гр. ЛЕВСКИ, _08.05._
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _осми април_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _34_ по описа за _2013_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за
изпълнение на СМР № 1/612190007, подписан от представители на двете дружества
на 01.02.2007 г. в гр. Белене, по силата на който ответното дружество е
възложило на ищцовото дружество извършването на строително-монтажни работи на
два броя електростатични филтри на обект „Марица Изток І” гр. Гълъбово, обл.
Ст. Загора, при постигнато съгласие за цена, начина на плащане, срока за
изпълнение и обема на поетите от всяка от страните задължения. Твърди се, че с
Анекс № 3/01.07.2008 г. страните са изменили предмета и цената на подлежащите
на изпълнение СМР, че ищецът започнал изпълнение на поетите задължения в
съответствие с възложената работа и график за изпълнение, но предметът на
поръчката не бил завършен изцяло, поради факта, че договора бил прекратен по
инициатива на ответника по независещи причини от ищеца. Твърди се, че в съответствие с договора, след
завършване на всеки етап от монтажните дейности по предмета на изработката,
между страните са били издавани протоколи за приемане на извършената работа,
които са били подписвани от представители от двете страни, както и от
представител на А. *, че след издаването и подписването на съответните
протоколи за приемане на поетапните СМР е следвало издаване на фактури за
плащане, издавани от ищеца, който е получил плащания по конкретно посочени в
исковата молба фактури. Твърди се, че след приспадане на авансово платени суми от 28 854,34 лв. от
последната дължима сума от 126 314,64 лв., ответникът е останал задължен
да плати на ищеца сума в размер на 116 952,36 лв. с включен ДДС, че за
последната сума от 116 952,36 лв. на 04.11.2009 г. е била издадена проформа
фактура подписана от представител на ответника, че в последствие въз основа на
проформа-фактурата от ищеца е била издадена фактура № 602/23.11.2009 г.
надлежно осчетоводена от двете дружества и че по тази фактура е била платена
сумата от 35 575,23 лв., а остатъкът от 81 377,13 лв. е бил задържан
от възложителя – ответник като банкова гаранция за срок до 06.10.2012 г. Твърди
се, че със Споразумителен протокол от 04.01.2011 г. ответникът е признал крайното си дължимо
парично задължение към ищеца в размер на сочената сума от 81 377,13 лв.,
като е уговорен начин и срок на плащане. Твърди се, че по последната фактура и
общата дължима сума от 81 377,13 лв. са извършени частични плащания, като
неизпълненото задължение на длъжника към кредитора е в размер на 34 170,56
лв. без ДДС. Твърди се, че за част от вземането си общо в размер на
34 170,56 лв. без ДДС, а именно за сумата от 25 000 лв. ищцовото
дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявление е било образувано
ч.гр. д. 713/2012 г. в РС Левски, по което е била издадена заповед за
изпълнение, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от
25 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
заявлението до окончателното плащане, като са присъдени и направените в
производството деловодни разноски. Твърди се, че срещу издадената Заповед за
изпълнение, длъжникът е подал възражение на основание чл. 414 от ГПК, поради
което в дадения едномесечен срок е предявен настоящия иск.
Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 25000 лв.
главница – представляваща част от дължима и неизплатена от ответника на ищеца
сума за извършените от ищеца строително-монтажни работи общо в размер на
34 170 лв. по договор за изработка и монтаж, изменен с Анекс №
3/01.07.2008 г. и Споразумителен протокол от 04.01.2011 г., въз основа на които
е издадена фактура № 602/23.11.2009 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното плащане. Претендират се и направените разноски и по настоящото
дело.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на ответника. Същият е изразил становище по предявения иск, като е признал, че действително между страните е
сключен договор за изпълнение на СМР, изменен с Анекс № 3 и Споразумителен
протокол, както и това, че ищецът е извършил поетапно описаните в исковата
молба СМР, за които са подписвани между страните съответните предавателно
приемателни протоколи, въз основа на които от ищеца са били издавани
съответните фактури. Твърди се, че до настоящия момент ищеца не е изпълнил нито
едно свое задължение за издаване на банкова гаранция, съгласно цитираните
Договор за СМР, Анекс 3 и Споразумителен протокол. Оспорва се твърдението на
ищеца, че в негова полза съществува изискуемо вземане към ответника в размер на
25 000 лв. – частичен иск от общата дължима сума от 34 170,56 лв.,
тъй като сумата от 34 170,56 лв. е била дължима под условие, че
изпълнителя /ищеца/ изпълни свое насрещно задължение да издаде банкова гаранция
за гаранционен период до 06.10.2012 г. и тъй като ищецът не е изпълнил
задължението си за издаване на банкова гаранция, ответникът счита, че сумата
цитирана в споразумителния протокол не се дължи от възложителя, тъй като
основанието за нейното плащане не е настъпило, както и за направените частични
плащания по споразумителния протокол от 04.01.2011 г. Предвид това, моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, поради липса на
настъпило основание за плащане.
Претендират се направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Видно от представения договор е, че на
01.03.2007 г. в гр. Белене страните са сключили такъв, по силата на който „Е.”
ООД * в качеството на изпълнител е приело да изпълни монтажните работи на два броя електростатични
филтри /подробно описани” на обект
„Марица Изток І” гр. Гълъбово, обл. Ст. Загора по чертежи предоставени от а. –
* и оборудване предоставено от А. – * и Е. АД – *. Уговорени са обща цена на
договора в размер на 1 813 496,76 лв., срок за изпълнение – съгласно
приет и одобрен график между Е. АД * и А. – * – неразделна част от договора,
начин на плащане, конкретни задължения на страните, предвидени са неустойки и
други условия.
Представен е и анекс № 3 от 01.07.2008
г. към договора посочен по-горе, с който страните са изменили предмета и цената
на подлежащите на изпълнение СМР.
По делото са представени също така
писма между страните, издадени фактури за извършените работи, рекапитулации на
оставащите за плащане суми, споразумителен протокол от 04.01.2011 г. подписан
от страните, с който е прието, че възложителят дължи на изпълнителя сумата от
81377,13 лв. Със споразумителния протокол е уговорено между страните
изпълнителят да издаде надлежно оформена и приемлива от възложителя банкова
гаранция за гаранционен период до 06.10.2012 г. при условие, че крайният клиент
не си удържи суми за дефекти през гаранционния период за изпълнените монтажни
работи по основния договор. Уговорени са
срокове на издължаване от възложителя, като последното плащане е определено да
бъде до 30.09.2012 г., ако изпълнителят издаде банкова гаранция по-късно.
Представени са доказателства и за
преводно нареждане за 15 % от гаранция -
за сумата от 12 206,57 лв. от 07.01.2011 г, преводно нареждане по фактура
№ 602/23.11.2009 г. за сумата от 25 000 лв. с дата на операцията –
11.07.2011 г. и преводно нареждане по същата фактура за сумата от 10 000
лв. с дата на операцията 29.06.2012 г.
Представените и цитирани по-горе
писмени доказателства не са оспорени от страните по делото и съдът приема за
установено, че действително между страните са съществували посочените в
исковата молба договорености, както и че във връзка със сключения договор
ответника е извършил частично плащане.
Във връзка с направеното възражение на
ответника, че не дължи предявеното частично вземане в размер на 25 000
лв., поради това, че ищецът не е изпълни свое насрещно задължение за издаване
на банкова гаранция, съдът приема, че същото е неоснователно. Обстоятелството,
че ищцовото дружество не е внесло банкова гаранция не променя факта на
извършените строително-монтажни работи и тяхното приемане от ответната
страна. Гаранцията договорена от
страните е предвидена за внасяне с оглед обезпечаване на неточно и некачествено
свършена работа. По делото няма възражение за неточно и некачествено
изпълнение, което евентуално да налагана задържането на определени суми за
отстраняване на дефектите. Дори и да е била внесена гаранция от ищцовото
дружество, при липса на възражение за неточно и некачествено изпълнение тя
подлежи на връщане, така както е уговорено със сключения между страните договор
от
Предвид изложеното и съобразявайки
всички представени писмени доказателства, както и показанията на разпитания по
делото свидетел, съдът приема, че действително ищцовата страна е извършила
възложените й СМР и на същата се дължи съответното заплащане, приема, че
ответната страна е извършила частично плащане съобразно изложеното в исковата
молба и същата дължи исковата сума от 25 000 лв., която сума представлява
част от общо дължимата от 34 170,56 лв.
При този изход на делото, следва да
бъдат присъдени на ищцовото дружество, направените в настоящото производство
деловодни разноски в размер на 1200 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
НА ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО ВЗЕМАНЕТО на „Е.” ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, управлявано и представлявано от Н.Р. по
отношение на „Е.” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Т. – изпълнителен
директор за сумата от 25000 лв. – главница, представляваща
частичен иск от общо дължима сума от 34 170,56 лв., представляваща
неплатена дължима сума по договор за изработка и монтаж, изменен с Анекс № 3 от
01.07.2008 г. и споразумителен протокол от 04.01.2011 г., въз основа на които е
издадена фактура №602/23.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, от
момента на подаване на заявлението – 22.11.2012 г. до окончателното изплащане
на главницата.
ОСЪЖДА „Е.” АД със сочени по-горе данни да заплати на „Е.” ООД със сочени
по-горе данни направените деловодни разноски по настоящото дело в размер на 1200
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: