РЕШЕНИЕ

                                                             №

                                         гр. Левски, 08.11.2013 год.

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Левски, І – ви граждански състав, в открито  заседание на  двадесет и втори октомври  през две хиляди и  тринадесета година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАТАША ПАНЧЕВА

 

при секретаря И.П. като разгледа докладваното от съдията Панчева  гр.дело №424 по описа за 2013 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК

          Постъпила е искова молба от Ю.Х. *** против П.Ч. ***, в която се твърди че е издадена заповед за изпълнение срещу която е постъпило възражение. Твърди, че в срокът по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането си. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което признае за установено, че вземането му срещу  ответникът  за сумата по издадената заповед съществува. Претендира за направени разноски .

           Ищецът Ю.Х.   се явява лично в съдебно заседание и се представлява от адвокат А.А. ***.

Ответникът П.Ч. не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК в съдебно заседание  ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

          Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

             Безспорно е по делото , че  на 21.06.2013 година ищецът по делото е отправил до Районен Съд Левски , заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д №335/2013 година по описа на районен съд Левски  за налично вземане от кръга на посочените по вид и размер в чл.410 от ГПК – вземане на кредитора за парична сума в размер на сумата от 550,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане и е осъществено производството по чл. 410 от ГПК; и за сумата 550,00 лева за лихва за забава за периода 21.06.2013 г. до изплащане на вземането.

 Безспорно е, че  е издадена Заповед №180/21.06.2013 г. по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №335/2013 г. по описа на РС – Левски за 2013 година.

Спори се по делото дължи ли ответника на ищеца процесната сума  и вземането на ищеца за сумата по издадената заповед против ответника съществува ли?

 За да отговори на спорните въпроси съдът събра и обсъди гласни и писмени доказателства , от които се установи следното :

           На длъжникът е връчена заповедта на 25.06.2013 г. и в законният срок е подал възражение на 25.06.2013 година срещу издадената заповед за изпълнение  което обосновава правния интерес на ищеца да предяви искът за съществуване на вземането си, поради което   издадената заповед не е влязла в сила, както и спира заповедното производство.

           Заявителят е предявил на 01.08.2013 година иск за съществуване на вземането си в едномесечният срок, за сумата по издадената заповед за изпълнение в размер на от 550,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на  заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане и е осъществено производството по чл.410 от ГПК.         Ответника не е подал в указания му срок отговор на исковата молба, както и  в неговия срок ответника не е оспорил права и факти и представените с исковата молба доказателства не е направил искания.  

От  показанията на св. Я. Х. се установява , че действително между страните е съществувало облигационно отношение, като ищецът е предоставил на ответника процесните суми.

           При така установеното от фактическа страна , от правна страна съдът  прави следните изводи :

           Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №335/2013 год. по описа на ЛРС.

          Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са издадени въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.  

   Така предявения иск е установителен по своя характер, тъй като заповедта  не се обезсилва, а изчаква приключването на  исковия процес по който се установява  съществуването на вземането  и ефектът на възражението отпада, т.е. заповедта влиза в сила. Така предявеният иск е допустим, а разгледан по същество, същият е основателен.

             Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил сумата от   550,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща неплатена цена по договор за покупко продажба. Това твърдение за отрицателен факт, го освобождава от тежестта на доказване, която е лежала върху ответника, който е следвало да ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си, но не е сторил това.Ответникът не е подал писмен отговор, не е оспорил права и доказателства, не представи и доказателства , че е платил сумата от 550 лева на ищеца по делото. Напротив демонстрира поведение, че тази сума си задържа: „ Тъй като капаро не се връща „, без да представя каквито и да са доказателства по реда на чл. 147 от ГПК. Касае се до договор за покупко- продажба  при който ищецът е предал на ответника сумата от на 550 лева. При такъв договор на тази стойност,не е задължителна писмената форма. От показанията на св. Х. се установи, че действително между страните е възникнало облигационно отношение при което ищецът е предал на ответника процесната сума. Съдът напълно кредитира показанията на този свидетел, като обективни и непротиворечиви, вътрешно логични.

При преценката на така събраните писмени и гласни доказателства се налага изводът, че положителният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен за сумата от сумата от  550,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2013 г./датата на подаване на заявлението в съда / до окончателното изплащане на сумата , представляваща неплатена цена по  устен договор за покупко продажба за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 335. по описа на РС Левски за 2013 г.

При този изход на делото  на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца за  деловодни  разноски и   адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 172. 36лева.

 Водим от горното , съдът

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл. 422 ал.1 от ГПК, че П.Ч. *** с настоящ адрес *** с ЕГН- ********** дължи на кредитора Ю.Х. *** с ЕГН-**********  сумата от 550.00 лева  , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК / 21.06.2013 г/  в съда до окончателното изплащане на същата, и че вземането на Ю.Х. *** с ЕГН-**********  за  сумата от 550.00 лева , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК / 21.06.2013 г/   до окончателното изплащане на същата, за които е издадена заповед на изпълнение №180 /21.06.2013г по ч.гр.д.№ 335/2013  г. по описа на Районен съд гр. Левски СЪЩЕСТВУВА.

ОСЪЖДА П.Ч. *** с настоящ адрес *** с ЕГН- ********** да заплати на Ю.Х. *** с ЕГН-**********  сумата от 172.36 лева  за  направени деловодни разноски и  адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: