Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Левски, 22.07.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Левски, І-ви граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наташа Панчева

при секретаря И.П., като разгледа докладваното от съдията Панчева гр.дело №496 по описа за 2013 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Постъпила е искова молба от М.М. и М.М. *** против “НЕК” ЕАД София, в която твърди, че са собственици на гараж №*, находящ се в жилищен блок * в гр.Белене по силата на заповед №3 от 30 ноември 1999 г. на ИК на Обнс Белене по чл.100 от зтсу (отм.) твърди, че отчуждения имот е бил СИО, гаража също е с такъв режим. Твърди, че общината не е имала претенции за доплащане на имотите получени като обезщетени в жилищен блок *. Твърди, че не са канени от общината да се явят за заплащането им, както това е станало за апартаментите. Твърди, че от построяването на гаража не са имали достъп до него, тъй като такъв е бил отказан от ответника, като е заключил гаража и е сложил лeпенки на вратите му. Твърди, че са лишени от възможността да владеят и ползват имотът си. В заключение моли съда да осъди ответника да отстъпи собствеността и предаде владението на гараж №* във вход „*”, в жилищен блок * в гр.Белене. Претендира за заплащане на разноски. Прави доказателствени искания, представя доказателства по опис.

Производството е оставяно без движение. С молба от 17.09.2013 г. са отстранени недостатъците по движението на молбата.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК на 31.10.2013 г. е постъпил писмен отговор от ответника по иска. Изразява становище по допустимостта на иска, като го намира за допустим, но неоснователен.

Ищците М.М. и М.М. *** редовно призовани по делото, в съдебно заседание се явява М. М., не се явява М.М., представляват се от адвокат Ю.М. ***, която поддържа предявеният иск.

Ответникът “НЕК” ЕАД София редовно призована по делото законният представител не се явява, представляват се от ЮК М., която оспорва предявеният иск, твърди, че ответника държи имота на правно основание.

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е, че ищецът М.М. е притежавал недвижим имот на *** по плана на гр.Белене.

Безспорно е, че е започнало отчуждаване, а отчуждителната преписка е стартирала с Протокола от 06.11.1986 г. на Комисията по чл.265 от ППЗТСУ (отм.)

Безспорно е, че е издадена Заповед №3 от 30.ХІ.1999 г. на ИК на ОбНС – Белене с правно основание чл. 100 от ЗСТУ (отм.).

Безспорно е, че със Заповед №3 от 30.ХІ.1999 г. на ИК на ОбНС – Белене с правно основание чл.100 от ЗСТУ (отм.) ищецът М.М. в качеството му на собственик на отчужден недвижим имот на *** в гр.Белене, имот с пл.№*, в кв.* по плана на гр.Белене е обезщетен с жилище три стаи, кухня и сервизни помещения в блок *, както и с гараж №* в секция „*” на стойност 5877 неденоминирани лева.

Безспорно е, че Заповед №3/30.ХІ.1999 г. на ИК на ОбНС – Белене с правно основание чл.100 от ЗСТУ (отм.) е влязла в законна сила.

Безспорно е, а и това се установява от писмо на Община Белене до Нотариус Х.К. е, че Община Белене изрично декларира, че няма претенции към всички отчуждени собственици (ние сме от тях), за доплащане на имотите, получени като обезщетение в жил. блок * в гр.Белене.

Безспорно е, че ищците са отчуждени собственици на имот обезщетени в жил. блок * в гр.Белене.

Спорно е по делото ищците собственици ли са на гараж №* в секция „*” и ответника държи ли гаража на правно основание годно да го направи собственик.

За да отговори на спорните въпроси съдът събра и обсъди писмени доказателства от които се установява следното:

Установява се по делото от приложената в оригинал отчуждителна Преписка на Община Белене, че първоначалната заповед по чл.100 от ЗТСУ (отм.) не е отменявана и не е издавана нова за обезщетяването на ищците като правоимащи с отстъпване на имот с по-малка стойност.

Безспорно е, че отчуждителната преписка е стартирала с Протокола от 06.11.1986 г. на Комисията по чл.265 от ППЗТСУ (отм.), поради което цялата процедура се осъществява по реда отпреди отмяната на съответните законови текстове.

Установява се по делото от приложената отчуждителна Преписка на Община Белене че имотът, с който ищците са обезщетени, има характер на съпружеска имуществена общност за ищците.

Установява се по делото, от приложената отчуждителна Преписка на Община Белене, че ищците не са канени от Общината да се явят за заплащането и на гаражите – както това е било сторено за получените като обезщетение апартамент. Това твърдение представлява отрицателен факт, за чието положително настъпване в правния мир тежестта на доказване е на ответника по делото, но той не ангажира доказателства в подкрепа на своята позиция.

Установено е по делото изричното нежелание на Община Белене да бъдат заплащани от обезщетените собственици стойността на гаражите по посочената неденоминирана тяхна стойност от 5877 неденоминирани лева.

Установено е по делото от приложената по делото ввносна бележка, че въпреки липсата на покана от страна на Общината за заплащането на тази стойност, ищците са заплатили сумата от 6 лв.

Установено е по делото, от представения от ответната страна приемо – предавателен протокол от 08.07.2010 г. за предаване на обект „жилищен блок *, вх.”*”, че от построяването на гаража, ищците не са имали достъп до него.

Установява се от същото това доказателство, че секцията е завършена със съставянето на протокол образец 16 от 16.04.2010 г. и има разрешение за ползване № ДК-07-14/22.04. 2010 г. С него се установява момента на придобиване на владението върху обектите в тази секция, един от които е процесния гараж, респ. момента, от който го държи ответника.

Установено е по делото, че с действията си ответникът по иска лишава ищците от възможността да владеят и ползват собствения си недвижим имот.

Всеки собственик има право съгласно чл.108 ЗС да иска връщането на своята вещ (имот) от всяко лице, което я владее или държи без основание. За уважаването на иска е достатъчно да се установи, че ищецът е собственик на вещта и още, че ответникът я държи или владее, без да има основание за това.

По делото се установи, че Заповед № 3/30.ХІ. 1999 г. на ИК на ОбНС – Белене с правно основание чл. 100 от ЗСТУ (отм.) е влязла в законна сила и по силата на която ищците са обезщетени с жилище три стаи, кухня и сервизни помещения в блок *, както и с гараж №* в секция * на стойност 5877 неденоминирани лева, както и че Община Белене изрично декларира, че няма претенции към всички отчуждени собственици /каквито са ищците/, за доплащане на имотите, получени като обезщетение в жил. блок * в гр. Белене.

Неоснователни и недоказани са възраженията на ответника във връзка с това, че предвид отменяването на съответните законови разпоредби, ЗТСУ ищцовата страна не е могла да черпи права от тях. Позицията на ответника не е правилна, тъй като изрично е уредено в закона, че започнатите процедури по ЗТСУ във връзка с отчуждаване и обезщетяване продължават по стария ред. А е безспорно установено това, че отчуждителната преписка е стартирала с Протокола от 6.11.1986 г. на Комисията по чл. 265 от ППЗТСУ

(отм.), поради което цялата процедура се осъществява по реда отпреди отмяната на съответните законови текстове.

Неоснователно и недоказано остана и твърдението на ответника, че е собственик на гаража, въз основа на отстъпено право на строеж със заповед № 499/06.11.1998 г., с която кмета на Община Белене е отстъпил право на строеж върху общинска земя стр.кв. *, парцел *, за строителството на жилищен блок на ИП ”Атомна енергетика” Белене. Ответникът не ангажира доказателства за това, че целия фактическия състав по учредяване правото на строеж по чл.37 от Закона за общинската собственост е осъществен, респ. – не представи и договор по чл.37, ал.7 ЗОС между кмета на общината и суперфициара. Поради това не може да се приеме, че ответника е установил претендираното право на собственост.

Налице е следователно упражняване на владение върху процесния гараж от несобственик, който осуетява достъпа и отказва да предаде владението на действителния собственик. Гаража се владее от ответното дружество, но не се установява наличието на правно основание за това, което е едно от трите основания за уважаване на ревандикационния иск.

Представената по делото справка от „НЕК” ЕАД-София Стопански комплекс –Белене за това, че жилищния блок ведно с гаражите в него се намира в баланса на „НЕК” ЕАД, Стопански комплекс – Белене, не е титул за собственост. Завеждането на имота в баланса на акционерното дружество не е самостоятелно придобивно основание за правото на собственост върху недвижим имот. Отразяването в счетоводните книги /баланса/ на ответното дружество не може да замести липсващото придобивно основание.

В действителност, по делото не са ангажирани доказателства за придобиването на правото на собственост върху процесния недвижим имот от ответника по иска в резултат на правна сделка или друго допустимо от закона основание за придобиване правото на собственост. Утановено е по делото, че ответното дружество упражнява владение върху процесния гараж и осуетява достъпа на ищцие до него, както и че отказа да го предаде на ищците.

От събраните по делото доказателства се установи безспорно, че по време на брака на ищците е изплатена стойността на имотите – жилище и гараж. Съгласно разпоредбите на СК отменен, но действащ към момента на изплащането на стойността, това е извършенопо време на брака на съпрузите и този имот е представлявал семейна имуществена общност, породена по силата на валидно действащия граждански брак между ищците М. и М. М. като съгласно разпоредбите на СК отменен, но действащ към оня момент е била налице бездялова съпружеска имуществена общност върху тези имоти, като няма доказателства, не са представени такива, че равните дялове определени със закона са накърнени или че ищецът М.М. е изключителен собственик на процесните имоти, или пък че е прекратена с развод или по друг начин бездяловата собственост между ищците по отношение на процесните ниви. Няма представено по делото влязло в сила решение, с което да е прекратено по време на действието на брака между съпрузите бездяловата семейна имуществена общност между тези имоти Ето защо съдът намира, ищците са собственици на партамента получен като безщетение и на процесния гараж

Ето защо съдът намира, че ищците са станали собственици при равни права на имоти придобити по време на брака, в режим на семейна имуществена общност на гаража и ответника по делото държи имота собственост на ищците без основание.

Предвид изложеното, съдът счита, че са налице основанията на чл. 108 от ЗС, поради което ответника следва да бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на неправомерно владяния от него имот.

Предвид изхода на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 556,46 лв., от които 500 лв. – за платено адв. възнаграждение, 55,00 лв. – д.т. и 1,46 лв. – банков превод, съобразно представения списък на разноските.

Водим от горното, съдът

р е ш и:

ОСЪЖДА на основание чл. 108 от Закона за собствеността „НЕК” ЕАД, София, с ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Триадица” №8, да отстъпи собствеността и предаде владението на Й.М. *** с ЕГН ********** и М.М. *** с ЕГН **********, на гараж №* във вх.* в жилищен блок * в гр.Белене, представляващ по скица: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-58/24.09.2007 г. на Изпълнителен Директор на АГКК с адрес на имота ***, като самостоятелният обект се намира в сграда №*, разположена в поземлен имот с идентификатор № *, с предназначение: ГАРАЖ в сграда, няма данни за посочена в документа площ, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: *.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК НЕК” ЕАД гр.София с ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Триадица” № 8, ДА ЗАПЛАТИ на Й.М. *** с ЕГН ********** и М.М. *** с ЕГН **********, сума в размер на 556,46 лв., от които 500 лв. – за платено адв. възнаграждение, 55 лв. – д.т. и 1,46 лв. – банков превод.

решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

районен съдия: