Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Левски, 15.12.2014 год.
Районен съд гр. Левски, І–ви
граждански състав, в публичното заседание на
единадесети декември през две
хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАША ПАНЧЕВА
при секретаря И.П.
като разгледа докладваното от съдията ПАНЧЕВА гр.д.№507 по описа за 2014
година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от „НЕК„ ЕАД София против Д.В.
***, в която се твърди, че между страните е бил сключен Договор за наем №100 от
2012 година по силата на който ищецът предоставил на ответника за ползване
собственият си недвижим имот находящ се в *** срещу заплащане на месечен наем
от 49,62 лева. Твърди, че поради неплащане договорът бил прекратен едностранно
от „НЕК” на 21.06.2012 г. Твърди се, че
ответника ответникът не върнал владението на имота, не предал ключовете от
жилището, не го опразнил, въпреки отправената нотариална покана. В заключение
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответник да опразни предоставения му от „НЕК” недвижим имот апартамент №* находящ се в ***, както и
направените по делото съдебни разноски и юк. възнаграждение.
В месечния срок за отговор по чл.131 от ГПК на
ответника, в съда не е постъпил писмен отговор и становище, по предявените искове. В съдебно заседание от 11.12. 2014 година същият прави
признание на иска.
Ищецът „НЕК„ ЕАД София поддържа предявения иск, като на основание чл.237,
ал.1 ГПК моли съда да постанови решение, основаващо се на признанието на иска
от страна на ответницата.
Съдът, като взе предвид
исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Предявен е от ищеца е иск с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД, с който иска да се осъди ответника на основание
чл.233, ал.1 от ЗЗД ответникът да му
върне даденият му под наем имот апартамент №* находящ се в ***.
В съдебно заседание
ответника направи признание на предявения против него иск по чл.233, ал.1 от
ЗЗД. В тази връзка, ищецът, чрез процесуалния си предствител, е
направил искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска.
Разпоредбата
на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание
на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е
достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в
конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237,
ал.1.ГПК, т.к. ответника в с.з. е направил изявление, че признава иска. Спазени
са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и т.2
ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите
нрави, както и
е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявения иск по чл.422, ал.1 ГПК, за
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Ето защо, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237,
ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Водим от
горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД Д.В. ***, с ЕГН **********,
ДА ПРЕДАДЕ на „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД с ЕИК 000649348, със седалище и адрес на
управление гр.София 1000, ул.”Триадица” №8, представлявано от Е.И. изпълнителен
директор, НЕДВИЖИМ
ИМОТ находящ се в *, съставляващ: апартамент №*
в ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.В. ***, с ЕГН **********,
ДА
ЗАПЛАТИ на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД с ЕИК 000649348 със седалише
и адрес на управление гр.София 1000 ул.”Триадица” №8, представлявано от В.И.
изпълнителен директор сумата 50,00 лева, представляваща
направени по делото разноски за държавна
такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките
по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: