Решение по Гражданско дело 2/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Левски, 19.06.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр.Левски, І –ви граждански състав, в публичното заседание на двадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАША ПАНЧЕВА

при секретаря И.П. като разгледа докладваното от съдията ПАНЧЕВА гр.д. №2 по описа за 2014 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 211, ал. 5 т. 2, предложение първо,вр.6 ЗМВР, чл.86, ал.1 ЗЗД, чл. 212ал.4 от ЗМВР.

Постъпила е молба от И.И. с ЕГН ********** *** чрез адв.И.А. ***, ***, съдебен адрес на ищеца против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието гр.София, бул."Ген. Н.Столетов" №2, пр.основание: Трудов спор по ЗДСл, във вр.със ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЗМВР цена на иска: 5593,56 лв., в която се твърди, че И.И. е работил при ответната дирекция на като * с място на работа Затвора *, като служебното му правоотношение е прекратено по негово желание на 12.09.2013 г., поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно връчената му тогава заповед на Главния Директор на ГДИН №Л-7843/2 от 28.08.2013 г.

Твърди, че до прекратяване на служебното му правоотношение с ответната ГДИН ищецът е изпълнявал работата си на 24-часови смени при тримесечно отчитане на работното време.

Твърди, че нормалната продължителност на работното време за този период на отчитане е 504 часа, като извънредният труд се отчита за същия тримесечен период. ЗИНЗС и ППЗИНЗС препращат към чл.211 от ЗМВР при отчитане на работното време. Съгласно тази норма нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в дни-подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

Твърди, че работата извън работното време, съгласно чл.211, ал.5 ЗМВР се компенсира с:

1.допълнителен платен годишен отпуск за работа в работни дни и с възнаграждение за работа в почивни и празнични дни - за служителите по ал.4 на чл.211 ЗМВР;

2.възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал.3 от чл.211 ЗМВР - какъвто е бил ищецът И.И..

Твърди, че на основание чл.211, ал.6 ЗМВР извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното трудово възнаграждение, което за ищеца през претендирания период е непроменяно и в размер на 607,00 лв.

Твърди, че доколкото на И.И. не е даван допълнителен отпуск на основание чл.211, ал.5, т.3 и чл.212, ал.1, т.3 на ЗМВР, то положеният от него извънреден труд над 50 часа на тримесечие следва да се компенсира с изплащане като парично обезщетение поради прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 212, ал.4 от ЗМВР, във вр. с чл.19, ал.2 ЗИНЗС. Правото на ползване на допълнителен отпуск се трансформира в право на обезщетение за неползван отпуск на основание, което е различно от правото на възнаграждение за положен извънреден труд до 50 часа на тримесечие на основание чл.211, ал.5, т.2, пр.1 ЗМВР, като при изчисляване на размера на дължимо обезщетение за неползван отпуск по чл.212, ал.4 ЗМВР след прекратяване на служебното правоотношение следва да се съобрази основната часова ставка, респ. БТВ в месеца, предхождащ прекратяването на служебното правоотношение, което според доверителя ми е в размер на 890 лева. Твърди ,че правото му да поиска заплащане на обезщетение за положен извънреден труд произлиза от следните факти:

I.1. На основание чл.301, ал.5 от ППЗИНЗС при 24-часов график на дежурство /покаквото работи ищецът/ до 20 часа са постова служба. Служителите от наряда, които неизпълняват постова служба, са на разположение на главния *, а в ареста — на
командира на отделение или дежурния по арест. Те имат право да почиват без да се събличат,и не могат да напускат района на поделението. Това означава, че извън 20-часоватапостова служба доверителят ми също е изпълнявал трудовите си функции на работното място, с
униформено облекло, и е имал задължението да е на разположение на съответния главен * без право да напуска района на поделението, поради което и четирите часа, определени формално за почивка, и в което ищецът е на разположение и готовност да изпълнява трудови функции са работно време за него. Въпреки, че ищецът е работил на 24-часови смени, работодателят е отчитал само 20 часа положен труд за дежурство до01.10.2012г., а след това до края на претендиралия период 12.09.2013 г. - само 22,30 часа, вместо реално изработваните 24 ч. на дежурство. За да отработи „недостигащите" според работодателя 4 часа, съотв. - 1,5 ч. от дежурство отчитано като 20-часово или 22,30 - часово,
освен даваните 24-часови дежурства, ищецът е бил задължен да се явява на работа и по време на тридневната си почивка, като е отработвал допълнителни смени. Така ищецът е бил задължаван всяко тримесечие да отработва повече от нормативните 504 часа, като разликата до реално положения труд не заплащана като извънреден труд, и не е компенсиран с допълнителен отпуск.

Твърди, че ответника /работодател/ отказва изплащането на положения извънреден труд, позовавайки се на Заповед №ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието, съгласно която времето за почивки и управление при кризи, и отбранително-мобилизационна подготовка, не се включва, и не се отчита като работно време. Същата заповед обаче, доколкото е известна на доверителя ми, не предвижда зачитане само на 20 часа от отработваните 24 за дежурство, но дори да е така, тя би била нищожна в тази й част, тъй като противоречи на нормативни актове, а и представлява само вътрешноведомствен акт, не индивидуален административен такъв, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване. В случай на представянето на тази заповед от страна на ответника и позоваване на същата като довод за непризнаване на задължение за заплащане на положен извънреден труд, моля съда прецени инцидентно за спора нейната незаконосъобразност. Отчитането на 22,30 ч. вместо положените 24 часови дежурства, след 01.10.2012 г. е извършвано от работодателя по заповед, която не е известна на доверителя ми.

2. Ищецът твърди, че е полагал и друг вид труд, и полаган извън дежурствата му и за който не е компенсиран, а именно за извършвани от него обиски и претърсвания за забранени за внасяне в затвора вещества и предмети. Такива действия е извършвал поне веднъж месечно, с продължителност на всяко от не по-малко от 1,5 часа, т.е 4,5 часа на
тримесечие, или 54 часа за целия претендиран период от 01.10.2010 г. до 12.09.2013 г.

За действията по обиски и претърсвания в Затвора-* следва да са издавани нарочни заповеди на основание и от лицата, посочени в чл.86, ал.1 и 2 от ППЗИНЗС. Като прави искане на основание чл. 192 ГПК от Затвора-*.

Твърди, че общият размер на положения извънреден труд за 12 тримесечия в претендирания период 01.10.2010 г. – 12.09.2013 г. с оглед изложените горе в т.I и 2 твърдения е 944 часа, но поради ограничението за заплащане на извънреден труд до 50 часа на отчетен период, то претеднираният сумарен размер на обезщетението за положен от ищеца извънреден труд е 3029,60 лева за периодите по ИМ, и лихва в сумарен размер за 12-те отчетни периода -528,76 лева.

3. Твърди , че доколкото на основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР на ищеца се дължи заплащане за извънреден труд до 50 часа за отделните тримесечни отчетни периоди на положен труд, за времето от 01.10.2010г.-30.09.2012г., т.е. общо само за 400 часа от отработените тогава 784 ч. извънреден труд, то И.И. претендира и заплащането на разликата от 384 часа на основание чл.212, ал.4 ЗМВР, поради прекратяване на служебното правоотношение, в размер съобразно с БТВ в месеца, предхождащ прекратяването на служебното правоотношение /според доверителя ми в размер на 890 лева/, като иска осъждането на ГДИН да му изплати обезщетение от 2035,20 лева за неизползван допълнителен отпуск от 384 часа, положен в периода 01.10.2010г.-30.09.2012г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до изплащане на задължението.

Твърди , че претендира следните суми за извънреден труд в часове и лихва както следва:

1./за тримесечието 01.10.2010 г.- 31.12.2010г. Извънреден труд в часове /пункт I от ИМ от 98 часа за 270,50 лв /Претендирана главница за извънреден труд за 50 часа х 5,41 лв./ч., съгласно чл.2П, ал.6 3МВР,лихва за тримесечие до предявяването на иск.молба 02.01.2014 г./ 83,54 лв.

2./ за тримесечието 01.01.2011 г.- 31.03.2011г. Извънреден труд в часове /пункт I от ИМ от 98 часа за 270,50 лв Претендирана главница за извънреден труд за 50 часа х 5,41 лв./ч., съгласно чл.2П, ал.6 3МВР Лихва за тримесечие до предявяването на иск.молба 02.01.2014 г./ в размер на сумата от 76,66 лв.

3./ за тримесечието 01.04.2011 г./30.06.2011г. Извънреден труд в часове /пункт I от ИМ от 98 часа за 270,50 лв Претендирана главница за извънреден труд за 50 часа х 5,41 лв./ч., съгласно чл.2П, ал.6 3МВР за 270,50 лв. ,лихва за тримесечие до предявяването на иск.молба 02.01.2014 в размер на сумата от 69,68 лв.

4.за тримесечието 01.07.2011г.-30.09.2011г. Извънреден труд в часове /пункт I от ИМ от 98 часа за 270,50 лв- Претендирана главница за извънреден труд за 50 часа х 5,41 лв./ч., съгласно чл.2П, ал.6 3МВР ,лихва за тримесечие до предявяването на иск.молба 02.01.2014 г./ в размер на сумата от62,65 лв.

5.за тримесечието 01.10.2011г..-31.12.2011г.. Извънреден труд в часове /пункт I от ИМ от 98 часа за 270,50 лв Претендирана главница за извънреден труд за 50 часа х 5,41 лв./ч., съгласно чл.2П, ал.6 3МВР ,лихва за тримесечие до предявяването на иск.молба 02.01.2014 г./ в размер на сумата от 55,59.лв

6. за тримесечието 01.01.2012г.- 31.03.2012г. Извънреден труд в часове /пункт I от ИМ от 98 часа за 270,50 лв. Претендирана главница за извънреден труд за 50 часа х 5,41 лв./ч., съгласно чл.2П, ал.6 3МВР, Лихва за тримесечие до предявяването на иск.молба 02.01.2014 г./ в размер на сумата от 48.63 лв.

7./ за тримесечието 01.04.2012г.- 30.06.2012г. Извънреден труд в часове /пункт I от ИМ от 98 часа за 270,50 лв. Претендирана главница за извънреден труд за 50 часа х 5,41 лв./ч., съгласно чл.2П, ал.6 3МВР, Лихва за тримесечие до предявяването на иск.молба 02.01.2014 г./ в размер на сумата от 41.69 лв.

8./ за тримесечието 01.07.2012г.- 30.09.2012г. Извънреден труд в часове /пункт I от ИМ от 98 часа за 270,50 лв. Претендирана главница за извънреден труд за 50 часа х 5,41 лв./ч., съгласно чл.2П, ал.6 3МВР, Лихва за тримесечие до предявяването на иск.молба 02.01.2014 г./ в размер на сумата от 34.66 лв.

9. за тримесечието 01.10.2012г.- 31.12.2012г. Извънреден труд в часове /пункт I от ИМ от 40 часа за 216.40 лв. Претендирана главница за извънреден труд за 50 часа х 5,41 лв./ч., съгласно чл.2П, ал.6 3МВР, Лихва за тримесечие до предявяването на иск.молба 02.01.2014 г./ в размер на сумата от 22.11лв.

10. за тримесечието 01.01.2013г.- 31.03.2013г. Извънреден труд в часове /пункт I от ИМ от 40 часа за 216.40 лв. Претендирана главница за извънреден труд за 50 часа х 5,41 лв./ч., съгласно чл.2П, ал.6 3МВР, Лихва за тримесечие до предявяването на иск.молба 02.01.2014 г./ в размер на сумата от 16.69лв.

11. за тримесечието 01.04.2013г.- 31.06.2013г. Извънреден труд в часове /пункт I от ИМ от 40 часа за 216.40 лв. Претендирана главница за извънреден труд за 50 часа х 5,41 лв./ч., съгласно чл.2П, ал.6 3МВР, Лихва за тримесечие до предявяването на иск.молба 02.01.2014 г./ в размер на сумата от 11.20лв .

12. за тримесечието 01.07.2013г.- 12.09.2013г. Извънреден труд в часове /пункт I от ИМ от 40 часа за 216.40 лв. Претендирана главница за извънреден труд за 50 часа х 5,41 лв./ч., съгласно чл.2П, ал.6 3МВР, Лихва за тримесечие до предявяването на иск.молба 02.01.2014 г./ в размер на сумата от 5.66 лв.

Или общо за периода 01.10. 2010 год. до 12.09. 2013 г. за 944 часа сума в размер на 3029 .60 лева за главница за извънреден труд за 50 часа х 5,41 лв./ч., съгласно чл.2П, ал.6 3МВР и сумата от 528.76 лева за лихви за тримесечие до предявяването на иск.молба 02.01.2014 г.

В заключение моли съда:

1.Да осъди ответната ГДИН да заплати на И.И. на основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР за положения от него извънреден труд от 784 часа в периода от 01.10.2010 г. до 12.09.2013 г. в сумарен размер на главници - общо 3029,60 лева.

2.Да осъди ответната ГДИН да заплати на И.И. сумарна лихва за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД върху дължимите главници за извънреден труд, в сумарен размер на 528,76 лева, считано от 01.01.2011 г. до предявяване на исковата претенция, и законна лихва от подаването на ИМ до окончателното плащане на вземанията.

3.Да осъди ответната ГДИН да заплати на И.И. на основание чл.212, ал.4 ЗМВР обезщетение от 2035,20 лева за неизползван допълнителен отпуск от 384часа, положен в периода 01.10.2010 г.-30.09.2012 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до изплащане на задължението.

4.Да осъди ответната ГДИН да заплати на И.И. направените за воденето на делото разноски.

С молба от 20.05. 2013 година ищецът е направил изменение на предявените искове.

С Протоколно определение от 10.05.2014 г. година съдът е приел направеното изменение на иска на основание чл.214 ГПК чрез намаление размера на исковите претенции, без изменение на основанията им, като след намалението, исковите претенции придобиват следния размер по видове и ПЕТИТУМИ, като моли Съда:

1. Да осъди ответната ГДИН да заплати на И.И. на основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР за положения от него извънреден труд от 464 часа в периода от 01.10.2010 г. до 12.09.2013 г. в сумарен размер на главници - общо 2514,88 лева. и законна лихва от подаването на ИМ до окончателното плащане на вземанията.

2. Да осъди ответната ГДИН да заплати на И.И. сумарна лихва за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД върху дължимите главници за извънреден труд, в сумарен размер на 460,56 лева, считано от 01.01.2011 г. до предявяване на исковата претенция,

3. Да осъди ответната ГДИН да заплати на И.И. на основание чл.212, ал.4 ЗМВР обезщетение от 1247,22 лева за неизползван допълнителен отпуск от 234 часа извънреден труд над 50 ч. по тримесечия за исковия период 01.10.2010г.-30.09.2012г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до изплащане на задължението.

Претендира:

- за положен 41,5 ч. извънреден труд в периода от 01.10.2010г. до 31.12.2010г. сумата 224,93 лв. за платимите до 50 часа на основание осн.чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР,

- за положен 50 ч. от общо положения 62 ч. извънреден труд в периода от 01.01.2011г. до 31.03.2011г. сумата 271 лв. на основание осн.чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР,

- за положен 27 ч. извънреден труд в периода от 01.04.2011г. до 30.06.2011г. сумата146,34 лв. за платимите до 50 часа на основание осн.чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР,

- за положен 49,5 ч. извънреден труд в периода от 01.07.2011г. до 30.09.2011г. сумата268,29 лв. за платимите до 50 часа на основание осн.чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР,

- за положен 50 ч. от общо положения 89,5 ч. извънреден труд в периода от 01.10.2011г. до 31.12.2011г. сумата271 лв. на основание осн.чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР,

- за положен 50 ч. от общо положения 96 ч. извънреден труд в периода от 01.01.2012г. до 31.03.2012г. сумата271 лв. на основание осн.чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР,

- за положен 50 ч. от общо положения 107 ч. извънреден труд в периода от 01.04.2012г. до 30.06.2012г.сумата 271 лв. на основание осн.чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР,

- за положен 50 ч. от общо положения 129,5 ч. извънреден труд в периода от 01.07.2012г. до 30.09.2012г. сумата271 лв. на основание осн.чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР,

- за положен 48 ч. извънреден труд в периода от 01.01.2013г. до 31.03.2012г. сумата260,16 лв.,

- за положен 48 ч. извънреден труд в периода от 01.04.2032г. до 30.06.2013г. сумата 260,16 лв.

2. Претендира за горепосочените главници претендирани с ИМ ,лихви към датата на завеждане на ИМ, са както следва:

- от 01.01.2011 г. до предявяване на исковата молба /02.01.2014 г./ сумата 69,48 лева за неизплатено възнаграждение за положен извърнреден труд за четвъртото тримесечие на 2010 година, върху главницата от 224,93 лева;

- от 01.04.2011 г. до предявяване на ИМ сумата 76,81 лв. за първото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 271 лева

- от 01.07.2011 г. до предявяване на ИМ сумата 37,70 лв. за второто тримесечие на 2011 г. върху главницата от 146,34 лв.

- от 01.10.2011 г. до предявяване на ИМ сумата 62,14 лв. за третото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 268,29 лв.

- от 01.01.2012 г. до предявяване на ИМсумта 55,69 лв. за четвъртото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 271 лева

- от 01.04.2012 г. до предявяване на ИМ сумата 48,72 лв. за първото тримесечие на 2012 г. върху главницата от 271 лева

- от 01.07.2012 г. до предявяване на ИМ сумата 41,77 лв. за второто тримесечие на 2012 г. върху главницата от 271 лева

- от 01.10.2012 г. до предявяване на ИМ сумата 34,73 лв. за третото тримесечие на 2012 г. върху главницата от 271 лева

- от 01.04.2013 г. до предявяване на ИМ сумата 20,06 лв. за първото тримесечие на 2013 г. върху главницата от 260,16 лева

- от 01.07.2013 г. до предявяване на ИМ сумата 13,47 лв. за второто тримесечие на 2013 г. върху главницата от 260,16 лева

Претендира Да осъди на осн. чл.212, ал.4 ЗМВР ответната ГДИН да заплати на И.И. на основание чл.212, ал.4 ЗМВР обезщетение от 1247,22 лева за неизползван допълнителен отпуск от 234 часа извънреден труд над 50 ч. по тримесечия за исковия период 01.10.2010г.-30.09.2012г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до изплащане на задължението.

В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор , с който ответникът не признава искът по основание и размер , прави искания, представя доказателства.

Ищецът И.И. ***,редовно призован по делото се явява лично в съдебно заседание и се представлява от адв.И.А. ***, която поддържа предявените искова.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” представлявано от Главния директор на ГД “ИН” София, редовно призован по делото е се явява, не се представлява. Чрез своя процесуален представител, с писмена молба ангажира становище, че исковата молба е неоснователна. Моли, да му бъдат присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Безспорно е по делото, че между ищеца и ответника е съществувало служебно правоотношение през процесния период,по силата на което ищецът работил при ответника като държавен служител на длъжност * с месторабота Затвора *.

Спори се по делото: Дължи ли се заплащане от ответника по делото на извънреден труд по 50 часа на всяко тримесечие формиран по начина посочен в ИМ, както и времето през което е извършвал обиски и претърсвания извън тези дежурства както дължи ли ответника заплащане на И.И. на основание чл.212, ал.4 ЗМВР обезщетение от 2035,20 лева за неизползван допълнителен отпуск от 384
часа, положен в периода 01.10.2010г. - 30.09.2012г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до изплащане на задължението.

В тежест на ищеца е да представи доказателства в полза на твърденията си, че е положил посочените в исковата молба часове извънреден труд, формирани чрез 24-часови дежурства през процесния период, както и от времето, през което е извършвал претърсвания и обиски извън тези дежурства и конвоиране на лица извън затвора *.

За установяване на спорните обстоятелства по делото са приобщени писмени доказателства представени с исковата молба и изискани по реда на чл. 192 от ГПК, събрани са гласни доказателства и е изслушано заключение на вещо лице.

Установява се по делото от приложената по делото заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието на РБ /представена с отговора на исковата молба/ , от т. т. 16 на същата заповед , че времето за почивка по време на даваните дежурства не се е отчитало като работно време т.е установява се по делото от това доказателство , че за всяко 24 – часово дежурство през процесния период на ищеца са отчитани само 20 часа работно време, което съвпада с времето на постовата служба, като е възприето от работодателя, че останалите 4 часа са почивка.

Установява се по делото от представените и приети като доказателства по делото, доказателствата представени с писмо № 1537 / 23.04. 2014 г на Началника на Затвора * че ищецът за периодите както следва : 01.10.2010. 31.12.2012 г. получавал за длъжност 810.00 лева , 1011.00 за категория общо 1821.00 лева; за периода – 01.01.2011 г до 31.12. 2011 година за длъжност – 3137.26 лева, за категория – 3915.5, общо 7052,78 лева; за периода – 31.12.2012 г. до 31.12.2012 година за длъжност –

3240,00 лева, за категория – 4044.00, общо 7284,00 лева; Общо за този период е получил 2 139,52 лева.

Установява се от приетата по делото съдебно- икономическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована и компетентно дадена, че ВЛ В. Ч.- К. е посетила на място Затвора * и е извършила проверка на място на началника на Затвора * за процесния период,Заповедите на Началника на Затвора * за плановите месечни обиск , претърсване и изземване, заповед за назначаване , акт за встъпване в длъжност Ведомостите за работна заплата, Ежедневната ведомост с часови графици, Заповедите на Началника на Затвора * свързани с прилагането на чл. 291 т. 2 от ППЗИН ЗС и чл. 85 ЗИНЗС , План графиците на Главния * утвърдени от, молби и заповеди на Началника на Затвора * за разрешен отпуск / т.ч и поради времена нетрудоспособност /. Установява се от заключението, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за процесният период е било в размер на 607.00 лева формирано като: 270 лева за длъжност + 337.00 допълнителни трудови възнаграждения. Часовата ставка на труд при това брутното трудово възнаграждение е 3.61 лева. Размерът на часовата ставка на ищеца за извънреден труд съгласно чл. 211 ал. 6 от ЗМВР с 50% увеличение е в размер на 5.42 лева.

Установява се също така от заключението на ВЛ по експертизата, че ищецът е отработвал по 21 дни в месеца , при 8 часова продължителност на работният ден и при 8 дневна продължителност на работната седмица, при което часовата ставка за извънреден труд е 5.42 лева. Установява се още и че за периода 01.10.2010 година до 12.09.2013 година ищецът е дал 218 броя 24 часови дежурства посочени конкретно по месеци за 5232часа, 12 часови дежурства за 420 часа, 8 часови дежурства за 35 дни за 72 часа ползвал е платен отпуск в размер на 656 часа, болнични за 232 часа или общо часове – 6612 часа. Извършил е и е участвал е в 14 бр. обиски посочено по месеци, претърсвания по 1,5 часа продължителност общо за 21.00 часа. Установява се, че на ищецът ищеца за процесният период от време са начислени общо заработени часове в размер на 6633.00 часа трудът по норматив за процесният период е в размер на 504 часа за 50 часа на тримесечие, а ищецът е положил ад норматив 698 часа, има за признаване извънреден труд на база лимит за 464 часа, като му се полага обезщетение за положен изв. труд за 2514.88 лева, върху които лихвата е в размер на сумата от 450.46 лева и 243 часа отпуск или общо дължима с,ма от 2975.44 лева. Видно от заключението на ВЛ е, че е даден и втори вариант при който общо дължима сума е 2934,34 лева, като в заключението е посочено, че труд не е заплащан, нито е компенсиран с отпуск.

Установява се също така, че така положеният допълнително труд обаче също не е отчитан изобщо, не е отчитан и като извънреден, и съответно не е заплащан, въпреки че е положен в повече от нормативно определените за тримесечие 504 часа. От заключението се установява, че дължимото възнаграждение за положен извънреден труд при извършване на обиски, претърсвания за 14 броя, като са проверени нарядите по Книга за ежедневните наряди, Месечните графици за планови обиск, претърсване и изземване, Заповедите на Началника на затвора касаещи тези дейности на ищеца по делото.

Установява се от заключението на вещото лице, че ищеца по време на разположение е дал 872 часа извънреден труд. Установява се от заключението на вещото лице, че ищеца има право на компенсация с допълнителен отпуск по чл.211, ал.5, т.2 в размер на 234 часа, представляващо разлика между общия размер на положен извънреден труд и претендирания за заплащане труд.

Установява се от заключението на вещото лице, че при направената проверка по графиците Заповедите на Началника на Затвора * за плановите месечни обиск, претърсване и изземване, заповед за назначаване, акт за встъпване в длъжност Ведомостите за работна заплата, Ежедневната ведомост с часови графици, Заповедите на Началника на Затвора * свързани с прилагането на чл. 291 т. 2 от ППЗИН ЗС и чл. 85 ЗИНЗС, План графиците на Главния * утвърдени от, молби и заповеди на Началника на Затвора * за разрешен отпуск / т.ч и поради времена нетрудоспособност и книгата за ежедневните наряди, че ищецът е положил този труд .

Установява се от заключението на вещото лице че, че дължимата лихва за забава върху заплащането на главницата от 2514,88 лева е в размер на 460,56 лева, представляваща сумарен размер на лихвите за забава на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД върху съответните главници по тримесечия за положения от ищеца извънреден труд до петдесет часа на тримесечие, считано от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата молба,

От показанията на свидетели И.Д. и Т.М., които съдът кредитира като еднопосочни, логични и в съответствие с останалия събран по делото доказателствен материал се установява, че ищеца е полагал труд на 24 часови дежурства като през това време, в тъмната част на денонощието той има право да почива на територията на затвора, без да си съблича униформата и е на разположение на главният * . От показанията на свидетелите се установява, че се е случвало да се извършват обиски и претърсвания извън дежурствата и извън графика за тези дежурства, след приключване на дежурството и сдаване на поста на следващият дежурен за наряда за постовата служба по график и извън плановите по график дежурства,като след приключване на постовата служба продължителността е час и половина. От показанията на свидетелите се установява също така, че на ищецът е било вменено задължение със Заповед на Началника да се явява на работа по време на почивките по закон след 24-часовото дежурство, наричано от свидетелите “ на първа почивка , “ на втора почивка “ , за извършване на конвоиране на лишени от свобода извън територията на Затвора * до Здравни и лечебни заведения , и даване на дежурства до явяването на друг полицай , което да встъпи на поста по охраната на конкретното лице .Установява се , че ищецът е полагал и нощен труд.Въз основа на така събраните доказателства гласни и писмени и заключение на вещо лице, преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът прави следните изводи от правна страна:

По иска с правно основание чл. 211 ал. 5 т. 2, предложение първо, вр. ал.6 ЗМВР.

Предвид наличието на служебно правоотношение между страните приложими при регулирането на същото са разпоредбите на ЗИНЗС и правилника за неговото приложение и субсидиарно ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 211 ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени- сумирано за тримесечен период. В ал. 5 т. 2 на същата разпоредба е предвидено, че работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал. 3, а съгласно ал. 6 извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбите на чл. 301 ал. 5 и ал. 6 от ППЗИНЗС при 24- часов график на дежурство до 20 часа са постова служба като служителите от наряда, които не изпълняват постова служба са на разположение на дежурния главен *, респ. на командира на отделение или дежурния по арест, нямат право да се събличат и да напускат района на поделението. Аналогичен е смисълът на разпоредбата на чл. 317 ал. 1 от ППЗИНЗС, според която дежурният главен *, командирът на отделение или дежурният по арест при 24- часов режим на работа могат да почиват до 4 часа през нощта, без да се събличат. В хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите Р. Д. и М. , от показанията на които се установява, че ищецът е работил с тях като *. Свидетелите твърдят, че работата им е протичала на дежурства при 24 часов режим, от които 20 часа били постова служба и 4 часа почивка. Според свидетелите тази 4- часова почивка протичала в обособено помещение в затвора, като през това време нямали право да напускат затвора и да си свалят униформата и често били викани за изпълнение на определени служебни задачи.Установява се също така, че ищецът е полагал извънреден труд след приключване на 24-часовите смени за обиск на лишени от свобода и претърсване и изземване на помещения на лишени от свобода.

При преценката на цитираните по- горе разпоредби и събраните по делото гласни доказателства съдът не възприема тезата на ответника по делото развита в отговора и писмената защита и приема, че четирите часа, определени за почивка в рамките на 24- часовото дежурство, нямат белезите на същинска почивка, която да не се включва в работното време, тъй като през времетраенето им ищецът не е имал право нито да напуска работното си място, нито да съблече униформата си и следвало да бъде в готовност да изпълнява задълженията си. Казано с други думи, ищецът е бил на разположение на работодателя през всички часове от дежурството, като през четири от тях изпълнението на задълженията му е било ограничено, но не и напълно преустановено. Ето защо съдът не споделя доводите на ответника изложени в писмената защита и отговора. Оттам следва изводът, че тези четири часа съставляват част от работното време на ищеца и доколкото последното надхвърля отчитаното сумарно работно време /отчитано като 20- часово дежурство/ това време съставлява извънреден труд и следва да бъде компенсирано чрез заплащането на определено възнаграждение.

С тези доказателства/ проверени от ВЛ / /се установява по безспорен и категоричен начин участието на ищеца И. в такива обиски и претърсвания и тяхната продължителност като време на извършване и от там и време на положен извънреден труд.В подкрепа на тези доказателства са и показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и М. и назначената по делото СИЕ . Съдът кредитира напълно показанията на тези свидетели, тъй като те се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства и заключението на вещото лице.

При това положение съдът приема, че ищецът успя и проведе пълно и главно доказване на твърдения от него факт за положен от него извънреден труд под формата на 24 часови дежурства, труд за извършени обиски и претърсвания извън работно врем, като в тази му част предявеният осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

За определяне размера на дължимото се на ищеца възнаграждение по делото е изготвено и прието заключение на съдебно- икономическа експертиза. Съдът кредитира варианта от СИЕ, в който е включен и извънреден труд под формата на 24 часови дежурства, труд за извършени обиски и претърсвания извън работно време. В същото е посочено, че за процесния период от 1.10.2010г до 12.09.2013 г. незаплатени от работодателя са останали 464. часа, при часова ставка за извънреден труд от 5.42 лева размерът на възнаграждението, което следва да бъде заплатено на ищеца, възлиза на: 2514,88 лева.

При така сбраните доказателства исковата претенция на ищеца за положен извънреден труд се явява основателна за:

-за сумата от 224.93 лева представляваща възнаграждение за положен 41.5 часа извънреден труд за периода 1.10. 2010г до 1.01.2011 година - за положен 50 ч. от общо положения 62 ч. извънреден труд в периода от 01.01.2011г. до 31.03.2011г. сумата 271 лв. на основание осн.чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР,

- за положен 48 ч. извънреден труд в периода от 01.01.2013г. до 31.03.2012г. сумата260,16 лв.,

- за положен 48 ч. извънреден труд в периода от 01.04.2032г. до 30.06.2013г. сумата 260,16 лв.

С отговора на исковата молба ответникът по делото е направил възражение за изтекла погасителна давност за сумата 224 лева, която се претендира като вземане за трудово възнаграждение за периода 01.10.2010 г до 01.01.2011 година. Съгласно разпоредбата на чл.111, ал.1 буква „ а” от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията възнаграждение за труд. Съдът намира, че претенцията на ищеца за сумата от 224.93 лева представляваща възнаграждение за положен 41.5 часа извънреден труд за периода 01.10. 2010г до 01.01.2011 година - за положен 50 ч. от общо положения 62 ч. извънреден труд в периода от 01.01.2011г. до 31.03.2011г. сумата 271 лв. на основание осн.чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, е основателна и доказана.Според разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД „Давността започва да тече, от деня , в който вземането е станало изискуемо. Претендира се от ищеца сума за трудово възнаграждение за положен извънреден труд за последното тримесечие на 2010 година (периода 01.10.2010 г. до 31.12.2010 г.) тримесечно сумарно отчитане на работното време. Или според правилото на чл.114 от ЗЗД вземането на ищеца е станало изискуемо на 01.01.2011 година при тримесечното отчитане на извънредния труд вземането за сумата от 224.93 лева за положен труд за периода 01.10.2010 година до 01.01.2011 година е станало изискуемо на 01.01.2011. Вярно е, че исковата молба на ищеца е подадена в съда на 02.01.2014 година, но 01.01.2014 година е бил неприсъствен ден . Исковата молба ищецът е депозирал в съда при спазване разпоредбата на чл. 60 ал. 6 от ГПК( чл. 60 , ал. 6 ГПК :когато последният ден от срока е неприсъствен,срокът изтича в първия следващ присъствен ден).Ето и защо претенцията на ищеца и за сумата от 224.93 лева представляваща възнаграждение за положен 41.5 часа извънреден труд и за периода 01.10.2010 г. до 01.01.2011 г., не е погасена поради изтичане на тригодишната давност и следва да бъде уважена изцяло като основателна и доказана.

В заключение може да се обобщи, че претенцията с правно основание чл. 211 ал. 5 т. 2 от ЗМВР следва да бъде уважена за следните суми и периоди:

-за сумата от 224.93 лева представляваща възнаграждение за положен 41,5 часа извънреден труд за периода 01.10.2010 г. до 01.01.2011 г. – за положен 50 ч. от общо положения 62 ч. извънреден труд в периода от 01.01.2011 г. до 31.03.2011г. сумата 271 лв. на основание осн. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР,

- за положен 50 ч. от общо положения 62 ч. извънреден труд в периода от 01.01.2011 г. до 31.03.2011 г. сумата 271 лв. на основание осн. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР,

- за положен 27 ч. извънреден труд в периода от 01.04.2011 г. до 30.06.2011 г. сумата 146,34 лв. за платимите до 50 часа на основание осн. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР,

- за положен 49,5 ч. извънреден труд в периода от 01.07.2011 г. до 30.09.2011 г. сумата 268,29 лв. за платимите до 50 часа на основание осн. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР,

- за положен 50 ч. от общо положения 89,5 ч. извънреден труд в периода от 01.10.2011 г. до 31.12.2011 г. сумата 271 лв. на основание осн. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР,

- за положен 50 ч. от общо положения 96 ч. извънреден труд в периода от 01.01.2012 г. до 31.03.2012 г. сумата 271 лв. на основание осн. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР,

- за положен 50 ч. от общо положения 107 ч. извънреден труд в периода от 01.04.2012 г. до 30.06.2012 г.сумата 271 лв. на основание осн. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР,

- за положен 50 ч. от общо положения 129,5 ч. извънреден труд в периода от 01.07.2012 г. до 30.09.2012 г. сумата 271 лв. на основание осн. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР,

- за положен 48 ч. извънреден труд в периода от 01.01.2013 г. до 31.03.2012 г. сумата 260,16 лв.,

- за положен 48 ч. извънреден труд в периода от 01.04.2012 г. до 30.06.2013 г. сумата 260,16 лв.

Сборна сума на главниците в размер на 2514,88 лева за труд повече от 50 часа на тримесечие , която сума представлява възнаграждение за 464 часа положен извънреден труд през периода от 01.10.2010 г. до 12.09.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.01.2014 година до окончателното й изплащане.

По исковете с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. За установяване на размера на дължимите суми за лихви съдът използва ЕПИ на ЕПИ електронен калкулатор и заключение на вещо лице.

Вещото лице е дало заключение, че размера на дължимите суми за лихва са следните:

- сумата 69,48 лева лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за четвъртото тримесечие на 2010 година, върху главницата от 224,93 лева;

- сумата 76,81 лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за първото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 271 лева;

- сумата 37,70 лв.лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за второто тримесечие на 2011 г. върху главницата от 146,34 лв;

-сумата 62,14 лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за третото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 268,29 лв;

-сумата 55,69 лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за четвъртото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 271 лева;

-сумата 48,72 лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за първото тримесечие на 2012 г. върху главницата от 271 лева;

-сумата 41,77 лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за второто тримесечие на 2012 г. върху главницата от 271 лева;

-сумата 34,73 лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за третото тримесечие на 2012 г. върху главницата от 271 лева;

- сумата 20,06 лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за първото тримесечие на 2013 г. върху главницата от 260,16 лева;

-сумата 13,47 лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за второто тримесечие на 2013 г. върху главницата от 260,16 лева;

Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време. В конкретния случай то се е отчитало тримесечно. Ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение тримесечно сумарно отчитане на работното време. При съобразяване на заключението на вещото лице и чрез използването на ЕПИ електронен калкулатор съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд е в горепосочените размери и следва претенцията да се уважи за суми и периоди както следва:

- сумата 76,81 лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за първото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 271 лева за периода от 01.04.2011 г. до предявяване на ИМ-02.01.2014 г.;

- сумата 37,70 лв.лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за второто тримесечие на 2011 г. върху главницата от 146,34 лв. за периода от 01.07.2011 г. до предявяване на ИМ 02.01.2014 г.;

- сумата 62,14 лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за третото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 268,29 лв.за периода от 01.10.2011. до предявяване на ИМ 02.01.2014 г.;

- сумата 55,69 лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за четвъртото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 271 лева за периода от 01.01.2012 г. до предявяване на ИМ-02.01.2014 г.;

- сумата 48,72 лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за първото тримесечие на 2012 г. върху главницата от 271 лева за периода от 01.04.2012 г.. до предявяване на ИМ-02.01.2014 г.;

- сумата 41,77 лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за второто тримесечие на 2012 г. върху главницата от 271 лева за периода от 01.07.2012 г. до предявяване на ИМ-2.01.2014 г.;

- сумата 34,73 лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за третото тримесечие на 2012 г. върху главницата от 271 лева за периода от 01.10.2012 г. до предявяване на ИМ-02.01.2014 г.;

- сумата 20,06 лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за първото тримесечие на 2013 г. върху главницата от 260,16 лева за периода от 01.04.2013 г. до предявяване на ИМ 02.01.2014 г;

-сумата 13,47 лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за второто тримесечие на 2013 г. върху главницата от 260,16 лева за периода от 01.07.2013 г. до предявяване на ИМ -02.01.2014 г./

Исковете се явяват основателни за тези периоди и за тези суми , поради което следва да бъдат уважени.

По иска с правно основание чл. 212 ал. 4 ЗМВР.

От представените по делото доказатeлства (неоспорени от ответника по делото) се установи, че служебното правоотношение между страните по делото е прекратено на 12.09.2013 г., поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за което е била издадена и заповед на Главния Директор на ГДИН №Л-7843/2 от 28.08.2013 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 212, ал. 4 от ЗМВР при прекратяване на служебното правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се допуска компенсиране на неизползван отпуск с парично обезщетение. Установи се по делото, от събраните по делото доказателства, че ищеца е положил труд, който не му е бил заплатен, а с допълнителен отпуск. От заключението на вещото лице В.Ч.-К., което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и пълно се установява, че ищеца за периода 01.10.2010 г. до 12.09.2013 г. е заработил общо 6633,00часа. За периода 01.10.2010 година до 31.12.2011 година е заработил общо 545,5 часа при законов норматив от 504 часа или с 41,5 часа, който труд подлежи на обезщетяване като за това тримесечие вещото лице не е установило, че се дължи и се полага на ищеца допълнителен отпуск както следва:

За тримесечието 01.01.2011 г. до 31.03.2011 г. ищецът е заработил общо 566.00 часа при законов норматив от 504 часа или с 62.0 часа, който труд подлежи на обезщетение. 50 часа от тях са извънреден труд на база лимит от 50 часа на тримесечие. Останалите 12.0 часа, които са над труд на база лимит от 50 часа на тримесечие на същия се полага допълнителен отпуск, като за това тримесечие те са 12 часа.

За тримесечието 01.10.2011 г. до 31.12.2012 г. ищецът е положил 593.5 часа труд, от който 504 са по норматив и 89.5 часа извънреден труд. От тези часове 50.0 часа подлежат на обезщетение, а за разликата се полагат 39.5 часа допълнителен отпуск.

За тримесечието 01.01.2012 г. до 31.03.2012 г. ищецът е положил 600 часа труд, от който 504 са по норматив и 96 часа извънреден труд. От тези часове 50.0 часа подлежат на обезщетение, а за разликата се полагат 46.0 часа допълнителен отпуск.

За тримесечието 01.04.2012 г. до 30.06.2012 г. ищецът е положил 611.0 часа труд, от който 504 са по норматив и 107.0 часа извънреден труд. От тези 107 часа 50.0 часа подлежат на обезщетение, а за разликата над тях от 57.0 се полагат 57.0 часа допълнителен отпуск.

За тримесечието 01.07.2012 г. до 30.09.2012 година ищецът е положил 633.5 часа труд, от който 504 са по норматив и 129.5 часа извънреден труд. От тези 129.5 часа, 50.0 часа подлежат на обезщетение, а за разликата над тях от 79.5 ч. се полагат 79.5 часа допълнителен отпуск. Към датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца с ответника по делото на ищеца се е полагал допълнителен отпуск за 234 часа. Няма спор между страните и по делото, че такъв отпуск не е предоставян на ищеца по делото, а и не се твърди от ответника по делото, че ищеца има право на такъв допълнителен отпуск. Липсва и заповед на управомощеното лице да издава такива, да е издало нарочна заповед, която да се отнася за ищеца, в която да е посочило времевия период през който ищеца да ползва този допълнителен отпуск тези 234 часа. От направената проверка от ВЛ по нарочно поставена от страните и съда задача, при ответника, в администрацията на Затвора *, в счетоводството на ответника по делото, вещото лице не е намерило доказателства, които да установяват, че на ответника е предоставен допълнителен отпуск, това не е и счетоводно отразявано. Ако ищецът бе продължил службата си при ответника по делото той е трябвало да ползва тези 234 дни като допълнителен отпуск, тъй като не е допустима компенсация със заплащане на парично обезщетение. Но ищеца е прекратил служебното си правоотношение с ответника поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 12.09.2013 год. И поради прекратяването на това основание на сл. правоотношение по силата на чл.212, ал.4 от ЗМВР се допуска компенсиране на неизползван отпуск с парично обезщетение. Ето защо за тези 234 часа полагащ се отпуск следва да бъде парично обезщетен ищеца по делото. От приетото като вярно, безпристрастно и компетентно заключение на ВЛ се установи, че стойността на паричното обезщетение за 234 часа е 1247,22 лева. Искът се явява основателен и доказан до този размер и следва да бъде уважен. Върху тази сума се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 550 лв. по представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Левски държавна такса върху цената на уважените искове: по исковете по чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР – сборна главница на сума от 2514,88 лева дължимата държавна такса е в размер на 100,60 лева, по иска по чл. 86 от ЗЗД със сборна главница от 450,66 лева, държавната такса, която се дължи е 50,00 лева и по иска с правно основание чл.212, ал.4 от ЗМВР с цена 1247,22 лева дължимата държавна такса е в размер на 50,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР Главна Дирекция „Изпълнение на Наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, представлявано от неговия директор ДА ЗАПЛАТИ на И.И. с ЕГН ********** ***, сумата от сумата от 224,93 лева, представляваща възнаграждение за положен 41.5 часа извънреден труд за периода 01.10.2010 г. до 01.01.2011 г. – за положен 50 ч. от общо положения 62 ч. извънреден труд в периода от 01.01.2011 г. до 31.03.2011 г. на основание осн. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (02.01.2014 година) до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР Главна Дирекция „Изпълнение на Наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, представлявано от неговия директор ДА ЗАПЛАТИ на И.И. с ЕГН ********** ***, за положен 50 ч. от общо положения 62 ч. извънреден труд в периода от 01.01.2011 г. до 31.03.2011 г. сумата 271 (двеста седемдесет и един лев) лв., за платимите до 50 часа на основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (02.01.2014 година) до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, представлявано от неговия директор да заплати на И.И. с ЕГН ********** ***, сумата 146,34 (сто четиридесет и шест лева и тридесет и четири стотинки) лева за положен 27 ч. извънреден труд в периода от 01.04.2011 г. до 30.06.2011 г. за платимите до 50 часа на основание основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (02.01.2014 година) до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР Главна Дирекция „Изпълнение на Наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, представлявано от неговия директор да заплати на И.И. с ЕГН ********** ***, сумата 268,29 (двеста шестдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки) лв. за положен 49,5 ч. извънреден труд в периода от 01.07.2011 г. до 30.09.2011 г. за платимите до 50 часа на основание осн. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (02.01.2014 година) до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, представлявано от неговия директор да заплати на И.И. с ЕГН ********** ***, сумата 271,00 (двеста седемдесет и един лев) лв. за положен 50 ч. от общо положения 89,5 ч. извънреден труд в периода от 01.10.2011 г. до 31.12.2011 г. за платимите до 50 часа на основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (02.01.2014 година) до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, представлявано от неговия директор да заплати на И.И. с ЕГН ********** ***, сумата 271,00 (двеста седемдесет и един лев ) лв. за положен 50 ч. от общо положения 96 ч. извънреден труд в периода от 01.01.2012 г. до 31.03.2012 г. за платимите до 50 часа на основание осн. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (02.01.2014 година) до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, представлявано от неговия директор да заплати на И.И. с ЕГН ********** ***, сумата 271,00 (двеста седемдесет и един лев) лв. за положен 50 ч. от общо положения 107 ч. извънреден труд в периода от 01.04.2012 г. до 30.06.2012 г. за платимите до 50 часа на основание осн. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (02.01.2014 година) до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, представлявано от неговия директор да заплати на И.И. с ЕГН ********** ***, сумата 271,00 (двеста седемдесет и един лева) лева за положен 50 ч. от общо положения 129,5 ч. извънреден труд в периода от 01.07.2012 г. до 30.09.2012 г. за платимите до 50 часа на основание осн. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (02.01.2014 година) до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, представлявано от неговия директор да заплати на И.И. с ЕГН ********** ***, сумата 260,16 (двеста и шестдесет лева и шестнадесет стотинки) лв., за положен 48 ч. извънреден труд в периода от 01.01.2013 г. до 31.03.2013 г. за платимите до 50 часа на осн. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (02.01.2014 година) до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, представлявано от неговия директор да заплати на И.И. с ЕГН ********** ***, сумата 260,16 (двеста и шестдесет лева и шестнадесет стотинки )лв. за положен 48 ч. извънреден труд в периода от 01.04.2013 г. до 30.06.2013 г. за платимите до 50 часа на осн. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (02.01.2014 година) до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, да заплати на И.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 69,48 (шестдесет и девет лева и четиридесет и осем ст.) лева лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за четвъртото тримесечие на 2010 година, върху главницата от 224,93 лева и за периода от 01.01.2011 г. до предявяване на исковата молба –02.01.2014 г.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, да заплати на И.И. с ЕГН ********** ***, сумата 76,81 (седемдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки) лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за първото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 271 лева за периода от 01.04.2011 г. до предявяване на исковата молба – 02.01.2014 г.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, да заплати на И.И. с ЕГН ********** ***, сумата 37,70 (тридесет и седем лева и седемдесет стотинки) лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за второто тримесечие на 2011 г. върху главницата от 146,34 лв. за периода от 01.07.2011 г. до предявяване на исковата молба –02.01.2014 г.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, да заплати на И.И. с ЕГН ********** ***, сумата 62,14 (шестдесет и два лева и четиринадесет стотинки) лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за третото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 268,29 лв. за периода от 01.10.2011 г. до предявяване на исковата молба – 02.01.2014 г.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, да заплати на И.И. с ЕГН ********** ***, сумата 55,69 (петдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки) лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за четвъртото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 271 лева за периода от 01.01.2012 г. до предявяване на исковата молба –02.01.2014 г.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, да заплати на И.И. с ЕГН ********** ***, сумата 48,72 (четиридесет и осем лева и седемдесет и две стотинки) лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за първото тримесечие на 2012 г. върху главницата от 271 лева за периода от 01.04.2012 г. до предявяване на исковата молба – 02.01.2014 г.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, да заплати на И.И. с ЕГН ********** ***, сумата 41,77 (четиридесет и един лев и седемдесет и седем стотинки ) лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за второто тримесечие на 2012 г. върху главницата от 271 лева за периода от 01.07.2012 г. до предявяване на исковата молба – 02.01.2014 г.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, да заплати на И.И. с ЕГН ********** ***, сумата 34,73 (тридесет и четири лева и седемдесет и три стотинки) лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за третото тримесечие на 2012 г. върху главницата от 271 лева за периода от 01.10.2012 г. до предявяване на исковата молба – 02.01.2014 г.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, да заплати на И.И. с ЕГН ********** ***, сумата 20,06 (двадесет лева и шест стотинки) лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за първото тримесечие на 2013 г. върху главницата от 260,16 лева за периода от 01.04.2013 г. до предявяване на исковата молба – 02.01.2014 г.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, да заплати на И.И. с ЕГН ********** ***, сумата 13,47 (тринадесет лева и четиридесет и седем стотинки) лв. лихва за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за второто тримесечие на 2013 г. върху главницата от 260,16 лева за периода от 01.07.2013 г. до предявяване на исковата молба – 02.01.2014 г.

ОСЪЖДА на основание чл.212, ал.4 от ЗМВР Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, да заплати на И.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 1247,22 (хиляда двеста четиридесет и седем лева и двадесет и две стотинки) лева, представляваща парично обезщетение за неизползван допълнителен отпуск от 234 часа за извънреден труд над 50 часа по тримесечия за исковия период от 01.10.2010 г. до 30.09.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (02.01.2014 година) до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, да заплати на И.И. с ЕГН ********** ***, сумата 550 (петстотин и петдесет) лева, представляваща деловодни разноски по представения списък по чл.80 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, представлявана от главния директор да заплати по сметка на съдебното ведомство – ВСС – Районен съд гр.Левски държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 200,60 (двеста лева и шестдесет стотинки) лева.

Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Препис от решението на основание чл.7 от ГПК да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: