гр. ЛЕВСКИ, _06.06._
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _26.05._
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _3_ по
описа за _2014_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
211 ал.5 т.2 пр. 1 от ЗМВР и искове с
правно основание чл. 86 от ЗЗД – за претендираните лихви върху всяка една от
главниците.
В исковата молба се твърди, че ищецът работи като държавен служител на длъжност * с
място на работа Затвора *.
Твърди се, че ищецът през процесния период 01.10.2010 г. –
31.12.2013 г. е изпълнявал работата си на 12-часови смени, при сумарно
тримесечно отчитане на труд, че нормалната продължителност на работното време
за този период на отчитане е 504 часа,
като спорния твърдян от ищеца като положен извънреден труд се отчита за
същия тримесечен период. Твърди се, че след посочения процесен период
ответникът е зачитал труда на ищеца при полаганите от него 12 часови дежурства
като изработени 12 часа при всяко, което не е правил в периода на исковата
молба, през който период е отчитал по-малко времетраене на труда, позовавайки
се на заповед на Министъра на правосъдието, която не е известна на ищеца.
Твърди се, че по време на смените си М.К. не е ползвал почивки и е положил извънреден
труд, за който не е компенсиран от работодателя. Твърди се също така, че М.К. е полагал и
допълнителен труд извън смените от общо 58,5 часа за 13-те процесни отчетни
периода, който труд представлява време на извършвани обиски и претърсвания на
помещенията на Затвора * за
недопустимо внесени предмети и вещества и положеният допълнително труд също не
е отчитан като извънреден и съответно не е заплащан, въпреки че е положен в
повече от нормативно определените за тримесечие 504 часа.
Твърди, че е положил общо извънреден труд за периода
от 01.10.2010 г. до 31.12.2013 г. – т.е.
за 13 тримесечия общо 458,5 часа.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника ГДИН да заплати на ищеца за положения от него извънреден труд
през периода от 01.10.2010 г. до 31.12.2013 г. допълнително възнаграждение в
размер на 2285,75 лв., и лихва за забава върху тази сума по тримесечия в общ
размер 479,36 лв., считано от 01.01.2011 г. до предявяване на исковата
претенция, както и законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба до окончателното плащане на вземанията.
Моли съда да признае за установено по отношение на ГДИН, че
ищецът има право на компенсация с допълнителен отпуск за 36 часа на основание
чл. 211 ал.5 т.2 прдл. Второ от ЗМВР за положения от него труд в периода от
01.10.2010 г. до 30.09.2012 г. над претендираните за осъждане на ответника с
парично обезщетение за заплащане на основание чл. 211 ал.5 т.2 предл. Първо от
ЗМВР до 50 часа на тримесечие.
Претендира и направените деловодни
разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника, който е изразил становище по
предявените искове.
С представения отговор на исковата молба ответникът е
изразил становище, че предявеният иск е неоснователен и като такъв моли съда да
го отхвърли. Твърди се, че почивките не се включват в работното време и че при работно време от 24 часа съгласно
ППЗИНЗС на служителя е осигурявана 90 минути почивка.
Направено е и възражение за изтекла погасителна давност за
периода от 01.10.2010 г. до края на
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Безспорно установено между страните е, че през процесния
период между тях и съществувало служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е изпълнявал длъжността * с място на работа затвора *.
Спорно между страните е дължи ли се заплащане на ищеца на
извънреден труд, поради неправилно отчитане на работното време при 12-часови дежурства и неотчитане изобщо на
времето, през което е извършвал претърсвания и обиски извън работно време.
В тежест на ищеца е да представи доказателства в полза на
твърденията си, че е положил посочените в исковата молба часове извънреден
труд, формирани чрез 12-часови
дежурства през процесния период, както и от времето, през което е извършвал
претърсвания и обиски извън тези дежурства.
За установяване на спорните обстоятелства по делото са
разпитани свидетели и е изслушано заключение на вещо лице.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, които
кореспондират помежду си, се установява, че същите са колеги на ищеца и имат
впечатления от провеждането на даваните от него дежурства и от участието му при
обиски и претърсвания, извършвани в затвора *. Установява се, че ищецът е давал
12-часови дежурства, че по време на дежурствата същия не е имал право да
напуска затвора, че през тези дежурства няма никакво прекъсване за каквато и да
било почивка или за да се храни, тъй като ищецът е сам на мястото, където дава наряд и няма на кого да
сдаде поста, че след изтичане на
дежурствата /след нарядите/ се е случвало да правят претърсване на килиите на
затворниците и обиски на същите, като тяхната продължителност е била до
извършване на претърсването, респ.обиска, което трае различно време, но
обикновено е около час и половина - два часа.
По делото е изслушано заключението на вещото лице В. Ч., което
не е оспорено от страните и като компетентно изготвено, съдът възприема. При
извършване на експертизата вещото лице се е започнало с предоставените му
документи от затворническата администрация и в резултат на лично възприетите
документи е направило констатациите и заключенията си.
След запознаване с експертизата по делото, ищцовата страна е
направила изменение на своите искове, в съответствие с установеното от вещото
лице.
Копие от молбата е изпратено на ответника, който не е изразил
становище по нея, нито е възразил по направеното изменение на иска, след което
съдът е приел същото.
Предвид представените по делото доказателства, съдът приема,
че неправилно от страна на работодателя е отчитано по-малко работно време от
действително изработеното, че по време на 12-часовите дежурства ищецът не е
ползвал почивка.
Предвид изложеното, съдът приема, че основателни и доказани са
исковете за осъждане на ответника да заплати на ищеца допълнително
възнаграждение до 50 часа на тримесечие за извънреден труд, лихва за забава
върху това възнаграждение до датата и след
датата на завеждане на исковата молба, както и предявеният иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът има право на компенсация с
допълнителен отпуск за посоченото време.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца направените деловодни разноски. Следва да бъде осъден
ответника да заплати д.т. върху уважения размер на исковете.
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 211 ал.5 т.2 от ЗМВР ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” гр. София при
Министерство на правосъдието гр. София бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати на М.К. ***, с ЕГН **********
сумата от 1585,35 лв., представляваща
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, над нормативно определената
продължителност в дежурства за периода 01.10.2010 г. до 31.12.2013 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба – 02.01.2014 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” гр. София при
Министерство на правосъдието гр. София бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати на М.К. със сочени по-горе
данни сумата от 326,03 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 1585,35
лв. за периода 01.01.2011 г. до датата на подаване на исковата молба – 02.01.2014
г..
НА ОСНОВАНИЕ чл. 211 ал.5 т.2 от ЗМВР ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”
гр. София при Министерство на правосъдието гр. София бул. „Ген. Н. Столетов” №
21, че на ищеца М.К. със сочени
по-горе данни се дължи компенсация с
допълнителен отпуск за положени 17,5 часа извънреден труд за периода
01.10.2010 г. до 30.09.2012 г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” гр. София при
Министерство на правосъдието гр. София бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати на М.К. със сочени по-горе
данни сумата от 450 лв., представляваща
направените от ищеца деловодни разноски.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” гр. София при
Министерство на правосъдието гр. София бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати по сметка на РС Левски сумата от 76,46 лв. – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: