гр. ЛЕВСКИ, _11.07._
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _07.07._
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _197_
по описа за _2014_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
211 ал.5 т.2 пр. 1 и 2 от ЗМВР и искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД – за
претендираните лихви върху всяка една от главниците.
В исковата молба се твърди, че ищецът работи като държавен служител на длъжност „*”
с място на работа Затвора *.
Твърди се, че ищецът през процесния период 01.01.2011 г. –
31.12.2013 г. е изпълнявал работата си на 24-часови смени, при сумарно
тримесечно отчитане на труд. Твърди се, че през периода до 01.01.2011 г.
ответникът е зачитал труда на ищеца при полаганите от него 24 часови дежурства
като изработени 20 часа, а след това до края на претендирания период до
31.12.2013 г. само като 22,30 часа, вместо реално изработените 24 часа на
дежурство. Твърди се, че освен посочените 24-часови дежурства ищецът е
отработвал допълнителни смени, като е бил задължен да се явява на работа и по
време на тридневната си почивка и реално положения труд не му заплащан като
извънреден и не е компенсиран с допълнителен отпуск. Твърди се също така,
че Г. е полагал и друг вид труд извън
дежурствата за извършване на обиски и претърсвания за забранени за внасяне в
затвора вещества и предмети, които е извършвал поне веднъж месечно с
продължителност на всяко от не по-малко от час и половина – т.е. 54 часа за
целия претендиран период.
Твърди, че общият размер на положения извънреден труд за 12-те
тримесечия в претендирания период 01.01.2011 г. – 31.12.2013 г. с оглед
изложените твърдения е 886 часа, но поради ограничението за заплащане на
извънреден труд до 50 часа на отчетен период, то претендираният сумарен размер
на обезщетението за положен от ищеца извънреден труд е 2975,50 лв. за периода и
лихва в сумарен размер на 12-те отчетни периода в размер общо на 516,56 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ГДИН
да заплати на ищеца за положения от него извънреден труд през периода от
01.01.2011 г. – 31.12.2013 г. сумата от 2975,50 лв., лихва върху тази сума в
размер общо на 516,56 лева до предявяване на исковата претенция, както и
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
плащане на вземанията.
Моли съда да приеме за установено по отношение на ответника,
че има право на компенсация с допълнителен отпуск за 336 часа на основание чл.
211 ал.5 т.2 пр.2 от ЗМВР за положения от него труд в периода от 01.01.2011 г.
до 30.09.2012 г. над претендираните за осъждане на ответника с парично
обезщетение за заплащане на основание чл. 211 ал.5 т.2 пр.1 от ЗМВР до 50 часа
на тримесечие.
Претендира и направените деловодни
разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника, който е изразил становище по
предявените искове.
С представения отговор на исковата молба ответникът е изразил
становище, че предявеният иск е неоснователен и като такъв моли съда да го отхвърли.
Твърди се, че почивките не се включват в работното време и че при работно време от 24 часа съгласно
ППЗИНЗС на служителя е осигурявана 90 минути почивка, която не се отчита като
работно време и не следва да се заплаща.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Безспорно установено между страните е, че през процесния
период между тях и съществувало служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е изпълнявал длъжността „*” с място на работа затвора *.
Безспорно установено е като принципно положение, че за всяко
24 – часово дежурство през процесния период на ищеца са отчитани само 20 часа
работно време, което съвпада с времето на постовата служба, като е възприето от
работодателя, че останалите 4 часа са почивка.
Безспорно е между страните, че въз основа на т. 16 от заповед
№ ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието на РБ /представена с
отговора на исковата молба/ през процесния период времето за почивка по време на
даваните дежурства не се е отчитало като работно време.
Спорно между страните е дължи ли се заплащане на ищеца на
извънреден труд, поради неправилно отчитане на работното време при 24-часови
дежурства и неотчитане изобщо на времето, през което е извършвал претърсвания и
обиски извън работно време.
В тежест на ищеца е да представи доказателства в полза на
твърденията си, че е положил посочените в исковата молба часове извънреден
труд, формирани чрез 24-часови дежурства през процесния период, както и от времето,
през което е извършвал претърсвания и обиски извън тези дежурства.
За установяване на спорните обстоятелства по делото са
разпитани свидетели и е изслушано заключение на вещо лице.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, които
кореспондират помежду си, се установява, че същите са колеги на ищеца и имат
впечатления от провеждането на даваните от него дежурства и от участието му при
обиски и претърсвания, извършвани в затвора *. Установява се, че обикновено в затвора
* са давани 24-часови дежурства, а поради начина на изчисление на работното
време, ако администрацията е преценяла, че е налице недостиг на часове са се
давали и 8 и 12-часови дежурства. От показанията на свидетелите се установява,
че по време на 24-часовите дежурства в различни часове на денонощието се
ползват 4 часа почивка, но през тези 4 часа те са длъжни да са с униформи, в
пълна готовност да реагират при необходимост, без право да напускат затвора,
като се е случвало и по време на тези часове да реагират и да изпълняват
служебните си задължения. Установява се също така, че след изтичане на
дежурствата и по време на почивките се е случвало да правят претърсване на
килиите на затворниците и обиски на същите, като тяхната продължителност е била
до извършване на претърсването, респ.обиска, но за не по-малко от 1 час извън
установеното работно време, тъй като обикновено тези претърсвания са се
извършвали от служителите, на които смяната току що е свършила, поради липса на
достатъчен брой хора и за да могат застъпилите на смяна да извършват постовата
си и друга пряка дейност.
По делото е изслушано заключението на вещото лице В. Ч., което
не е оспорено от страните и като компетентно изготвено, съдът възприема. При
извършване на експертизата вещото лице се е започнало с предоставените му
документи от затворническата администрация и в резултат на лично възприетите
документи е направило констатациите и заключенията си.
След запознаване с експертизата по делото, ищцовата страна е
направила изменение на своите искове, в съответствие с установеното от вещото
лице.
Копие от молбата е изпратено на ответника, който не е възразил
по направеното изменение на иска, след което съдът е приел същото.
Предвид представените по делото доказателства, съдът приема,
че неправилно от страна на работодателя е отчитано работното време въз основа
на цитираната по-горе заповед на Министъра на правосъдието от
Предвид изложеното, съдът приема, че основателни и доказани са
исковете за осъждане на ответника да заплати на ищеца допълнително
възнаграждение до 50 часа на тримесечие за извънреден труд, лихва за забава
върху това възнаграждение до датата и
след датата на завеждане на исковата молба, както и предявеният иск за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът има право на
компенсация с допълнителен отпуск за посоченото време.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца направените деловодни разноски. Следва да бъде осъден
ответника да заплати д.т. върху уважения размер на исковете.
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 211 ал.5 т.2 от ЗМВР ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” гр. София при
Министерство на правосъдието гр. София бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати на И.Г. ***, с ЕГН **********
сумата от 1672,02лв., представляваща
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, над нормативно определената
продължителност в дежурства за периода 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2014 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” гр. София при
Министерство на правосъдието гр. София бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати на И.Г. със сочени по-горе
данни сумата от 174,06 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 1672,02
лв. за периода 01.04.2011 г. до датата на подаване на исковата молба – 31.03.2014
г..
НА ОСНОВАНИЕ чл. 211 ал.5 т.2 от ЗМВР ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”
гр. София при Министерство на правосъдието гр. София бул. „Ген. Н. Столетов” №
21, че на ищеца И.Г. със сочени
по-горе данни се дължи компенсация с
допълнителен отпуск за положени 3,5 часа извънреден труд за периода 01.01.2011
г. до 30.09.2012 г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” гр. София при
Министерство на правосъдието гр. София бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати на И.Г. със сочени по-горе
данни сумата от 300 лв.,
представляваща направените от ищеца деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” гр. София при
Министерство на правосъдието гр. София бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати по сметка на РС Левски сумата от 73,84 лв. – държавна такса върху
уваженият размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: