РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _15.10._ 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и девети септември _ 2014 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _76_ по описа за _2014_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответниците заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, срещу която в законоустановения срок е депозирано възражение.

Твърди се, че ответниците в качеството им на собственици на имот – апартамент, находящ се в * са потребители на топлинна енергия за битови нужди с абонатен № * и като такива са използвали доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през периода от м. V.2010 г. до м. VІІ. 2011 г., за който период не са изплатили дължимите суми.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците вземането на ищцовото дружество за консумирана топлинна енергия в общ размер на 576,97 лв. от които 442,09 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м. май 2010 г. – месец юли 2011 г. и 134,88 лв. законна лихва за забава от 01.07.2010 г. до 19.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.07.2013 г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът Д.П. не е представил отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание, не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.

Ответницата Е.П. не се явява в съдебно заседание, но се представлява от адв. Р. ***, която заявява, че предявения иск по отношение на П. и недопустим, поради което по отношение на нея се прави искане за прекратяване на производството по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства /нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, извлечение от сметки, договор между СЕС и фирма „Б.” ООД, протокол от общо събрание на собствениците на етажната собственост, изравнителни сметки и др./ е, че ответниците са съсобственици на апартамент № *, находящ се в *** и като такива са потребители на топлинна енергия за апартамента, който представлява топлоснабден имот. В качеството им на собственици на топлоснабдения имот ответниците са страна по възникнало облигационно правоотношения по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 149 ал.1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Предвид представения нотариален акт, съдът приема, че ответниците Д.П. и Е.П. притежават по ½ идеална част от имота.

По делото са представени излечения от сметки, от които се установява дължимостта на посочените суми за доставена и потребена топлинна енергия за притежавания от ответниците имот.

По направеното възражение за недопустимост на предявеният иск по отношение на ответницата Е.П., съдът намира, че същото е основателно. По делото не са представени каквито и да било доказателства от ищцовата страна, че освен подалия възражение в РС Левски Д.П., възражение срещу издадената заповед за изпълнение е подала и Е.П.. Съгласно тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ВКС на РБългария правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК е налице само по отношение на длъжник, оспорил вземането чрез възражение. По отношение на останалите длъжници, които не са подали възражение, заповедта на общо основание влиза в сила /чл. 416 пр.1 ГПК/. Тъй като по делото няма представени доказателства Е.П. да е оспорила вземането чрез възражение, както и ако е сторила това, дали същото е подадено в срока по 414 от ГПК, съдът приема, че по отношение на нея предявеният иск е недопустим и в тази част производството по делото следва да бъде прекратено.

По отношение на предявения иск срещу Д.П., предвид представените и цитирани по-горе писмени доказателства, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което Д.П. дължи посочените суми в заповедта за изпълнение на парично задължение с № 414/05.12.2013 г. на РС Левски.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът Д.П. следва да заплати на ищеца направените деловодни разноски за настоящото производство в размер на 75 лв. заплатени като д.т. при подаване на исковата молба.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

НА ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ВЗЕМАНЕТО на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК 831609046, представлявано от С.Ц. – изпълнителен директор, по отношение на Д.П. с ЕГН ********** ***, като потребител на топлинна енергия, предоставяна му от „Топлофикация София” ЕАД, за имот, находящ се в ***, с абонатен № * който дължи сумата от 221,05 лв. - главница представляваща ½ идеална част от общо дължими и неизплатени суми за доставена топлинна енергия в размер на 442,09 лв. за периода 01.05.2010 г. до 01.07.2011 г. включително; сумата от 67,44 лв. – лихва за забава върху главницата, представляваща ½ идеална част от общо дължима лихва за забава в размер на 134,88 лв. за периода от 01.07.2010 г. до 19.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 221,05 лв., считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.07.2013 г. до окончателното изплащане на главницата.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото срещу Е.П. ***, ЕГН ********** като НЕДОПУСТИМО.

ОСЪЖДА Д.П. със сочени по-горе данни да заплати на „Топлофикация”ЕАД със сочени по-горе данни направените деловодни разноски по настоящото дело в размер на 75 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: