гр. ЛЕВСКИ, _15.10._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и девети
септември_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело
№ _339_ по описа за _2014_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че със запис на заповед
издаден на 31.01.2008 г. от M.A., поръчителят по записа на заповед, солидарен
при условията на издаването му – ответникът Г.А. безусловно и неотменимо се е
задължил при предявяване на записа на заповед да плати, или на заповедта на
ищеца, сума в размер на левовата равностойност на 3000 евро, изчислена по
фиксинга на БНБ в деня на предявяването му. Твърди се, че записът на заповед е
предявен на ответника на 31.01.2008 г., че поради липса на доброволно пълно
погасяване на задължението ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 т.9 от ГПК, че след издаване на заповедта за изпълнение е
образувано изпълнително дело, по което покана за доброволно изпълнение е
връчена на определения за особен представител на Г.А. – адв. Б.Д., която е
подала възражение. Твърди се, че възражението е недопустимо, като подадено от
лице без активна правна легитимация, тъй като адв. Д. е назначена като особен
представител по повод искане на взискателя по изпълнителното дело за провеждане
на опис и последваща продан на възбранен недвижим имот, собственост на длъжника
А. и невъзможност същият да бъде открит на последния си постоянен адрес. Твърди
се, че адв. Д. не е назначена като особен представител на А. по настоящото
дело, че назначаването на особен представител на длъжника в заповедното
производство е процесуално недопустимо, тъй като няма да е ясна действителната
воля на длъжника, поради което счита, че извършените от особения представител
действия – депозиране на възражение по чл. 414 от ГПК и подаване на частна
жалба по реда на чл. 419 от ГПК от името на длъжника са невалидни и не биха
могли да породят своето правно действие. Твърди се също така, че срокът за
предявяване на възражение е изтекъл към момента на подаване на възражението,
тъй като процедурата по връчване на
документите, заедно с поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ е приключила с
поставяне на уведомление на известния по делото регистриран адрес на длъжника
по реда на чл. 47 ал.1-5 от ГПК.
Моли се съда да постанови решение, с което да установи
вземането на ищеца по отношение на ответника съобразно издадената заповед за
изпълнение. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответникът е получил лично препис от
исковата молба и от доказателствата, както и от определението на съда по чл.
131 от ГПК и в законовия срок не е представил писмен отговор, не е изразил
становище по предявения иск, не е представил доказателства и не е направил
доказателствени искания.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 38/2009 г. на
РС Левски е, че в РС Левски е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение против ответника.
Срещу издадената заповед за изпълнение в РС Левски е постъпило
възражение от адв. Д. от името на посочения като длъжник Г.А..
Видно от представените покана за доброволно изпълнение и уведомително писмо от АК Плевен – приложени
на л. 39-40 от ч.гр.д. 38/2009 г. е, че адв. Б.Д. е определена за назначаване като
особен представител на Г.А. по изпълнително дело № 483/2011 г., след което на
същата е връчена поканата за доброволно изпълнение, с която А. е поканен да
заплати доброволно дължимите суми, като му е указано, че ако не стори това в
дадения срок ще се пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК и е
насрочен опис за 08.04.2014 г. Поканата
е получена от адв. Д. на 04.04.2014 г. и след получаване на същата на
22.04.2014 г. адв. Д. е подала възражение от името на Г.А. срещу издадената по
отношение на него заповед за изпълнение.
Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика
назначаването на особен представител при връчване на заповедта за изпълнение,
не се прилага. Приложими са по аналогия единствено разпоредбите на чл. 47
ал.1-5 ГПК /без ал.6/. тъй като законът по изричен начин е изключил
възможността за участието на особен представител на длъжника в заповедното
производство, съдът приема, че извършените от назначен такъв особен
представител процесуални действия не могат да произведат присъщите им правни
последици, така както ако биха били извършени от надлежна страна.
Процесуални предпоставки за възникване правото на иск по чл.
422 от ГПК са наличието на заповед за изпълнение в полза на ищеца, както и
възражение на длъжника по чл. 414 от ГПК, подадено в двуседмичен срок от
връчването на заповедта. С правото да
възрази срещу издадената заповед за изпълнение разполага единствено длъжника,
което може да упражни по реда на чл. 414 или 423 от ГПК. Назначеният по реда на
чл. 47 ал.6 от ГПК особен представител, освен това не е наясно с действителните
отношения между страните и не са му известни всички възражения на длъжника за
недължимост на ищцовата претенция, които могат да бъдат предявени в случай на
съдебно разглеждане на спора. Нещо
повече, в настоящото производство, видно от приложеното на л. 29 от делото е,
че съобщение, ведно с препис от исковата молба и указания по чл. 130 от ГПК Г.А.
е получил лично. Същия нито е потвърдил извършените от адв. Д. възражение и
действия, нито е изразил каквото и да било становище по предявения иск.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявения иск е
недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца направените деловодни разноски в настоящото производство в размер
на 758,69 лв.
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА Г.А. ***, ЕГН ********** да заплати на „НАЧАЛА
Настоящото решение има характер на определение и подлежи на
обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в едноседмичен срок от връчване на копие
от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: