Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Левски, 06.11.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД Левски, І-ви граждански състав, в открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАША ПАНЧЕВА

при секретаря И.П. като разгледа докладваното от съдията Панчева гр.дело № 242 по описа за 2014 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ.

Постъпила искова молба от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от B.M. – изпълнителен директор и председател на УС, чрез пълномощника адв.Б. К. ***, съдебен адрес – ***, против В.И. ***, с ЕГН- **********, в която се твърди, че на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е изплатил по щета №120018/02.04.2009 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 782.80 лева за увреден при ПТП, настъпило на 02.12.2008 г., лек автомобил ”Опел *„ рег.№ *, собственост на М.К. от ***. Твърди се, че виновен за катастрофата бил ответникът В.И., който управлявайки собствения си лек автомобил ”Фолксваген *” с ДК №* в гр.Ленкница, Полша, преди кръстовището на ул.”Двадесетолетие” /ХХ-lecie/ и ул.”Първи май„ поради неспазване на необходимата дистанция блъска отзад л.а автомобил ”Опел *„ рег.№ *, собственост на М.К. от *** като причинява ПТП. Твърди се, че в нарушение на чл.260, ал.1 от КЗ ответникът управлявал автомобила си, без да има задължителна застраховка “гражданска отговорност”, валидна към датата на ПТП. Твърди се, че с регресна покана № ГФ-РП-52/14.01.2014 г. поканили ответника да възстанови заплатеното от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД обезщетение на ЗК „ПЗУ”АД, но лицето не е погасило задължението си. В заключение моли съда да постанови решение, с което на основание чл.45 от ЗЗД вр.чл.288, ал.12 от КЗ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 782.80 лева, изплатено от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Ищеца претендира и направените деловодни разноски.

Ищецът „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД”, редовно призован по делто не се явява законният представител, представлява се в съдебно заседание от адв.Б. К. ***. Постъпила е молба, в която изразява становище делото да се гледа в негово отсъствие, както е и направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.

Ответникът В.И., редовно призован по делото, не се явява, представлява се от адвокат В. Н. ***.

В съдебно заседание, ищеца се явява и прави искане, съда да уважи претенциите, като на основание чл.237, ал.1 ГПК постанови решение, основаващо се на признанието на иска от страна на ответника.

В съдебно заседание ответника не възразява, ако ищецът направи изрично искане да се постанови решение по чл. 237 от ГПК при признание на иска.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 288, ал.12 от КЗ. Ищеца, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска.

Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В съделно заседание ответникът направи изрично изявление за признание на иска.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира претенцията в общ размер на 782.80 лв. за основателна и доказана и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба 22.04.2014 г. до окончателното изплащане.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По делото са представени доказателства за направени от ищеца разноски в размер на 50 лв, който следва да му бъдат присъдени.

Водим от горното и на основание чл. 316 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА В.И. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4, представляван от B.M. – изпълнителен директор и председател на УС, сумата от 782,80 главница, както и законната лихва върху дължимата сума считано от 22.04.2014 година до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.И. *** с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4, представляван от B.M. – изпълнителен директор и председател на УС, сумата от сумата от 50 лв, представляваща направените съдебно деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Плевен, в двуседмичен срок от връчването му.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК да се връчат на страните преписи от постановения съдебен акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: