се по делото,
че ищеца е положил извънреден труд повече от 50 часа на тримесечие в размер на 2243.5 часа . От тях 551 часа
подлежат на заплащане, а за останалите часа
1693 часа има
право на компенсация с допълнителен
отпуск от 1693 часа на основание чл.211,
ал.5, т.2, предл.второ от ЗМВР за положения от него труд в периода 01.01.2010
г. до 31.12.2012г. На заплащане подлежат 551 часа от тях, а за
разликата до 2243.5 часа, подлежат на
обезщетение с отпуск по компенсация. Поради това следва да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца отпуск по компенсация
за положен от него извънреден труд в размер на 1693 часа на основание чл.211, ал.5, т.2,
предл.второ от ЗМВР за положения от него труд в периода 01.1.2010 г. до 31.12.2012
г. над претендираните за осъждане на ответника с парично обезщетение за
заплащане на основание чл.211, ал.5, т.2, предл. първо от ЗМВР до 50 часа на тримесечие.
При този изход на делото и на основание чл.
78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 670 лв. по представения списък на разноските по чл.
80 от ГПК
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Левченския районен съд държавна
такса върху цената на уважените искове в размер на 199.34 /119.34лв. +50
лв.+30лв./,
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген.
Н.Столетов”№21представлявано от неговия директор да
заплати на М.К. ЕГН **********
*** сумата – 2983,51 лева / две хиляди
деветстотин осемдесет и три лева и петдесет и една стотинки 270.98 лв . ;270.98 лв.; 270.98 лв. ;270.98
лв.;270.98 лв. ;270.98 лв.;270.98 лв. ;270.98 лева;270.98 лв.; 2.71 лв.; 270.98
лв. = 2983.51лева за труд повече от 50 часа на
тримесечие,която сума представлява възнаграждение за 551 часа положен извънреден труд през периода от 01.01.2010г.
до 31.12.2012, ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на
подаване на исковата молба / 2.01. 2013 година/ до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.К.
ЕГН ********** *** против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов”№21 , иск с правно основание
чл. 67 ал.5 т.1от ЗДСл. за заплащане на сумата от 150 лв., представляваща
възнаграждение за представляваща възнаграждение за 600 часа нощен труд през
периода от 01.01.2010. до
31.12.2010 г.и лихва за забава върху сумата
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.86,
ал.1 ЗЗД Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген.
Н.Столетов”№21 да
заплати на М.К. ЕГН **********
*** сумата от 77.17 лева
лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за
четвъртото тримесечие на 2009 година, върху главницата от 270.98 лева- за
периода от 01.04.2010 г. до 02.01.2013 г-датата на предявяване на исковата
молба, както и законната лихва върху сумата , считано от датата на подаване на
исковата молба -02.01.2013 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на осн. чл.86,
ал.1 ЗЗД Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген.
Н.Столетов”№21 да
заплати на М.К. ЕГН **********
*** сумата от 70.19 лв.лихва за неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98
лева за периода от 01.07.2010 г. до 02.01.2013 г-датата на предявяване на
исковата молба както и законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба -02.01.2013 г.- до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на осн. чл.86,
ал.1 ЗЗД Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген.
Н.Столетов”№21 да заплати на М.К.
ЕГН ********** *** сумата 63,15
лв.лихва за неизплатено възнаграждение
за положен извънреден труд за второ тримесечие на 2010 г. върху главницата от
270,98 лева за периода от 01.10.2010 г. до
02.01.2013 г-датата на предявяване на исковата молба, както и законната лихва
върху сумата , считано от датата на подаване на исковата молба -02.01.2013 г.-
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на осн. чл.86,
ал.1 ЗЗД Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген.
Н.Столетов”№21 да
заплати на М.К. ЕГН **********
*** сумата 56,10 лв. лихва за неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд
за трето тримесечие на 2010 г.
върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.01.2011 г. до 02.01.2013
г-.датата на предявяване на исковата молба,както и законната лихва върху сумата
, считано от датата на подаване на исковата молба -02.01.2013 г.-до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на осн. чл.86,
ал.1 ЗЗД Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген.
Н.Столетов”№21 да
заплати на М.К. ЕГН **********
*** сумата 49,20 лв.лихва за неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за четвърто тримесечие
на 2010 г. върху главницата от 270,98
лева- за периода от 01.04.2011 г. до 02.01.2013 г-.датата на предявяване
на исковата молба както и законната лихва върху сумата , считано от датата на
подаване на исковата молба -02.01.2013 г.- до окончателното изплащане на
вземането.;
ОСЪЖДА на осн. чл.86,
ал.1 ЗЗД Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген.
Н.Столетов”№21 да
заплати на М.К. ЕГН **********
*** сумата42,21 лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за първо тримесечие на
2011 г. върху главницата от
270,98 лева-за периода от 01.07.2011 г. до 02.01.2013 г-.датата на
предявяване на исковата молба както и законната лихва върху сумата , считано от
датата на подаване на исковата молба -02.01.2013 г.- до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА на осн. чл.86,
ал.1 ЗЗД Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген.
Н.Столетов”№21 да заплати на М.К. ЕГН ********** *** сумата 35.17 лв. лихва за неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за второ тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270.98
лева- за периода от 01.10.2011 г. до
02.01.2013 г-датата на предявяване на исковата молба както и законната лихва
върху сумата , считано от датата на подаване на исковата молба -02.01.2013 г.-
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на осн. чл.86,
ал.1 ЗЗД Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген.
Н.Столетов”№21 да заплати на М.К. ЕГН ********** *** сумата 28,09
лв. лихва за неизплатено възнаграждение
за положен извънреден труд за трето тримесечие на 2011 г. върху главницата от
270,98 лева- за периода от 01.01.2012 г. до 02.01.2013 г-.датата на предявяване
на исковата молба както и законната лихва върху сумата , считано от датата на
подаване на исковата молба -02.01.2013 г.- до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София,
бул.”Ген. Н.Столетов”№21 да заплати на М.К.
ЕГН ********** *** –21,12 лв. лихва
за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за четвърто тримесечие на 2011 г. върху главницата от
270,98 лева за периода от 01.04.2012 г. до 02.01.2013 г-датата на предявяване
на исковата молба както и законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба -02.01.2013 г.- до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София,
бул.”Ген. Н.Столетов”№21 да заплати на М.К.
ЕГН ********** *** сумата 14,17 лв.
лихва за неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за първо тримесечие на 2012 г. върху главницата от
270,98 лева- за периода от 01.07.2012 г. до 02.01.2013 г-датата на предявяване
на исковата молба както и законната лихва върху сумата , считано от датата на
подаване на исковата молба -02.01.2013 г.- до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София,
бул.”Ген. Н.Столетов”№21 да заплати на М.К.
ЕГН ********** *** сумата0.007 лв.
лихва за неизплатено възнаграждение за
положен извърнреден труд за второ тримесечие на 2012 г. върху главницата от 2.71
лева-за периода от 01.10.2012 г. до
02.01.2013 г-датата на предявяване на исковата молба както и законната лихва
върху сумата ,считано от датата на подаване на исковата молба -02.01.2013 г.-до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.К. ЕГН ********** *** против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов”№21, иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата –сумата от
9.74 лева лихва за неизплатено
възнаграждение за положен нощен труд за първото тримесечие на 2010 г. върху
главницата от 34 лева както и законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на исковата молба -02.01.2013 г.- до окончателното изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.К. ЕГН **********
*** против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието
гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов”№21, иск с правно
основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от – 9,37 лв.
лихва за неизплатено възнаграждение за
положен нощен труд за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата от 36 лева
за периода от 01.07.2010 г.до 02.01.2013 г-.датата на предявяване на исковата
молба,както и законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба -02.01.2013 г.- до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.К. ЕГН **********
*** против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 8,79 лв.
лихва за неизплатено възнаграждение за
положен нощен труд за третото тримесечие на 2010 г. г. върху главницата от 38
лева за периода от 01.10.2010 г. до
02.01.2013 г-.датата на предявяване на исковата молба както и законната лихва
върху сумата , считано от датата на подаване на исковата молба -02.01.2013 г.-
до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.К. ЕГН **********
*** против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на
правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов”№21,
иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8,71
лв. лихва за неизплатено възнаграждение
за положен нощен труд за четвърто тримесечие на 2010 г. върху главницата от 42
лева за периода от 01.1.2011 г. до 02.01.2013 г-.датата на предявяване на
исковата молба както и законната лихва върху сумата , считано от датата на
подаване на исковата молба -02.01.2013 г.- до окончателното изплащане на
вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл. 211 ал. 5 т. 2, предложение
второ ЗМВР по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”при
Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов”№21 представлявана от главния директор, че дължи на М.К. ЕГН ********** *** компенсация с допълнителен отпуск от 1693 часа на основание чл.211, ал.5, т.2,
предл.второ от ЗМВР за положения от него труд в периода 01.01.2010г. до
31.12.2012 г. над претендираните за осъждане на ответника с парично обезщетение
за заплащане на основание чл.211, ал.5, т.2, предл. първо от ЗМВР до 50 часа на
тримесечие.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”при Министерство
на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов”№21,
представлявана от главния директор, да заплати на М.К. ЕГН ********** *** сумата 670.00лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София,
бул.”Ген. Н.Столетов”№21, представлявана от
главния директор да заплати по сметка на Левченския районен съд държавна такса
върху цената на уважените искове в размер на 199.34 лева / сборна главница от
цената на д.т. върху всеки един от исковете 119.34лв. + 50 лв.+30 лв./,
Решението може да
се обжалва пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните .
Препис от решението на основание чл.7 от ГПК да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: